Р Е
Ш Е Н
И Е № 416
23.11.2018.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и осемнадесета
година,в състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Красимир Ненчев
Борислав
Илиев
при секретаря
Г.Младенова като разгледа докладваното от съдия
Б.Илиев в.гр.дело №592 по описа на Съда за 2018 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Обжалва се решение №356 постановено на
11.05.2018г. по гр.дело № 663 по описа на Пазарджишкият районен съд за 2018г., с
което е признато за установено по
отношение на ищците И.Д.Щ.,***, и С.Д.Щ., ЕГН **********, от гр. П, че
ответниците Й.И.С., ЕГН **********, и Е.Д.С., ЕГН **********,***, не са собственици по силата на
придобивна давност на разликата над 116,44/524 (или 2/9) идеални части до 312/524
идеални части от урегулиран поземлен имот ****в квартал 19 (деветнадесет) по
плана на с. Р., общ. Б., с площ 524 кв.м., при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и
улица, за които ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за
придобиване на право на собственост по обстоятелствена проверка № 53, том
2, рег. номер 2086, нот. дело № 253 от 30.06.2016 г. на нотариус Г.В.с
рег. номер 545.Отменен е на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за
придобиване на право на собственост по обстоятелствена проверка № 53, том
2, рег. номер 2086, нот. дело № 253 от 30.06.2016 г. на нотариус Г.В.с
рег. номер 545 за разликата над 116,44/524 (или 2/9) идеални части до 312/524
идеални части от признатото с него право на собственост върху урегулиран
поземлен имот ***в квартал *** по плана на с. Р., общ. Б., с площ 524
кв.м.Осъдени са Й.И.С. и Е.Д.С. да заплатят на И.Д.Щ. и С.Д.Щ. поравно сумата
1510 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
В
жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ответниците в
първоинстанционното производство ,чрез пълномощника си адв.И.Б. поддържат ,че обжалваното
решение е неправилно и необосновано и с
твърдения противоречащи на фактическите обстоятелства ,които са настъпили в
момента когато е обезсилен регулационния план на с.Р.,одобрен със заповед
№2702/1948г. Изводите на съда при
решаване на спора противоречали на фактите и обстоятелствата на владение на
двата имота на место.Налице съществували материализирани граници съобразно
правата на собственост вуърху съществуващите в двата имота сгради,които били
самостоятелна собственост , а не в режим на съсобственост.Излагат подробни
съображения във въззивната жалба. Формулиране е искане обжалваното решение да
бъде отменено, а въззивната инстанция да реши спора по същество и отхвърли предявения отрицателен установителен
иск. Сочат доказателства .Претендират направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата, който оспорва
същата и излага съображения за неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид
оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба предявена от И.Д.Щ. и С.Д.Щ. против Й.И.С.
и Е.Д.С.. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на УПИ ***в
КВАРТАЛ *** с площ 524 кв. по плана на с. Р., община Б., и че ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт за придобиване на право на собственост по
обстоятелствена проверка, според който нотариален акт притежават общо 312/524
идеални части от поземления имот вместо 2/9, или 116.44/524 идеални части,
какъвто е действителният им дял според ищците. Процесният имот е част от имота
с предишен номер ***в квартал 28, разделен с регулационния план на селото от
1992 г. на два УПИ с номера ***и ***. Твърди се, че собствениците още в
миналото са били разпределили начина на ползване на дворното място съобразно
сградите, които притежават, но ищците винаги са знаели, че дяловете в
собствеността са по колена по 1/3 от общата площ от 900 кв.м., посочвана
понякога и като 945 кв.м.; че страните никога не са уреждали регулационни
отношения, както и че ищците „ползват и владеят“ площ от 315 кв.м., от които
225 кв.м. попадат в УПИ ***и 90 кв.м. – в УПИ – ***, а в съседство с частта от
90 кв.м. в УПИ ***има празно място, което не се обработва от ответниците. Иска се
да се установи между страните, че двамата ответници не са собственици на
195.56/524 идеални части от поземления имот. Иска се също отмяна на осн. чл.
537, ал. 2 от ГПК на издадения в полза на двамата ответници констативен
нотариален акт № 53, том 2, рег. 2086, нотариално дело № 253/30.06.2016 г.
на нотариус Г.В. за разликата над 116.44/524 идеални части от УПИ-***в квартал
19 с площ от 524 кв. м. по плана на с. Р..
Ответниците
в срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорват иска по следните съображения: в това
производство ищецът е длъжен да докаже фактите, от които произтича правният му
интерес, а в исковата молба се коментира само обезсиленият план, като се
пропуска значението на новия регулационен план – към момента на одобряването му
отреждането на УПИ задължително се извършва при спазване на принципите за
пригодност за застрояване и икономичност на регулацията чрез осигуряване на
най-малко разместване на собственост. Новият план е с верни имотни граници и
вярна кадастрална основа, изяснен е действителният обем на правата на
собственост в отредените нови УПИ, а и от 1992 г. до момента ищците не са
извършили действия, смущаващи правото на собственост на ответниците върху
процесната част, както и постъпки за изменение на плана поради грешки и
непълноти. Владението на ответниците на източната самостоятелно обособена част
от УПИ ***не е прекъсвано, не е имало явно противопоставяне срещу него и
придобивната давност е изтекла при осъществяване на всички нейни елементи.
В
съдебно заседание страните чрез упълномощени адвокати поддържат становищата си.
Представят писмени защити.
Въззивният
съд намира за установено от фактическа
страна по делото следното:
Не
се спори по делото установи се от представените доказателства ,че процесният
имот ***в кв.* представлява част от
по-стария имот ***в кв. 28 с площ 945 кв.м., разделен с утвърдения през 1992 г.
регулационен план на имоти с номера ***с площ 405 кв.м. и ***с площ 524 кв.м.
(общо 929 кв.м.). Установява се от издаденото от кметството на с. Р.
удостоверение, че старият имот е идентичен с двата новообразувани през 1992 г.
Няма данни за причината за разликата от 16 кв.м. в посочената обща площ.
От
представено по делото друго удостоверение, издадено от кметството на с. Р.,
собствеността върху имотите е, както следва: за УПИ ***„Северозападната реална
част е с площ от 180 кв.м. и се ползва от н-ци на Г.Щ.С. – нямат документ за
собственост. Югозападната реална част е с площ от 225 кв.м. и е собственост на С.
и И. Д.Щ.“, а за УПИ ***съответно „Източна реална част е собственост на Й. Д.С.
и Е.Д.С. и е 312 кв.м. Западна реална част е 212 кв.м., като 100 кв.м. са
собственост на Г.С.С.“. В тази част ищците са заявили, че оспорват съдържанието
на удостоверението и искат откриване на производство по оспорването му по реда
на чл. 193 от ГПК. Искането е оставено от съда без уважение, доколкото не става
дума за факт, удостоверен от длъжностното лице в кръга на компетентността му и
обвързващ съда, а за правен извод на това длъжностно лице, като същият правен
въпрос е и предмет на делото.
Имот
***по обезсиления регулационен план от 1948 г. е бил собственост на братята Г.,
Д. и И. Щ.С. в равни дялове. Тяхната собственост не е удостоверена с документи
по делото (дори в самата разписна книга към плана е било отбелязано, че няма
данни за документ), но не е спорна между страните.
Ищците
И. и С. Щ.са синове на Д. Щ.С., починал през 1974 г., който освен тях е оставил
за наследници и две дъщери.
Ответникът
Й.И.С. е син на И.Щ.С., който е имал още един син – С. И.С.. Наследници на И.С.
са двамата му синове и съпругата му Ц. Ст. Щ.. Е.С. е съпруга на Й.С..
По
делото липсват точни данни за начина, по който делът на Д. С. след неговата
смърт е разпределен между четиримата му наследници, но по делото не е спорно,
че собственици на неговия дял са останали само двамата ищци – вероятно след
доброволна делба. Този извод се подкрепя и от факта, че с констативен
нотариален акт от 1975 г. двамата са признати за собственици на 1/3 идеална
част от имот ***с площ 945 кв.м. на основание наследство, доброволна делба и
давност.
През
1985 г., след смъртта на И.Щ.С., неговата преживяла съпруга е прехвърлила
притежаваната от нея 1/9 идеална част от имота (с посочена площ 900 кв.м.) на
сина си, ответника Й.И.С., по време на брака му с Е.С. срещу задължение за
издръжка и гледане – видно от представения като доказателство по делото
нотариален акт.
С.И.С.
е прехвърлил собствеността на своя дял от 1/9 ид. част на сина си Г.С.С. през
1997 г., което също се установява от нотариалния акт, представен по делото.
Делът
на Г.Щ.С. след смъртта му е наследен от неговите четири деца, едно от които е
свидетелката Д.К..
Страните
не спорят, че сградите, построени върху дворното място, са били индивидуална
собственост на тримата братя наследодатели, докато те са били живи. Още приживе
на братята всеки от тях е ползвал и обработвал по уговорка между тях определена
реална част от дворното място, прилежаща към притежаваната от него сграда.
Данни за това се съдържат в показанията на всички свидетели – Д.и И. К., С. С.,
В.Х., Г.К., които заявяват, че имотът се ползва и досега така, както се е
ползвал от много години от наследодателите, макар че по-голямата част от
свидетелите, включително наследницата на дял от имота Д.К., не знаят дали
тримата братя са делили имота „официално“, единствено С. С. заявява, че имотът
„не е делен между роднините“, а се ползва, „както бащите са се разбрали
навремето“.
Начинът,
по който имотите се ползват от страните и част от останалите съсобственици, е
описан в заключението на изслушаното вещо лице, придружено със скица: частта,
ползвана от ответниците, е с площ 312 кв.м. и попада изцяло в имот *** (източната
му част) - част от тази част е обрасла с трева и за нея някои от свидетелите
твърдят, че не може да се обработва; частта, която се ползва от ищците, е с
площ 300 м. и попада частично и в двата имота (конкретно в югозападната част на
процесния имот); частта, която се ползва от Д.К.и останалите наследници на Г.Щ.С.,
е с площ 180 кв. м. и се намира изцяло в имот ***, а тази, която се ползва от С. и Г.С.(като
дял в имота притежава вторият от тях), е с площ 137 кв.м. и се намира в
северозападната част на УПИ ***.
По
делото не съществуват данни по делото, в каквато насока липсват и твърдения на никоя от страните, да е извършвана
доброволна или съдебна делба на собствеността на процесния поземления имот, по
силата на която от него да се образуват няколко по-малки имота. Не е установена
и причина, поради която в регулационния план от 1992 г. съсобственият имот е
разделен на два самостоятелни имота – като липсват данни да е било налице което
и да било от основанията на чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗТСУ (отм.).
В
представеното от ищците удостоверение за данъчна оценка от 2017 г. е записано,
че И.Д.Щ. притежава в имот ***гараж, както и 1/2 идеална част от жилище и от
345 кв.м. земя.
ОТ
доказателствения материал събран по делото се установи,че през м. април 2016 г.
в имот ***,
в частта, ползвана от ответниците, от пътя, който минава покрай имота на
по-голяма височина, паднал товарен автомобил при ПТП. Данни за това се съдържат
в показанията на свидетелите Х., К. и С., а и фактът не е спорен между
страните. По повод искането да им се изплати обезщетение за нанесените при
падането вреди от застрахователя на гражданската отговорност на водача,
ответниците се снабдили с атакувания по делото нотариален акт за придобиване на
право на собственост по обстоятелствена проверка от 30.06.2016 г., с който
нотариусът признал ответниците за собственици „по силата на давностно владение
и нотариален акт“ на 312/524 идеални части от УПИ *** заедно с три сгради, построени върху
имота - жилищна сграда, гараж и лятна кухня.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следното от правна страна:
Правен
интерес на ищците за предявяване на иска се извеждат от твърденията им в исковата молба в случая , че притежават по наследство 1/3
(3/9) идеална част от спорния имот, а ответниците притежават само 2/9 от него,
и по този начин претенциите на ответниците за по-голям дял в съсобствеността,
придобит по давност, са от характер да засегнат правата, които ищците смятат,
че имат, тъй като една придобивна давност в полза на ответниците би текла
„срещу“ всички останали съсобственици.
Основния
спор между страните е свързан с установяване на обстоятелството дали
собствеността в идеални части при равни дялове на наследниците на тримата братя
Щ.се е запазила непроменена (с изключение на промените, произтичащи от
сключените сделки) върху двата новообразувани през 1992 г. поземлени имота и до
днес, или е било налице самостоятелно владение на определени съсобственици
върху определени части от имота, а след 1992 г. - от имотите, което да е довело
до разместване на собственост поради придобивна давност. Като неоснователни съдът
намира възраженията на жалбоподателите ,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и с твърдения противоречащи на
фактическите обстоятелства ,които са настъпили в момента когато е обезсилен
регулационния план на с.Р.,одобрен със заповед №2702/1948г.
В
тази насока е установено по делото,че до влизането в сила на регулационния план
от 1992 г. целият имот с предишен номер I-96 е бил съсобствен между всички
наследници в идеални части (отделен въпрос са дяловете, които евентуално някои
от тях биха претендирали като придобити по давност). В случая става дума за
един единствен имот, който може да се притежава от повече собственици само в
идеални части. Дори да би могло да се говори за самостоятелно владение на
съсобствениците върху ползваните от тях реални части, не всички от тези реални
части могат да се обособят като отделни имоти, а освен това съгласно
установената съдебна практика на ВКС намерила израз в решение №102/30.05.2016 по дело №5728/2015
на ВКС, ГК, I г.о.), се смята,че за придобиване по давност на собствеността
върху реална част от урегулиран имот е необходимо не само владение за определен
срок, но и одобряване на съответна промяна в подробния устройствен план. В този смисъл е необходимо да се отговори на
въпроса дали към момента на разделянето
на поземлен имот I-96
на два отделни имота през 1992 г. е било налице такова владение и съответно -
изтекла давност, което да обоснове извод, че е настъпило разместване на
собственост.Неоснователно е оплакването на жалбоподателите,че изводите на съда
при решаване на спора противоречали на фактите и обстоятелствата на владение на двата имота на
место , съществували меатериализирани граници съобразно правата на собственост
върху съществуващите в двата имота сгради ,които са самостоятелна собственост ,а
не врежим на съсобственост.
В
тази насока ищцовата страна,чрез пълномощника си не претендира придобиване на такава част, а на
по-голям дял идеални части от процесния имот Това наистина е така тъй като ответниците
не твърдят да са единствени собственици на ползваната от тях част от дворното
място, те твърдят, че са собственици на съответните по площ идеални части от
процесния имот. За да се обсъжда възможността за подобно придобиване по
давност, следва да е налице самостоятелно владение от страна на всеки ползващ
съсобственик върху съответната реално обособена част.
От
доказателствения материал събран по делото се установи, че още приживе на
тримата братя Щ., които са първоначалните собственици в равни дялове на общия
имот по плана от 1948 г., те и техните семейства са постигнали съгласие за
реалното ползване на дворното място по определен начин - всеки от тях ползва и
обработва площта, прилежаща към жилищната сграда, която обитава. Подобно
разпределяне на реалното ползване е възможно и изрично предвидено в чл. 32 от
Закона за собствеността, и ползването на вещта в съответствие с уговорения
начин не само не представлява владение само по себе си, а обратно, знак е за
липса на намерение за владение на ползваните части. Разбира се, на теория не е
невъзможно така установеното държане на част от дворното място да се превърне
във владение, но за да стане това, биха били необходими действия, недвусмислено
демонстриращи намерението на ползващия съсобственик за владение, т.е. излизащи
извън обхвата на уговореното ползване. Това би следвало да се отнася както за
наследниците на първоначалните собственици, които встъпват в тяхното правно
положение, така и за лицата, придобили дялове в имота чрез сделки, които отново
са от кръга на семейството и са добре запознати с уговорките за ползването на
имота - за тях по същия начин би следвало да се счита за опровергано
предположението на чл. 69 от ЗС, че държат съответните реални части само за
себе си.
Както
се посочи по-горе не са изяснени съображенията на общината да извърши с новия
регулационен план разделяне на стария имот ***на два нови УПИ, но не се доказва
преди 2016 г. да са извършени действия от страна на ответниците, още по-малко -
да са стигнали до знанието на ищците и на останалите съсобственици, които
действия да позволяват обективно да се заключи, че те смятат себе си за
еднолични собственици на ползваната от тях реална част или за съсобственици
само в имот ***с претендираните идеални части, по-големи от 2/9. Удостовереното
от кметството на с. Р. в представеното по делото удостоверение за това, кой
според общината и кметството е собственик на съответните западни или източни
реални части от двата имота, освен че не обвързва съда и страните, не
представлява и доказателство за действия на владение, извършвани от когото и да
било от ответниците. Същото се отнася и до представеното от единия ищец
удостоверение за данъчна оценка - дори той самият да е подал декларация за
облагане с данък върху недвижимите имоти, според която е собственик на земя
само в имот ***, а и съдържанието на
удостоверението не отговаря нито на действителното правно положение, нито на
претендираното от ответниците - ищецът така или иначе очевидно не е собственик
на 1/2 идеална част от поземлен имот с площ 345 кв.м., какъвто имот не
съществува, нито пък ползваната от него земя попада единствено в имот ***,
видно от скицата към заключението на вещото лице.
От
тук се налага и крайния извод е, че явно и несъмнено владение не е имало и
давност не е текла както преди, така и след 1992 г. Затова след разделянето на
два отделни УПИ собствеността върху тях се запазва непроменена в такива идеални
части, в каквито е била до момента, еднакви за двата имота - законодателството
не съдържа норма, от която да следва нещо друго, самото образуване с
регулационния план на два УПИ от един предишен извън случаите на доброволна или
съдебна делба, каквато тук не е извършвана, не може да има за последица промяна
на собствеността. Възраженията на ответната страна за извършване на регулацията
при спазване на принципа за най-малко разместване на собственост, за липса на
постъпки от страна на ищците за поправяне на грешки и непълноти в плана и т.н.
не променят този извод - в случая няма нито грешки и непълноти, нито
разместване на собственост (т.е.размяна с плана на реални части между имоти на
различни собственици), а само за образуване на два имота от един предишен чрез
разделяне при непроменена собственост. Дори обаче да имаше грешки или
непълноти, чието поправяне ищците да са пропуснали да поискат, или да не беше
спазен принципът на най-малкото разместване на собственост, пригодност на
застрояване и т.н., това би означавало единствено, че планът е изготвен при нарушение
на правилата за изготвянето му, но само по себе си не води до категоричен извод за правото на собственост на
страните.В предвид на това настоящия състав не обсъжда останалите доводите на жалбоподателетие
за нарушения на диспозитивното начало респ.чл.6,ал.2 от ГПК във връзка с приложение
на пар.6 и 8 от ПР на ЗУТ . Въз
основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден. Не
се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното решение
районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на
страните.Въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Съобразявайки изхода на делото в тежест на жалбоподателите следва да се
възложат направените от ответниците съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство в р-р на 1200лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.В.Л. от
ПАК съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК. На
осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС гр.София. Водим от
горното Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №356 от
11.05.2018г.
на районен съд Пещера
, постановено
по гр. д.663/2017г.по описа на същия съд. Осъжда Й.И.С. и Е.Д.С. *** да заплатят на И.Д.Щ. и С.Д.Щ.,чрез
адв.В.Л. от ПАК общо сумата в р-р на 1200 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС гр.София .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.