Р Е Ш Е Н И Е
№…….../…...04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети
март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА К.
при
секретаря Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията К.
търговско дело № 984 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, като към всеки един от тях обективно и кумулативно е съединен и иск
с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства, Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***47, З.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Е.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството си на наследници на К.Й.Д.., починала на 02.11.2012 г., а Р.Е.Д. и в
лично качество, са поискали да бъде
осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да им заплати, както следва:
-
на Р.Е.Д. сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – морални болки и
страдания, вследствие смъртта на неговата майка К.Й.Д.., настъпила на
02.11.2012 г. в резултат на ПТП, виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а.
„БМВ-325“ с рег. № ******, застрахован към 02.11.2012 г. по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ********, както и
сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/ - болки и страдания от нанесената му телесна повреда, в следствие
на същото ПТП, на основание чл. 226 КЗ
/отм./, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането – 29.07.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-
на З.Е.Д. сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и
страдания, вследствие смъртта на нейната майка К.Й.Д.., настъпила на 02.11.2012
г. в резултат на ПТП, виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а. „БМВ-325“ с
рег. № ******, застрахован към 02.11.2012 г. по риска „гражданска отговорност
на автомобилистите“ със застрахователна полица № ********, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 29.07.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-
на Е.Ж.Д. сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – морални болки и
страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга К.Й.Д.., настъпила на
02.11.2012 г. в резултат на ПТП, виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а.
„БМВ-325“ с рег. № ******, застрахован към 02.11.2012 г. по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ********, на
основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 29.07.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 29.07.2012 г. на
кръстовището на пътя гр. Аксаково - с. Кичево с пътя с. Долище - гр. Варна, при
ПТП между л.а. „Фолксваген Голф" с per. № *****, управляван от Р.Е.Д. и л.а.
„БМВ - 325" с per. № *****, управляван от С.Н.Б., е пострадала пътничката К.Й.Д..
на
Излагат, че пътно-транспортното произшествие
е причинено изцяло по вина на водача на л.а. „БМВ - 325" с per. № *****,
който е нарушил законоустановените правила за движение по пътищата, което е
установено с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д № 14/2016 г. по описа на
Военен съд – гр. Сливен.
Посочват, че в резултат на настъпилото ПТП Р.Е.Д. е
получил контузио капитис комоцио церебри. Понесъл е тежък удар на главата си,
кървял е обилно и е бил замаян, неориентиран със силно главоболие и
световъртеж. Приет е в Клиниката по неврохирургия към МБАЛ „Св. Ана" за
наблюдение и лечение, след което е претърпял хирургична интервенция, има шевове
на лицето. В резултат на получените наранявания са му останали трайни белези по
лицето, които са видими и към настоящият момент.
Сочи се, че лекият автомобил „БМВ - 325"
с per. № ***** е застрахован със застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност" № 22111890992209 валидна до 05.12.2012 г.
Излага се, че съгласно Постановление № 4/61
г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, ищците попадат в
кръга от лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
се явяват деца и съпруг на К.Й.Д... Вследствие на смъртта й същите са
претърпели неимуществени вреди - морални болки и страдания. Р.Е.Д. е претърпял
и неимуществени вреди - морални болки и страдания вследствие на нанесените му
телесни повреди.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София, чрез пълномощника адв. С.Р., е подал писмен отговор, в който е
изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Счита,
че по отношение на всички искови претенции /за главници и лихва/ е налице
изтекла погасителна давност. Излага, че към настоящия момент не е налице влязла в сила присъда,
която да обвързва настоящата инстанция относно посочените в чл. 300 от ГПК
обстоятелства - дали е извършено деянието, противоправно ли е и относно вината
на дееца Б.. На следващо място, ответникът твърди, че процесното ПТП е настъпило при
условията на съпричиняване от страна на ищеца Р.Д., който не е положил
необходимата грижа за предотвратяването му, което е основание за намаляване на
евентуално присъдения размер на обезщетението, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва наличието
на пряка и причинно - следствена връзка между настъпилото пътно - транспортно
произшествие и смъртта на пострадалата - майка, респ. съпруга на ищците. Счита
че, не се доказва по категоричен начин, че смъртта й е резултат единствено и
само от уврежданията от претърпяното ПТП. В тази връзка навежда доводи, че дори
да се приеме, че е налице някаква причинно-следствена връзка между ПТП и
смъртта на пострадалата, то тя е опосредена от болничния престой, продължил
повече от два месеца и претърпените интервенции, което поставя под съмнение
изводът, че смъртта на пострадалата, наследодателка на ищците, е настъпила
именно поради претърпяното ПТП. На следващо място, ответникът оспорва
предявените искови и по размер, поради липса на обосновка за характера и
интензитета на неимуществени вреди. Счита, че са предявени в завишен размер и
не отговарят на действително претърпените вреди. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва за забава от деня на събитието
като неоснователен. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, а
в случай, че това не бъде възприето – за намаляване размера на обезщетението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК третото лице-помагач на
страната на ответника – С.Н.Б. е депозирал отговор, в който е изразил
становище, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва исковите претенции
като завишени по размер, съобразно принципа на справедливостта, трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот в страната. Прави
възражение, че претенциите за лихви за забава за периода три години преди
предявяване на иска са погасени по давност, съгласно чл. 111, б. в“ от ЗЗД.
Счита, че въпреки влязлата в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца Р.Д.,
е налице съпричиняване от негова страна, като участник в ПТП. Счита, че е
налице съпричиняване и от страна на пострадалата К.Д. - майка, респ. съпруга на
ищците. Навежда доводи, че изясняването на факта, дали пострадалата е била със
или без поставен обезопасителен колан по време на удара, както и дали е налице
съпричиняване от страна на водача, е от съществено значение и се явява
основание за намаляване на претендираното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, а в
случай, че това не бъде възприето – за намаляване размера на обезщетенията на
тримата ищци, като прекомерно завишени.
В срока по чл. 372, ал.
1 от ГПК, ищцовата страна не е депозирала допълнителна искова молба, поради което съдът не е предприел последващи
процесуални действия по двойната размяна на книжа по реда на чл. 373 от ГПК.
В
съдебно заседание и с писмено становище процесуалният представител на ищците
поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Не представя списък
по чл. 80 от ГПК. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, чрез процесуалния си
представител адв. К.Р., по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени,
а в условията на евентуалност да бъдат редуцирани по размер с оглед доказаното
възражение за съпричиняване и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание и с
писмени бележки третото лице-помагач на
страната на ответника, чрез
процесуалния си представител адв. В.М., по същество моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни, а в случай, че това не бъде възприето
обезщетенията да бъдат намалени, като бъде съобразен принципа за справедливост,
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия в страната, както и
съгласно чл. 51, ал. 2 от ГПК.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила присъда № 11/22.07.2016 г., постановена по
н.о.х.д. № 14/2016 . по описа на Сливенския военен съд, С.Н.Б. е признат за виновен за това, че на 29.07.2012
г., около 10.30 ч., на кръстовището на пътя гр. Аксаково – с. Кичево, обл.
Варна с пътя гр. Варна – с. Долище, обл. Варна, при управление на л.а. „БМВ-325
ТDS“ с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДвП и ударил преминаващия през кръстовището лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег. № В 6593 РА, управляван от Р.Е.Д. ***, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на К К.Й.Д.. ***, настъпила на 02.11.2012 г., което е престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „в“, предложение I-во, във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
С оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е установено,
със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че С.Н.Б. е извършил посоченото в присъдата действие като поведението му е
противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона
– 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП задължения,
нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. При това тези нарушения
са признати от закона за престъпление, което също сочи на противоправност на
поведението, тъй като в наказателно правната разпоредба се съдържа и законова
забрана за извършване на такива действия под страх от наказание. Освен това със
задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое
поведение С.Н.Б. е причинил
смъртта на К.Й.Д... Това е така,
тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието
разбират осъществяването на фактическия състав на престъплението, за което се
налага наказанието. Поради това в случаите, когато в този състав като
квалифициращ признак е включено причиняването на определен резултат и връзката
между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за
осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за
гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на
резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието и
осъществения резултат, предвид на което този въпрос не може да бъде пререшаван.
Налице е установено противоправно поведение от страна на С.Н.Б. и причинени на трети лица вреди, както и
причинна връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент,
а именно вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и
той е установен със задължителна сила.
С оглед на изложеното действието на С.Н.
Балканск представлява непозволено
увреждане и поради това пострадалите от същото могат да ангажират отговорността
на същия за претърпените от това увреждане вреди.
С оглед на горното е установено, че следва на основание чл. 45 от ЗЗД да
бъде ангажирана отговорността на С.Н.Б. за причинените вследствие на
пътнотранспортното произшествие вреди на трети лица. Не се спори между
страните, а и видно от застрахователна полица № ********, за лек автомобил „БМВ-325“ с рег. № ****** е била сключена задължителна застраховка за
риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 05.02.2012 г., по
която застраховател е било „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София. Доколкото тази застраховка съгласно чл. 258, ал. 1, във
връзка с чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от КЗ /отм./ покрива отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство, то увредените лица могат да ангажират отговорността
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД - гр.
София, за причинените им от С.Н.Б. вреди на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/.
Не се спори, а това се установява и от удостоверение за наследници № 21160/06.12.2012
г., издадено от Община Варна, район „Приморски”, както и от удостоверение за
раждане № 28700/09.07.2003 г., издадено въз основа на акт за раждане № II-457/09.07.2003 г. и удостоверение за раждане №
63832/20.08.2007 г., издадено въз основа на акт за раждане № II-678/20.08.2007 г., двете Община Варна, че Е.Ж.Д. е съпруг на починалата К.Й.Д..,
а Р.Е.Д. и З.Е.Д. са съответно син и дъщеря на същата, като те се явяват и нейни законни наследници. В качеството си на такива
и тримата попадат в кръга на лицата очертан с ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., имащи право на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на К.Й.Д...
Обезщетение за неимуществените вреди обаче се дължи само, ако същите са
претърпени действително. Претърпяването на последните не се презумира. Предвид
на това по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК лицата, които твърдят, че са
претърпели такива вреди трябва да установят този факт. В случая като
доказателство за претърпените неимуществени вреди са ангажирани показанията на
свидетелите Р.И.Н. и Диана Атанасова Д.. От показанията на първата свидетелка
се установява, че ищците и починалата К.Й.Д..
са били сплотено семейство, стълбът на което е била К.. Смъртта й е била голяма
загуба за ищците, защото тя ги е свързвала. Същите много тежка се приели
смъртта й. Самата свидетелка контактува по-често със З., а по рядко с Р., който
не била виждала след настъпване на ПТП-то. От З. обаче свидетелката била чула,
че Р. също тежко изживява загубата. След ПТП-то свидетелката е виждала Е.Ж.Д.
два пъти, като личните й впечатления са, че той страда. Същият е споделял, че
изведнъж животът му се обърнал наопаки, както и че му липсва съпругата му.
Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от показанията на свидетелката
Диана Атанасова Д., която сочи, че ищците и починалата са били задружно
семейство, като К. се е грижела за всички. Ищците много тежко са преживяли
загубата й, като това е предизвикало промяна в тях.
С оглед на горното съдът намира, че Р.Е.Д.,
З.Е.Д. и Е.Ж.Д. са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на К.Й.Д.., които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 52 от ЗЗД. Това следва и
от заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза с вещо
лице д-р Т.К.А.. От същото се установява, че в резултат на загубата на
съпругата си Е.Ж.Д. е развил
протрахирана и усложнена Реакция на скръб с тревожно-депресивен синдром. Към
настоящия момент резидуалните опраквания от хронично безсъние могат да се
разгледат в контекста на хронично депресивно състояние от реактивен тип, което
има тенденция за хронифициране. От обясненията на вещото лице, дадени в
съдебното заседание се установява, че реакцията на скръб при Е.Д. е била
продължителна, т.е. повече от обичайното време, но наред с това е била и
патологична. Такива са реакциите на скръб, при които освен нормалните симптоми
се появяват и някои патологични. В случая при Е.Д. ставало въпрос за
халюцинаторни изживявания, които са на границата между норма и патология и се
получават при заспиване или при събуждане. Той периодично получавал подобни
преживявания, които могат да бъдат зрителни и звукови. Явявали му се образи или
гласове на съпругата му, като той разговарял с нея, виждал я е като много ярка
представа, което е до степен на сетивност сякаш вижда жив човек пред себе си. Същевременно З.Е.Д. е прекарала
протрахирана реакция на скръб, като към момента на заключението са налице
остатъчни /резидуални/ депресивни симптоми като нарушения в съня и емоционална
лабилност. От своя страна, Р.Е.Д. е развил тежка и протрахирана Реакция на
скръб с умерено-тежък депресивен синдром. Въпреки изминалото време при него
продължават да персистрират симптоми на хронифицирала депресия, които могат да
бъдат коментирани и в контекста на личностова промяна, настъпваща след тежки
психотравмени събития. При него негативните преживявания са били засилени и от
обстоятелството, че срещу него е било водено наказателно производство, при
което той е бил подсъдим за ПТП-то, при което е починала майка му, като е
изпитвал и чувство за вина за това, че е причинил смъртта й. С оглед на това е
установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на К.Й.Д...
Преценявайки изложените по-горе обстоятелства, свързани с тези вреди, както и
това, че смъртта на Д. е неочаквана за страните, доколкото няма данни същата да
е страдала от заболявания, а и с това какво отражение е дала смъртта й и
продължава да дава върху живота и психиката на ищците и при спазване на
изискванията на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от по 120 000 лева за всеки един от тримата ищци справедливо
ще ги обезщети за претърпените от смъртта на К.Й.Д.. неимуществени вреди.
В тази връзка трябва да
бъде отчетено обстоятелството, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София и третото
лице-помагач на страната на ответника – С.Н.Б. са направили възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К.Й.Д.. и на Р.Е.Д.,
което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило при
условията на съпричиняване от страна на ищеца Р.Д., който не е положил
необходимата грижа за предотвратяването му. Навеждат се и доводи, че за вредоносния
резултат е допринесло обстоятелството, че К.Й.Д.. като пътник в автомобила не е изпълнила задължението си по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е използвала монтирания в автомобила
обезопасителен колан към момента на
настъпване на ПТП. При това трябва да се има предвид, че
доказателствената тежест за установяване на това възражение, по силата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, се носи от направилата го страна, а именно ответника и
третото лице-помагач, тъй като е насочено към ограничаване на тяхната
отговорност и установяване на размера на действителните вреди.
Видно от заключението на изслушаната по делото комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. Й.Л.М. и д-р Р.Б.М.,
К.Й.Д.. е пътувала в
автомобила с поставен обезопасителен колан, като и в този случай, с оглед
механизма на ПТП, е било възможно тя да изпадне през петата врата на
автомобила. Що се отнася до възражението за съпричиняване от страна на Р.Е.Д.,
то данни за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата не
са установени от заключението на изслушаната
по делото комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, а и не
могат да бъдат приети от настоящия съдебен състав, тъй като по този начин би се
ревизирала влязлата в сила оправдателна присъда № 117/29.11.2013 г.,
постановена по н.о.х.д. № 456/2013 г. на Окръжен съд – Варна, доколкото в
конкретния случай евентуално допуснато от страна нарушение на правилата на ЗДвП
би се явило и престъпление по смисъла на НК, който факт е отречен с
оправдателната присъда. Освен това, от заключението на изслушаната по делото комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че към момента на
пътно-транспортното произшествие се установява, че лекия автомобил „Фолксваген
Голф" с per. № *****,
управляван от Р.Е.Д. вече е бил преминал лентата за движение на лекия
автомобил „БМВ-325“ с рег. № ******, управляван от С.Н.Б., като произшествието е настъпило поради навлизане на
последния лек автомобил в насрещната лента за движение. С оглед изложеното, възражението на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД и на
третото лице-помагач на страната на ответника – С.Н.Б. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К.Й.Д.. и Р.Е.Д.
е неоснователно. Предвид на това,
не е доказано наличието на хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и
определените обезщетения не трябва да бъдат намалявани по този ред.
С оглед на всичко
гореизложено, така предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ от Р.Е.Д., Е.Ж.Д. и З.Е.Д. следва
да бъдат уважени за сумата от по 120 000 лв. за всеки един от тях, както
са и предявени.
Неоснователно е възражението на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, че претенциите за обезщетенията са погасени по давност. Касае са за
вземания, които се погасяват с 5-годишна давност, която съображения, които ще
бъдат изложени по-долу относно момента на увреждането, започва да тече от
02.11.2012 г. и към момента на предявяване на исковете не е изтекла.
По
отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Видно от разпоредбите на
чл. 257 и чл. 267, ал. 1 от КЗ /отм./ отговорността на застрахователя е за
всички вреди, за които отговаря застрахования. Поради това отговорността е и за
обезщетението за забавено плащане. В случаите на непозволено увреждане по
силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД забавата настъпва в момента на увреждането. С
оглед та това, върху така определените обезщетения следва да бъде присъдена и законна
лихва за забава, считано от датата на увреждането. В случая това е датата, на
която е настъпила смъртта на К.Й.Д.., а
именно – 02.11.2012 г., а не датата на самото пътно-транспортно произшествие – 29.07.2012
г. Неимуществените вреди се търпят от
смъртта на пострадалата, а не от самото пътно-транспортно произшествие. Същото
е само част от юридическия състав на увреждането, което окончателно настъпва
със смъртта. При пътно-транспортно произшествие са налице само противоправните
действия, като резултата от тях, т.е. вредата – смъртта на К.Й.Д.. се е проявила в по-късен момент. Следователно,
налице е разлика във времето на извършване на противоправните действия и
настъпване на вредоносния резултат. Законът не изисква вредоносното действие и
вредата да бъдат реализирани едновременно. Възможно е това да стане в различни
периоди от време, като за да е налице непозволено увреждане трябва да се
установи причинната връзка между двете, което в случая е налице. С оглед на
това, лихва върху така определените обезщетения се дължи от 02.11.2012 г. до
окончателното плащане.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД и третото
лице-помагач на страната на ответника – С.Н.Б. са направили възражение за изтекла погасителна давност и
за лихвата, която в случая по силата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД е
тригодишна. Поради това са погасени вземанията за лихви за период три години
назад, считано от датата на предявяване на исковете – 28.07.2017 г. С оглед на
това, лихва за забава върху така определените обезщетения за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена от 28.07.2014 г. до окончателното изплащане,
като за периода от 29.07.2012 г. до 28.07.2014 г. исковете в тази им част
следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на предявения от Р.Е.Д. иск за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на претърпени от него увреждания:
От
заключението на изслушаната по делото
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. Й.Л.М.
и д-р Р.Б.М. и от представената по делото медицинска документицаия се
установява, че в следствие на пътно-транспортното произшествие Р.Е.Д. е
получил увреждания, като на 29.07.2012 г. е постъпил в Клиника по Неврохирургия
към МБАЛ „Света Анна – Варна” АД и е изписан на 31.07.2012 г. с окончателна
диагноза: „Контузио капитис. Комоцио церебри.” В спешното отделение на МБАЛ
„Света Анна – Варна” АД е направена първична хирургична обработка на две рани
на главата /почистване и зашиване/, като възстановяването е протекло без
усложнения за около 15-20 дни. Към момента на изготвяне на заключението е
налице ясно видим белег на нивото на кожата и с цвета на кожата, започващ от
началото на лява вежда, преминава през горния клепач на ляво око и завършва в
долнатта част на ляво слепоочие, с дължина около
Както
се посочи по-горе, видно от разпоредбите на чл. 257 и чл. 267, ал. 1 от КЗ
/отм./ отговорността на застрахователя е за всички вреди, за които отговаря
застрахования. Поради това отговорността е и за обезщетението за забавено
плащане. В случаите на непозволено увреждане по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
забавата настъпва в момента на увреждането. С оглед та това, върху така
определеното обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от датата на
увреждането, като в случая това е датата на пътно-транспортно произшествие -
29.07.2012 г. Същата обаче, с оглед изложеното по-горе относно давността следва,
да бъде присъдена от 28.07.2014 г. до окончателното изплащане, като за периода
от 29.07.2012 г. до 28.07.2014 г. иска за лихва за забава следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на
разноските:
Всеки един от тримата ищци
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, като съответно са представили три договора за правна помощ, сключени
на посоченото основание /л. 51-53 от делото/. С оглед изхода на делото,
подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер съответно на
3930,00 лв. - за З.Е.Д., 3930,00 лв. - за Е.Ж.Д. и 3866,07 лв. - за Р.Е.Д.,
съобразно уважената част от предявените от последния искове, или общо в размер
на 11 726,07 лв., което следва
да бъде присъдено на процесуалния представител на ищците – адв. Л.В. от ВАК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД претендира
присъждане на разноски в размер на 200,00 лв. внесен хонорар за вещи лица, за
което са представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 186 от делото/ и
надлежни доказателства за извършването им. От така установения размер на
сторените от ответника разноски, ищецът Р.Е.Д.
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 21,43 лв. разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете – чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Доколкото ищците са били
освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВОС сумата от 15250,00
лв., от които 14600,00 лв., представляваща дължимата се държавна такса
върху размера на уважената част от исковете и 650,00 лв. разноски за вещи лица
от бюджетните суми на съда, ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Доколкото третото
лице-помагач на страната на ответника – С.Н.Б. не е направил искане за
присъждане на разноски и не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
съдът не присъжда такива.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на Р.Е.Д., ЕГН **********,
с адрес ***47, сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – морални болки и страдания, вследствие смъртта
на неговата майка К.Й.Д.., настъпила на 02.11.2012 г. в резултат на ПТП,
виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а. „БМВ-325“ с рег. № ******,
застрахован към 02.11.2012 г. по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № ********, както и сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ -
болки и страдания от нанесената му телесна повреда, в следствие на същото ПТП,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 28.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от нанесената му
телесна повреда, в частта му за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 20 000 лв., както и
за лихва за забава върху главниците за периода от 29.07.2012 г. до 28.07.2014
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на З.Е.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 120 000 лв. /сто
и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и
страдания, вследствие смъртта на нейната майка К.Й.Д.., настъпила на 02.11.2012
г. в резултат на ПТП, виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а. „БМВ-325“ с
рег. № ******, застрахован към 02.11.2012 г. по риска „гражданска отговорност
на автомобилистите“ със застрахователна полица № ********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
върху главницата за периода от 29.07.2012 г. до 28.07.2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на Е.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 120 000 лв. /сто
и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – морални болки и
страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга К.Й.Д.., настъпила на
02.11.2012 г. в резултат на ПТП, виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а.
„БМВ-325“ с рег. № ******, застрахован към 02.11.2012 г. по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
върху главницата за периода от 29.07.2012 г. до 28.07.2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, да заплати на адвокат Л.И.В.
от ВАК, със съдебен адрес:***-Б, сумата
от 11 726,07 лв. /единадесет хиляди
седемстотин двадесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща дължимо
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***47, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, сумата от 21,43 лв.
/двадесет и един лева и четиридесет и три стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, да заплати по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 15 250,00 лв. /петнадесет хиляди
двеста и петдесет лева/ разноски от бюджетните суми на съда, ведно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С.Н.Б.,
ЕГН **********,***, в качеството му на трето лице-помагач на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: