МОТИВИ към присъда по НЧХД № 1946 по описа за
2014г. на
ШРС
Настоящото наказателно
производство е образувано по повод тъжба от Р.М.Р. против С.Н.И., Д.Н.Н. и Б.Н.Н. с обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. Впоследствие е предявена и насрещна тъжба от С.И. против Р.Р. с обвинение за престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по
чл.146, ал.1 от НК. В съдебно заседание на 06.11.2014г. производството по
НЧХД№1946/14г. е прекратено в частта, касаеща
първоначално предявената тъжба, на основание чл.24, ал.4, т.5 от НПК. В съдебно
заседание на 12.01.2015г. подсъдимата Р.Р. е
предадена на съд по обвинение за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 18/19.01.2011г., в
гр.Шумен, причинила на
С.Н.И. от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, както и за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 18/19.01.2011г., в гр.Шумен, казала нещо унизително за честта
и достойнството на С.Н.И. от с.гр. в нейно присъствие.
Пострадалото лице С.И. предявява
граждански иск в размер на 3000 лв. за причинени неимуществени вреди, резултат от
деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и граждански
иск в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени
вреди, резултат от деянието по чл.146, ал.1 от НК. Исковете са предявени
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същите са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е
конституирано и като граждански ищец.
В съдебно заседание частната
тъжителка се явява лично и с процесуален представител, който поддържа така
повдигнатото обвинение и моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й
наложи справедливи наказания, както и да бъдат уважени предявените граждански
искове в пълния им предявен размер.
Представител на подсъдимата счита
обвиненията за необосновани и недоказани и моли Р.Р.
да бъде призната за невиновна.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното: Тъжителката и св.Н.М. съжителствали на семейни начала в продължение
на години, като имали две деца. По време на съжителството си придобили и два съседни апартамента, намиращи
се на ул.“Деде Агеч“ №1А в
гр.Шумен. През 2009г. двамата се разделили, като се споразумяли
тъжителката да ползва по-големия от апартаментите, а свидетелят-по-малкия
такъв. На 18.01.2011г. св.М. отишъл в ползваното от него жилище, придружен от
подсъдимата Р., с която към този момент съжителствал. Към тях се присъединили и
съседите им-свидетелите Б.И. и А. Х.. Всички употребили известно количество
алкохол, като св.М. бил опиянен в значителна степен. Около 01,00 часа в
жилището дошла и пострадалата С.И. и направила забележка, че се вдига много
шум, който пречи на съседите. Св.М. отправил остра реплика към тъжителката и
между двамата започнали пререкания. В този момент се намесила подсъдимата Р.,
която нарекла тъжителката „курва“ и „долна уличница“. Двете започнали да се
бутат и дърпат, като конфликтът прераснал във взаимно сбиване. Присъстващите се
намесили и разтървали тъжителката и подсъдимата, а междувременно св.И. ***. Пристигналите
на мястото на инцидента полицейски служители констатирали, че скандалът е
приключил и предупредили участниците да не се саморазправят. На 19.01.2011г. подсъдимата
била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал наличието на множество
кръвонасядания, охлузвания и травматичен оток в
областта на главата, двете гърди, горните и левия долен крайник. Тъжителката не
била освидетелствана, но на следващия ден показала на св.Х. натъртване в
областта на гърба и лявото рамо.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- от показанията
на свидетелите Б.А.И. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, А. М.Х. /дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/, С.К.Й. /дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, К.В.А. /дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/ и Н.Н.М. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. На практика показанията на св.М.
не допринасят за изясняването на делото. При предходното разглеждане на делото
същият е дал подробни показания, но в съдебно заседание на 09.02.2014г. заявява
категорично, че е бил твърде пиян и не е имал никакъв спомен от инцидента.
Твърди, че показанията, които е дал, са му били внушени от подс.Р.,
която му казала какво да говори пред съда. Предвид показанията на останалите
свидетели и особено тези на полицейските служители, според които М. е бил в
нетрезво състояние и неадекватен, съдът намира твърденията на свидетеля, че не
си спомня нищо за случилото се, за достоверни. Поради това не следва да бъдат
кредитирани показанията му, дадени пред друг състав на съда, тъй като
действително е налице вероятност същият да няма спомени от инцидента, а само да
е пресъздавал твърденията на подсъдимата. Показанията на свидетелите Й. и А.
също не допринасят съществено за установяването на фактическата обстановка, тъй
като двамата са пристигнали след преустановяването на конфликта и не са
възприели лично случилото се. С най-голямо значение са показанията на
свидетелите И. и Х., които са
присъствали на инцидента и лично са възприели действията на подсъдимата. Двамата
последователно твърдят, че подс.Р. е отправила посочените
в тъжбата обидни думи към тъжителката. Доколкото няма данни свидетелите да са
били в особено близки или съответно влошени отношения със страните, макар че са
се познавали и с двете, поначало не са налице основания дадените от тях
показания да не бъдат кредитирани. Поради това съдът намира, че твърденията на свидетелите
И. и Х. подкрепят в достатъчна степен
изложеното в тъжбата относно отправените по отношение тъжителката обидни думи и
приема, че подс.Р. действително е нарекла С.И.
„курва“ и „уличница“. Показанията на посочените свидетели обаче се явяват
недостатъчно достоверни в останалата им част. В показанията си пред друг състав
на съда, които двамата потвърждават и в съдебно заседание, същите заявяват, че
подсъдимата е блъскала тъжителката, която се е ударила във вратата, като св.И.
твърди, че бой не е имало. От приложеното по делото съдебно –медицинско
удостоверение е видно обаче, че подсъдимата е получила множество подробно
описани наранявания, като е била освидетелствана още на сутринта след
инцидента. В същото време тъжителката изобщо не е била прегледана от лекар и не
й е било издадено удостоверение за състоянието й. Единствено в показанията на
св.Х. се съдържа информация за наличие на някакви наранявания по пострадалата.
Очевидно е, че свидетелите И. и Х. омаловажават действията на тъжителката,
довели до увреждане на подсъдимата. При това положение и при липсата на
достатъчно достоверни доказателства за съда е невъзможно да установи дали
тъжителката изобщо е получила увреждания и съответно- при каква фактическа
обстановка. Безспорно е било налице сбиване между тъжителката и подсъдимата, но
е невъзможно да се изясни по несъмнен начин по чия инициатива е възникнал боя,
налице ли са били условията за неизбежна отбрана по отношение някоя от страните
или евентуално има ли основания за приложение на института на реторсията. При липсата на достатъчно и достоверни
доказателства в подкрепа на твърденията на тъжителката, че е била блъскана във
вратата от подсъдимата, без самата тя да й е нанесла побой, съдът намира
тъжбата за недоказана в тази й част.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че некредитирането на част от показанията на свидетелите И. и Х. не
разколебава извода за тяхната достоверност по отношение отправените от
подсъдимата обидни думи. Не съществува правило, включително и житейско такова, според което дадено
лице да казва
или само истината или само
неистини. Напълно възможно
и често срещано е твърденията на определено лице пред съда да бъдат достоверни само в определени части, но не
и изцяло- поради непълнота на спомените,
поради неправилно възприемане на определени факти или дори поради
умишлено отклоняване от истината в някаква
степен, като съдът следва да
оцени достоверността на всяко от
отделните твърдения. В настоящия случай съдът намира, че са налице достатъчно
достоверни доказателства, подкрепящи изложените в тъжбата твърдения, че на
пострадалата са били отправени обиди, като евентуалното наличие и на недостатъчно
достоверни твърдения в показанията на посочените свидетели само по себе си не
би могло да обуслови различен извод.
Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимата Р. действително е отправила обидни думи към частната тъжителка. Според установените в обществото
морални норми използваните от подсъдимата изрази имат унизителен характер, като
същите са възприети лично от тъжителката.
С посочените си действия подсъдимата Р. е осъществила състава на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, тъй като е казала нещо унизително
за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие.
Деянието е извършено с пряк умисъл,
като извършителката е съзнавала общественоопасния му характер и е искала
настъпването на общественоопасните му последици.
Както
беше посочено по-горе обаче, съдът намира, че не са събрани достатъчно
доказателства, че на процесната дата подсъдимата е извършила
и престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Действително, налице са данни, че
тъжителката е имала натъртвания в областта на гърба и рамото си, но поради
изложените причини е невъзможно да се установи при каква фактическа обстановка
са получени същите. При липсата на достатъчно доказателства за конкретните
действия на подсъдимата и тези на пострадалата съдът не би могъл да даде правна
оценка на същите. Според разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а в
случая настоящият състав намира, че обвинението по чл.130, ал.2 от НК не е
напълно безспорно доказано, поради което призна подсъдимата за невиновна в
извършването му.
По отношение
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, извършено от подсъдимата, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.78а от НК, а именно:
-за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, законът предвижда наказание глоба от хиляда
до три хиляди лева, като съдът може да наложи и обществено проицание
-подсъдимата
не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
- от
престъплението не са причинени имуществени вреди
Предвид
изложеното съдът прие, че подсъдимата Р. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства добрите характеристични данни за подсъдимата (същата не е
осъждана и няма данни за други противообществени прояви), а като отегчаващи- отправянето
на обиди към пострадалата, без да е била лично предизвикана по някакъв начин.
По изложените съображения и като отчете особеностите на случая съдът намери, че на подсъдимата
следва да бъде наложено административно наказание ”глоба” при превес на
смекчаващите обстоятелства, в минималния размер, предвиден в закона, а именно- 1000
лева.
По отношение предявеният в съдебно заседание граждански
иск от страна на пострадалата за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, съдът
намери същият за основателен, тъй като тъжителката безспорно е претърпяла
морални страдания от засягането на достойнството й. Не са налице обаче
конкретни доказателства С.И. да е била засегната особено, да е изпитала големи
притеснения и др. под. По тези съображения, в съответствие с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът счете за справедливо да уважи частично предявеният
граждански иск, като осъди подсъдимата да заплати на ищцата сумата от 500 лв. и
отхвърли искът в останалата му част до пълния предявен размер като
неоснователен и недоказан.
С оглед признаването на подсъдимата за
невиновна по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът прие предявеният граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди от такова престъпление
за неоснователен и отхвърли
същия
изцяло.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимата Р. част от направените от тъжителката деловодни
разноски и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 156,00 лева, като я
осъди и да заплати съответната държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 50,00 лева.
Поради признаването на подсъдимата за невиновна по едното от обвиненията съдът
осъди тъжителката да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски
във връзка с обвинението по чл.130, ал.2 от НК, в размер на 70,00 лева, както и
пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: