Р Е Ш Е Н И Е
№262729/1.11.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.П.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №5066/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на Р.С.К., с адрес: ***, с която против Е.В.А., с адрес: ***,
е предявен иск за прогласяване нищожността на завещателен акт, представляващ
саморъчно завещание от дата 15.09.2019 г., изготвен от наследодателя С.Р.К.,
б.ж. на гр. В., починал на 18.09.2019 г., в полза на Е.В.А., обявен с протокол
за обявяване на саморъчно завещание от дата 31.01.2020 г. рег. № ******* г. на Ж.К.–
пом. нотариус при нотариус А.Г.– рег. № 197 на НК. В условия на ентуалност,
ищецът предявява иск с пр. осн. чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване с 1/3 идеална
част на завещателното разпореждане на завещателния акт, с който завещателят
завещава на ответника собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот с
административен адрес: гр. В., ***.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца
права:
Ищецът е низходящ наследник по
закон на С.Р.К., ЕГН **********, починал на 18.09.2019 г. Приживе С.Р.К. е
сключил два граждански брака, като същите са прекратени с развод. Починалият е
баща на ищцата и на Н.С.К. с ЕГН **********. Три дни преди смъртта си,
настъпила вследствие онкологично заболяване, със завещание от дата 15.09.2019
г. наследодателят С.Р.К. завещава на бившата си съпруга от втория сключен от
последния брак - Е.В.А., цялото си движимо и недвижимо имущество, в това число
и своята 1/2 от апартамент №5, с идентификатор №***, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с предназначение - жилище, апартамент, находящ се
в гр. В., ***, със застроена площ от * кв.м, състоящ се от антре, баня-тоалет,
тоалет, две спални, дневна с кухненски бокс, два балкона, при граници: ***,
калкан, двор, стълбищна площадка, апартамент №*, ведно с изба №*, с площ по
документи от * кв.м, при граници: коридор, изба №*, ***, изба №*, както и
приспадащите му се 5,8750% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *******, придобит от починалия
посредством Договор за добровлна делба №*******. от дата 18.10.2005г. с
нотариална заверка на подписите на съделителите, извършена от нотариус Ш.,
вписан в НК под №147. Заявява, че с извършеното завещание е изчерпана цялата
наследствена маса на починалия, като същото е обявено на 31.01.2020 г. от
помощник нотариус по заместване Ж.К.при А.Г., с рег.№197 в НК, с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от дата 31.01.2020г., рег.№******* г.
Според ищеца, завещанието в полза
на ответната страна, е нищожно поради неспазена форма, а именно - завещанието
не отговаря на императивните изисквания за Закона за наследството. Оспорва
същото да е съставено и подписано от наследодателя С.Р.К.. Оспорва със
завещанието да е отразена действителната воля на завещателя С.Р.К., като
твърди, че същото е написано от друго лице. Заявява, че положеният подпис
съществено се различава от подписа, с който се е подписвал наследодателят му.
Твърди, че текстът на завещанието, в отделни части, е изписан с различен
почерк, което според него сочи, че същото е написано от различни лица. Сочи опорочена форма за действителност –
изпълнени подписи на други лица върху текста на пълномощното, както и че
отбелязванията на нотариуса са извършени
върху самия документ, а не върху плик, в който същият следва да е бил поставен.
В условия на евентуалност, ако
съдът намери саморъчното завещание за действително, твърди, че така извършеното
безвъзмездно разпореждане подлежи на намаляване, тъй като с него е накърнена
частта от имуществото на наследодателя, запазена за най-близките му
родственици. След извършеното завещателно разпореждане в наследствената маса не
са останали каквито и да било вещи и имущества, намира, че наследодателят е
извършил безвъзмездни разпоредителни сделки извън разполагаемата част, с което
е накърнил законните му права.
Сочи, че остойностяването на
имуществената маса следва да се извършва според стойността на недвижимите имоти
по време на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне
на даренията на осн. чл.31 ЗН. В масата по чл.31 ЗН следва да се включи
имуществото, за което е доказано, че е принадлежало на наследодателя към
момента на откриване на наследството. Това е единствено притежаваната 1/2 от
недвижим имот, представляващ апартамент №5, с идентификатор №***, находящ се в
самостоятелен обект в сграда, с предназначение - жилище, апартамент, в гр. В., ***,
със застроена площ от 71,95 кв.м, която идеална част е отчуждена безвъзмездно
от наследодателя в полза на ответната страна Е.В.А., чрез процесното завещание.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Твърди, че е поискал обявяване на
завещанието, но не е имал намерение да се възползва от правата по него. Сочи,
че единственото имущество, с което е разполагал наследодателят на ищеца
приживе, са били парични средства в размер на 4000 лв., които след смъртта на
Свилен Койчев на 18.09.2019 г. са изтеглени и са разделени от двамата му
законни наследници - ищцата и нейната сестра от втория брак на баща ѝ - Н.С.К..
По отношение на недвижимия имот, описан подробно в исковата молба, намира, че
същият е изцяло негова лична собственост и същият не е част от наследствената
маса на наследодателя на ищцата.
Въвежда възражение, че макар и
придобит по време на брака между ответницата и наследодателя на ищцата,
последният няма принос в придобиването му, тъй като недвижимият имот е придобит при условията на
чл.21, ал.1 СК (отм.), съответно чл.23 СК, с изцяло лично имущество на
ответницата, поради което не е част от наследствената маса на наследодателя на
ищцата. Твърди се пълна трансформация на лично имущество на ответницата, при
придобиване на имота. Намира, че обстоятелството, че като собственици на
недвижимия имот са вписани двамата бивши съпрузи, не променя факта, че
недвижимият имот е изцяло лично имущество на Е.А., придобито чрез трансформация
на нейно лично имущество. При горните доводи настоява за прекратяване
производството по делото, респективно, за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В открито съдебно заседание,
ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне
на ищцовата претенция.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.42, б. „б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН и чл.30, ал.1 ЗН. Същите са допустими поради което съдът дължи произнасяне по основателността
им.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи права. В случаите, когато се оспорва автентичността на завещанието,
доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от
завещателя, е върху страната, която се ползва от него, по правилото на чл. 193,
ал.3, изр. последно ГПК. По отношение иска с пр. осн. чл.30 ЗН, в тежест на
ищеца е да докаже, че е наследник с право на запазена част, че наследодателят
се е разпоредил над размера на разполагаемата част, както и че запазената част
на ищеца е била накърнена поради направено от наследодателя безвъзмездно
разпореждане. Ответникът следва да докаже фактите по възражението си, от които
черпи изгодни за себе си последици. Същият при условията на пълно и пряко
доказване следва да установи следните правно-релевантни факти: придобивна
стойност на имота; размер на вложените средства, които имат личен произход по
смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот
- изцяло или отчасти; влагането им към момента на придобиване на имуществото.
Тежестта на оборване на презумпцията на чл.21, ал. 3 СК е изцяло за ответника,
който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на
твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ.
От представен по делото
препис-извлечение от акт за смърт №1863/19.09.2019 г. на Община В., се
установява, че наследодателят на ищеца – С.Р.К., б.ж. на гр. В., роден на ***
г. е починал на 18.09.2019 г., като след смъртта си същият е оставил наследници
– дъщерите си Р.С.К. и Н.С.К.. Последното обстоятелство се установява от
удостоверение за наследници изх. №АУ115246ОД от 25.11.2019 г., издадено от
Община В..
Видно от саморъчно завещание от
дата 15.09.2019 г., завещателят С.Р.К. се е разпоредил за след смъртта си, с
цялото си имущество, като е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество,
представляващо „половината от апартамент №5в гр. В., *** *******, заедно с
прилежащите части – маза и идеалните части от дворното място“, в полза на Е.В.А.,
като завещателят е посочил, че извършва разпореждането „с благодарност, че се
грижи за мен всеотдайно макар, че бяхме разведени.“ Под завещателните
разпореждания е изписана датата 15.09.2019 г. и е положен подпис на завещателя,
под който са изписани трите му имена.
Със
заявление до нотариус А. Г. – рег. №194 в НК, ответницата е поискала обявяването
на саморъчното завещание на С.Р.К., като е посочила, че същото е било
съхранявано в дома им на адрес: гр. В., *** *******.
Видно
от протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. №******* г., на дата
31.01.2020 г., Ж.К.– помощник нотариус по заместване при А.Г. – нотариус рег.
№194 на НК, е обявено саморъчно завещание от 15.09.2019 г. на завещателя С.Р.К.
– б.ж. на гр. В., починал на 18.09.2019 г.
Единственият бенефициер по
процесното завещание е ответницата, поради което и искът за прогласяване
нищожността на процесното саморъчно завещание от 15.09.2019 г., поради което и
ищецът насочва претенцията си само против. Разгледан по същество, искът с
правно основание чл.42, б. „б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН е основателен, като аргументите за този извод
са следните.
Саморъчното завещание е едностранна
сделка, за валидността, на която, с разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН са поставени
императивни изисквания. Съгласно посочения законов текст, саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Доколкото същото
представлява частен диспозитивен документ, оспорването на истинността му касае
единствено автентичността на документа. В тази връзка следва да се посочи
разпоредбата на чл.180 ГПК, според която, частните документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. С оглед горното, оспорването на
автентичността на документа е тъждествено на възражението за нищожност на
саморъчното завещание и при установяване, че посоченият за завещател не е
подписал документа, неистинността на последния също е установена.
По делото
е допуснато провеждане на съдебно-почеркова експертиза, от заключението, на
която, прието по делото, се установява, че целият текст в саморъчно завещание
от 15.09.2019 г. не е изписан от С.Р.К. и същото лице не е изпълнило подписа
под завещанието, като последният е имитиран – „на око“. В документа е
установено изписването на една дата – 15.09.2019 г., като същата не е изписана
с почерка на С.Р.К.. Констатирано е, че целият ръкописен текст и подписът в
саморъчното завещание е изписан с една и съща химикална паста и с един пишещ
прибор за изписване, като е възможно в един и същи времеви момент да е съставен
текстът на завещанието и да е положен подписът за завещател. При извършване на
експертизата, вещото лице е ползвало сравнителен материал, позволяващ му да
проследи евентуални изменения в почерка и подписа на завещателя, в сравнително
дълъг период от време – от 2006 г. до 2019 г., като образците са взети от
заявления за издаване на документи за самоличност на С.Р.К..
В проведеното по делото
производство по чл.193, ал.1 ГПК, открито по искане на ищеца, истинността на
процесното саморъчно завещание бе успешно оспорена, като се установи, че
текстът на документа и подписът, положен под завещателните разпореждания, не са
изпълнени от наследодателя на ищцата – С.Р.К..
Саморъчното завещание е нищожно,
тъй като същото е съставено в категорично нарушение на императивните изисквания
на чл.25, ал.1 ЗН, поради което предявеният иск по чл.42, б. „б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН е основателен и същият
следва да бъде уважен.
С оглед установената
основателност на главния иск, съдът не следва да разглежда предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, както и да
анализира представените и събраните във връзка същия, писмени и гласни
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените по делото
разноски в общ размер на 1500 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК и
които следва да бъдат възложени за плащане в тежест на ответника.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на саморъчно
завещание от дата 15.09.2019 г., на С.Р.К., б.ж. на гр. В., починал на 18.09.2019 г., извършено в полза на Е.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обявен с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от дата 31.01.2020 г. рег. № ******* г. на Ж.К.–
пом. нотариус при нотариус А.Г.– рег. № 197 на НК.
ОСЪЖДА Е.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р.С.К., с адрес: ***, сторените по делото разноски в
размер на 1500 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба, пред Окръжен съд -
В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: