РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. К., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Търговско дело №
20215100900053 по описа за 2021 година
Ищцата ЕЛ. Т. ИВ., чрез представител по пълномощие, в исковата си
молба твърди, че на 03.05.2016 г. деликвентът В. Н. П. управлявал лек
автомобил марка „Б.”, модел „525“ с рег. № **** в гр. К., по бул. „Б.“ с посока
на движение от Автогара „21-ви Век“ към кв. „Г.“. Приближавайки
кръстовище, образувано между бул. „Б.“ и ул. „О. м.“ /кръстовище „В.”/,
деликвентът управлявал автомобила си с превишена скорост (100,96 км./ч.).
По същото време братът на ищцата Д. Т. И. пресичал пътното платно на
обозначена пешеходна пътека тип „8.1“ /зебра/ между двата спасителни
острова на бул. „Б.“, отдясно наляво по посока на движение на автомобила на
деликвента. Ищцата твърди, че водачът на лекия автомобил вместо да
осигури предимство, предприел маневра “заобикаляне на пешеходеца отляво”
и поради високата скорост, с която управлявал автомобила, задействал
спирачната уредба, автомобилът се дестабилизирал, поради което частично
загубил контрол над него, не могъл да спре и преди да излезе на спасителния
остров ударил пешеходеца с предната лява част на автомобила и в лявата
подбедрица на пешеходеца и таза. Пострадалият паднал върху предния капак,
придвижил се до предното панорамно стъкло, което счупил с главата си, след
което изпаднал на асфалта от лявата страна на автомобила на разстояние
около 25 метра след мястото на удара. Ищцата сочи, че в резултат на удара, на
1
брат й Д. Т. И. били причинени тежка черепно-мозъчна травма, травма на
гръдния кош, корема и крайниците и други телесни увреждания, довели до
настъпване на неговата смърт. На мястото пристигнал екип на спешна
медицинска помощ, който качил пострадалия в линейка, с която бил
транспортиран до МБАЛ „Д-р А. Д.“ гр. К.. По време на транспортирането в
линейката настъпила смъртта му. Ищцата сочи, че по случая било образувано
н.о.х.д. № 9/2017 г. по описа на Окръжен съд – К.. С Присъда № 1/15.02.2017
г., постановена по посоченото дело, подсъдимият В. Н. П. е признат за
виновен и осъден за това, че на 03.05.2016 г. в гр. К., на бул. „Б.“, кръстовище
„В.”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ” с
рег. № *****, нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „В“, при
избиране скоростта на движение в населено място, да превишава 50 км/ч; и по
чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачът на нерелсово пътно превозно
средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. И. от гр.
К., като деянието било извършено на пешеходна пътека, поради което и на
основание чл. 343 ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 1 б. „в”, във вр. с чл. 342 ал. 1, във
вр. с чл. 58а ал.1, във вр. с чл. 54 от НК. С Решение № 116/08.06.2017 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 136/2017 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, първоинстанционната присъда била изменена, като бил увеличен
размера на наложеното на деликвента наказание. С Решение № 179/27.11.2017
г. постановено по н.д. № 994/2017 г. на ВКС, Трето НО, делото било върнато
на Апелативен съд – Пловдив, с мотиви за неправилно прилагане на чл. 66,
ал. 1 от НК и налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“ на
деликвента П.. С Решение № 29/09.02.2018 г., постановено по в.н.о.х.д.
658/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив била изменена Присъда №
1/15.02.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. по описа на Окръжен съд – К., като било
отменено прилагането на условно осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК и било
постановено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С
Решение № 129/29.05.2018 г., постановено по н.д. № 413/2018 г. на ВКС,
Първо НО, влязло в законна сила на 29.05.2018 г., било потвърдено Решение
№ 29/09.02.2018 г. постановено по в.н.о.х.д. № 658/2017 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, с което било наложено ефективно изтърпяване на
2
наказанието на деликвента В. Н. П.. Ищцата сочи, че от така извършеното от
деликвента В. Н. П. престъпление, на нея, като родна сестра на Д. Т. И., били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание
вследствие на загубата му. Твърди, че след смъртта на брат й, към който била
изключително силно привързана, изпаднала в шок. Била изключително силно
привързана към него и той към нея. Били много задружно и единно
семейство. Той се грижел за нея и детето й, тъй като нямал собствено дете.
Детето му се родило след неговата смърт, затова бил привързан
изключително много към нея и нейната дъщеря. Ищцата твърди, че не са се
разделяли от деца, като се виждали всеки ден след работа. Емоционалната им
връзка била изключително силна, трайна и дълбока. Независимо, че от
деянието били изминали пет години, тя все още не можела да се отърси от
загубата му, от кошмара, който преживявала, тъй като загубила един от най-
близките си хора, нейният брат. Загубата за нея била огромна. Болката и
страданията били изключително големи и щели да се усещат от нея до края на
живота й. Сочи в исковата молба, че собственикът на автомобила, причинил
нанесените вреди на ищцата, имал валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество
Застрахователна компания „Л. И.” АД, съгласно застрахователен
договор/полица № BG/22/************, сключен на 02.06.2015 г., с покритие
от 02.06.2015 година до 01.06.2016 година. До настоящия момент нито
деликвента, нито ответното дружество Застрахователна компания „Л. И.” АД,
й заплатили обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
и имуществени вреди. За ищцата, като родна сестра на Д. Т. И., се явявал
правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от Кодекса за застраховане (отм.), като нормата била приложима към
спорното материално правоотношение, по силата на § 22 от ПЗР на Кодекса
за застраховане, според която част IV на Кодекса за застраховане (отм.) се
прилагала за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на
действащия към момента Кодекса за застраховане (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.). В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) се основавал на сключен на 02.06.2015 г., със срок на покритие от
02.06.2015 година до 01.06.2016 година договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между собственика на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „525“ с peг. № **** и Застрахователна компания „Л. И.” АД,
3
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*****, с което застрахователят се задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1
Кодекса за застраховане (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност” е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразявала в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Предвид това претендира, че са налице
елементите на фактическия състав за реализиране пряката отговорност на
застрахователното дружество. Съобразно Тълкувателно решение от
21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. на ВКС, право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Сочи за безспорно
в настоящия случай, че между ищцата и нейния брат Д. Т. И. била създадена
такава връзка, тъй като те израснали заедно и живеели в един общ дом. Имали
взаимна особено близка връзка. Иска се да се постанови решение, с което да
се осъди Застрахователна компания „Л. И.” АД, регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. С., общ. Столична, бул. „С. ш.” № *, представлявано от М.
С. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпилото на 03.05.2016 г. застрахователно събитие – ПТП,
при което настъпила смъртта на брат й Д. Т. И., причинена виновно от В. Н.
П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ”, модел „525“ с рег. № *****, застрахован с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на деликта –
4
03.05.2016 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът ЗК „Л. И.“ АД, представляван от процесуален представител
, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер, като оспорва всички твърдения в исковата молба, по
основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва
материалноправната легитимация на ищцата за водене на настоящата искова
претенция. Не били представени каквито и да било доказателства относно
наличие на родствена връзка между ищцата и пострадалия в процесното ПТП
лице. Не били представени каквито и да било доказателства за
обстоятелствата, обосноваващи правен интерес от водене на настоящото дело.
Оспорва се твърдението, че Д. И. е брат на ищцата, тъй като не били
представени доказателства, че ищцата попадала в кръга лица, имащи право на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Д. И.
по аргумент от Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на ВС, изменено с
Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС касаещо лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди. В настоящото производство
не били приложени като доказателства на твърденията от нея официален
удостоверителен документ относно налични роднински връзки на починалото
лице, в който да е посочено, че ищцата е законен наследник на пострадалия с
летален изход, напротив, представял се друг, удостоверяващ наличие на
изключващи законни наследници на правоимащото лице, а именно негови
преживели майка и баща. Съгласно коментираните тълкувателни
постановления, имащи задължителен характер за всички съдилища, право на
обезщетение за неимуществени вреди имат преживелия съпруг, възходящи и
низходящи. В настоящия случай, тъй като не били представени доказателства,
че ищцата била законен наследник на пострадалия с летален изход,
ответникът счита, че не се доказвало възникнало материално право на иск, по
аргумент от цитираното Постановление №4/1961 г. на Пленума на ВС за
обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с
отговорността за непозволено увреждане от настъпила смърт, причинена
виновно от деликвент, застрахован в представляваното им дружество. Твърди
се, че от сторените с исковата молба фактически твърдения не се
установявало, че ищцата следвало да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на родственика си, поради възникнала особена близост. Не
се твърдяло, поради какви житейски обстоятелства имали отношения на
5
особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна от
обичайната между роднини. Ответникът сочи, че не се твърдяло ищцата да
страда от заболяване, поради което да е била зависима изключително от
грижите на пострадалия, като след смъртта му да нямало кой да полага грижи
за нея. Не се твърдяло и настъпване на друго особено житейско
обстоятелство, по причина на което ищцата и пострадалия да са имали
отношения с особена връзка, различни от обичайните, които да са довели до
проявление на неимуществени вреди. С отговора се сочи, че ищцата не била
сред най-близкият кръг на пострадалия, като не били налице и конкретни
житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е била толкова
силна, че смъртта му да е довела у нея до значителни морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка и характерните за съдържанието й отношения.
Не били налице твърдения за юридически факти, определящи връзка между
ищцата и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават и да се
направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия,
както било посочено в Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено от
ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г., материално легитимирани да получат
обезщетение за неимущестени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се
твърдяло и не се установявало от доказателствата) друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания е справедливо да бъде
обезщетено при наличие на особени житейски обстоятелства. От ответника
се оспорват всички твърдения за наличие и търпене на неимуществени вреди,
които да са възникнали за ищцата в причинна връзка с осъществяване на
процесното произшествие, както и твърденията относно тяхното естество,
проявление и период на търпене за период извън нормалната реакция на
скръб. Оспорват се твърденията за наличие на отношения, различни от
нормално присъщите между ищцата и пострадалото лице, настъпили от
проявление на особени житейски обстоятелства, които да обосновават да се
направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.
6
Оспорват се твърденията за възникване на вреди, обосноваващи в тази насока
размера на исковата претенция. Оспорва се притезанието на ищцата,
предявено в настоящата искова претенция, като се оспорва да има качеството
на трето увредено лице с право на обезвреда, както и да има материално
притезание, основано на собствени права. На самостоятелно основание
ответникът оспорва изцяло предявения срещу застрахователното дружество
иск по основание и размер, като счита, че същият е неоснователен и
недоказан, по следните други съображения: във връзка с твърдяното ПТП от
03.05.2016 г., въз основа на което ищцата предявявала претенцията си по
сключената застрахователна полица, липсвали безспорни доказателства
относно доказано виновно поведение единствено на водача на л.а. „БМВ“, с
peг. № *****. Приложените към исковата молба доказателства били
недостатъчни за обосноваване твърденията на ищцата в исковата молба и
ангажиране на окончателно становище от страна на ответното дружество по
предявените искове. Заявените обстоятелства и механизъм на ПТП, както и
причините за настъпването му, въз основа на които се правил извод за
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, В.
П. се базирали на представената влязла в законна сила присъда. В тази връзка
следвало да се има предвид, че с официален удостоверителен документ
можело да се установят следните обстоятелства: дата на настъпване на
произшествието и участниците в него, както и виновното поведение,
съобразно границата на фактическия състав на извършеното престъпление.
Ответникът счита, че от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства не се изяснявал механизма на ПТП и не се установявало
наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за
виновен водач, а именно – противоправно и виновно извършено деяние, от
което да са били причинени увреждания на Д. И., които единствено да са
причинили смъртта на същия по причина на ПТП от 03.05.2016 г. и липса на
виновно поведение на самия пострадал и приноса му за настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на ИМ ответникът оспорва описания
механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, с оглед на
стореното твърдение лекият автомобил да е управляван в нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна единствено на посоченото лице
В. П., както и че отнел предимство и е създал опасност за живота и здравето
на участниците в движението, в частност пострадалия пешеходец. Сочи се в
7
отговора, че пешеходецът Д. И. се движил по пътното платно по начин и на
място, когато това не било безопасно, с което си поведение станал основна
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, алтернативно
допринесъл във висока степен за настъпването му. Твърди се, че с
поведението си като пешеходец на пътното платно станал изключителна
предпоставка за настъпване на вредоносния резултат като нарушил
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно чл. 108, ал. 1, чл.
113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като се движел на
платното за движение при ограничена видимост, в тъмната част на
денонощието, с тъмни дрехи, навлязъл внезапно на пътното платно и не се
съобразил с разстоянията на приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Твърди се в отговора, че пострадалият попадал
в опасната зона на автомобила и ударът за водача при така създалата се
ситуация бил непредотвратим. Сочи се, че пострадалият могъл и е бил
длъжен да предвиди неблагоприятните последици за него, поради
придвижващия се автомобил като се съобрази с движението му, тъй като се
намирал на пътното платно, предвидено за движение на автомобили и е бил
длъжен да се съобрази с движението на автомобилите. Ответникът счита, че
събитието било причинено при висока степен на съпричиняване по
изложените съображения, поради което моли при условията на евентуалност
да бъде съобразено поведението на пострадалия и степента на приноса му за
настъпване на вредоносния резултат. В случай, че се установи наличие на
съпричиняване от страна на праводателя на ищцата, то същото било
основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се претендирания размер на
застрахователно обезщетение като прекомерен, предвид обективните
критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от
Върховен съд. Оспорва твърдението между ищцата и пострадалия да са
съществували отношения на общност, привързаност, обич и подкрепа, които
да обуславят претендирания размер на парична сума. Оспорва
претендираните размери като прекомерни и недължими, предвид
обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и
неделима морална категория вреди, се дължала не с оглед на настъпил
летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова. По
отношение на акцесорния иск за изтекли лихви ответникът прави възражение
8
за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в”, пр. 2-ро от ЗЗД за
претенцията за периода над три години преди завеждане на настоящата
искова претенция, като оспорва дължимостта на претендираните акцесорни
искове за изтекли лихви, като дължими за посочения период, както и поради
акцесорния характер на неоснователната претенция, лихва не следва да бъде
присъждана.
В съдебно заседание ищцата се представлява от представител по
пълномощие, който поддържа предявения за разглеждане иск. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът ЗД „Б. И.“ АД, гр. С. се представлява
от представител по пълномощие, който оспорва иска по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд - К., след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила на 29.05.2018 г. присъда на наказателен съд,
деликвентът В. Н. П. е признат за виновен и осъден за извършеното на
03.05.2016 г. в гр. К. като водач на МПС - лек автомобил “ БМВ”, модел 525 с
рег. № *****Н престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б”, във вр. с ал. 1, б. “в”, във
вр. с чл. 342, ал. 1 НК, в резултат на което е причинил по непредпазливост
смъртта на Д. Т. И. от гр. К..
Не е спорно по делото, че към датата на деликта водачът В. Н. П. на лек
автомобил “ БМВ”, модел 525 с рег. № ***** е имал валидна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество,
съгласно застрахователен договор/полица, сключен на 02.06.2015 г., с до
01.06.2016 г.
Установява се от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
18/16.04.2021 г., изд. от Община К., че загиналият при ПТП пешеходец Д. Т.
И. е брат на ищцата ЕЛ. Т. ИВ..
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че ПТП е настъпило на 03.05.2016 г. в гр. К. с лек
автомобил „БМВ 525, ****, управляван от В. П., и движещ се по бул. „Б.“, с
посока от автогара „ХХ1 век“ към кв."Г." (М.). Пешеходецът Д. И. по същото
време е пресичал по пешеходната пътека между двата спасителни острова на
бул. „Б.”, с посока от “Тото” - пункта към аптеката. Водачът е предприел
маневра „заобикаляне на пешеходеца отляво” и е задействал спирачната
уредба, но автомобилът се е дестабилизирал, водачът частично е загубил
контрола над него, не е могъл да спре и преди да излезе на спасителния
остров го е ударил с предната лява част. Ударът е бил в лявата подбедрица и
таза. Пешеходецът паднал върху предния капак, ударил се е в него,
придвижил се до предното панорамно стъкло и го счупил с глaвaтa си, след
което изпаднал на асфалта от лявата страна на автомобила. По време на
отделните фази на ПТП същият е получил телесните увреждания, описани в
съдебно-медицинската експертиза. Причините за настъпване на процесното
ПТП се коренят в: управлението на лекия автомобил БМВ 525,***** от
водачът му П. с превишена скорост (тя е и несъобразена), довело до частична
загуба на контрол над него; и в реакцията на водача при възприемане на
опасността, която е била закъсняла. По време на удара от автомобила,
пострадалият пешеходец е бил на 0,20 м от левия бордюр на пешеходната
пътека, маркирана върху пътното платно за движение в посока към М.. В
9
конкретната ситуация, пострадалият И. би забелязъл само едно светещо
петно, обусловено от светлините на автомобила, но не и да определи с каква
скорост се приближава и това не може да бъде определящо за бъдещото му
поведение. Пряката видимост в района на кръстовището е малко повече от
150м. В конкретната пътна ситуация, водачът е могъл да възприеме за първи
път пешеходеца от 116,76м. Пряката видимост за водача на автомобила в
процесния участък от пътя е повече от 150м. При навременна и правилна
реакция, водачът на лек автомобил „БМВ 525, **** е можел да предотврати
настъпването на ПТП. Попаднал в тези условия (на късна реакция), водачът
П. не е имал възможност да предотврати или избегне удара и сам се е
поставил в тази ситуация.
От приетото писмено заключение на назначената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 79/2021 г. при съдебномедицинското
изследване на трупа на Д. Т. И. са установени: Тежка съчетана черепно-
мозъчна травма, травма на гръдния кош, корема и крайниците. Кръвонасядане
на меките черепни покривки, счупване на покрива и основата на черепа,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кървав ликвор в мозъчните
стомахчета; охлузвания на кожата на гръдния кош, корема и крайниците;
разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; счупване на множество ребра
в лявата половина на гръдния кош по повече от една фрактурна линия,
разкъсвания на двата бели дроба, кръвоизливи в лявата половина на гръдната
кухина в количество около 1100 мл и в дясната й половина в количество
около 300 мл, данни за оскъдна аспирация /вдишване/ на кръв; разкъсване на
далака и на левия бъбрек, кръвоизлив в коремната кухина в количество около
300 мл и под пристенния лист на коремницата в количество около 150 мл;
кръвонасядания на опорака на тънкото черво и опорака на напречното дебело
черво; оток на мозъка, данни за анемия /обезкървяване/ на трупа. Смъртта на
Д. Т. И. се дължи на остра кръвозагуба в следствие на разкъсвания на двата
бели дроба, далака и левия бъбрек, с последвали кръвоизливи в гръдната и
коремната кухини и под пристенния лист на коремницата. За по-бързото й
настъпване е допринесла аспирацията /вдишване/ на кръв. Описаните
травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърд тъп
или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и добре отговарят да са
възникнали при вида автомобилна травма блъскане на пешеходец от движещ
се автомобил. Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените
при ПТП от Д. Т. И. на 03.05.2016 г. травматични увреждания и настъпилата
му смърт.
От показанията на разпитания по делото свидетел Х.Г. В. се установява,
че с пострадалия Д. Т. се познавали от деца. Сочи, че Д. и сестра му Е.
10
израснали заедно. След като Е. се омъжила, се преместила в кв. „В.“, но
редовно си идвала в кв. “В.”, за да се вижда с брат си и с родителите си. Е. и
М. се разбирали и обичали много. Преди смъртта на брат си Е. била весела,
била усмихната, общителна, винаги поздравявала. След това коренно се
променила. Скърбяла много. Затворила се. Не вдигала глава. Свидетелят
сочи, че преживе Д. помагал във всичко на сестра си, както и той разчитал на
нея. Всеки ден излизали с жената, с която Д. живеел на съпружески начала Б..
Всичко правели заедно. Били усмихнати, щастливи. След смъртта на Д., Е.
помагала на Б. в отглеждането на детето им.
От показанията на свидетелката М. В. Ив.- майка на ищцата, се
установява, че докато Д. бил жив, винаги се поддържали и подкрепяли със
сестра си. Помежду им нямало никакви раздори. Е. помагала на Д., после като
пораснал, той помагал на кака си. Взимал детето от детската градина. Малко
преди инцидента Е., дъщеря й, Б. и Д. отишли в гр. С. на разходка, и на 5-ти
май той починал неочаквано. Преди смъртта на Д., той, Б. и Е. били много
близки, поддържали близки отношения. Всяка събота и неделя били заедно.
Към 2016 г. Е. била разведена и живеела сама с детето си. Д. бил за всичко. Е.
не живеела в едно домакинство с тях, но винаги, когато се нуждаела от нещо
или й трябвала „мъжка ръка“ за някаква работа, Д. бил насреща. Е. винаги
разчитала на брат си за всякаква помощ. Детето на Е. тогава било на 18 г.,
студентка в 1-ви курс. Д. помагал на Е. за домакинството и навсякъде
другаде. Смъртта на Д. се отразила на всички зле, особено на сестра му. Тя не
била от тези, които плачат, но се затворила в себе си, не излизала никъде, не
се събирала с никой, не била същата Е..
Така установеното от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявен е пряк иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ на пострадал срещу
застрахователя на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 03.05.2016г, виновно причинено от водача на МПС,
застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“.
От застрахователното дружество е оспорена материалноправната
легитимация на ищцата за водене на иска, в качеството й на сестра на
починалото в ПТП лице. В тази връзка, на материалноправния въпрос „Кои
лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди при причинена смърт на техен близък” е даден отговор с Тълкувателно
решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС. С него е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение
11
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Само в наказателния процес материалната
легитимация е ограничена до лицата, изброените в цитираните постановления
на Пленума на ВС, както и до братята и сестрите на починалия и до неговите
възходящи и низходящи от втора степен.
Въз основа на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 9/2017 г. по описа
на Окръжен съд - К., на основание чл.300 ГПК, съдът приема за доказано, че
настъпилото на 03.05.2016 г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта
на брата на ищцата Д. Т. И., е по вина на В. Н. П.. Отговорността на същия се
покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена със застрахователното дружество.
Въз основа на обсъдената съдебна автотехническа експертиза се
установява, че при ПТП на 03.05.2016 г. пострадалият е пресичал на
пешеходна пътека тип “Зебра”, като се е движел перпендикулярно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от виновния водач.
Макар произшествието да е станало късно през нощта и осветеността на
кръстовището да е била лоша, то водачът е имал възможност да възприеме
пешеходната пътека и пресичащия пешеходец, когато попадне пред зоната на
осветеното пред фаровете на
автомобила.
Причините за настъпване на ПТП са превишената и несъобразена
скорост, с която се е движел автомобила, поради която забелязал късно
пешеходеца, като предприел заобикалянето му от ляво. Това дестабилизирало
автомобила и водачът загубил контрол над управлението му и е последвал
удара на пешеходеца.
От свидетелските показания се установява, че между ищцата и брат й
съществували хармонични отношения на разбирателство, взаимна поддръжка
и привързаност. Поддържали контакти ежедневно. Били незаменими в
помощта си един към друг. Ищцата приела тежко внезапната смърт на брат си
и не можела да го прежали. Смъртта му я променило и като личност -
изолирала се от всички, затворила се в себе си, спряла да се усмихва, станала
изцяло друг човек.
Въз основа на изложените факти, съдът приема, че ищцата е активно
легитимирана по иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар. 22 ПЗР на КЗ, тъй като
с оглед конкретните житейски обстоятелства – ищцата и починалия й брат са
били изключително близки и привързани един към друг, поддържали са
постоянни отношения на взаимна обич, морална подкрепа и емоционална
12
близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интезитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания.
Следва да се отчете и фактът, че според традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Изложеното важи с
пълна сила за установената връзка между ищцата и пострадалия. Ето защо
ищцата следва да бъде обезщетена за действително претърпените
неимуществени вреди от смъртта на брат й, от ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
по която застраховано лице е делинквентът.
Паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени
от смъртта на брата на ищцата, с който тя е имала трайна емоционална
връзка, при съобразяване на възрастта на починалия (38г.), неговата
жизнеспособност, обстоятелството, че е поддържал постоянно близки и топли
отношения със сестра си, потвърждаващо се и от факта на оказваната й от
него помощ и подкрепа, честите посещения и общите им събирания, както и
предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към
момента на ПТП – 03.05.2016 г., възлиза на 40000.00 лв.
Предвид установения механизъм на настъпване на ПТП, описан по-
горе, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен въведения от
ответника довод, че пострадалият с поведението си като пешеходец на
пътното платно станал изключителна предпоставка за настъпване на
вредоносния резултат като нарушил разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, а именно чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, като се движел на платното за движение при
ограничена видимост, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи,
навлязъл внезапно на пътното платно и не се съобразил с разстоянията на
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение; че
пострадалият попадал в опасната зона на автомобила и ударът за водача при
така създалата се ситуация бил непредотвратим. Тези твърдения не се
подкрепят от доказателствата по делото. Установено е от заключението на
АТЕ, че причина за ПТП е движението с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, довела до частична загуба на контрол и закъсняла реакция
на водача на МПС, като при навременна и правилна реакция, водачът е можел
да предотврати настъпването на ПТП. Попаднал в така създадната ситуация -
късна реакция, водачът не е имал възможност да предотврати или избегне
удара и сам се е поставил в нея. Установява се, че е имал достатъчна
видимост към пешеходеца - от 116,76 м, който от своя страна е пресичал
правилно на пешеходна пътека тип “Зебра”. Твърденията за внезапно
предприето пресичане, за ограничена видимост и за попадане на пешеходеца
в опасната зона на автомобила, са произволни. Или, доводите за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец
във висока степен, както и че изключителна предпоставка за настъпване на
13
вредоносния резултат е поведението на пострадалия, са изцяло
неоснователни.
По изложениет съображения предявениат иск е основателен и доказан в
размер на 40000 лв. и следва да се уважи. За разликата над 40000 лв. до
пълния му предявен размер от 50000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху сумата се следва да се присъди законна лихва. Съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 95 от 26.06.2014г.
по т.д. № 3060/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 96 от 18.07.2011г. по т.д.
№ 610/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 67 от 24.06.2011г. по т.д. №
323/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., вземането за лихви при упражнено право
на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента се погасява с тригодишна давност по чл.111, б. „б” ЗЗД, считано
от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за
обезщетение от непозволено увреждане. В настоящия случай ищцата е
поискала присъждане на законна лихва, считано от датата на деликта
03.05.2016 г. От ответника е направено правопогасявощото възражение за
изтекла погасителна давност за лихвите за периода над три години преди
завеждане на иска, което е основателно. Ето защо законна лихва върху
главницата се дължи, считано 29.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Предвид оказаната безплатна правна помощ и процесуално
представителство на ищцата от адв. Я.М. С., САК, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., съобразно представения Договор за процесуално
представителство от 15.04.2021 г., на същия се следва възнаграждение,
изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер
на възнаграждението възлиза на 2030.00 лв., при което съразмерно с
уважената част от иска, на присъждане подлежи сумата 1624.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, съобразно направеното искане и
представен списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за възнаграждение за
вещо лице – 250.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено
служебно от съда по реда на чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 300.00 лв.,
съобразно с отхвърлената част от иска, в тежест на ищцата следва да се
възложат разноски в размер на 110.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на окръжния съд държавна такса в размер на 1600.00 лв.,
както и направените разноски за изплатени възнаграждения за вещи лица от
бюджетните средства на съда в размер на 320.00 лв.
Мотивиран от изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “С. ш.” № * да заплати на ЕЛ. Т.
ИВ., ЕГН ********** ОТ ГР. К., ул. “М. М.” № *, съдебен адрес: гр. К., бул.
“Б.” № *, вх. *, ет. *, кантора “С.” сумата в размер на 40000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди
- болки и страдания в резултат смъртта на нейния брат Д. Т. И., починал при
ПТП на 03.05.2016 г. в гр. К., настъпило по вина на В. Н. П. при управление
на лек автомобил марка „БМВ”, модел „525“ с рег. № ******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л. И.” АД, гр. С., ЕИК *****,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за
разликата над 40000.00 лв. до пълния му предявен размер от 50000.00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “С. ш.” № * да заплати на адв.
Я.М. С., ЕГН **********, САК, с адрес за упражняване на дейността: гр. К.,
бул. “Б.” № *, вх. *, ет. 1, кантора “С.” сумата 1624.00 лв., възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЕЛ. Т. ИВ., ЕГН ********** от гр. К., ул. “М. М.” № *,
съдебен адрес: гр. К., бул. “Б.” № *, вх. *, ет. 1, кантора “С.” да заплати на
Застрахователна компания “Л. И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., БУЛ. “С. ш.” № * сумата 110.00 лв., разноски по делото, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “С. ш.” № * да заплати по сметка
на Окръжен съд - К., сумата 1600.00 лв. дължима държавна такса и направени
разноски по делото в размер на 320.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
15