Р
Е Ш Е Н И Е
№245
гр.
Бургас, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 589 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано
от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова - изпълнителни директори, чрез адв.
Светлозар Златанов от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. Неофит Рилски №57,
ет.1, с която е предявен иск за
солидарно осъждане на ответниците М.Т.А.,
ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********, и двете с адрес ***, сумата от
200 000 лева главница, предявена като частично вземане от вземане в общ
размер на 232 416,90лв., представляваща главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL23411 от 19.06.2007г., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL23411 от
19.06.2007г., като е предоставил на ответниците-кредитополучатели кредит в
размер на 200 000 лева за строеж и довършване на недвижим имот. Поддържа, че ответниците заедно с Т.П.А.,
/последният е конституиран като ответник, но
починал в хода на производство пред БОС и като негови правоприемници са
конституирани законните му наследници - ответниците М.А. и Д.А./ са се
задължили да погасят кредита на 420 равни погасителни вноски. Посочва, че в
приложение към договора страните са удостоверили, че заемната сметка е открита
и на 03.07.2007г. и 27.09.2007г. по сметка на кредитополучателя е била усвоена
предоставената кредитна сума. Във връзка с отпуснатия кредит страните са
подписали нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №193 по нот. дело №184/2007г. на нотариус Добрин Горанов
върху дворно място с построена в него къща в гр. Поморие. Излага, че в
съответствие с чл.25, ал.1 от договора за кредит банката е прехвърлила вземанията си на 03.10.2007г. с договор за
цесия на Бългериан Ритейл Сървисиз АД. С втори договор за цесия вземанията са
били обратно прехвърлени на банката, като цесиите са съобщени на ответниците.
Позовава се на сключени допълнителни споразумения от 25.02.2009г.,
30.09.2009г., 26.04.2010г., 30.11.2010г., 30.09.2011г., с които главницата по
кредита е била преструктурирана на 233 231,98 лв. Според изложеното в
исковата молба, на основание чл.18 , ал.1 от договора поради забава на
плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като на
ответниците са връчени нотариални покани в тази връзка. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците чрез адв. Люба Райнова от
АК-София, която счита иска за недопустим и неоснователен. Намира, че
ответниците имат качеството на потребители и спорът не подлежи на разглеждане
по реда на търговските спорове. Възразява, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, с оглед обстоятелството, че ответниците не са надлежно уведомени.
В нотариалните покани не се съдържат размерът на вземането на кредитора по
пера-главница, лихва, разноски и срока, за които са дължими, нито срока на
забавата, поради неплащане на кои месечни вноски кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, какъв е размерът им и каква част представлява главница и
лихва. При условията на евентуалност поддържат, че банката не е предоставила
достатъчен срок за изпълнение съобразно с изискванията на чл.432, ал.2 от ТЗ,
съобразно размера на кредита. В конкретния случай възразяват, че банката изобщо
не им е дала срок за доброволно изпълнение. Посочват, че ищецът едностранно
увеличил лихвения процент по кредита след сключването на договора, без да ги
уведоми, което довело до драстично нарастване на месечната вноска. Липсва
постигната индивидуална уговорка в кои случаи кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем. Предвид това намират, че банката може да търси само
вноските с настъпил падеж, но не и заплащане на цялата остатъчна главница. Не
оспорват сключването на процесния договор и предоставения кредит в посочения в
исковата молба размер. Въпреки подписания погасителен план обаче ищецът едностранно
увеличил на няколко пъти размера на договорната лихва, с което се е променила
месечната анюитетна вноска От първоначална вноска в размер на 1073,13 лв. месечната вноска е достигнала до 3234,09 лв., считано от 03.10.2011г. Считат,
че са неравноправни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.4, чл.6, ал.3, чл.12
и чл.20 от договора, които попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10 и
т.12 и чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Правят
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на падежиралите вноски
за главница и лихви, като развиват доводи, че е приложима три годишната давност
за периодични плащания по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД. Молят за отхвърляне
на предявения иск. Претендират разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в
която ищецът поддържа предявения иск. Възразява срещу оспорванията в отговора
на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи. Счита, че неоснователни са възраженията на
ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост и същата не е обявена
надлежно от банката –ищец. Посочва, че
оспорените като нищожни клаузи не са неравноправни и са договорени индивидуално
между страните. Счита, че процесните вземания не са погасени по давност и за
тях не е приложима тригодишната погасителна давност.
