Мотиви към присъда
по НОХД № 79/2015 г. по описа на
ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу С.Т.С. и същият е предаден на съд за престъпление по
чл.151, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че за времето от началото на
м.януари 2014г. до 10 юни 2014г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, многократно се е съвкупявал с лице, ненавършило 14-годишна
възраст – малолетната К.С.С. ЕГН **********, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
В съдебно заседание от страна
на подсъдимия и неговия защитник бе
направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт
и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, да не бъдат
разпитвани свидетелите, посочени от обвинението и да не бъдат изслушвани вещите
лица. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите
на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда,
указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност
се предлага на подсъдимия след редукция на наказанието да бъде наложено такова в
размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим, съдът да уважи предявения граждански иск в пълен размер, както и
да възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
По делото като
граждански ищец е конституирана К.С.С., която се представлява от назначения й
на досъдебното производство особен представител – адв. Б.Г.. Адв. Г. също моли
съда да признае подсъдимия за виновен, като уважи в пълен размер предявения от
пострадалата граждански иск. Пострадалата поддържа становището на представителя
си.
Защитникът на
подсъдимия – адв. П.П. *** моли съда предвид изтъкнатите от нея смекчаващи
отговорността обстоятелства, да му наложи наказание в минималния предвиден в
особената разпоредба размер, който да бъде намален с една трета.
Подсъдимият С. признава
вината си по повдигнатото обвинение и обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт. Изразява разкаяние за стореното и моли съда да му наложи наказание,
ориентирано в размер под минималния или в минималния размер.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.Т.С. е роден на *** ***, живее в същия град, ****, с начално
образование, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********.
До
началото на 2011 г.
свид. С.С. сама отглеждала децата си К.С.С., Г. С.С. и М.С. С.. През 2011
година тя се запознала с подс. С. и се пренесла да живее с децата си в дома му
на ул. „**” № ** в гр.**. От съжителството й с подсъдимия се родило детето им Б.
С. С.. Децата на С.С. приемали подсъдимия като свой баща.
Къщата на ул. „**” № ** в гр.**,
в която живеело семейството, се състояла от една стая, като всички лица,
посочени по-горе, живеели в нея. Свидетелката С.С. и подсъдимият С.С. се
изхранвали посредством детските помощи, които получавали за децата и двете
пенсии, които получавали за свид. К.С. и Г. С., които били пенсионери по
болест.
Една вечер в началото на месец януари 2014 г., когато всички от
семейството спяли в стаята, подс. С.С. станал от леглото си и легнал до К.С.,
която към момента нямала навършени 14 години. Започнал да опипва детето по
тялото, след което проникнал с половия си член във влагалището на свид. К.С.
многократно. Детето извикало инстинктивно, но никой от спящите в стаята не се
събудил. Подсъдимият продължил с действията си, като след приключване на
половия акт се върнал в леглото си. Свид. К.С. излезнала от стаята и отишла до
външната тоалетна на дома им, където си свалила гащите и забелязала, че по тях
има кръв. Същата разбрала, че кръвта не е от месечния й цикъл, а от това, че С.С.
бил осъществил полов контакт с нея. Свидетелката сменила бельото си.
Действията
на подс. С. продължили на неустановени дати през месец януари 2014 г., като същият често,
когато всички заспивали, отивал при детето К.С. и правил секс с него.
Междувременно свид. С.С. се била
усъмнила за отношенията на двамата, като след нанесен й побой от подсъдимия
през нощта на неустановена дата през месец януари 2014г., тя избягала от дома
му и отишла да пренощува при майка си– свид. С.С.. На следващия ден свид. С.С. отишла
до дома на подс. С., за да прибере децата, но била прогонена физически от него
и се върнала единствено с близнаците, като подсъдимият оставил при себе си свид.
К.С. и най-малкото дете, която била бебе и което било гледано от свид. К.С..
След като останал сам със свид. К.С., подс. С. продължил да извършва полови сношения
с малолетната свидетелка, като действията на съвкупление били извършвани веднъж
дневно, само вечер. Опасявайки се от действията на подсъдимия, тъй като се били
усъмнили, че той осъществява полови сношения с К.С., свид. С.С. и майка й - С.С.
потърсили съвет от адвокат. Посетили кантората на адв. Г.Б. ***, който от името
на С.С. подготвил жалба, депозирана в Районна прокуратура гр. Пловдив, както и
след подадена молба било образувано дело по Закона за защита срещу домашно
насилие. По същото била издадена Заповед за незабавна защита от 17.01.2014 г.,
но в последствие производството било прекратено поради изявление на свид. С.С.,
че оттегля молбата си.
Междувременно подс. С., след като
разбрал, че по случая се събират данни за извършено от него престъпление,
посетил дома на свид. С.С., взел със себе си свид. С.С. и децата. Той завел свид.
С.С. и децата й в къщата на майка си свид.Т.С. ***. Скоро след това със свид. С.С.
***, където сключили граждански брак на 21.01.2014 г. в гр. Пловдив. На 23.01.2014
г. подъдимият подал и заявление за припознаване на трите по-големи деца на
свид. С. С. - К.С.С., Г.С.С. и М.С.С.. Семейството продължило съвместния си
живот до м.юни 2014 г.
в гр.** на ул. „***” № **, като подс. С. регулярно на неустановени дати се
съвкупявал с малолетната К.С.. На 10.06.2014 г. К.С. навършила 14 години.
В хода на
досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на К.С.С.,
според чието заключение не се установили видими травматични увреждания по
главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците на детето, като при
гинекологичния преглед се установили стари дефлорационни щърбини на 4 и 9 часа
и липса на девствената ципа към 6 часа с наличие на остатъци от нея, покрити с
гранулационна тъкан. Според експерта липсата на девствена ципа към 6 часа, с
наличието на гранулации говори за многократни полови контакти с давност.
На
досъдебното производство била изготвена и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, според чието заключение К.С.С. не се води на
психиатричен учет в ЦПЗ – гр.Пловдив и не страда от психично заболяване. С
оглед възрастта си, К.С.С. била годна да възприема правилно обстоятелствата от
обективната действителност и да ги възпроизвежда правилно към настоящия момент.
Представените експертни
заключения съдът кредитира изцяло като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и неоспорени от страните.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа показанията на свидетелите К.С.,
С.С., Г.Б., К. и Т.С., всички те приобщени по реда на чл. 373, ал.2 от НПК,
които подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. От доказателствената съвкупност
следва да бъдат изключени показанията на свид. С.С., тъй като същата изрично
заяви, че желае да се възползва от правото си по чл. 119 от НПК и да не
свидетелства /виж в този смисъл и мотиви към присъда по НОХД № 1655/2013г. по
описа на ПОС, докл. съдията М.И./. Възприетата от съда фактология се установява
и от писмените доказателства, събрани в хода на воденото дознание, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протоколите
от изготвените експертизи, изготвените социални доклади, копия от епикризи и
решение на ТЕЛК за К.С., копие от документацията по образуваното гр.д.№
735/2014г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., характеристична справка и справка
съдимост на подсъдимия. Всички тези доказателства подкрепят направеното от
подсъдимия самопризнание в съдебната зала.
Наличните по делото доказателства,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, времето и мястото на извършването му, както и
авторството.
Всички събрани доказателства
непротиворечиво установяват отразената в обвинителния акт фактология, призната
и от подсъдимия в съдебната зала. Основно от показанията на свид. К.С. се
установяват многократните полови контакти, които същата е имала с подсъдимия С..
В разпита на свидетелката пред съдия от 01.07.2014г. същата посочва, че първият
сексуален контакт между двамата е бил 6-7 месеца преди разпита й, т.е. през м.
януари 2014г. Аналогично в показанията си и свид. С.С. посочва /л. 100 от ДП/,
че през януари 2014г. дъщеря й дошла да живее при нея, като няколко дни
по-късно потърсили услугите на адвокат, който подготвил жалба до РП Пловдив и
молба до съда по Закона за защита срещу домашното насилие. Видно от приложените
по дознанието материали по гр.д.№ 735/2014г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с.,
молбата е входирана в деловодството на ПРС на 17.01.2014г. /л. 26 от ДП/, а
жалбата до РП Пловдив – на 14.01.2014г. /л.46 от ДП/. Към този момент свид. С.
С. вече е била споделила в майка и си и с адв. Б. опасенията за евентуални
сексуални контакти на подсъдимия с най-голямата й дъщеря. Съпоставено и с
показанията на свид. К. С., същата също посочва, че когато майка й била пребита
от подсъдимия и избягала от дома му, двамата вече имали сексуални контакти.
Досежно периодът на осъществяване
на сексуалните контакти между подсъдимия и свид. К.С., от значение са също показанията
на пострадалата. Тук следва да се посочи,че свидетелката в разпита си както
пред разследващ полицай, така и пред дознател, съобразно с възрастта си,
интелектуални пособности и обкръжение описва детайлно какво точно е правил „Б. “ с нея - че я
„засрамил“. Свидетелката описва как първият път, лягайки до нея в леглото,
подсъдимият е проникнал с половия си член във влагалището й, което се повтаряло
и многократно в следващите месеци. От изготвената на дознанието комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза несъмнено се установява, че
свидетелката има необходимите познания за сексуалното функциониране, разбира
се, съотнесени за възрастовата й принадлежност и обкръжение, но е разбирала
какво се случва с нея. Пак според експертите при нея не се установява да страда
от психично заболяване, нито да се води на учет в психиатрично заведение, не се
открояват и елементи на фантастност в преживяванията й. Прави впечатление, че и
разпитът на свидетелката пред съдия е проведен след като е била разпитана пред разследващ
полицай и заявените от нея обстоятелства не се отличават по никакъв начин. Ето
защо и предвид становището на вещите лица, изготвили СППЕ, съдът намира, че
свидетелката К.С. достоверно пресъздава какво точно е правил с нея подсъдимия в
инкриминирания период, поради което следва да бъдат кредитирани показанията й в
тази насока. Наред с това същите не остават изолирани – подкрепят ги напълно
показанията на нейната баба относно споделеното с нея, косвено на свид. Б.
досежно пресъздаденото му от свид. С.С. и С.С. при посещение в кантората му.
Експертизата, като способ за проверка на доказателствата, също подкрепя
твърденията на свид. К.С. и напревеното от подсъдимия самопризнание за многократни
във времето полови сношения на свидетелката. Според вещото лице медик при
гинекологичния преглед на К. са били установени стари дефлорационни щърбини на
4 и на 9 часа и липса на девствена ципа към 6 часа с наличие на остатъци от нея, покрити с гранулационна тъкан, като
описаните промени по девствената ципа са
били по механизма на притискане от твърд тъп предмет , какъвто може да бъде и
половият член във възбудено състояние. Според експерта обаче двете
дефлорационни щърбини, тъй като са били с добре епителизирани ръбове, говорят
за давност повече от 14 дни, а липсата на девствена ципа към 6 часа с наличие
на гранулации говори за многократни полови контакти с давност.
Независимо от малолетната възраст
на свидетелката К.С. както към времето на извършване на престъплението, така и
към момента на провеждане на разпитите на лицето в хода на досъдебното
производство, евентуалното възражение за неправилно разбиране и възприемане на
релевантните обстоятелства е крайно неприемливо. В подкрепа е заключението на изготвената
комплексна СППЕ в частта относно възможността на лицето да бъде свидетел. Макар
същата да се явява и пострадала от деянието, показанията й съдът не намира за
необективни, тъй като не остават изолирани. Също така ниската възраст на лицето
не означава, че депозираните от нея показания не почиват на реално случили се и
възприети събития, нито на неправилно възпроизвеждане на същите. Детето е
равностоен участник в процеса и неговите показания в никакъв случай не биха
могли да бъдат подценявани или пренебрегвани, още повече, когато същите не
остават изолирани, а се подкрепят и от други доказателства. А така също
подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание, съобразно разпоредбата на
чл. 373, ал.3 от НПК. За пълнота следва да се посочи, че именно принципа на
недискриминиране на детето като участник в процеса е и възприетото становище в
Конвенцията на правата на детето на ООН и в Насоките относно правораздаването
по въпроси, свързани с деца, които са жертви или свидетели на престъпление,
приети с Резолюция 2005/20 на ИСС на ООН на 22.07.2005г., които принципно не
създават ново задължително право, а имат препоръчителен характер за държавите-членки.
Що са касае до показанията на
бабата на свидетелката, същата посочи, че знае за осъществяваните полови контакти между внучката си и подсъдимия и от
споделеното от последната при разговор с майка й, след като е била прегледана
от лекар медик в хода на досъдебното производство. Тъй като и показанията на
свид. С.С. се подкрепят от заявеното от внучката й, както и на свид. Б., съдът ги
кредитира. Същите подкрепят самопризнанието на подсъдимия, в тази насока са и
показанията на свид. Б., които съдът намира за
обективни, подкрепени от представените писмени доказателства за
изготвените молби и жалби.
Пак основно от показанията на
свид. К.С. се установява и мястото, където подсъдимият се е съвкупявал с нея. Безспорно
е също така, че свид. К.С. е навършила 14 години едва на 10.06.2014г., т.е. към
инкриминирания период е била малолетна. Безспорно и подсъдимият е бил наясно с
това обстоятелство, тъй като не само е живял дълго време отпреди това със С. и
нейната майка, но е и подал декларация за припознаване на детето на
23.01.2014г. И тъй като припознаването не е било оспорено в срок от майката на
детето, припознаването за К.С. е в сила от 23.04.2014г., откогато е било и
вписано в акта за раждане на детето с нарочна отметка.
От показанията на свид. С.С. не
се установява сексуалните контакти между подсъдимия и пострадалата да не са
били доброволни. В тази връзка споделеното от свид. К.С. в показанията й, че
изпитвала страх от „Б.“ и затова се съгласявала на суксуален контакт с него, се
опровергават от твърденията на нейната баба. Последната споделя, че когато на
два пъти е посетила дома на подсъдимия, за да прибере внуците си, К. сама търсела
защита от подсъдимия, като се криела зад него и категорично отказвала да я
последва. Съдът намира за достоверни именно твърденията на свид. С.С., тъй като
и в изготвената СППЕ се коментира относителната противоречивост в показанията
на свид. К.С., обусловен до известна степен от декларирания от детето страх от
становището на околните /л. 122 от ДП/.
Що се отнася до показанията на
свид. К., същите несъмнено са обективни, но като цяло не отразяват релевантни
за делото обстоятелства, тъй като и свидетелят не посочва кога точно е имал
сексуален контакт с „Т.“ – свид. К.С..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият С.Т.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.151,
ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като за времето от началото на месец януари
2014г. до 10.06.2014г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление, многократно се е съвкупявал с лице, наневършило 14 годишна
възраст – малолетната К.С.С. ЕГН **********, като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
От обективна страна
подс. С. многократно на неустановени в хода на разследването дати в приетия
инкриминиран период е предприел активни действия, насочени към крайната му цел
– да се съвкупи с малолетната към този момент С.. Намерението си той е
осъществил, тъй като доказа се основно от свидетелските показания на пострадалата
и косвено на свид. С.С., че многократно е прониквал с члена си във влагалището
на малолетната, като е последвал целения от него полов акт, т.е. престъплението
като резултатно такова остава довършено. Престъплението безспорно е осъществено
със съдействието на малолетната пострадала, като деянието не осъществява
признаците на престъпление по чл. 152 от НК, тъй като не се доказва съвкуплението
да е осъществено при някоя от визираните в този член хипотези.
От СУБЕКТИВНА страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – деецът е знаел, че К.С.
не е навършила 14 години, съзнавал е, че извършва съвкупления и е желаел
осъществяването им.
Престъплението е
осъществено при условията на продължавано престъпление - извършени са множество
на брой деяния на неустановени дати в инкриминирания период, които поотделно
осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление – това по
чл. 151, ал.1 от НК. Същите са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, при аналогична последователност на действията на
подсъдимия. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията е извършено при
еднородност на вината – при условията на пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. При така установените по отношение на
престъпленията белези, съдът намира, че те се намират в такова съчетание и
връзка, че последващото деяние е от обективна и субективна страна продължение
на първото, т.е. в условията на продължавана престъпна дейност.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание за това престъпление, съдът преценява, че за
това деяние се предвижда наказание
“лишаване от свобода” от две до шест години.
Обстоятелствата, които съдът прецени при определяне на наказанието са,
че се касае за лице, което осъзнава противоправността на деянието, наред с това
напълно съдейства за разкриване на обективната истина. Тук следва да се
отбележи, че самопризнанието на подсъдимия пред съда е взето предвид от
законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно
следствие. Касае се полово посегателство над малолетно лице, което обаче е
елемент от състава на престъплението. От друга страна - престъплението е
извършено като продължавано такова, посъдимият има и предходни осъждания, а не
следва да се пропуска и обстоятелството, че пострадалата е приемала подсъдимия
като свой родител. Не може да бъде оправдано такова поведение, доколкото
правилното психическо и физическо израстване на децата е сред основните
приоритети на обществото, а безспорно касае се за престъпление, свързано с
висока степен на морална укоримост. В тази връзка неприемливи биха били
евентуални възражения, че социалната среда на подсъдимия и на пострадалата не
отхвърлят по-ранните сексуални контакти. Ето защо, наказанието на подс. С. следва
да се определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК при баланс на изложените
по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Т.е. наказание в размер на
четири години лишаване от свобода съдът намира за справедлив с оглед така изложените по-горе
обстоятелства, както и предвид обществената опасност на деянието и на дееца. Съобразно
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 от НК следва
така определеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
редуцирано с една трета, т.е. наказанието лишиване от свобода, което настоящият
състав налага на подсъдимия е в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
Така наложеното на
подсъдимия С. наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода същият
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, тъй като същият е осъждан
преди това на лишаване от свобода и не е реабилитиран /по наложеното му по реда
на чл. 25, ал.1 от НК общо най-тежко наказание по ЧНД № 1191/2006г. по описа на
ПРС/. Следва обаче от изтърпяване на наложеното му наказание да бъде
приспаднато на основание чл. 59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
09.09.2014г. до влизане в сила на присъдата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е приет за разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата против
подсъдимия в размер на 5000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени
вреди в следствие на престъплението, за което е предаден на съд в настоящото
производство. Съдът с оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на
престъпление, неговото авторство и вина намира искът за доказан по основание,
тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия
престъпление, причинените вреди и причинноследствена връзка между тях. Причинените
на пострадалата вреди от нематериален характер, след съобразяване на възрастта на
пострадалата - много млада, макар и близка до законовия праг за наказателна
съставомерност, се изразяват в
причинените й страдания - негативни
изживявания, свързани предимно с неудобственото от случилото се с нея, с накърняването на достойнството на младо момиче в
мястото, където живее и то от лице, което
живее с нейната майка, претърпените болки и страдания, злепоставянето пред близки претърпяната
дефлорация. При преценка на горните
обстоятелства и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че
предявеният размер на претенцията за неимуществени вреди не е завишен, като
същият е съобразен и адекватен на изпитаните от С. неблагоприятни последици.
Като същият следва да се уважи изцяло. Не се претендира законната лихва върху
тази сума и такава не следва да се присъжда.
На основание чл. 189
ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати и направените по делото разноски,
както следва: по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на Държавата сумата от 200
лева, по сметка на ПРС в полза на бюджета на ВСС сумата от 45 лева /за
явяването на експертите на първото по делото заседание /, както и сумата от 200
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на основание чл.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По
така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.