№ 18141
гр. С., 18.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110100133 по описа за 2022 година
Производството по делото не следва да се разглежда по реда на глава двадесет и
първа от ГПК „Бързо производство“ с оглед обективното съединение с искове с правно
основание по чл. 86 ЗЗД, които не са сред изброените в хипотезата на чл. 310 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, следва
да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
задачите, формулирани в исковата молба и отговора.
С оглед отделените за безспорни обстоятелства по делото и допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза съдът намира, че исканията на ищеца по чл. 186 вр. с чл. 192 ГПК за
задължаване на НАП да представи всички документи по изброените в исковата молба
удостоверения А1 следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо и не би
допринесло за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Не е необходимо, поради което и не следва да се уважава и искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи по реда на чл. 190 ГПК личното му трудово досие в
неговата цялост. Трудовият договор на ищеца е представен с отговора на исковата молба, с
което е отпаднала необходимостта от изискването му. Ето защо това искане следва да бъде
уважено само в частта му, касаеща сключените допълнителни трудови споразумения и
заповедите за командироване.
Следва да се уважат исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се укаже да приведе искането си
за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане в съответствие с изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 11.10.2022г. от
14,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 400 лв., от които 200
лв. от бюджета на съда и 200 лв. вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящето определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Г.М..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 186 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото намиращите се в него допълнителни споразумения към
трудовия договор с ищеца и издадените заповеди за командироване за процесния период,
като го предупреждава, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците,
разписани в чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца поисканите два броя съдебни удостоверения след
представяне на проект.
УКАЗВА на основание чл.101 ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да приведе искането си за допускане събирането на гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели при режим на довеждане в съответствие с изискванията на чл.
156, ал. 2 ГПК, като посочи конкретните факти и обстоятелства, за които се отнасят. При
неизпълнение съдът може да приложи последиците, разписани в чл. 101, ал. 3 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството по делото е образувано по предявени от Й.Р. К. срещу “ФИРМА” АД
при условията на обективно съединение осъдителни искове
с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 33 729,17 лв. - неплатено нетно
трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2019г. до м. май 2021г. вкл.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 6942,59 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дължимите се трудови възнаграждения за
периода от 01.12.2019г. до 03.01.2022г.,
с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 100 лева – обезщетение за общо 60
2
дни неизползван платен годишен отпуск за календарните 2019, 2020 и 2021г. , ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, и с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 3,39 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.08.2021г. до
03.01.2022г.
Ищецът твърди, че заемал длъжността „монтажник“ при ответното дружество по
силата на трудов договор № 90197 от 01.11.2019г. с място на работа в гр. С. за периода до
01.11.2019г. до 16.08.2021г., когато правоотношението му било прекратено на основание чл.
327, ал. 1 т. 2 предл първо КТ. Твърди, че през периода на действие на трудовия договор
неколкократно бил командирован в Конфедерация Ш., за което между страните били
подписвани допълнителни споразумения към трудовия договор, уговарящи и допълнително
трудово възнаграждение с цел съблюдаване минималните условия за работа в съответната
държава. Твърди, че престирал труд съобразно уговореното, но ответното дружество не му
заплащало дължимите се трудови възнаграждения в пълен размер. Не му заплатило и
обезщетението за общо 60 дни неизползван платен годишен отпуск за календарните 2019,
2020 и 2021г. Твърди, че вземането му за неплатено трудово възнаграждение е станало
изискуемо при условията на чл. 270 КТ с изтичане на месеца, за който се отнася. При така
изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника да му
заплати дължимите се суми, ведно с обезщетенията за забава. Претендира законна лихва
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че между
страните е било налице твърдяното трудово правоотношение, по време на действие на което
ищецът е бил командирован в Кралство Ш., за което са издадени цитираните в исковата
молба удостоверения А1. Твърди, обаче, че трудовият договор е бил с уговорено място на
работа в гр. Летница, а не в гр. С.. Оспорва наличието на фактическото основание по чл.
327, ал. 1 т. 2 КТ, но признава, че трудовото правоотношение е било прекратено от
16.08.2021г., когато е получил уведомлението за това от ищеца и с нарочна заповед е
констатирал ефекта му. В тази връзка поддържа, че доколкото към този момент ищецът е
получил изцяло трудовото си възнаграждение за месец май 2021г. същият дължал на
работодателя си обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие по чл. 220, ал. 1 вр. с чл.
326, ал. 2 КТ в размер на 677,30 лв., с което прави възражение за прихващане. Прави
възражение за плащане на дължимото се трудово възнаграждение и на полагаемото се
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Твърди, че без негово съгласие ищецът е
започнал работа по друго трудово правоотношение преди прекратяването на процесния
трудов договор и че не се е явявал на работа, за да престира труд, съобразно уговореното.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от сключен трудов договор.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 224 КТ, чл. 79, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Възражението за прихващане е с правно
3
основание по чл. 220, ал. 1 вр. с чл. 326, ал. 2 КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на валидно трудово правоотношение между страните за процесния период,
командироването на ищеца в Конфедерация Ш. по време на действие на трудовия договор и
прекратяването на трудовото правоотношение между страните на 16.08.2021г.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: че за процесния период между страните е съществувало
трудово правоотношение, по което е престирал труд, съобразно уговореното, и за ответника
като работодател е възникнало задължение да заплати възнаграждение в посочения в
исковата молба размер.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, както и размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
По иска с правно основание с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже приложимия срок
на дължимото се предизвестие за прекратяване на трудовия договор от работника и размера
на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на същото.
В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание, което не изисква отправянето на предизвестие.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4