Ответниците са се възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу
така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа
първоначалните доводи в отговора. Твърдят, че кредитът е редовно обслужван,
като представят допълнителни доказателства.
БОС счете за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на
производство. По въпроса, че спорът подлежи на разглеждане по реда на
търговските спорове съдът вече се е произнесъл при насрочване на делото. Що се
касае до въведените възражения с отговора на исковата молба относно настъпване
на предсрочната изискуемост на процесното вземане същите не са по допустимост и
следва да бъдат разгледани по същество като съдът дължи произнасяне по тях в
мотивите на решението си.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори по делото, като и след
служебно извършената от съда справка в търговският регистър се
установява правоприемство между кредитодателя „Българска
Пощенска Банка“ АД и ищеца „Юробанк И Еф Джи България“ АД. С решение
на СГС от 01.11.2007 г по ф.д. №10646/1991г. на СГС са вписвани в регистъра за
търговски дружества следните промени по партидата на „ТБ Българска Пощенска
Банка” АД-София: преобразуване на „ДЗИ Банк” АД, чрез вливането му в „Българска
Пощенска Банка” АД, прекратяване без ликвидация на „ДЗИ Банк” АД, поради
преминаване на цялото му имущество върху „Българска Пощенска Банк” АД, при
условията на общо правоприемство, както и промяна на наименованието от
„Българска Пощенска Банка” АД на „Юробанк и Еф Джи България” АД.
По делото е
приложен договор за потребителски кредит №HL23411 от 19.06.2007г., сключен между Българска пощенска
банка АД и кредитополучателите М.Т.А., Т.П.А. и Д.Г. Анданова, по силата на който банката е
продоставила на кредитополучателите сумата от 200 000 лева за строеж и/или
довършване на следния недвижим имот -
къща, находяща се в гр. поморие, ул. Солна№58
Съгласно ал.3 от чл. 1 от договора
страните са уговорили солидарна отговорност на кредитополучателите за връщане
на кредита и другите задължения по договора.
Няма спор между страните, а и от приетото основно заключение на вещото лице
Т.Д. по наначената съдебно-икономическа ексепртиза, се установява, че
разрешената сума е била усвоена на два транша по посочената разплащателна
сметка на кредитополучателя М.А. в БПБ АД съгласно предвиденото в чл. 2, ал.1 и
ал.2 от договора след учредяване на договорна ипотека в полза на БПД АД.
В чл.3 от сключения договор за кредит страните са постигнали съгласие за
усвоения кредит да се дължи годишна лихва на банката в размер сбора от БЛП на
БНП АД за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, плюс договорна
надбавка от 3,45 пункта, като към сключване на договора БЛП за жилищни нужди
възлиза на 7 процента. Предвидено е кумулативно да се дължи наказателна
надбавка в ал.3 на чл. 3 при просрочение на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на 10 процента. В ал.5 на
чл.3 от договора е посочено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от
която е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита съгласно чл.5,
ал.1, като кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва с размер на 1788,54 лева на всяка вноска.
При промяна на БЛП размерът на погасителните вноски се променя автоматично,
за което длъжниците са дали съгласие в чл.6, ал.3.
В чл.17 кредитополучателите са се съгласили банката служебно да събира
своите изискуеми вземания, произтичащи от договора от всички техни сметки в
банката и/или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на
кредитополучателите при нея при спазване следната поредност: застрахователни
премии, такси, разноски, комисионни, лихви и главница.
Съгласно чл. 18, ал.1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2
на същия член е договорено при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита да стане
предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, както и,
че изискуемостта настъпва автоматично, без да е необходимо изявление на банката
в тази връзка.
На 03.07.2007г. с приложение към договора от страните е направено изявление
за откриването на заемна сметка на същата дата, по която няма спор, че е
постъпила уговорената сума.
Установява се по делото, че за обезпечаване на вземанията на банката по
процесния договор за кредит е учредена
договорна ипотека в нейна полза с приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193 по
нот. дело №184/2007г. на нотариус Добрин Горанов върху дворно място с построена
в него къща в гр. Поморие.
По делото не е спорно, че в съответствие с чл.25, ал.1 от договора за
кредит ищецът е прехвърлил вземанията си
на 03.10.2007г. с договор за цесия на Бългериан Ритейл Сървисиз АД. С втори
договор за цесия от 06.04.2009г. вземанията са били обратно прехвърлени на
банката, като цесиите са съобщени на ответниците, видно от приложените
уведомления и куриерски известия за връчването им.
С приложените по делото допълнителни споразумения от от 25.02.2009г.,
30.09.2009г., 26.04.2010г., 30.11.2010г., 30.09.2011г., с които главницата по
кредита е била преструктурирана на 233 231,98 лв.
На основание чл.18, ал.1 от договора ищецът е упражнил правото си да обяви
кредитът за предсрочно изискуем, за което обстоятелство кредитополучателите са
били уведомени на 25.05.2015г. с връчените им нотариални покани.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно. Преценката на
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи от националния съд към момента на
сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да
се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора, тъй като договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Според съдебната
практика на касационната инстанция – решение №95 от 13.09.2016г. по
т.д.№240/2015г. на ВКС, II ТО методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компонентни-пазарни индекси и/или индикатори.
От текста на чл.3, ал.3 и чл.6,
ал.3 на договора за кредит е видно, че промяната на БЛП е предоставена изцяло
на преценка на банката, без в договора да са посочени факторите, които биха
наложили евентуалното му изменение. Липсва обвързаност на изменението на БЛП с
конкретни обективни показатели, няма данни кредитополучателите да са получили
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може
едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. При уговорка
възнаградителната лихва да може да се променя при наличието на
основателна причина следва да е посочена изрично, ясно и разбираемо, да е
основана на обективни фактори, които в достатъчна степен да са предвидими при сключването
на договора. Липсва обективен характер на причината за увеличение на
лихвения процент и предвидими критерии за това при сключване на договора, не са
посочени и конкретните външни фактори и показатели на изменението. Създадена е
възможност банката да определя изцяло по своя преценка по какъв
начин да изчисли БЛП, тъй като няма доказателства предварително да е
известила ответниците за конкретната методология или алгоритъм за изчислението.
Следователно липсата на уговорени
от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна
на БЛП и съответно и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до
невъзможност да се обоснове основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1
от ЗЗП. Съответните клаузи, даващи възможност за изменение на лихвения процент
следва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената. Когато потребителят не е получил достатъчно
конкретна информация как кредитодателят може едностранно да промени цената на
предоставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор,
кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправната клауза на чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото
на чл. 143, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Съгласно решение №98 от 25.07.2017 г. по т.д.
№535/2018 г. на I т.о. на ВКС подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението да докаже, че намиращи се в
договора клаузи, са били индивидуално уговорени с него. Обратното би означавало
да се изключи защитата на потребителя при всички договори за кредит.
БОС приема, че клаузата в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата
от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира
от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената - лихвата, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна
методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и нищожна съгласно чл.146
ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата
към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка
в определен размер /в този смисъл решение № 92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ
т.о. /
Предвид това съдът
намира, че оспорените клаузи на чл.3, ал.3 и чл.6,
ал.3 са частично нищожни на основание чл.146 от ЗЗП в частта, даваща право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП.
Нищожна е и клаузата на чл.3,
ал.1 от договора, в частта, в която въвежда като компонент на договорната лихва
БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева,
действащ за съответния период, тъй като няма клауза, предоставяща право на
потребителя да прекрати договора при едностранно увеличение на лихвата от
банката вследствие увеличение на БЛП. Независимо, че има възможност не само за увеличаване на БЛП, но и
за неговото намаляване, приложението на клаузата се осъществява при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и методиката, при които този размер може да се променя, с което е
нарушено изискването за добросъвестност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
По същите съображения БОС счете
за нищожна и клаузата на чл.12 вр. чл. 4 от договора, даваща възможност банката
едностранно да променя условията, лихвите, таксите и комисионните, които
прилага при операциите си, за която липсват доказателства да съдържа ясна методика и условия за промяната към сключване на договора,
предварително информиране на
потребителя, както и да е индивидуално уговорена.
Гореописаните неравноправни
клаузи са били възпроизведени и в последващите сключени анекси, в които отново
не са били инвидуално уговорени. Съгласно разпоредбата
на чл.
366 ЗЗД, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и
страните да са се спогодили относно неговата нищожност. Нищожни са и клаузите
в допълнителните
споразумения към договора
за кредит за капитализиране към
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които отново се начислява
възнаградителна лихва, тъй като същата представлява
анатоцизъм, който е допустим само между
търговци.
Така, както се приема в решение №118/11.12.2020 по
дело №2278/2019г.
на ВКС преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните вслудствие
на обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора на правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. В тълкувателното решение са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора.
БОС счита, че само по себе си
отсъствието на изискване за уведомяване в текста от договора не прави клаузата
на чл.18, ал.2 за обявяване на предсрочна изискуемост за неравноправна и
нищожна, нито клаузата на чл. 20, с която е дадено съгласие от
кредитополучателите в тази връзка /в
този смисъл решение №92 от 09.09.2019г.
по т.д. №2481/2017г. на ВКС, II ТО/.
Неоснователно е възражението на ответниците, че в
нотариалните покани не се съдържат размер на вземането на кредитора по
пера-главница, лихва, разноски и срока, за които са дължими, нито срока на
забавата, поради неплащане на кои месечни вноски кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, какъв е размерът им и каква част представлява главница и
лихва, както и, че с тях не е даден подходящ срок за доброволно изпълнение.
По принцип няма въведени критерии за съдържанието на обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Достатъчно е волеизявлението на кредитора да е недвусмислено и конкретно спрямо
вземането и задълженото лице. В чл.60, ал. ЗКИ не са въведени изисквания за посочване на целия размер на непогасената част
от главницата и/или лихвата, разноски, падеж на отделните вземания и срок
на забавата. На
следващо място предвид
това, че предсрочната изискуемост е
право, уредено в полза на кредитора, изцяло от неговата воля и преценка
зависи дали ще даде на длъжника допълнителен срок за доброволно изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, щом като към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
На съда е служебно известно, че между страните са сключени още два броя
договори за кредит-договор за кредит за извършване на строеж от 19.06.2007г. и договор за кредит за
извършване на строеж от 04.07.2008г., по
които ищецът също е предявил осъдителни искове за връщане на главницата по
кредитите – предмет на образувани и висящи т.д.№ 578/2019г. и т.д.590/2019г. по
описа на БОС.
В хода на производството ответниците са ангажирали 33 броя банкови бордера,
съставени в периода 26.01.2015г.- 26.10.2017г., както и 35 броя вноски бележки,
издадени в периода 27.11.2017г.-23.10.2020г., за извършвани частични погащения
по трите кредита.
По делото се доказва, че след обявяване на предсрочната изискумост от
ответниците са водени преговори с представител на ищеца, който е предложил
неформално нови погасителни планове по трите договори за кредит, по които са
извършвани погашенията. От приобщените гласни доказателства чрез проведения
разпит по делегация на свид. Л. се установява, че е водена кореспонденция и
преговори за рефансиране и преструктиране на кредитите. Предложен е нов погасителен
план, но не е одобрен от кредитната комисия на банката. БОС кредитира
показанията на свид. Л., които не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства.
Установява се по делото, видно от изслушаното основно заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д., неоспорено от
страните, че към първоначално усвоената главница от 200 000 лева с
допълнителните споразумения са капитализирани акцесорни вземания за лихви в
размер на 33 284,23 лева. В счетоводството на ищеца са отразени плащания
за погасяване на главница в периода 03.08.2007г.-26.02.2019г. в размер на 867,33
лева. Общо платените от ответниците суми в размер на 106 218,29 лева по
кредита до датата на подаване на исковата молба при погасяването са отнесени от
банката както следва: 867,33лева главница, 91 041,57лева договорни лихви, 10 646,10
лева мораторни лихви, 2923,60 лева такси и 239,20 лева застраховки и 500,40лева
нотариални такси. От така извършените общо погашения вещото лице е приспаднало
капитализираната главница в общ размер на 33 284,23 лева, с която са
погасени главница, лихви и такси, като е посочило, че погашенията по кредита реално
възлизат на 72 934,06 лева.
Съгласно първоначалния погасителн план, който следва да намери приложение в
отношенията на страните до настъпване на предсрочната изискуемост -
25.05.2015г. вноските за договорна лихва са в размер на 159 423,80лева,
изчислени от вещото лице в основното заключение по задачите на ответниците, без
да се вземат предвид последващо извършените от банката едностранни увеличения
на лихвения процент. С извършените плащания в размер на 72 934,06 лева са
изцяло погасени анюитетни вноски с дати на падежи в периода 03.08.2007г.-03.12.2010г.
и частично вноската от 13.01.2011г. Видно от заключението от ответниците не са
надплатени суми спрямо дължимите такива по първоначалния погасителен план към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и към датата на предявяване на
исковата молба. Вещото лице поддържа в заключението си, че към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост са дължими вноските с падеж 03.08.2007г.-10.05.2015г.
В приетото по делото допълнително заключение, неоспорено от страните,
вещото лице Д., след като е съобразило представените в хода на производството
доказателства за плащане от ответниците,
е посочило, че след завеждане на делото за периода
28.10.2019г.-23.10.2020г. са платени 23 000лева, от които за погасяване на
задължения по процесния кредит са отнесени 1999 лева за погасяване на разноски.
Остананалите суми са отнесени по другите два договора за кредит, сключени между
страните.
Въпреки, че ищецът не сочи доказателства за извършените разноски, които е
погасявал приоритетно, съдът приема, че с извършеното частично плащане в хода
на процеса не е погасявана главница, а дължима договорна лихва до настъпване на
предсрочната изискуемост, в съответствие с правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД,
възпроизведено в чл. 17 от договора. Освен това още с исковата молба е
представен списък на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение от ищеца по делото в размер на 8000 лева и 6636 лева.
При горните мотиви съдът намира, че ищецът
доказва по основание и размер предявения частичен иск за главница.
По възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност по отношение на падежиралите вноски
за главница и лихви.
БОС споделя практиката на касационаната инстанция - решение
№28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от
12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по
т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. в които се приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем
/кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части, като е приложима общата
пет годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. При разсрочено плащане на отпуснат кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост -25.05.2015г. са били дължими вноски с настъпил
падеж 03.08.2007г.-10.05.2015г., като погасени по
давност са анюитетни вноски с падежи 03.08.2007г.- 03.05.2010г., от които 1808,17
лева главница и 57 024,82 лева
договорна лихва съгласно справката на вещото лице в констативно-съобразителната
част на основното заключение в табличен вид на стр. 391-392 по делото.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният частичен
иск за главница е основателен до размера от 198 191,83 лева, като за
горницата над уважения до предявения размер следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 14 800 лева, съразмерно
на уважената част от иска.
Ответниците също имат право на разноски, съразмерно отхвърлената част от
иска в размер на 3,79 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Т.А.,
ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********, и двете с адрес ***, да заплатят
солидарно на Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано
от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова - изпълнителни директори, сумата
от 198 191,83 лева /сто деветдесет и осем хиляди сто
деведсет и един лева и осемдесет и три стотинки/, предявена като частично вземане от вземане в общ
размер на 232 416,90лв., представляваща главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL23411 от 19.06.2007г., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното
плащане, като за горницата над уважения до предявения размер от 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск.
ОСЪЖДА М.Т.А., ЕГН**********
и Д.Г.А., ЕГН********** да заплатят на Юробанк България АД, ЕИК ********* сумата
от 14 800 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Юробанк
България АД, ЕИК ********* да заплати на М.Т.А., ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********
сумата от 3,79 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: