Р Е Ш Е
Н И Е
№ 44 /гр. Варна, 02.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети февруари,през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Катя
Апостолова
и прокурор Г.а Минчева
и като разгледа докладваното от
съдия Ж.Шопова ВНОХД № 17 по описа за 2020 година, въз основа данните по делото
и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е
образувано по въззивна жалба на подсъдимия А.Ц., чрез редовно упълномощения
защитник адв. С.И.-ВАК и въззивна жалба на подсъдимия К.Н., чрез редовно
упълномощения защитник адв. С.И.-ВАК, против Присъда № 235 от 14.10.2019
година, постановена по НОХД № 1964/2019 г. на Районен съд – Варна, 28-ми състав.
С присъдата подсъдимият А.Ц. бил
признат за виновен в това ,че на 12.10.2017 год. в гр.Варна ,като
непълнолетен,в съучастие като съизвършител с К.Н. и С. А.,чрез използване
на техническо средство-ножица,
отнел чужди движими вещи-велосипед парка „Спринт Аполон“ на стойност 675 лева,велосипед м.“Лидер Брутус FSF 29“ на
стойност 679,20 лв. и велосипед марка „Ултра 26“ на стойност 129,50
лв.,всички на обща стойност 1483,70 лв.
от владението на К. К. М.,без
нейно съгласие,с намерение противозаконно
да ги присвои,поради което и на основание чл.195,ал.1,т-4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1
и чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
МЕСЕЦА,чието изтърпяване било отложено на основание чл.66,ал.3,вр.ал.1 от НК с
изпитателен срок от една година.
С присъдата на ВРС подс.К. А.Н. бил признат за виновен в това,че на 12.10.2017 год. в гр.Варна в съучастие
като съизвършител с непълнолетните А. И.Ц.
и С. С. А.,чрез използване на техническо средство-ножица за метал,отнел чужди движими вещи-велосипед м.“Спринт
Аполон“ на стойност 675 лв.,велосипед марка“Лидер Брутус FSF 29“ на стойност 679,20 лв. и велосипед марка“Ултра 26“ на стойност
129,50 лв.,всички на обща стойност 1483,70 лв. от владението на К. К. М.,без
нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои,поради което и на основание
чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1,т.1 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА,чието изтърпяване на основание
чл.66,ал.1 от НК било отложено с
изпитателен срок от три години.
Въззивните жалби са подадени от
процесуално легитимирани лица и в срока по чл.319,ал.1 от НПК, което обуславя
процесуалната им допустимост.
С въззивните жалби на двамата подсъдими
А.Ц. и К.Н. , подадени чрез редовно
упълномощения им защитник адв. С.И.-ВАК се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна,тъй като не са
обсъдени правилно доказателствата по делото от ВРС. Налице били предпоставките
за приложение на чл.197 от НК. Още в хода на досъдебното производство стойността
на вещите били възстановени на пострадалата
К. М.. Следвало да се счита, че преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционння съд всички откраднати вещи са върнати и/или заменени с
паричната им равностойност. Съдът следвало да преквалифицира деянието като
престъпление по чл.197 от НК и да наложи съответно наказание. Освен това в двете въззивни жалби,се възразява срещу акта
на първоинстанционния съд,като
мотивите на съда се считат за сбити и
лаконични и несъобразени с доказателствата по делото. Като по никакъв начин не
може извода на ВРС да се приеме за верен относно общ умисъл на тримата подсъдими,тоест за съизвършителство.Именно
предвид формалното присъствие на мотиви ,равняващо се на процесуално нарушение
предлага на съдът да отмени присъдата и да я върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
В жалбите, както и в съдебно заседание,
не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на
20.02.2020 г. подсъдимият Ц., редовно призован, се явява лично и поддържа
казаното от неговия защитник.Неговият защитник адв.И. поддържа въззивната жалба и
направените искания.
В съдебно заседание, проведено на
20.02.2020 г. подсъдимият Н., редовно призован, се явява лично и не взема
становище. Неговият защитник адв.С.И. поддържа въззивната жалба и направените
искания.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище, че жалбите на подс. Ц. и Н.
са основателни частично само досежно
искането за преквалификация на деянието по текста на чл.197,т.3 от НК,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20 от НК. Счита за доказано
твърдението, че щетите са възстановени до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд. Оспорва жалбите на двамата подсъдими Ц. и Н. в
останалата им част,като ги счита за
неоснователни и пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт в
останалата част,като счита така наложените наказания за справедливи.
Съдът, след като прецени всички
събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното от фактическа страна:
Наказателното производство било срещу А.И.Ц. и С. С. А. за престъпление
по чл.195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от НК и срещу К.А.Н. за престъпление по
195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,като за подс. С. С.
А. било одобрено споразумение по реда на чл. 384а от НК .
Подс. А.Ц., К.Н. и С. А.
се разхождали из града на
12.10.2017 г. и след полунощ влезли в сградата на Фестивалния комплекс в
гр.Варна,за да ползват тоалетните, във вътрешността и близо до изхода намерили
ножица за рязане на метал. Взели я и решили да я изпробват като отрежат някой
катинар. Излезли от комплекса и от външната страна на сградата видели
помещение, заключено с катинар. Подс. Ал. Ц. срязал катинара и отворил вратата.
В помещението имало три големи велосипеда и два-три по-малки за деца. Всеки от
тримата подсъдими взел по един велосипед от големите, а именно велосипед
„Спринт Аполон", велосипед „Лидер Брутус FSF
29" и велосипед „Ултра 26" и ги откарали в дома на А. Ц.. Ножицата за
рязане на метал захвърлили. Велосипедите се стопанисвали от св. К. А. /М./.
Два-три дни по-късно, тримата подсъдими закарали велосипедите в заложна къща
където пълнолетният К.Н. получили сумата 300 лева, която тримата си поделили по
равно.
Пазарната стойност към датата на
деянието на велосипед „Спринт Аполон 29", червено-черен, закупен 2016 г.,
била 675.00 лева. Стойността на
велосипед „Лидер Брутус FSF 29" с дискови спирачки и преден и заден
амортисьор, закупен 2015 г. - 679,20 лева, а на велосипед „Ултра 26" син,
с бели и червени надписи ,закупен 2009 г., - 129,50 лева, или общо всички били
на стойност 1483,70 лева. Кражбата
била заснета с охранителните камери на обекта. За установяване на извършителите по случая работил св.Й. –
служител в Първо РУ – Варна, който преглед на видеозаписите един ден видял в полицейското
управление подс. С. А. и го разпознал като един от извършителите. Провел с него беседа и А. му разказал за кражбата.
Още в хода на ДП тримата подсъдими
възстановили изцяло стойността на отнетите вещи. Сумата 1483,70 лева била
предадена на св. К. М. от тримата подсъдими-от С. А.-495,00 лв./л.61 от ДП/ от
подс.А.ц.-495,00лв./л.62 от ДП/ и от подс.К.Н.-493,75 лв./л.63 от ДП/.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства. Съдебното следствие пред
първоинстанционния съд било проведено по реда на Глава XXVII, чл.
371 т.1 от НПК,като било съгласие да не
се разпитват вещите лица Г. Ж. и Д. Й..
Като конкретни, подробни и логични, първоинстанционния
съд кредитирал показанията на св.А. /М./ и на св.Й., дадени в хода на съдебното
производство. В съдебно заседание от 14.10.2019 год. пред ВРС на основание чл.
281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК били прочетени показанията на св.А. от
14.10.2017г. Тези дадени на ДП напълно допълват показанията й, дадени пред съда ,поради
което и също следва да се кредитират. Несъстоятелно е възражението на защитата,
че са събрани при процесуално нарушение, тъй като липсвало изрично възлагане от
разследващия към разпитващия младши полицейски инспектор. Разпитът е проведен
на основание чл.194 ал.4 вр. чл.212 ал.2 от НПК и в тази хипотеза не е
необходимо възлагане. Изрично възлагане е предвидено за „други действия по
разследването“, т.е. извън тези по чл. 212 ал.2 от НПК.
Като
достоверни били възприети и дадените в хода на съдебното производство,
показания на С. С. А., за когото е одобрено споразумение,който категорично
заявил,че подс.Ц. видял ножицата и той
пробвал да среже с нея катинара/л.72 от Протокол на ВРС от съдебно заседание от
14.10.2019 год./ .
Правилно е приобщено по предвидения от закона ред, ВД – диск, както и носените от него записи. Видно
от приетата по делото Видео-техническата и лицево-идентификационната експертиза , файловете били с качество, което не позволява отграничаване
на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица, поради ниската
разделителна способност на заснемащото устройство, съчетана с недостатъчна
запълненост на кадъра от заснемания обект, неподходящото разположение на
камерите и заснемане в тъмната част на денонощието. Предвид това и
първоинстанционния съд кредитирал правилно тези файлове единствено като годни за разпознаване, но не
и за идентификация.
По реда на НПК, първоинстанционния
съд правилно кредитирал писмените
доказателства по делото - протоколи за доброволно предаване, справки за
съдимост, характеристични справки и др.
Предвид
горното,настоящата инстанция намира от правна страна, че подсъдимият А.И.Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197,т.3 от НК вр.чл.
195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, тъй като на
12.10.2017 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с К.А.Н. и С. С. А., чрез използване на техническо
средство - (ножица за метал), отнел чужди движими вещи - велосипед марка
„Спринт Аполон" на стойност 675 лева, велосипед марка „Лидер Брутус FSF
29" на стойност 679,20 лева и велосипед марка „Ултра 26" на стойност
129,50 лева, всички на обща стойност 1483,70 лева (хиляда четиристотин и
осемдесет и три лева и седемдесет стотинки), от владението на К. К. М., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,тъй като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд стойността на
отнетите вещи е била възстановена .
Подсъдимият К.А.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.197,т.3 вр.чл. 195, ал. 1, т.
4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 12.10.2017 г. в гр.
Варна, в съучастие като съизвършител с непълнолетните А.И.Ц. и С. С. А., чрез
използване на техническо средство - (ножица за метал), отнел чужди движими вещи
- велосипед марка „Спринт Аполон" на стойност 675 лева, велосипед марка
„Лидер Брутус FSF 29" на стойност 679,20 лева и велосипед марка „Ултра
26" на стойност 129,50 лева, всички на обща стойност 1483,70 лева (хиляда
четиристотин и осемдесет и три лева и седемдесет стотинки), от владението на К.
К. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,тъй като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд стойността на
отнетите вещи е била възстановена изцяло.
Относно липсата
на данни деянията да са извършени
след предварителен сговор: За да е налице такъв, следва да е взето предварително решение в спокойна обстановка,
като предварително да е набелязан обекта на посегателство, да са набавени и
средства за изпълнение на кражбата. Независимо от това, че решението за
кражбата е било взето спонтанно на място, първоинстанционния съд правилно е
решил, че всеки един от тримата подсъдими е имал умисъл за противозаконно
отнемане и на трите велосипеда, а не само на един от тях. Тази общност на
умисъла е видна и от съгласието им дори
и един от тях да изпробва намерената ножица
върху катинарите, с които се е заключвало помещението, стопанисвано от св.М..
Именно поради това първоинстанционния съд е направил извода си
правилно,че няма значение
кой е срязал катинара,важно е че и тримата са възприели този акт, съгласили са
се с него и са се възползвали съзнателно от него. Поради това и тримата
подсъдими следва да носят отговорност и за трите велосипеда, а не само за този,
който са откарали лично, както и тримата следва да носят отговорност за това,
че кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство – ножица за метал. За
наличието на общност на умисъл говори и
поведението им след това, като
велосипедите са били откарани на едно място до заложна къща,макар и сумата от 300/триста/лева да е дадена само на подс.Н.,тъй като той е бил
пълнолетен.После тази сума е била разпределена поравно между тримата.
В мотивите на ВРС е обсъждана липсата на
предпоставка за приложението на чл.9,ал.2 от НК,както и липсата на предпоставки
за налагане на административно наказание
на основание чл. 218б от НК.А същевременно не е обсъждана възможността за приложението
на чл.197,т.3 от НК,при наличието на
такава предпоставка.Което настоящата инстанция намира за несъобразено със
материалния закон,но поправимо от гледна точка на процесуалните възможности на
НПК.
По отношение на подс. А.И.Ц. като
смекчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционния съд правилно отчел
чистото съдебно минало на лицето, спонтанността на деянието, съдействието,
оказано в хода на ДП, както приносът за възстановяване на стойността на
отнетите вещи.И при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът правилно наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца .Като отчел същото за достатъчно да се въздейства предупредително и
превъзпитателно на непълнолетния Ц.. За
да се постигнат тези цели, не е необходимо ефективното изтърпяване на
наказанието. Освен това и при наличието на другите предпоставки -наказанието ЛС е по-малко от три години и
лицето не е осъждано преди това на ЛС, първоинстанцинния
съд преценил че следва да отложи изтърпяването на наказанието за минимално
предвидения от закона изпитателен срок от една година.
На
подс. К.А.Н. първоинстанционния съд
правилно наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изтърпяването на което отложил с изпитателен срок от три години. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство правилно са
възприети от първоинстанционния съд
спонтанността на деянието, съдействието, оказано в хода на ДП, това че лицето не е осъждано и не е
освобождавано от наказателна отговорност, както и младата му възраст. Наличието
на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства не могат да се обсъждат при наличието на квалификация по
чл.197,т.3 от НК. Не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства и настоящата инстанция намира, че минимално наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца е достатъчно за да се въздейства
предупредително и превъзпитателно на подс. Н..
След анализ на събраните по делото доказателства,
ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа
обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свидетелите Св.М. и Й., както и от
писмените доказателства, имащи значение за решаване на делото – протоколи за доброволно предаване. Установената от
районния съд фактическа обстановка, както и участието на тримата подсъдими в
извършената кражба не се оспорва пред настоящата инстанция. Предмет на
оспорване е дадената от съда квалификация, в която според защитника не е
съобразено възстановяването на вредите до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, както и вида и размера на наложените наказания.
Относно подсъдимия А.Ц.:
Окръжният съд възприе жалбата на
подс. А.Ц., като частично основателна по следните съображения:
По делото не е спорно, че подс. А.Ц.
е извършил кражбата по описания в обв.акт начин. Причинената щета е в размер на
1483, 70 лв.
Още по време на ДП тримата подсъдими са
върнали по равно сумата от 495,00лв. на пострадалата М. за което подсъдимите са оказали нужното
съдействие. Съгласно разпоредбата на чл.197,т.3 от НК, ако до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ бъде върната или
заместена, наказанието е лишаване от свобода до осем години в случаите на чл.195,ал.1,т.2-6 от НК.
Обвинението на подс.Ц. и на подс.Н. е по
чл.195,ал.1,т.4 от НК, т. е. попада в хипотезите на т. от 2 до 6 на чл.195,ал.1
от НК. Когато са налице условията на чл.197 от НК, съдът е длъжен да приложи
разпоредбата. Решаващият състав на ВРС е разполагал с всички тези данни, но не
ги е съобразил, осъждайки двамата по квалифицирания текст, описан в
обвинителния акт. По тези съображения окръжният съд намира, че извършеното от
подсъдимите А.Ц. и К.Н. престъпление следва да се преквалифицира по привилегирования
състав на чл.197,т.3 от НК, като същите бъдат оправдани по повдигнатото им първоначално
по-тежко обвинение.
За извършеното от двамата
подсъдими престъпление по чл.197,т.3 от НК,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК се предвижда наказание
– до осем години лишаване от свобода. Районният съд е преценил съотношението
между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно – чистото
съдебно минало на подсъдимите, обусловената от него ниска степен на обществена
опасност на същите като деец, съдействието на подсъдимите за установяване на
обективната истина обстоятелството, възстановената изцяло стойност на отнетите
вещи от собственика им .Макар и при
погрешна правна квалификация, районният съд е стигнал до правилният извод, че
наказание от три месеца лишаване от свобода ще бъде достатъчно за превъзпитание
и поправяне на двамата извършители.
При новата правна квалификация на
деянието по чл.197,т.3 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до
осем години. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват
приложение на чл.55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително
обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите
случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и
най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл.55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От
анализа на смекчаващите вината
обстоятелства е видно, че е налице превес на първите, но липсват такива, които
да се определят като изключителни или многобройни. Настоящият състав на ВОС
намира, че наказание близко до минимума, предвиден в разпоредбите на чл.197,т.3
от НК, а именно – три месеца лишаване от свобода ще е в състояние да постигне
целите на чл.36 от НК. Наказание в по - нисък размер не би постигнало целите на
личната и генералната превенция.
Подсъдимият Н. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наложеното с атакуваната
присъда наказание лишаване от свобода е в размер на три месеца.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да
изтърпи наказанието ефективно, като на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил
изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Правилно са определени дължимите
от подсъдимите разноски, които следва да заплатят на основание чл.189,ал.3 от НПК.
Извън описаното по-горе изменение
относно правната квалификация, присъдата на РС -Варна следва да бъде потвърдена
в останалата част.
Водим от изложеното и на
основание чл.334,т.3 във вр. с чл.337,ал.1,т.2 от НПК, съставът на въззивната
инстанция
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 235 от 14.10.2019
година, постановена по НОХД № 1964/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,XXVIII състав, В ЧАСТТА, с която:
-Подсъдимият А. И.Ц., ЕГН: ********** е признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,вр.чл.54
от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението в такова по чл.197,т.3 във вр. с
чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1 от НК и ОПРАВДАВА
подсъдимият А.И.Ц. по повдигнатото му
по-тежко обвинение.
-Подсъдимият К. А.Н., ЕГН:********** е признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2
,вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК ,като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението в такова по
чл.197,т.3 във вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и
ОПРАВДАВА подсъдимият К. А.Н.
по повдигнатото му по-тежко обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен
съд -Варна в останалата й част.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: