Р Е Ш Е Н И
Е № 154
Гр. Сливен, 12.10.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ
и при секретаря ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 156 по
описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230200697 по описа
на Районен съд - Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 168/29.07.2021
г. по АНД № 20212230200697/2021 г. на Районен съд – Сливен е отменено Наказателно постановление № 570953-F594037/23.04.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с което на П.М.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** за нарушение по чл. 13 ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) и на основание чл. 273 от ДОПК е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател ТД на НАП Бургас, чрез
процесуален представител го обжалва в срок с доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на същото. Твърди се неправилност в изводите на съда за малозначителност
на нарушението, както и неправилно тълкуване
и приложение на материалния закон. С подробни доводи от фактическо естество
моли съда да отмени атакуваното първоинстанционно решение и потвърди
наказателното постановление.
В о.с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен гл. юрк. С. Д., който поддържа жалбата и моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и потвърди наказателното постановление.
В о.с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено
становище, чрез пълномощник моли съда да остави в сила решението на
първоинстанционния съд.
В о.с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че първоинстанционното
решение е мотивирано, житейски и логически обосновано. Изведените правни изводи
са в съответствие със закона, поради което няма пречки да бъде оставено в сила,
а касационното обжалване – отхвърлено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е установено следното от фактическа страна:
На 16.02.2021 г.
инспектори по приходите извършили проверка по спазване на данъчно – осигурителното
законодателство в обект з. за й. „А.“, находящ се в г. С., у. „С. Д.“ ***,
стопанисван от „Фикс груп“ ЕООД. След приключване на практиката и легитимиране
от страна на длъжностните лица с цел започване на проверка, п. дружеството й. –
и. П.Д. отказала съдействие и напуснала з., без да предостави необходимите за
целите на проверката документи. Резултатите от проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0053509/16.02.2021 г. Така
констатираното от фактическа страна било квалифицирано като административно
нарушение по чл. 13 ал. 1 от ДОПК в съставен АУАН № F594037/24.02.2021
г. Въз основа на съставения акт било издадено и процесното Наказателно
постановление № 570953-F594037/23.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с което на П.М.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
за нарушение по чл. 13 ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК) и на основание чл. 273 от ДОПК било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да отмени
наказателното постановление, въззивният съд е приел, че при съставяне на акта и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като и по делото
изобщо не е станало ясно какви точно документи са искани от жалбоподателя Д. и
какво точно означава „неоказване на съдействие на ОП във връзка с изпълнение на
сл. им задължения“. НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като в него не били посочени елементите от състава на
административното нарушение, за което е издадено. Както в АУАН, така и в НП
липсвали дата и място на извършване на нарушението, съобразно чл. 42 т. 3 и чл.
57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което обстоятелство съществено накърнявало правото на
защита на наказаното лице. С това процесуално нарушение Д. била лишена от
възможността да разбере кога и какво нарушение се твърди, че е извършила. Съдът
е приел и друго съществено процесуално нарушение – липса на описание на
нарушението. Решаващият съд е приел още, че дори да е осъществен съставът на
нарушението, то същото е пример за класически маловажен случай – не са
настъпили никакви вредни последици, т.е. обществената опасност е незначителна.
Касаело се за малък обект с явно минимални продажби. Съдът е приел още, че
наказващият орган е следвало да отчете цитираните по – горе обстоятелства. При
такива изводи, с позоваване на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН, първоинстанционният съд е
обосновал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и е постановил
неговата отмяна.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд, при следните съображения:
Видно от съдържанието
на АУАН и НП, правилна е констатацията на Районния съд за допуснато съществено
нарушение на разпоредбите на чл. 42 т. 3 и 4 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа: датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. В случая, видно от съставения акт, в същия не е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и липсва описание на същото, доколкото е
вписано като изпълнително деяние: „не представя изисканите документи и напуска
з.“. Според разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Както правилно е приел Районният съд, процесното НП не
съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, както и такива относно
това какви точно документи са изискани и съответно – непредставени от
проверяваното лице.
На следващо място
касационната инстанция споделя и възприетото от първоинстанционния съд, че дори
да се приеме, че административно нарушение е извършено, то същото може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното
нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, нарушението е
извършено за пръв път, а от същото не са настъпили никакви вредни последици. С
визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия
орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на
малозначителност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ.
освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира
на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на
административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се
касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай: липсва
реално нанесена щета на бюджета, няма твърдения или данни нарушението да е
извършено повторно, а събраните по делото доказателства сочат, че е било проведено
п. з. по й., налагащо извода за липса на настъпили вредни последици от
деянието, описано като непредставяне на документи. Тези обстоятелства са
подкрепени с доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство.
Същите са били налице от фактическа страна и при издаване на процесното
наказателно постановление, но наказващият орган, като не ги е съобразил, респ.
не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта
на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият
съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т.см. е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т.н.д.
№ 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е сторил това, Районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо са неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени
съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за
незаконосъобразност на Наказателно постановление № 570953-F594037/23.04.2021 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с което на П.М.Д.
с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 13 ал. 1 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и на основание чл. 273 от ДОПК е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин)
лева. По изложените съображения,
обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в жалбата като
касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 168/29.07.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 20212230200697/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: