РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 18029
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110153267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
[фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу М. Ц. А. за сумата от 1 000 BGN по договор за паричен заем К.
№ 318203/26.05.2019 г., ведно със законна лихва от 13.09.2021г. до изплащане на вземането,
договорна възнаградителна лихва от 26.05.2019г. до 26.05.2020 г. в размер на 274,28 BGN,
законна лихва за забава от 26.07.2019г. до 01.09.2021 г. в размер на 383,31 BGN, разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането от 03.07.2019г. до 04.09.2019 г. в размер
на 100 BGN, договорна неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора от
26.05.2019г. до 26.05.2020 г. в размер на 1 341,72 BGN, неустойка по чл.7 от договора в
размер на 261,60 BGN и разноски по делото, а именно: държавна такса в размер на 67,22
BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 BGN..
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за неустойка за неизпълнение на договорно задължение и такса за
разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни
от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: поръчител, който да отговаря на критериите в
общите условия към съглашението или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя. В чл.
4, ал. 2 страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1 341,72 BGN.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
1
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от усвояване на сумата, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 50 % от размера на сумата,
дадена в заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от усвояване на сумата, не осигури обезпечение дори и когато той е
изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.
На следващо място следва да се посочи още, че в случая предоставянето на
обезпечение не представлява условие за отпускане на заема, т.е. същият не е възникнал като
обезпечен, нито е свързано с договорено от страните изменение на условията по заема. След
като кредиторът е приел да отпусне заема при определените в договора условия, без
2
изпълнението на насрещното задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство,
банкова гаранция или друг вид обезпечение, липсата на такова обезпечение в един
последващ момент – три дни след сключване на договора – не води до каквато и да било
промяна в правната сфера на кредитора по необезпечения заем, която да обосновава
начисляването на компенсаторната неустойка.
По тези съображения съдът приема, че претенцията на заявителя за неустойката
противоречи на добрите нрави.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението и
представената към него тарифа, разходите за събиране на вземането се изразяват в
направени разходи за изпращане на напомнителни писма, провеждане на телефонни
разговори, изпращане на покани и електронни съобщения, посещения на адреса за събиране
на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна
неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе
неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и
ап. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочената неустойка и такса за разходи. С оглед отхвърлената част от претенциите,
заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 38,37 BGN за
държавна такса и над 28,55 BGN за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда
общ размер на възнаграждението от 50 BGN).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
[фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу М. Ц. А. В ЧАСТТА за разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането от 03.07.2019г. до 04.09.2019 г. в размер на 100 BGN, договорна
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора от 26.05.2019г. до 26.05.2020 г. в
размер на 1 341,72 BGN и за разноски над сумата от 38,38 BGN за държавна такса и над
28,55 BGN за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3