Р Е Ш Е Н И Е №
153
гр. Сливница, 31. 07.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието
на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 680
по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Ц.В.Г.,
с ЕГН ********** ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0344-000826 / 03.10.2018
г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 50 лева. В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено. Жалбоподателят счита, че е налице неспазване на установената
форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както
и несъответствие на фактическата обстановка.
Административнонаказващият
орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 860 / 14.09.2018 г., наказателно постановление №
18-0344-000826 / 03.10.2018 г. на Началника на РУ - Сливница, заповед № 8121з –
515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и показанията на
свидетелите К.И.П. и А.Л.М.), намира следното:
На 14.09.2018 г. полицейските служители А.Л.М. и К.И.П. извършвали контрол
на движението на територията на гр. Божурище. Около 13.53 ч. св. М. *** в
зоната на кръстовището с ул. „Никола Вапцаров“ лек автомобил, марка „Пежо”, модел
„Бипер“, с рег. № СВ 6046 АС, собственост на „ЛИОН - РЕНТ - А – КАР“ ЕООД, чийто
водач се намирал извън него. Св. М. изчакал пристигането на водача –
жалбоподателят Г.. След като последният дошъл до автомобила св. М. му съставил
АУАН № 860 / 14.09.2018 г. за установеното нарушение, а
именно – че спира за престой и паркиране в зоната на кръстовището между
бул.“Европа“ и ул. „Никола Вапцаров“. Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП № 18-0344-000826 / 03.10.2018 г. на Началника на РУ - Сливница.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София
съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автокнтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията
– в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в
издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените
административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно
какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че е
спрял управлявания от него лек автомобил
престой и паркиране в зоната на кръстовището между бул.“Европа“ и ул.
„Никола Вапцаров.
За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от
закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като не е
съобразил своето поведение с въведените в тези норми правила за управление на
МПС. Посочената разпоредба вменява задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДвП. Конкретното
нарушение е формално, доколкото осъществяването му винаги застрашава
обществените отношения, които нормата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП гарантира.
Съдът счита, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото
доказателства. На първо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се
опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно
съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Посочените
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
поведение на жалбоподателя се установи и в хода на съдебното производство най-вече
от показанията на свидетеля А.Л.М.. Свидетелят М., който е актосъставител и св. П., са очевидци на
нарушението и в съдебно заседание описват начина на извършване на нарушението,
а именно, че на 14.09.2018 г. около 13.53 часа в гр. Божурище жалбоподателят паркирал лек автомобил,
марка „Пежо”, „Бипер“, СВ6046 АС, собственост на „ЛИОН - РЕНТ - А – КАР“ ЕООД в зоната на кръстовището на бул.
„Европа“ и ул. „Никола Вапцаров“. Съдът счита, че жалбоподателя Г.
е имал качеството на водач на МПС, което го прави годен субект на нарушението
по чл. 98, ал. 1, т.6 ЗДвП. Съдът
кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като в тези показания
не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и
последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
При разпита си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях
лично и непосредствено и относими именно към факта на извършване на деянието,
време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието.
Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички
реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя
са наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият
орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То
е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При определяне на
наказанието наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП, според която за
нарушението по чл.
98, ал. 1, т.6 ЗДвП, според която се назакзва с глоба от 50 лева водач,
който неправилно престоява или паркира в зоната на кръстовище. Поради това доводите
на жалбоподателя, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила и
несъответствие на фактическата обстановка са неоснователни.
По изложените
съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-********** / 03.10.2018 г. на Началника на РУ -
Сливница, с което на Ц.В.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение на разпоредбата
на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: