Р
Е Ш Е Н И Е
София, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1835/2017 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявен е иск от
Е.Г.Н., ЕГН **********, със
съд. адрес:
*** чрез адвокат А.Г.,*** с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
общо за сумата 46 767, 40 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вреди от непозволено увреждане, както следва: 45 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 09.12.2017 г. до окончателното й изплащане и 1 767,40 – имуществени вреди, от които: за заключваща плака –
1 750 лева и за потребителска такса - 17.40 лева., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на която са направени - 13.12.2017 г., до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, в това число
и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на
09.12.2017 г. около 14.00 ч., ищцата излизала от вх. А на бл. *********“ в гр.
София и тръгнала към спирката на автобус 310 и на около 10 метра от края на
блока се спънала в несигнализирана и необезопасена дупка и паднала на дясната
си страна. От произшествие тя е получила счупване на горния край на раменната
кост (хумерус), фрактура хумери
декстрини парт. прокс.,
контузия и рана на долната устна в дясно. Получила е и костно раздробяване в
проксималната част на раменната кост. Получила е оток, и силна болка в дясната
раменна става, както и нарушена функция на десен горен крайник. След инцидента Н.
е закарана в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов „ ЕАД , където е хоспитализирана и е
оперирана, като й е извършена мануална репозиция и е поставена имобилизация
Дезо. Изписана е на 11.12.2017 г. Същия ден е
постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД, където след извършена рентгенография се
установява фрактура в проксималната част на раменната кост. Поставена й е
диагноза Фрактура хумери декстри
ин парт.прокс. На
11.12.2017г. й е направена операция - кръвна репозиция
на фрактурата и вътрешна фиксация с преконтурирана заключваща плака, която се фиксира към
костта с винтове. Открита била зона с костно раздробяване и е извършена автоостеопластика със спонгиозна
кост взета по съседство. Ищцата е била изписана на 14.12.2017 г.
Според отразеното в исковата молба, вследствие
претърпения инцидент ищцата е лежала общо 6 дни в болница, като са й направени
две операции на 09.12.2017 г. и на 11.12.2017 г. След изписването й на
14.12.2017 г. ръката й е била обездвижена с имобилизация
Дезо за около 30 дни. След сваляне на имобилизацията ищцата е имала дълъг и болезнен период на
раздвижване на увредения крайник и е посещавала рехабитилитация.
Към настоящият момент заявява, че има проблем с дясната си ръка. Изпитва болки
в десния горен крайник при натоварване и при промяна на времето.
Навежда твърдения, че посочените неимуществени вреди са в
пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е
неизпълнението на задълженията на С.О.да подържа изчистени от лед и сняг
участъци от пътя, които са нейна собственост и за който път тя е длъжна да
полага грижи за поддържането му в изправно състояние.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на свидетели и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът С.О.оспорва предявените искове
изцяло по основание и по размер, като неоснователни и недоказани.
На първо място твърди, че исковете са недопустими.
Твърди, че задължение на ищцата е да докаже по делото
фактическите обстоятелства, при които е паднала в несигнализирана и
необезопасена дупка на 09.12.2017 година, както й че при тези обстоятелства е
получила твърдяните от същата телесни увреждания,
както и да докаже, че е търпяла и имуществени вреди - в размер на посочената от
нея сума.
По същество на
делото, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, а, в случай че го уважи – да определи размера на
неимуществени вреди по справедливост, а този на имуществените – съобразно
събраните доказателства. Не претендира разноски, като възразява по размера на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 09.12.2017 г. около 14.00 ч., ищцата, излизайки от
вх. А на бл. *********“ в гр. София, по пътя към спирката на автобус 310, на
около 10 метра от края на блока, се спънала в несигнализирана и необезопасена
дупка и паднала на дясната си страна.
От
назначената и неоспорена от страните по
делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че в резултат на
станалия инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: - счупване на
горния край на раменната кост
(хумерус) – закрито, - контузия и рана на долната
устна в дясно. Описаните травматични
увреждания се дължат на
удари със или падане върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
получени при падане върху земята
на 09.12.2017г.
Оздравителният
процес на контузията и раната в областта на долната устна е около 10 дни. По
отношение счупването в горния край на дясната раменна става, правилата за добра
практика изискват извършването на оперативно лечение. Такова е извършено при Е.Г.Н.
на 11.12.2017г. - кръвна репозиция на фрактурата с
метална остеосинтеза (заключваща плака с винтове за
костта). Поради интраоперативно установеното костно
раздробяване, се е наложило извършването и на автоостеопластика
със спонгиозна кост взета по съседство. Периодът за
възстановяване е около 2 месеца и за този период ищцата е била временно
нетрудоспособна, за което са издадени болнични листове. За
период от около 2 (два) месеца ищцата е търпяла болки и страдания, като за
първия месец те са били с интензивен характер. Предстои и ново оперативно
лечение за сваляне на металната остеосинтеза, което
също ще бъде свързано с болка. прегледа, ищцата съобщава за болки в областта на дясното рамо при промяна
на времето, както и при физическо натоварване. И за в бъдеще при промяна на времето,
по тежко физическо натоварване, а понякога и без видима причина, в областта на
счупването могат да се явяват болки.
На ищцата е проведено следното лечение: На
09.12.2017г. - след локално обезболяване е направена мануална
репозиция (ръчно наместване) на счупването в областта
на дясната раменна кост и е поставена имобилизираща
превръзка тип Дезо. На 11.12.2017г. - кръвна репозиция на фрактурата с метална остеосинтеза
(заключваща плака с винтове за костта). Поради интраоперативно
установеното костно раздробяване и автоостеопластика
със спонгиозна кост взета по съседство. Медикаментозно
лечение с вливания, обезболяващи, антикоагулант.
Според експерта, лечението е било правилно проведено и съобразено с
медицинските стандарти.
Досежно направените
разходи, свързани с лечението, вещото лице е изследвало приложените Фактура и
касов бон на името на Е.Г.Н. за закупуване на Заключваща плака за проксимален хумерус на стойност 1750лв. и Фактура и касов бон за
заплащане на потребителска такса за 3 дни на стойност 17лв. и 40ст. Констатирало
е, че описаните разходи са в пряка причинно-следствена връзка с получените
травматични увреждания от ищцата при процесното
събитие на 09.12.2017г.
В хода на производството за
доказване на претърпените неимуществени вреди по искане на ищцата съдът допусна
и изслуша като свидетелката М.П.У., нейна близка.
В показанията си тя заявя, че е
била заедно с ищцата, коагато е излязла от блока и е
станал инцидентът. Където са пресичали тротоара, до самия тротоар на пътното
платно е имало дупка, в която ищцата, слизайки от тротоара, е залитнала и е
паднала. Дупката е била много голяма, с изронен асфалт, повече от метър
дълбока. Ищцата е стъпила с десния си крак напред, паднала е настрани и си е
ударила дясното рамо, разбила си е устата, имала е и пукнат зъб. След това е
седнал на тротоара, била е много разстроена и уплашена. Отишли са в Пирогов.,
където са я хоспитализирали. Първоначалната диагноза не е била много ясна,
направили са и две снимки и са установили, че рамото й е счупено. В понеделник,
след два дни престой е била изписана и приета в друга болница – Болница
„Сердика“, където са й направили операция и са й сложили метална пластина.
Веднага след реанимацията свидетелката е отишла при ищцата, болките й са били
много силни. След болницата си е отишла при родителите си, имала е много силни
болки, около два месец не е можела да се обслужва. Най – силните болки са
отшумели за около 25 – 30 дни. Имала е проблем със съня, наложило се е
посещение при психотерапевт. Въпреки че се е върнала на работа на втория месец,
продължавала да изпитва болки. Дори и сега изпитва болки – когато си вдигне
ръката, при промяна на времето.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата, на които е възложил действията по поддръжане на тротоарите по улиците на територията на С.О..
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са причинени вреди.
В хода на производството
ответната страна не оспори факта, че именно С.О.е отговорна за поддържането на
тротоарите на територията на София, Заяви, че в тежест на ищцата е да докаже,
че инцидентът да се е случил по механизма,
посочен в исковата молба, както и че тя е получила вследствие на
инцидента описаните от нея телесни увреждания и е претърпяла сочените болки и
страдания.
Въпреки това не оспори
представените от ищцата доказателства в подкрепа на твърденията и, доказващи
фактите от обстоятелствената част на исковата претенция, поради което съдът
намира, че оспорването от страна на ответника е недоказано.
Отделно от това, ответникът в
отговора заяви, че счита, че на ищцата се следва обезщетение в размер
5 000 лв.
Оспорвания бяха направени, както бе посочено по – горе, и
относно характера и интензитета на причинените вреди, но и за тези
обстоятелства от ищцовата страна бяха ангажирани
доказателства – СМЕ и свидетелски показания и съдът ги приема за безспорно
доказани.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и, като такъв следва да бъде уважен, като размерът на обезщетението
бъде определен по справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта
му и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните
с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията
и последиците от тях, възрастта, и
приложи
принципа за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания размер
45 000 лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. За тази
сума предявеният иск в частта за неимуществените вреди е основателен и доказан
и, като такъв, следва да бъде уважен.
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 09.12.2017 г.
Съдът дължи
произнасяне по претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди.
Тази претенция бе
оспорена от ответната страна.
От ищцата бяха
представени, подробно описани в исковата молба, фактури.
В хода на делото
ищцата доказа, включително и с приетата СМЕ, че представените от нея фактури
касаят извършени разходи именно за проведеното й лечение във връзка с
претърпения инцидент и получените травми, поради което съдът намира, че
претенцията в частта за имуществени вреди за сумата 1 767, 40 лв. е
основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата, на която са направени – 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
По изложените
съображения съдът приема, че искът е изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи със законните последици – лихва и разноски.
С оглед изхода на
делото и уважаване изцяло на иска, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
в размер 1 220, 70 лв.
На адвоката – повереник на ищцата адв. А.Г., със съд. адрес:*** следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер
1 880 лв. на основание чл. 38 ЗА с ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
София, ул. ********да заплати на Е.Г.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. А.Г., със съд. адрес:*** сумата 46 767, 40
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане,
както следва: 45 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 09.12.2017 г. до окончателното й изплащане и 1 767,40 – имуществени вреди, от които:
за заключваща плака – 1 750 лева и за потребителска такса - 17.40 лева., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на която са направени -
13.12.2017 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер 1 220, 70 лв.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на адв. А.Г., със съд. адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер 1 880 лв. на основание чл. 38 ЗА с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: