Решение по дело №291/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260158
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20215610100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260158                                                    08.10.2021 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на осми септември  .......…….................................................

през две хиляди двадесет и първа година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Теодора Димитрова …........................................ и в присъствието на прокурора …..………........................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…............................…...........…    гр.д. № 291 по описа

за  2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр чл.79, ал.1 ЗЗД.

                        ИЩЕЦЪТ –  „ЮБЦ“  ЕООД гр.София твърди, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е образувано ч.гр.дело № 1486/2020 г. по описа на съда, като против издадената заповед постъпило възражение. Не се претендира сумата от 365,13 лева по заповедта за изпълнение, представляваща неустойка, като претендира сумата от 32,47 лева- неплатена електронна съобщителна услуга. Ищецът бил собственик на вземането въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. прехвърлител „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16425724002 от дата 27.09.2016. г., с който абонатът добавил за ползване телевизионна и интернет услуга услуга по тарифен план VIVACOM Duo:Intemet+TV-FiberNet + IPTV- FiberNet, с месечна абонаментна такса в размер на 17.80 лв. е ДДС, като е добавил Месечен срочен абонамент +FiberNet 80, за 8,00 лв. с ДДС и Месечен срочен абонамент. + TV Extra за 4,00 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата 27.09.2016. г., потребителят е добавил с допълнително споразумение към телевизионната услуга и TV GO пакет Старт за 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На дата 17.10.2017. г., поребителят е подновил услугата, като е подал заявление за смяна на адреса за доставка на интернет ии телевизионната услуга (електронна съобщителна услуга). Въз основа на сключените договори били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга, на стойност 32,47 лева, а именно: фактури № **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г., **********/22.01.2018 г за периода от 22.10.2017 г. до 21.01.2018 г., като главницата е формирана като сбор от незаплатени месечни абонаментни такси и периоди на потребление, подробно посочени в исковата молба, вкл. и сторнирани суми.  Абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 32,47 лв. с ДДС, фактурирани за отчетни месеци - за месец 11/2017 г., 12/2017г. и за месец 01/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.  След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № 16425724002 крайна фактура № ********** от дата 22.01.2018 г., с начислена обща сума за плащане. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Излага съображения относно сключването на договора за цесия и уведомяването на длъжника, вкл. с исковата молба, към която се прилагало уведомление. Моли след установяване на изложеното съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 32,47 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира направени в заповедното производство разноски, както и направените в настоящото.

                        ОТВЕТНИКЪТ –     С.К.К. *** подава отговор, с който оспорва иска. Излага насрещни твърдения за подадено заявление за прекратяване на ползването на услугите и връщане на оборудването, след което услугата не могла да се ползва. Оспорва уведомяването на извършената цесия преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските.  

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                        По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1486/2020 г. и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 397,60 лева главница, 108,15 лева мораторна лихва за забава от 07.02.2018 г. до 13.10.2020 г., както и 205,00 лева разноски. 

                        За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства: Сключен договор/и за предоставяне на мобилни услуги с посочен клиентски номер от дата 27.09.2016 г., 27.09.2016 и 17.10.2017 г. с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. За периода от 22.09.2017 г. до 22.01.2018 г. длъжникът е потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги, за които е издадена крайна фактура – посочена в заявлението, платима в срок до 06.02.2018 г.  С договор за цесия от дата 16.10.2018 г. вземането срещу длъжника е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, а с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлило придобитото от „БТК“ЕАД вземане срещу длъжника на „ЮБЦ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за двете цесии на дата 06.12.2019 г. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.  

                        Длъжникът е възразил в заповедното производство.  

                        Между  „БТК“ ЕАД София и ответника С.К.К. са сключени следните договори и допълнителни споразумения за предоставяне на мобилни услуги:

                        1. Договор/споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16425724001 от дата 27.09.2016 г., за избран пакет VIVACOM Duo: Internet + TV, избрана услуга VIVACOM Duo:Intemet+TV-FiberNet + IPTV- FiberNet, при месечен абонамент при 24 месечен договор от 17,80 лева с ДДС, като са добавени допълнително срочен абонамент +FiberNet80 за 8,00 лв. с ДДС и Месечен срочен абонамент + TV Extra за 4,00 лв. с ДДС за срок от 24 месеца;

                        2. Договор /споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16425724001 от дата 27.09.2016. г., за избран пакет TV GO Start за 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца;

                        3.  Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 16425724002 от дата 17.10.2017. г., за избран пакет VIVACOM Duo: Internet + TV – преместване на услуга от адрес ул.“П.Евтимий“ 51, ап.4, Бургас на адрес ул.“Факийска“ № 20, ап.7.

                        Ищецът прилага Прилага 3 бр. месечни сметки и 1 бр. кредитна сметка, всички с детайлно приложение, съответно от 22.11.2017 г. със стойност на ползвани услуги – 32,80 лева за период на отчитане 22.11.2017 г. до 21.12.2017 г., от 22.12.2017 г. на стойност услуги -1,97 лева за отчетен период 22.12.2017 г. – 21.01.2018 г., месечна сметка № **********/22.01.2018 г. (цитирана като крайна фактура в исковата молба) и стойност на услугите 3,00 лева за периода от 22.01.2018 г -21.02.2018 г., както и кредитна сметка от 22.02.2018 г. на стойност -1,36 лева за отчетен период от 22.02.2018 г. до 21.03.2018 г., Както и Общи условия  на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.   

                        Представя още и: Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД-цедент и „С.Г.Груп“ ООД-цесионер, сключен на основание чл.99 и сл. ЗЗД и предмет, вземания произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора; Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД-цедент и „ЮБЦ“ ЕООД –цесионер, с предмет цедиране на вземания от трети лица в общ размер на 70 000 418,53 лева, като вземанията са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1- „Списък на вземанията“ неразделна част от договора; Пълномощно от БТК“ ЕАД за упълномощаване на „С.Г.Груп“ ООД за представляване на цедента пред лицата, чийто задължения са предмет на прехвърляне при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма; Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД от БТК ЕАД, с което се потвърждава че описаното вземане са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД, като е посочен длъжник –ответника с ЕГН  и общ размер на прехвърлените вземания 397,60 лева; Извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. с посочване, че по силата на този договор вземането спрямо ответика, произтичащо от договори за мобилни услуги, сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, както и лизингови договори, начислени неустойки по тях, договори подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г., е в размер на 397,60 лева;

                        Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД чрез пълномощника „С.Г.Груп“ ООД и от ЮБЦ ЕООД“, подписано от представляващ „С.Г.Груп“ ООД, с което ответника се уведомява за извършените две цесии и прехвърляне на вземане, възникнало по договор/и за мобилни услуги, в размер на 397,60 лева.   

                        Ответникът представя: Приемо-предавателен протокол за връщане на VIVACOM IPTV оборудване от 28.12.2017 г. – на 3 бр. приемници с посечени серийни номера; Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 16.11.2017 г. – заявление за прекратяване на услуги и Допълнително споразумение от 28.12.2017 г. – предизвестие за прекратяване.      

                         При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        По делото безспорно се установи, че между страните са били сключени посочените договори/допълнителни споразумения за предоставяне на електронни съобщителни услуги – интернет и телевизионна услуга, което  не е спорно по делото.

                        Същите договори са били срочни – сключени за срок от 2 години, чийто краен срок е следвало да изтече на 27.09.2018 г. Ответникът представи заявления/допълнителни споразумения за прекратяване на услугите, но видно от същите споразумения, те се считат за предизвестие за прекратяване по смисъла на Общите условия, които се прилагат за всички неуредени въпроси. Доколкото към датата на представените от ответника допълнителни споразумения минималния срок на договорите/споразуменията не е бил изтекъл, абонатът няма възможост да прекрати същите с 30-дневно предизвестие, без да дължи неустойка.

                        В случая договорите/споразуменията са прекратени преди изтичане на срока им по искане на абоната, като заявленията-предизвестия за това са подадени  на различни дати за различните услуги, съответно на 16.11.2017 г. и 28.12.2017 г.

                        Съдът не възприема доводите на ответника, че същият бил върнал оборудването, позволяващо ползване на предоставените услуги, поради което не могъл да ползва услугите.

                        Не е предмет на настоящото дело обстоятелствата относно предаването и връщането на получено оборудване, респ. дължими неустойки за невърнато такова.     

                        В настоящото производство не се претендира неустойка, а се претендира заплащане на предоставени услуги – месечни абонаментни такси за интернет и TV услуги, да които са издадени съответните месечни сметки/фактури, които не са заплатени от ответника.

                        Видно от месечна сметка № ********** дължимите за периода от 22.11.2017 г. до 21.12.2017 г. дължимите месечни абонаментни такси за услуги са в общ размер на 32,80 лева с ДДС, а със следващата сметка от 22.12.2017 г. е било извършено сторниране на дължимия месечен абонамент за периода от 27.12.2017 г. (датата на изтичане на първото предизвестие за прекратяване на част от услугите)  до 21.01.2018 г., т.е. само за срока на предизвестието е бил начислена съответна част от абонамента.

                        Действително ищецът не представи посочените фактури с номера идентични на представените сметки, но ответникът съгласно ОУ има задължението да заплаща дължимите суми по тези сметки, независимо от издаването на фактурите.  

                         Следва да се отбележи, че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за плащане на цената на една стока/услуга. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата и именно затова се дължи плащането й само при извършена услуга. Фактурата би могла да служи като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което в настоящия случай не е така. При това, в тежест на ищеца-цесионер е да докаже наличието на валидно възникнало между предишния кредитор-цедент и ответника-длъжник облигационно правоотношение по договор за далекосъобщителни услуги, доставка на услугите и неизпълнение от страна на ответника.

                        Вземането по договорите/допълнителните споразумения е било валидно цедирано от „БТК“  ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а след това то е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „ЮБЦ“ по Договор от 01.10.2019 г.    

                        В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.

                        По отношение на довода на ответника, че уведомлението за цесия следвало да стигне до нея преди подаване на заявлението, това е така, но то би имало значение, ако се твърди от ответника извършено плащане преди уведомлението на стария кредитор. Липсва такова твърдение.

                        В случая ищецът представил заедно с исковата молба уведомление за извършените цесии от „С.Г.Груп“ ООД – като пълномощник на първия цедент „БТК“ ЕАД и като втори цедент. Това уведомление е достигнало до длъжника с исковата молба.  Приложени са извлечение от Приложение № 1 и потвърждение за извършената цесия от първоначалния кредитор.

                        Предвид изложеното, предявеният иск за съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата в размер на 32,47 лева, част от сумата за която по ч.гр.д. № 1486/20 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се уважи изцяло.

                        В полза на ищеца следва да се присъдят разноските направените деловодни разноски за настоящото производство – 205,00 лева и в същия размер за заповедното производство, произтекли от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като всяко от заплетените възнаграждения е под минималния размер по т.7, ал.2, т.1 и по чл.7, ал.7 от Наредба № 1.

                        В полза на ищеца не се следват разноски за частично прекратяване на производството поради отказ от иск, тъй като такъв отказ не е направен. Искът е предявен първоначално и единствено за сумата от 32,47 лева, част от сумата по заповедта за изпълнение, която следва да се обезсили в останалата част в заповедното производство.

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р.н Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров – управител против С.К.К. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на 32,47 лева (тридесет и два лв. и четиридесет и седем ст.) – представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, част от сумата за която е била издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1486/2020 г. на РС-Димитровград.  

            ОСЪЖДА С.К.К. ***, ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р.н Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров – управител, сумата в размер на 205,00 лева - разноски в заповедното производство, както и 205,00 лева – разноски в настоящото производство.    

             

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала

Съдебният акт е обявен на 08.10.2021 г.

Секретар: Д.Петрова