Решение по дело №103/2021 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           № 260064

                                             гр.Ботевград, 21.06.2021г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми април през  две хиляди   двадесет и първа  година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия  П. АНД №103 по описа за 2021 година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                   Т.Н.Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, чрез упълномощения от него адв.Я.С.-А. от САК е обжалвал в законния срок  наказателно постановление №***г., издадено Директора на  ОДМВР - София, с което за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ във връзка със заповед № РД ***на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД01-0143/20.03.20г., на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето  му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева. В жалбата се излага  съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска същото да бъде отменено  изцяло, със законните последици.

                   В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.Я.С.-А. от САК,  поддържа жалбата  против атакуваното НП и претендира за присъждане на разноските направени от жалбоподателя.

                   Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание като с писмена защита  изразява становище по жалбата и иска потвърждаване на процесното НП. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

                   Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                   Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП №***г.; АУАН № ***.; писмо до директора на ОДМВР-гр.София., и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.И.И. и С.М.Д., се установява следната фактическа обстановка:

 На 23.04.2020г. около 12.15ч.   свидетелите П.И.И. и С.М.Д. - полицейски служители при РУ - Правец били на работа и  посетили района над бензиностанция „***“ в гр.Правец, където  забелязали, че жалбоподателят Т.Н.Н. се намира в открито обществено пространство, като  не  бил с поставена на лицето защитна маска или други или друго средство, покриващо носа и устата. Св. П.И.И. констатирал, че с това си поведение Т.Н.Н. не е изпълнил противоепидемичните мерки, посочени в заповед № ***. на Министъра на здравеопазването, за което в присъствието на св.Д.  съставил против същия АУАН с ***. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Т.Н.Н. бил запознат със съдържанието на акта и го подписал. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***г., издадено Директора на  ОДМВР – София, който също квалифицирал нарушението  по чл.63, ал.1 от ЗЗ.  

                  Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля И. и Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

        Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

                   Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Съдът намира, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е допуснато  съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

  При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя административна отговорност са нарушение по  чл. 63, ал. 1 от ЗЗ следва да отпадне като атакуваното наказателно постановление  следва да се отмени като незаконосъобразно. Като основание за този правен извод на настоящата съдебна инстанция е преценката за неправилно приложение на закона при подвеждане на обстоятелствата на нарушението в НП към уреждащата състава правна норма. Съгласно  чл. 63, ал. 1 от ЗЗ – в редакцията на Закона, действаща към процесната дата 23.04.2020 г., "При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. ". Тази правна норма на  чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, посочена в процесното НП  като нарушена от страна на наказаното лице, не въвежда конкретно дължимо поведение, което да следва да се реализира, или забрана от конкретно поведение, каквото пък да не се следва да се реализира, от лице, различно от министъра на здравеопазването като адресат на тази разпоредба. Конкретното деяние от страна на жалбоподателя, което в случая се състои според доказателствата по делото в неизпълнение към 23.04.2020 г. в гр.Правец, обл.Софийска на въведена с акт на министъра на здравеопазването – със Заповед № ***г. на Министъра на здравеопазването на Република България – противоепидемична мярка – за задължително носене на открито обществено място, на поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, съставлява според настоящата инстанция административно нарушение по см. на чл. 209А ал. 1 от ЗЗ, а не на нарушение по цитираната по – горе разпоредба на  чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Съгласно чл. 209А ал. 1 от ЗЗ – отново в редакцията на Закона, действаща към процесната дата 23.04.2020 г., "Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. ". Налице е според съда неправилно приложение на Закона при издаването на обжалваното наказателно постановление относно подвеждането на обстоятелства на нарушение към приложимия закон, уреждащ състава на това административно нарушение. Неправилното приложение на Закона пък винаги съставлява съществен процесуален порок в административно-наказателното производство, а допускането му опорочава и така издаденото наказателно постановление до степен налагаща неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно. Поради това атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

От друга страна съдът констатира и че в процесното НП не е описано напълно /въобще/ твърдяното нарушение, и  деянието на Т.Н. единствено е отразено, като „стои до бензиностанция ***, явяваща се открито обществено пространство, с което си действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение ….“ В случая в НП липсва посочването на констатираното в АУАН деяние -  непоставяне  на лицето защитна маска или други или друго средство покриващо носа и устата.

 Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. 

         С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че  обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е  безпредметно.

 Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Т.Н.Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се  претендира  заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв. В съпроводителното писмо от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв.Я.С.-А. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от Т.Н.Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** адвокатско възнаграждение е в   минималния размер, определен в   чл.18, ал.2  и  чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

              Предвид  гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Т.Н.Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 103/2021г. пред Районен съд Ботевград.

         Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

                   ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено Директора на  ОДМВР - София против Т.Н.Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, като незаконосъобразно.

                   ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на  Т.Н.Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 103/2021г. пред Районен съд Ботевград.

 

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.          

 

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :