Присъда по дело №1400/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 12
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210201400
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Благоевград, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
СъдебниЕкатерина Вл. Карадакова

заседатели:Евгения Хр. Станинска
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
и прокурора Ц. Ж. Г. И.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от
общ характер № 20221210201400 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. П. М., роден на , с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН, В ТОВА ЧЕ в периода от 20.00 часа на 20.08.2021г. до 00.10
часа на 21.08.2021г. в гр.Симитли , на ул.“Трети март“№22 е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – държал се арогантно и отправил
безпричинно закани и обиди по отношение на Е. Ф. Д. – полицай ООР в
Участък – Симитли към 02 РУ – Благоевград и по отношение на С. Ст. С. –
полицай ООР в Участък – Симитли към 02 РУ – Благоевград в тяхно
присъствие с думите „Боклуци. Да ви еба майката. Кои сте Вие ? Елате, не
можете да ми направите нищо. Ей , сега ще ви избия.“ И при направено
разпореждане от тяхна страна да намали музиката нанесъл няколко удара с
брадва по маса, в резултат на което счупил съдове , намиращи се на нея и
дървената дръжка на брадвата и я размахал срещу полицейските служители -
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на основание същия
законов текст, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание 12
1
/дванадесет/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал.1 от
НК намаля така определеното наказание с една трета и НАЛАГА наказание
лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, както и наказание
"Обществено порицание", което да се изпълни със залепване на обявление за
наложеното наказание на подсъдимото лице в Кметството по местоживеенето
му към момента, за срок от 3 месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. П. М., роден на , с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН, В ТОВА ЧЕ на 21.08.2021година , около 00.10 часа в
гр.Симитли , на ул.“Трети март“№22 се заканил с убийство на длъжностно
лице – полицейски инспектор Е. Ф. Д. – полицай ООР в Участък – Симитли
към 02 РУ – Благоевград при изпълнение на служебните му задължения, като
му казал „Ела бе мама ти дееба. Ей сега ще те заколя.“, размахвайки два броя
ножове , по един във всяка ръка към него, което би могло да възбуди
основателен страх за осъществяване на заканата - престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1, вр.чл.144, ал.2, пр.1, алт.1, вр.ал.1, пр.1 от НК, поради което и
на основание същия законов текст, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание 24 /двадесет и четири/ месеца „лишаване от свобода“,
като на основание чл. 58а, ал.1 от НК намаля така определеното наказание с
една трета и НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от 16
/шестнадесет / месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК определя едно общо наказание измежду
наложените по – горе наказания, а именно по – тежкото от тях „лишаване от
свобода“ за срок от 16 /шестнадесет/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към общото наказание
наложеното наказание "Обществено порицание", което да се изпълни със
залепване на обявление за наложеното наказание на подсъдимото лице в
Кметството по местоживеенето му към момента, за срок от 3 месеца .
ОСЪЖДА подсъдимият А. П. М., със снета по делото самоличност да
заплати на Е. Ф. Д., сумата в размер на 3 000 лева - представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието по
чл.144, ал.3, пр.1, вр.чл.144, ал.2, пр.1, алт.1, вр.ал.1, пр.1 от НК , ведно със
законната лихва, считано от дата на деянието - 21.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия А. П. М., със снета по делото самоличност да заплати
на Е. Ф. Михайлов, сумата в размер на 1400 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение на повереник.
2
ОСЪЖДА подсъдимия А. П. М. със снета по делото самоличност, да заплати
по сметка на ОД МВР Благоевград сумата от 1248 лв., представляващи
сторени в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на
Благоевградски районен съд сумата в размер 120 лв, представляващи 4 %
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните пред Благоевградския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 12 от 30.01.2023 г. по НОХД № 1400/2022 г. по
описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против Ал. П. М., роден на ,
с ЕГН ********** са повдигнати обвинения, както следва
За това, че в периода от 20.00 часа на 20.08.2021г. до 00.10 часа на
21.08.2021г. в гр.Симитли , на ул.“Трети март“№22 е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – държал се арогантно и отправил безпричинно закани и
обиди по отношение на Ем. Ф. Д. – полицай ООР в Участък – Симитли към 02
РУ – Благоевград и по отношение на С. Ст. С. – полицай ООР в Участък –
Симитли към 02 РУ – Благоевград в тяхно присъствие с думите „Боклуци. Да
ви еба майката. Кои сте Вие ? Елате, не можете да ми направите нищо. Ей ,
сега ще ви избия.“ И при направено разпореждане от тяхна страна да намали
музиката нанесъл няколко удара с брадва по маса, в резултат на което счупил
съдове , намиращи се на нея и дървената дръжка на брадвата и я размахал
срещу полицейските служители - престъпление по чл.325, ал.1 от НК,
както и за това, че
На 21.08.2021година , около 00.10 часа в гр.Симитли , на ул.“Трети
март“№22 се заканил с убийство на длъжностно лице – полицейски
инспектор Ем. Ф. Д. – полицай ООР в Участък – Симитли към 02 РУ –
Благоевград при изпълнение на служебните му задължения, като му казал
„Ела бе мама ти дееба. Ей сега ще те заколя.“, размахвайки два броя ножове ,
по един във всяка ръка към него, което би могло да възбуди основателен
страх за осъществяване на заканата - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1,
вр.чл.144, ал.2, пр.1, алт.1, вр.ал.1, пр.1 от НК
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград
поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден за всяко от извършените престъпления, като по отношение
индивидуализация на нака накзанията, излага доводи относно липсата на
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, като счита, че
наказанията следва да бъдат определени при условията на чл.54 от НК, по
отношение предложения размер аргументира същия с конкретни
съображения.
До даване ход на разпоредително заседание е предявен граждански иск от Ем.
Д., в размер на 10000 лв., представляващи неимуществени вреди от
престъплението по вр.чл.144, ал.2, пр.1, алт.1, вр.ал.1, пр.1 от НК , като с
нарочно определение на съдебния състав същия е конститутиран като
граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане гражданския иск.
Д. е констутиуран и като частен обвинител.
1
В съдебно заседание Д. се явява лично и с поверенник, който поддържа
обвинението, като счита същото за доказано, като сочи и конкретно
наказание, като счита че същото е адекватно на извършеното, излага доводи.
По отношение на гражданския иск, излага доводи за доказаност по основание
и размер, поради което пледира за уважаването му.
Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание и със защитник, излага
становище, че признава вината си и приема изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, като е съгласен за същите да не се събират
доказателства и желае производството да протече при условията на съкратено
съдебно следствие. Защитата изразява становище, при определяне на
наказанието, съдът да вземе предвид изразеното съжаление на подсъдимия и
прояви снизходителност, като наложи наказание към минимума. В правото
си на последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на
страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от
фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод
се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства,
както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо предвид
ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на
своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Ал. П. М. е роден на .г. в гр. ., с ЕГН **********. От
свидетелство за съдимост се установява, че същият е реабилитиран по право.
Гражданския ищец Ем. Ф. Д. работи като полицай по охрана на
обществения ред/ООР/ в Участък Симитли към 02 РУ - Благоевград.
Подсъдимият и гражданския ищец живеели в една махала, но нямали
предходни взаимоотношения или конфликти.
На 20.08.2021г. , Д. бил на работа за времето от 20.00 часа до 08.00
часа на 21.08.2021г. съвместно с колегата си – свидетелят С. С., като
изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред на територията
на община Симитли. По време на дежурството им , трябвало да връчат
наказателно постановление, издадено на подсъдимия във връзка с
неизпълнение на дадено писмено разпореждане на М. от полицейски
служител да не нарушава обществения ред, пускайки силна музика след 23.00
часа , като не е преустановил нарушаването на нощната тишина след 23.00
часа , а е продължил да пуска силна музика от радиоозвучителна уредба, за
което му била наложена глоба с посоченото НП.
Пристигайки на адреса на подсъдимия в гр.Симитли , на ул.“Трети
март“№22, около 20.00 часа на 20.08.2021г., св.Д. и св.С. установили М. на
двора, заедно с компания, като бил седнал на маса пред къщата си, като
употребявал алкохол и отново бил пуснал силна музика.
Гражданския ищец предявил на подсъдимия наказателното
2
постановление, като го запознал и с текстовата част , обяснявайки му , че
същото е съставено във връзка с неизпълнение на разпореждане на
полицейски служители да преустанови силното пускане на музика . Д.
предупредил устно подсъдимия, че след 23.00 часа следва да преустанови
слушането на силна музика, за да не нарушава обществения ред. В отговор ,
М. заявил, че след като вече му е наложена глоба , той ще продължи да си
слуша силно музиката и никой не може да го спре.
След връчването на наказателното постановление свидетелите Д. и С.
продължили работата си по опазване на обществения ред.
Около 23.10 часа на 20.08.2021г. в изпълнение на служебните си
задължения , свидетелите Д. и С. минали със служебния автомобил по улица
„Трети март“ в гр.Симитли. Още в самото начало на улицата ги спрял
свидетеля Ал. Й. Б., който живеел в гр.София, но през почивните дни полагал
грижи за болните си родители в гр.Симитли на ул.“Трети март“ №15.
Свидетелят Б. обяснил на полицейските служители , че постоянно – в
делнични и почивни дни постоянно се чува силна музика, която идва от адрес
ул.“Трети март“№22 в гр.Симитли. Свидетелят Б. им заявил, че знае , че
музиката я пуска М., като при направени от страна на съседи забележки да
намали същия реагирал агресивно, и не спирал музиката. Това се превърнало
в своеобразен тормоз за съседите му , които не можели повече да търпят
неговото поведение.
С оглед депозирания сигнал за нарушаване на тишината след 23.00 часа
от св.Б., свидетелите Ем. Д. и С. С. се отправили отново със служебния
автомобил към адреса на М. – на ул.“Трети март“№22. Наближавайки адреса,
действително установили отново, че се чува силно пусната музика. На място
на адреса категорично установили, че музиката е пусната отново от М.
Слезли от служебния автомобил и се отправили към подсъдимия, който
продължавал да седи на маса пред къщата си , както го установили по-рано,
когато му връчили наказателното постановление и с компанията, която би по-
рано. Виждайки полицейските служители, лицата от компанията на
подсъдимия си тръгнали като М. останал сам. Същият бил видимо в нетрезво
състояние и изглеждал доста превъзбуден. На място свидетелят Д. съставил
на М. разпореждане на основание чл.64 ЗМВР, да спазва обществения ред и
да не пуска силно музика, което разпореждане подсъдимият отказал да
подпише, което удостоверили с подписа на свидетеля С. М. се държал
арогантно , като обиждал и заплашвал полицейските служители. След като
съставил разпореждането, Д. и св.С. си тръгнали, като се качили в служебния
автомобил и продължили да изпълняват служебните си задължения по
опазване ан обществения ред.
С оглед арогантното поведение на М. и отказа му да намали музиката
въпреки многократните предупреждения и санкционирането му по
административен ред , свидетелите Д. и С. решили да се върнат на адреса му
да проверят дали спазва разпореждането, което му съставил св.Д. по-рано.
3
Пристигайки на ул.“Трети март“№22 в гр.Симитли в 00.10 часа на
21.08.2021г., полицейските служители – св.Д. и св.С. установили, че М.
продължава да слуша музика, която била пусната много силно. Този път
подсъдимият седял на масата пред къщата си със своята съпруга, като
продължавал да употребява алкохол. Забелязвайки, че св.Д. и св.С. слизат от
служебния автомобил /автопатрул/ , М. се изправил , като свидетелят Д. му
разпоредил устно да спре музиката. Подсъдимият отказал да изпълни устното
разпореждане на св.Д., като взел микрофона, който бил част от музикалната
му уредба /тип караоке колона/ и започнал да обижда и безпричинно да се
заканва на св.Д. и св.С. с думите „Боклуци. Да ви еба майката. Кои сте Вие?
Елате, не можете да ми направите нищо. Ей сега ще Ви избия“ , като удрял по
масата с брадвата която държал. От нанесените удари се изпочупили съдове,
намиращи се на масата, а при един от ударите се счупила и дръжката на
брадвата. На улицата вече се били насъбрали хора от гр.Симитли , съседи на
М., в това число и свидетелите Ст. Р. М., Ж. Анг. Ил. , Ант. Цв. М., които
възприели, обидите, нецензурните думи и заплахите, изречени от него по
микрофона на уредбата, и нанесените от същия удари с брадвата по масата.
Всичко се случило много бързо след пристигането на полицейските
служители на адреса на подсъдимия.
В един момент/ около 00.10 часа на 21.08.2021г./, М. захвърлил брадвата
и се затичал към къщата си, като се заканвал на свидетеля Ем. Д. с думите
„Ей, сега ще те заколя“ . Съпругата на М. и неговия баща опитали да го
спрат, но подсъдимият влязъл в къщата си . Излязъл много бързо от там , като
държал два ножа във всяка една от ръцете си. Насочил се тичайки към св.Ем.
Д., размахвайки ножовете и го заплашил с думите „Ела бе мама ти дееба.Ей
сега ще те заколя“. Тичайки към свидетелят Д. и приближавайки го,
подсъдимият продължавал да размахва ножовете изричайки заплахи против
живота на полицейски служител Ем. Д. Последният се отдръпнал назад, за да
се предпази като св.Ст. М. и бащата на подсъдимия скочили , за да го спрат.
Д. се изплашил и притеснил с оглед поведението на подсъдимия и действията
му, поради което потърсил съдействие на свои колеги чрез дежурния
полицейски служител. На място дошли полицейските служители Ив. К., В. В.
и М. Ст., като подсъдимия М. бил задържан за 24 часа, като в патрулния
автомобил в присъствието на посочените свидетели продължил да обижда Д.

В рамките на досъдебното производство е изготвената комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на Ем. Д. ,
според заключението, на която „ Към времето на инцидента
освидетелстваният е бил напрегнат , притеснен , шокиран и изненадан от
случващото се , страхувал се е за живота си . в следствие от случилото се Д. е
получил остра стресова реакция, последвана от краткотрайна тревожно
депресивна реакция в рамките на разстройство в адаптацията. Отправената
към него закана от Ал. М., че ще го „заколи“ размахвайки ножове към него е
възбудила основателен страх от осъществяването и“.
4
В хода на разследването е изготвена комплексна съдебно психиатрично и
психологична експертиза и по отношение на подсъдимия. Видно от
заключението на същата М. „разбира свойството и значението на
извършеното и може да ръководи постъпките си към процесната дата
21.08.2021г ;с него могат да се извършват процесуално следствени действия и
може да носи наказателна отговорност; не е имал нарушение на паметта,
възприятията, оценъчната способност, не е бил с краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието; в инкриминирания период, не са
налице данни освидетелствания да е бил в състояние на силно раздразнение,
което да покрива критериите за физиологичен афект“ .
Видно от длъжностната характеристика на свидетелят Ем. Д. същият
заема длъжността полицай опазване на обществения ред/ООР/ , като работи в
Участък Симитли към 02 РУ – Благоевград, като в задлъженията му е
включено опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на
съдействия при разкриване на престъпления и нарушения.
Събраните доказателства, установяват по безспорен начин
извършването на описаните в обвинителния акт на Районна прокуратура -
Благоевград престъпления и авторството на подсъдимия. Изложената в
обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство и приети
по делото доказателства, а именно : разпореждане от 20.08.2021 г. – 2 броя,
заповед за задържане на лице от 21.08.2021 г., справка за регистрации на лице
в централния полицейски регистър, справка за лице установен извършител на
престъпление, месечен график на полицейските органи за м. август 2021 г.,
типова длъжностна характеристика на длъжността полицай – старши полицай
в сектор Охранителна полиция. писмо на ЦПЗ Благоевград ЕООД, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на М., докладна
записка, разпореждане – 2 броя. В подкрепа на изложеното в обвинетелния
акт и поддържаното от Районна прокуратура Благоевград са и показанията на
свидетелите Ем. Д., С. С., Ал. Б., Ст. М., Ж. Ил., Ант. М., В. В., М. Ст.,
дадени в рамките на досъдебното производство, които са приобщени на
основание чл.373, ал.1 от НПК, както и заключение по съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза по отношение на Ем. Д., заключение по
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на Ал. М.
От разпита на св.Д. и С., се установяват обстоятелства, свързани с мястото,
където е станал конфликта, относими факти, относно времето, в което е
станало и своите действия. Свидетелите подробно описват поведението на
подсъдимия, неговите действия, разположението на всеки от тях, повода да
посетят адреса на подсъдимия и развилите се събития. В показанията на св.С.
се съдържат данни и относно състоянието на Д. при проявената спрямо него
агресия, които той потвърждава и при разпита си в рамките на съдебното
следствие. Данни относно време, място и механизъм на извършване на
престъпленията се съдържат и в показанията на Ст. М., Ж. Ил., Ант. М. В тази
5
насока св. М., Ил. и М. чрез показанията си установяват, агресивното
поведение на М. спрямо полицейските служители, отправените закани,
псувни и обиди. Всеки от тях при разпита си сочи и действията на М. спрямо
Д. и това, че е държал два ножа, с които е започнал да замахва към него. Тези
свидетили още установяват и че пускането на силна музика не е инцидентен
случай, като многократно са отправяли забележки затова на подсъдимия. В
потвърждения на установеното посредством показанията на тези свидетели,
относно арогантното и неуважително поведение на подсъдимия процесната
вечер, както и преди това са и показанията на св.Б., чийто сигнал именно е
накарал Д. и С. да се върнат на мястото.
В рамките на ДП са разпитани и св. В. и Ст., които са се отзовали за
съдействие на колегите си на адреса. Чрез показанията на тези свидетели се
установяват обстоятелства, свързани с поведението на М. след случая,
задържането му, както и състоянието на Д. и С. при пристигането им. Чрез
показанията на разпитаните свидетели се установяват и обстоятелства,
свързани със съпричастността на подсъдимия към престъпленията, в които е
обвинен .
Съдът кредитира тези показания, като вътрешно непротиворечиви,
съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова
крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете,
че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство тези свидетели дават подробни и прецизни показания, които се
отличават с житейска убедителност и напълно подкрепят отразеното в
обвинителния акт. Достоверно и логично описват какво се е случило, с
необходимата конкретика описват мястото и поведението на подсъдимия. В
тази връзка съдът отчете, че Д. има качеството на страна в проеса, но в
същото време, съдът не намира противоречие в тях.В тази връзка съдът
установи, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство същия дава подробни и прецизни показания, които се отличават
с житейска убедителност.. С точност и последователност конкретизира
причината, мястото на деянията, извършените от подсъдимия действия,
механизма и начина на извършване на престъпленията. В подкрепа казаното
от пострадалия, са и показанията на останалите свидетели, обсъдени по-горе,
както и приетите по делото писмени доказателства.
Установеното посредством показанията на тези свидетели се подкрепя и от
събраните писмени доказателства. В подкрепа на приетото като факти са и
изготвените в рамките на ДП и приети по делото съдебно психиатрични и
психологически експертизи, които дават яснота, относно състоянието на
подсъдимия и пострадалия към инкриминираната дата и след това.
Съдът прие, че същите са изоготвени от експерти в областта,като
липсват противоречия, които да пораждат неясноти, както и доказателства,
които да ги компрометират като неправилни, поради което кредитира
6
заключението по същите.
Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични. При така изложената и
установена фактическа обстановка по делото, като съобрази направените
самопризнания на подсъдимия на фона на целият доказателствен материал по
делото съдът намира, че М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията, в които е обвинен.
По отношение на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Съобразно установеното от обективна страна в периода от 20.00 часа на
20.08.2021г. до 00.10 часа на 21.08.2021г. в гр.Симитли , на ул.“Трети
март“№22 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – държал се
арогантно и отправил безпричинно закани и обиди по отношение на Ем. Ф. Д.
– полицай ООР в Участък – Симитли към 02 РУ – Благоевград и по
отношение на С. Ст. С. – полицай ООР в Участък – Симитли към 02 РУ –
Благоевград в тяхно присъствие с думите „Боклуци. Да ви еба майката. Кои
сте Вие ? Елате, не можете да ми направите нищо. Ей , сега ще ви избия.“ И
при направено разпореждане от тяхна страна да намали музиката нанесъл
няколко удара с брадва по маса, в резултат на което счупил съдове ,
намиращи се на нея и дървената дръжка на брадвата и я размахал срещу
полицейските служители
Съгласно задължителната съдебна практика - ППВС 2/1974 и ППВС 3/1961
изпълнителното деяние при хулиганството се състои в извършване на
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които са
израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи
обществото прояви.
"Грубо нарушение на обществения ред" има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава
важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга
нормите на обществената нравственост.
"Явно неуважение към обществото" има, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на
поведение в обществото. При това антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние
В същите постановления на пленума е изяснено, че хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми, като при условията на
примерно посочване са изброени:
7
-действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и
другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и
могат да доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на
театрални представления или кинопрожекции;
-хулигански действия, свързани с посегателство върху личността, нанасяне на
обида или телесна повреда;
-хулигански действия, насочени против обществения морал (предизвикателно
нарушение на морала и общественото приличие чрез безсрамно държане,
демонстративно изразяване на всеослушание на цинизми и псувни,
предизвикване на скандали, буйства, други непристойни действия извършени
предимно в пияно състояние);
-хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно,
обществено или лично имущество (повреда или унищожаване на телефонни
автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по
повод празници, повреда на дървета, пейки и билборди в паркове, , повреда
на имущество и инвентар в заведения и други);
-хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни
предприятия, учреждение или обществени организации (лъжлив сигнал за
пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото;
-неподчинение на лицата, изпълняващи задълженията по охрана на
обществения ред и други;
Често непристойното поведение съчетава няколко от посочените елементи,
като наличието и само на един, с оглед особеностите на конкретния случай, е
достатъчен за съставомерност на деянието.
За да бъде деянието съставомерно като хулиганство, не е безусловно
необходимо деянието да е извършено на публично място. Законът не е
въздигнал и такъв признак на престъплението. Поради това хулиганство може
да е налице и когато хулиганските действия не са извършени на публично
място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на
други лица.
В конкретния случай съобразно установеното чрез показанията на
разпитаните свидетели, а именно св. Д., С., М., М., както и Ил. се установява,

чедокато св.Д. и С. изпълнявали служебните си задължения и се опитвали да
накарат М. да спре музиката същия започнал да ги псува, обижда, като ги
наричал „Боклуци. Да ви еба майката. Кои сте Вие ? Елате, не можете да ми
направите нищо. Ей , сега ще ви избия.“ И при направено разпореждане от
тяхна страна да намали музиката нанесъл няколко удара с брадва по маса, в
резултат на което счупил съдове , намиращи се на нея и дървената дръжка на
брадвата, размахал брадвата срещу полицейските служители.
Посредством гласните и писмени доказателства се установява и
обстоятелството, че действията са били извършени пред дома на подсъдимия,
8
като думите са изричани на микрофон, в присъствието на множество хора, а
именно св.М., св.М., Ил., поради което приетите в задължителната практика

на ВС и ВКСелементи за съставомерност на деянието като хулиганство от
обективна страна са налице.
Наблюдава се и известно усложнение от обективна страна, изразяващо се в
това, че изпълнителното деяние на хулиганството е възможно да се извърши
при множество алтернативни форми. Точно такъв е и настоящият случай,
доколкото от фактическа страна се установи, че подсъдимия е извършил
няколко различни по естеството си хулигански прояви, които сами по себе си
са достатъчни, за да обусловят съставомерност на извършеното по чл. 325, ал.
1 НК, а разгледани в тяхната съвкупност значително завишават интензитета
на засягане на обществените отношения.
Пак според задължителната съдебна практика- ППВС 2/1974 и ППВС 3/1961
хулиганството е умишлено престъпление. Деецът следва да съзнава всички
признаци от обективна страна на престъпния състав. Престъплението по
начало се осъществява при пряк, но може да се извърши и при евентуален
умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда
или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото.
В конкретния случай от естеството на констатираните непристойни
прояви, времето, мястото и начинът, по който са извършени действията
обуславят извода, че умисълът на подсъдимия значително надхвърля личния
конфликт и деянието е извършено с цел демонстриране на явно неуважение
към обществото и установения ред, което обуславя пряк умисъл за престъпно
хулиганство. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното престъпление, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да
демонстрира неуважение. В подкрепа изводите на съда в тази насока е
изготвеното експертно заключение, както и показанията на разпитаните
свидетели. Липсват доказателства в обратна насока.
От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимият са били
отразени както противообщественият характер на процесното деяние, така и
общественоопасните последици от него. Общоприето е в правната доктрина и
в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят
изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не
съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената
му интерпретация на произтеклите събития В конкретния случай съдът
намира, че деянието е извършено при пряк умисъл. Всички конкретни
действия на подсъдимия, установени по надлежния ред, посредством
допустими доказателства водят до категоричния извод, че Мечкаров е
действал с ясното съзнание, че върши престъпление и последиците от това.
9
За извършеното престъпление подсъдимият следва да получи и съответното
наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на
която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез
съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна
задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 55
от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни смекчаващи
вината обстоятелства или следва да бъде приложено общото правило на
чл.58а от НК. В случая е приложима разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото
съдът не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимият, които да обусловят приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус.
За извършеното от подсъдимият престъпление, законодателят е предвидил
налагане на наказание до две години или пробация, както и обществено
порицание, в който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса
на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието
за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай
съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на
извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца в
конкретния случай и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява
и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други
критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното
поведение на лицето и др. фактори. На първо място към датата на деянието
същия е неосъждан, От друга страна подсъдимият е безработен, с добри
характеристични данни, но в същото време съдът съобрази вида и характера
на засегнатите обществени отношения – а именно тези по опазване на
обществения ред и спокойствие, степента на засягане на същите
обществените отношения, изразена чрез броя и интензитета на непристойност
на извършените прояви, както и това, че обект на агресия са полицейски
служители..
Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и
обществената опасност от извършване на този вид престъпления, съдът
приема, че е налице известен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в размер към средния.
Мотивиран така, съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на наказание “Лишаване от свобода”, за срок от 12 /дванадесет/
месеца . Изхождайки от правилото на разпоредбата на чл.58а от НК съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок
от 8 /осем/ месеца, По отношение изтърпяването на наказанието с оглед
поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието,
предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намери, че не се налага
неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66, ал.1 от
НК, съдът го отложи за изпитателен срок от три години. Като отчете
10
приложения и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е
налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че
подсъдимият не е осъждан, а определеното от настоящия състав наказание е
до три години.
Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи
целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно,
възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото
поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото. В тази насока
съдът намира, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства както се твърди от защитата, като за пълнота следва да бъде
посочено, че признанието, дадено в рамките на съдебната фаза според съда
не може да бъде отчетено като изключително и допълнително смекчаващо
обстоятелство, като в тази насока следва да се посочи следното: Формалното
волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира
като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д.
№1/2008г НК/ Това е така понеже проведеното съдебно производство
имплицитно включва признанието на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 от НПК
възможност, изразяваща се в това наказанието му безусловно да се определи
в хипотезата на чл. 58а НК.
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото от законодателя
наказание "Обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез залепване
на обявление за наложеното наказание на таблото в кметството по
местоживеене за срок от три месеца.
Така определеното наказание според настоящия съдебен състав ще
въздейства превантивно и възпитателно по отношение на подсъдимия, като
по този начин ще се осъществят целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на закона.
По отношение на престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр.чл.144,
ал.2, пр.1, алт.1, вр.ал.1, пр.1 от НК
С оглед събраните доказателства съдът намира, че е доказано, че М. е
извършил и второто му вменено престъпление.
Съобразно установеното от обективна страна на 21.08.2021година , около
00.10 часа в гр.Симитли , на ул.“Трети март“№22 се заканил с убийство на
длъжностно лице – полицейски инспектор Ем. Ф. Д. – полицай ООР в
Участък – Симитли към 02 РУ – Благоевград при изпълнение на служебните
му задължения, като му казал „Ела бе мама ти дееба. Ей сега ще те заколя.“,
11
размахвайки два броя ножове , по един във всяка ръка към него, което би
могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканата.
От обективна страна посоченото престъпление по чл. 144, ал. 3 НК
представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на
пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в
обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши
престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Освен
това така отправената закана следва да създава възможност за възбуждане у
жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. Последното
означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката,
начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. На
следващо място деянието е довършено, когато пострадалия възприеме
заканата с престъпление, в случая с убийство, когато обективираното
намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на
жертвата.
За осъществяване на този състав на престъплението е необходимо в
отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение,
насочено към лишаване от живот. От показанията на свидетеля Д. по
безспорен начин се установява, че подсъдимият се е заканил с престъпление
против личността му, с убийство, като е употребил изразите „Ела бе мама ти
дееба. Ей сега ще те заколя.“, като тази закана е придружена и с действие от
страна на подсъдимия изразяващи се в размахването на два броя ножове към
пострадалия. Характеристиката и начина на изказване разкрива закана за
убийство, още повече, че в случая са употребени изрази и поведение за закана
за убийство /размахването на двата ножа/, а самия пострадал ги е възприел
като закана, че ще бъде лишен от живот, което се потвърждава от
заключението на комплексната съдебно психиатрична – психологична
експертиза и показанията на свидетеля Д., както и на останалите свидетели по
делото, включително колегата му св.С., както отзовалите се за съдействие
св.Ст. и В. В случая преценката и анализа на събраните доказателства
установяват, че М. е обективирал закана с убийство, която е била насочена
пряко към Д. и е била от такова естество, че е могла да възбуди и е възбудила
у него основателен страх от осъществяването й, тъй като с оглед цялостната
обстановка, начина на извършването на заканата, предхождащите отношения
между подсъдимия и пострадалия по - рано вечерта, пораждането на решение
за извършване на престъплението е било много вероятно. Подсъдимият е бил
изключително ядосан, крещял е обиждал пострадалия, проявявал вербална
агресия спрямо същия, размахвал е ножове ясно е манифестирал своята закана
с убийство
12
По безспорен начин в конкретния случай е обективирана с думи и
действия закана с убийство спрямо пострадалия, която е възприета от него, и
е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й.
Налице е и квалифицираният признак на състава, а именно
пострадалото лице да има длъжностно качество. Като изпълнителното деяние
е реализирано при изпълнение на служебните му функции. Длъжностното
качество на Д. бе категорично изведено въз основа на приобщените писмени
доказателства – длъжностна характеристика, както и съгласно свидетелските
показания на С., Ст. и В., както и че е реализирано по време на изпълнение на
служебните му функции, установимо от събраните доказателства.
Престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл на
вината. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. За субективната
страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото
поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към
последиците от това поведение. В случая подсъдимият освен чрез думи е
обективирал и други действия, насочено към осъществяване на заканата му –
размахвал е ножове срещу пострадалия. По този начин е демонстрирал
знанието си, че отправената закана е напълно реална и че възбужда страх у
пострадалия, респ. е насочил всичките си усилия към постигане на
обществено опасните последици, с пълното съзнание за настъпването на
негативния резултат. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното, съзнавал е обществено опасния му характер и последици и е
целял тяхното настъпване. Тук следва да се посочи посочи също, че по
смисъла на ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК, "за състава на престъплението по
чл. 144, ал. ЗНК, не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има
предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в
осъществяване на взетото решение". Но поведението на дееца, чрез
обективните му думи или действия, трябва да е насочено към заплашения,
заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето, което я
отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие
върху пострадалия, което в случая се установи по безспорен начин.
За извършеното престъпление подсъдимия следва да получи и съответно
наказание. Това от своя страна задължава съда да извърши преценка за
наличие на предпоставките на чл.55 от НК. При определяне вида и размера
на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретният
случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства -
съдействието на подсъдимия, спомогнало за разкриване на обективната
истина, като доброволно е предал държаното от него наркотично вещество и
чистото съдебно минало. За отежняващи обстоятелства съдът отечете
извършването на деянието в условията на реална съвкупност с друго
престъпление, още повече по чл.325, което допълнително босулавя извод за
завишена обществена опасност на дееца и склонност към агресивно
13
поведение, използването на ножове, извършването на престъплението в
тъмната част на денонощието, пияното състояние на М. по време на двете
деяния, отправянето на закани с убийство.
Анализът на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства сочи на
превес на отегчаващите такива.. Изложеното мотивира съда да приеме, че
престъплението не е извършено при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да обосновават приложението на разпоредбата на
чл. 55 от НК. Законодателят за такова престъпление е предвидил наказание
"лишаване от свобода" до шест години.При тези обстоятелства и като отчете
обществената опасност на дееца и подбудите, съдът намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание Лишаване от свобода”, за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца . Изхождайки от правилото на разпоредбата
на чл.58а от НК съдът определи и наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” за срок от 16 /шеснадесет/ месеца. По отношение
изтърпяването на наказанието с оглед поправянето на подсъдимия и
осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от
НК съдът намери, че не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът го отложи за изпитателен срок от
три години. Като отчете приложения и приет по делото бюлетин за съдимост,
съдът смята, че не е налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК,
доколкото е видно, че подсъдимият не е осъждан, а определеното от
настоящия състав наказание е до три години.
На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК съдът определи едно общо най-тежко
наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 16 /шеснадесет/
месеца., изтърпяването, на което бе отложено на основание чл.66 от НК за
срок от три години, поради аргументите, посочени по горе, На основание чл.
23, ал.2 от НК, съдът присъедини към определеното общо наказание и
наказание "Обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез залепване
на обявление за наложеното наказание на таблото в кметството по
местоживеене за срок от три месеца.
Така определеното наказание според настоящия съдебен състав ще
въздейства превантивно и възпитателно по отношение на подсъдимия, като
по този начин ще се осъществят целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на закона. В тази насока посоченото от повереника на
частния обвинител наказание, настоящия състав на съда намира за
несъразмерно тежко с оглед конкретиката на настоящия случай. Както се
посочи при определяне на наказанието съдът преценява характера на
извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца за
всеки конкретен случай, наличието на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. В този смисъл съобразявайки конкретиката на случая, не може
да бъде прието, че определеното от съда наказание е несъразмерно по
отношение това престъпление и този деец.
Като по отношение доводите на защитата, обосноваващи искането за по-
14
ниско наказание с орглед изразеното съжаление пък следва да бъде посочено,
че признанието, дадено в рамките на съдебната фаза според съда не може да
бъде отчетено като изключително и допълнително смекчаващо обстоятелство,
като в тази насока следва да се посочи следното: Формалното волеизявление
по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира
като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д.
№1/2008г НК/ Това е така понеже проведеното съдебно производство
имплицитно включва признанието на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 от НПК
възможност, изразяваща се в това наказанието му безусловно да се определи
в хипотезата на чл. 58а НК.
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимия за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. по чл.144,
ал.3, пр.1, вр.чл.144, ал.2, пр.1, алт.1, вр.ал.1, пр.1 от НК
Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации за
обезвреда, относно претърпените неимуществени вреди от престъплението,
изразяващи се в болки и страдания, съдът намира за установено следното: в
резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с
поведението на подсъдимия, пострадалия е претърпял болки и страдание, за
които трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент.
По отношение на причинените му неимуществени вреди Д. сочи, че доста
време не се чувствал добре, бил стресиран, променил поведението си, за което
свидетелстват и св.С., Ст. и В., както и приетата по делото съдебно-
психиатрична експертиза.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които
са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус се установи от изложеното по-горе, налице е състав на
непозволено увреждане, като на 21.08.2021 г., подсъдимият се е заканил с
убийство на Д., като чрез думи и действия , би могъл да възбуди основателен
страх, че ще бъде лишен от живот, като с това увреждане са свързани болки и
страдания, изразили се в стрес, страх и безпокойство. Налице е причинна
връзка между вредите и деянието на подсъдимия за което същия дължи на
гражданския ищец обезщетение. Както се посочи, доказателствата по делото
15
установяват търпените от пострадалия страдания /предвид показанията на
същия, показанията на очевидците, заключението на в.л. по съдебно
психиатричната и психологическа експертиза. По силата на чл. 45 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
От процесното деяние пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които
са неизмерими в пари, и затова, размерът на следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Обезщетението на неимуществените вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките, понесени от увредения вследствие на
увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен
начин по-горе. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществените
вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се
установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая касае
именно пострадалия.
Като съобрази вида и характера на претърпените неимуществени вреди от
страна на Д., тяхната продължителност и отражение върху неговото
ежедневие, съдът счита, че справедливо обезщетение за тези вреди по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, е в такъв размер на 3000лева, поради което
гражданският иск, предявен спрямо М. се явява доказан за тази сума, която
последния следва да заплати солидарно на Д. Съобразно установеното по
делото, по справедливост, съдът присъди тази сума, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.08.2021 година, до окончателното й изплащане, като в
останалата част над уважения размер искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец сумата от 1400 лв., представляващи заплатено от същия
възнаграждение за повереник.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди М.
да заплати по сметка на ОД на МВР-Благоевград сумата в размер на 1248
лева, представляваща разноски по ДП, а по сметка на РС Благоевград, сумата
от 120 лв., представляващи 4% държавна такса, върху уважения размер на
16
гражданския иск и пет лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
17
Съобщи за изтекли лични данни