Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Перник,
29.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа,
докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 161/2022 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „****“ – Перник с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.С., чрез
адв. К.Ч. от САК, срещу Решение №
329/03.05.2022 г., постановено по АНД № 1102/2021 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е изменено Наказателно постановление № 14-0000763/14.04.2021 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, издадено за
извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ, като размерът на имуществената
санкция, наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ е
намален от 1700 лв. на 1500 лв.
Касаторът
излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН. Сочи, че първоинстанционният
съд не е извършил пълна и обективна преценка на всички относими доказателства и
е установил неправилно фактическата обстановка. Прави искане за отмяна на
решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Жалбоподателят
- редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Перник - редовно призован, се не се явява. Вместо него – старши юрисконсулт А.М.,
който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на районен съд –
Перник. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки, счита жалбата за
неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените
от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК, от лице по чл.210, ал.1
от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С
оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел за
установено, че на 01.12.2020 г. „****“ – Перник с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.С.,
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е извършил
нарушение по чл.128, т.2 от КТ, тъй като е начислил, но не е изплатил
уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец октомври 2020
г. на Е.А., заемаща длъжността „преводач“ в ЕПУ – гр. Перник. Трудовото
възнаграждение следвало да бъде изплатено до края на месеца, следващ месеца, за
който се дължи – т.е. до 30.11.2020 г. За така извършеното нарушение по чл.128, т.2 от КТ срещу жалбоподателя e образувано административнонаказателно производство
със съставянето на АУАН № 14-0000763/02.03.2021
г. Въз основа на него директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Перник издал Наказателно постановление №
14-0000763/14.04.2021 г., с което на чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ
наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 1700 лв. за извършено
нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
Съдът
достигнал до извода, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения акт на процесуално
основание. Разгледал е и е обсъдил направените от жалбоподателя възражения и е
приел същите за неоснователни като подробно е изложил съображенията си.
След анализ
на събраните по делото доказателства и при извършена проверка относно
правилното приложение на материалния закон, съдът приел, че описаното деяние е
извършено от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото факти покриват
всички обективни и субективни елементи от състава на административното
нарушение по чл.128, т.2 от КТ, поради което административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно и законосъобразно.
Относно
законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание решаващият
първоинстанционен съд е приел, че правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл.414, ал.1 от КТ и е наложено предвиденото в нея наказание. Относно
размера на последното е счел, че той следва да бъде намален до минимално
определения такъв от 1500 лв., тъй като в случая не е отчетена висока
обществена опасност на нарушението, нито са констатирани обстоятелства, които
да изискват налагане на санкция в размер по-висок от минимално предвидения в
чл.414, ал.1 от КТ. Взето е предвид, че не са установени данни за финансовото
състояние на дружеството-касатор.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при
спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими
към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването
на правнорелевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В
решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени
оплаквания. С оглед на последното, възраженията на касатора за необсъждане на
аргументите му са неоснователни. При провеждане на съдебното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно
установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсумира от състава
на нарушението по чл.128, т.2 от КТ. Административното наказание за него е предвидено в същата разпоредба
в граници от 1500 до 15 000 лв. Административноказващият орган е наложил
на настоящия жалбоподател имуществена санкция в размер на 1700 лв., т.е. с 200
лв. над минималнопредвидения размер без да обоснове решението си. Настоящата
съдебна инстанция споделя извода на Районен съд – Перник, че този размер следва
да бъде намален, тъй като така определен той не е съобразен с относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. При определяне на наказанието съгласно посочената
разпоредба наказващият орган е длъжен да определи такова в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, след като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, така че
наложената административна санкция да изпълни предназначението си по чл.12 от ЗАНН. В настоящия случай, определянето на наказанието над
минималния размер не почива на каквито и да било факти. Липсват мотиви за
съответствието му с тежестта на нарушението, със статуса на дееца, с имотното му състояние, както и с целите на наказанието, за да
се обоснове извод за справедливост на същото. Ето защо решението на
първоинстанционния съд относно размера на наложеното наказание е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Не се приема за основателно
възражението на касатора, че процесното деяние представлява маловажен случай. В
оспореното решение Районен съд – Перник е изложил подробни мотиви, които се
споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не следва да се
преповтарят.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. С оглед на това и на основание чл.221, ал.2
от АПК решението следва да бъде оставено в сила,
а на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в поискания
размер от 80,00 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 329/03.05.2022 г., постановено по АНД № 1102/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „****“ – Перник с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя М.С., чрез адв. К.Ч. от САК, ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, сумата от 80,00 лв.
/осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/