О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 345
гр.Пловдив, 14.08.2020г.
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно
заседание на 14.08.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.д.№
366/2020г. по описа на АС - П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.274 и сл ГПК.
С Определение № 1119/14.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1345/2020г. по
описа на ОС - П., се връща исковата молба, подадена от „Х.2.” ЕООД, ЕИК ***, с
която е предявен иск да бъде признато за установено по отношение на страните по
изп.д.№ *** по описа на ЧСИ П.И.в, рег. №*КЧСИ, с район на действие ОС - П.: взискателите
„К.”( Т.) ЕАД, „О.” ЕАД и длъжника И.П.М., че недвижимият имот, подробно описан в
исковата молба, не принадлежи на длъжника И.П.М. и по отношение на него не може
да бъде насочено и предприето принудително изпълнение за негово парично вземане
и се прекратява производството по делото.
Против Определение № 1119/14.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1345/2020г.
по описа на ОС - П., е постъпила частна жалба, вх.№ 20587/ 21.07.2020г., от „Х.2.”
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя П.С.П., чрез пълномощник адв.Н.Д.,
с оплаквания за незаконосъобразност, искане за отмяна и за присъждане на
разноски.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против
подлежащо на въззивно обжалване определение по чл.274, ал.1, т.2, във вр.
чл.130 ГПК, на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район, в законния срок
от съобщаването, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от
въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и не е било необходимо
изпълнение на процедурата за изпращане на препис от нея на насрещната страна за
отговор, на осн. чл.13 ГПК, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Производството пред съда, в което е постановено обжалваното определение,
гр.д.№ 1345/2020г. по описа на ОС - П., е образувано въз основа на искова
молба/ИМ, вх.№ 18456/03.07.2020г., подадена от ищец „Х.2.” ЕООД, ЕИК ***, срещу
ответници „К.”( Т.) ЕАД, ЕИК ***, „О.” ЕАД, ЕИК ***и И.П.М., ЕГН **********, като ищецът „Х.2.”
ЕООД е трето лице, първите двама ответници-търговски дружества са взискатели, а
третият ответник-ФЛ е длъжник по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ П.И.в, рег. №*КЧСИ.
Изведен от въведеното основание и заявения петитум, предмет на делото е
отричаното от ищеца право на собственост на ответника И.П.М., длъжник по
посоченото изпълнително дело, върху индивидуализиран в ИМ апартамент в гр.П.,
върху който е насочено принудителното изпълнение за парично вземане на длъжника
и е насрочена публична продан за времето 16.06.-16.07.2020г.Правният интерес на
ищеца-трето лице от предявения иск е обоснован с твърдения, че именно ищецът е
собственик на процесния апартамент въз основа на договор за покупко-продажба от
23.02.2011г., обективиран в нотариален акт № 32/2011г., вп. вх.№
3543/23.02.2011г. СлВп – П., по който ищецът е купувач, а продавачът е „Т.”
ЕООД, ЕИК ***, в което е бил апортиран процесният апартамент от длъжника И.М., като
апортът е вписан на 22.12.2010г. в ТР, а на 30.12.2010г.- и в имотния регистър.Въведени
са твърдения, че по изпълнителното дело, по искане на взискателя - първия
ответник, 3 дни преди вписване на апорта в имотния регистър на 30.12.2010г., на
27.12.2010г. била вписана възбрана върху процесния апартамент, но действието на
възбраната, породената от
нея относителна недействителност на апорта, отпаднало автоматично и възбраната
подлежала на заличаване служебно от ЧСИ, поради настъпилото през 2013г.
перемиране на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
неизвършване от взискателя, първия ответник, на изпълнителни действия в продължение
на две години, и било недействително и извършеното след това през 2019г.присъединяване
на втория ответник като взискател.
Предявеният иск с посочения
предмет е с правна квалификация чл.440, ал.1 ГПК.
Съгласно
даденото нормативно тълкуване (т.4 Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК) искът по чл.440, ал.1 ГПК е специален
отрицателен установителен иск за собственост с изрична правна уредба за това кои
са случаите, в които може да бъде предявен, кога е налице правен интерес от
него и кои са надлежните страни по него. Искът по чл. 440 ГПК (чл. 336 ГПК (отм.) е предвиден като защита на третите
лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се
засягат правата на тези лица. Искът по чл.440, ал.1 ГПК може да бъде
предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, като правото
на иск не е поставено в зависимост от това, дали ищецът се намира във владение
на вещта или не.За предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК е необходимо
съществуването на правен интерес за ищеца, като правата на ищеца-трето лице върху вещта, предмет
на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес за предявяването му.Засегнатото право на ищеца - трето лице може
да бъде както правото му на собственост върху вещта, така и притежаваното от него
на ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не
би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува
възможност да се погаси след извършването й .Искът по чл.440, ал.1 ГПК е
допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни действия
върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на
длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при уважаването на иска
да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се
отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение
върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим
искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното
изпълнение върху вещта да не е приключило. Третото лице,
чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл. 440 ГПК отрицателен установителен иск във всички
случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната норма
предпоставки за това, с изключение на случаите, когато спорът за
принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство,
съответно е разрешен със сила на пресъдено нещо или защитата му успешно е
реализирана чрез другия предвиден в закона способ в чл. 435, ал. 4 ГПК.
За да постанови обжалваното
определение, с което е върната ИМ и производството по делото е прекратено, е
прието, че липсва правен интерес от предявения ОУИ за собственост, доколкото в
изпълнителното производство не било спорно, че имотът е собственост на трето за
изпълнението лице, респективно, че изпълнението е насочено върху имущество,
което не принадлежи на длъжника.
Веднага следва да се посочи,
че е без значение за предявения иск от третото за изпълнението лице с правно основание чл.440, ал.1 ГПК наличието на спор
между
страните в изпълнителния процес за принадлежността на
правото на собственост върху имота.Ето защо, не могат да обосноват крайните
изводи за липса на правен интерес от предявения иск изложените мотиви за
липсата на правен спор по изпълнителното дело, че имотът е собственост на
третото лице, извършени вероятно въз основа на съдържанието на приложеното към
ИМ съобщение от ЧСИ до длъжника И.М. по изпълнителното дело за насрочване на
публична продан на процесния имот(л.9), че имотът е собственост на третото лице
„Х.2.“ ЕООД, което го е придобило след вписана по изпълнителното дело възбрана.
Принципно правилни са
изложените мотиви, че за предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК е необходимо
да е налице правен интерес за ищеца, към които следва да се добави, че такъв е
налице, когато е засегнато от изпълнението правото на ищеца – трето лице в
изпълнението - правото му на собственост, негово ограничено вещно право или
негово облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача
по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването
й, съгласно даденото тълкуване в т.4 Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК.
Наличието на правен интерес
за ищеца от предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК следва (да може) да се изведе от въведените от ищеца твърдения.
В случая,
в ИМ са въведени твърдения, обосноваващи правния интерес на ищеца от предявения
иск за засягане от насоченото от ответниците - взискатели принудително
изпълнение за парично задължение на длъжника на правото на собственост на ищеца
– трето лице в изпълнението върху процесния недвижим имот, придобито от ищеца на посоченото
деривативно основание.
Наред с тези твърдения обаче
в ИМ са въведени и доводи, в аспекта на твърдяното отпадане действието на
наложената в изпълнителния процес възбрана върху имота, за прекратяване през
2013г.на изпълнителното производство, в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Тези
доводи и като се има предвид, че в посочената хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнението има само констативен
ефект, а прекратяването на изпълнението настъпва по право, изключват правният
интерес от предявения ОУИ за собственост, с оглед даденото нормативно тълкуване
в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК,
че, за да е допустим искът по чл.440, ал.1 ГПК, се изисква да е започнало
принудителното изпълнение, насочено върху вещ/имот, за парично задължение на
длъжника, което засяга правото на третото лице, и същото да не е приключило, тъй
като при евентуално уважаване на иска няма да се постигне предвидената в закона
цел - след като бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника, да се
отрече възможността да се насочи върху нея принудителното изпълнение за
изпълнение на паричното задължение на длъжника.
Ето защо, като краен
резултат са правилни мотивите, че, тъй като твърди, че изпълнителното
производство е прекратено, за ищеца- трето лице за изпълнителния процес липсва
правен интерес от предявения ОУИ за собственост с правно основание чл.440 ГПК на
въведените в ИМ твърдения и доводи.
Поради изложеното,
обжалваното определение, като законосъобразно, се потвърждава, жалбата е неоснователна и се
оставя без уважение.
Мотивиран от това, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1119/14.07.2020г., постановено по гр.д.№
1345/2020г. по описа на ОС - П., с което се връща исковата молба, подадена от „Х.2.”
ЕООД, ЕИК ***, и се прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване, при условията на чл.290 ГПК, с частна
жалба пред ВКС в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: