№ 541
гр. Ловеч, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310101070 по описа за 2025 година
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Б. С. Б. от гр.Ловеч, действащ чрез пълномощника си
адв.Д. Т. от АК-гр.Благоевград против „Фератум България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 3“, ул.“Александър Малинов“№51, вх.“А“, ет.9, офис 20,
представлявано от Управителите Д. В. Н. и И. В. В., в която предявява следните искове в условията на обективно
евентуално съединяване : главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.21 от ЗПК във
връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.19, ал. 4 и ал.5 от ЗПК във връзка
с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит,
наричан за краткост „Договора/ът за кредит", сключен на 13.05.2021 год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, с
ЕИК : *********, в качеството му на кредитор, и доверителя му Б. С. Б., с ЕГН-**********, в качеството му на
кредитополучател, както и евентуален установителен иск за нищожност на клаузата на чл.5 от Договор №***** за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 13.05.2021 год. като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9
от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.
Счита исковете за допустими и основателни. Съображенията за това са следните :
I.ОТНОСНО ПРАВНИЯ ИНТЕРЕС ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ЗА
НИЩОЖНОСТ
Правният интерес на доверителя му от предявяване на иска за нищожност на Договора за кредит
произтича от разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът бъде обявен за недействителен,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а не и лихва и други разходи. Ето защо за доверителя му е
налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожността на процесния договор с оглед на
реализиране на правата му по чл.23 от ЗПК и чл.55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД.
II.ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР
1.Относно сключения Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит
Между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК : ********* и доверителя му Б. С. Б., е сключен Договор
№***** за предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл.1 от Договора за кредит „Общият размер на отпуснатия Кредит е 300,00 лева."
1
Съгласно чл.3 „Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя, за целия период на
Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 313,26 лева,
представляваща сбор от следните суми : а).сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т.1 по-горе, в размер на
300 лева; б).Лихва, при Лихвен процент 4,42 %."
Съгласно чл.4 „Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 49,90“.
Съгласно чл.5 от Договора „5.Обезпечение. Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от
Ferratum Bank в полза на Дружеството, С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито
от лицето, предоставило обезпечението."
В изпълнение на чл.5 е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк p.l.c, със
седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027, наричан по-долу
„Гарант" и Б. С. Б., ЕГН-**********, наричан по-долу „Клиент". В така сключения Договор за гаранция, в който
изрично е посочено, че обезпечава Договор за потребителски кредит, сключен между Кредитора и Клиента на
13.05.2021 год., с номер на договора ***** (чл.4.1. от Договора за гаранция), е „уговорена" следната такса : „1.6.
Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) : сумата, в общ размер от 112,74 лв., дължима от Клиента
за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка – IBAN :
BG20BPBI79421020514901, BIC : BPBIBGSF на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите,
уговорени съгласно Погасителен план".
Към м.юни 2025 год. заявява, че доверителят му е заплатил всички дължими вноски по гореописания
Договор за потребителски кредит, видно от представеното към настоящата искова молба удостоверение, издадено
от ответника по настоящото дело.
2.Относно нищожността на Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит
2.1.Нищожност на Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 13.05.2021
год. поради противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС
на Република България. Както уточнява по-горе, в Договора за потребителски кредит е записано, че ГПР е 49.90
%, като по никакъв начин не е изяснено как се достига до този процент.
Счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно - възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство), което възнаграждение се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочва пример, в който Върховният касационен съд е имал повод, макар и относно въпроса за
застрахователните премии по Договори за потребителски кредит, да се произнесе по напълно идентичен случай в
Определение №50685 от 30.09.2022 год. на ВКС по гр.дело №578/2022 год.. Ill г.о., в което се приема, че „При
сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и горепосочения договор за
застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен
в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК".
Твърди, че в съдебната практика няма съмнение, че такива договори за „гаранция" следва да се включват
в ГПР, а самият факт на невключване е достатъчен, за да бъде прогласен договорът за нищожен.
Липсата на този разход („гаранция") счита за очевиден, доколкото възнаграждението по Договора за
гаранция е почти в размер на главницата по Договора за потребителски кредит, което прави невъзможно ГПР да
бъде едва 49.05%.
2
В настоящият случай, при включване на възнаграждението на гаранта в размер на 112,74 лева,
представляващ близо 40,00 % от главницата по Договора за потребителски кредит, общият размер на ГПР,
изчислен през общодостъпен калкулатор на електронен адрес : https://www.calculator.bg/1/crediten-gpr.html,
достига близо 28188.1335 %, което е над законово допустимия размер от 50.00 %.
Не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за свързаността между кредитодателя
„Фератум България"ЕООД и гаранта/поръчител Ferratum Bank, доколкото при извършване на справка в
Търговския регистър може да се установи, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България"ЕООД е
„Мултитюд АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк" (с предишно
наименование „Фератум Банк"). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
въвеждайки като задължително условие за отпускане на кредита предоставянето на обезпечение, чрез свое
свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна
печалба.
2.2.Нищожност на Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит, с дата 13.05.2021 год.
поради подвеждащо и неточно съдържание на Годишния процент на разходите
При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в
рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК, което, както е обосновано по-горе, също не е налице. В договора
задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната
в част I от Приложение I към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните, въз
основа на които е направено това изчисляване. В настоящият случай, видно от представеното копие на Договора
за заем, ГПР е посочен сумарно като процент и нищо повече.
Неспазването на тези изисквания и посочването на неверен ГПР съществено засяга защитата на
потребителите, каквато цел поначало има както ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО, която той транспонира,
поради което това нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия договор по смисъла
на чл.22 от ЗПК.
От своя страна чл.24 от ЗПК изрично препраща към Закона за защита на потребителите. Непосочването
на методиката за изчисление на ГПР нарушава императивните разпоредби на чл.143, т.19 от ЗЗП, която гласи, че
нищожна е уговорка, която „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора". Така „уговорения" ГПР противоречи и на т.10, а именно „налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;".
Съгласно чл.146, ал.1 отЗЗП такива клаузи са нищожни, съответно всички суми, претендирани на основание
Годишния процент на разходите, не се дължат.
В Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 год. по дело С-448/17 изрично се приема, че „... на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното
производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни."
Също така ищцовата страна се позовава и на Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024
год. по дело С-714/22, в което изрично се приема, че „Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница."
В идентичен смисъл е Решение №3136 от 9.11.2022 год. по в.гр.дело № 8850/2021 год. на СГС, в което е
посочено, че „при тълкуване на чл.4 от процесния договор за потребителски кредит във връзка с чл.8 от
Общите условия на дружеството - кредитодател, въззивният съд намира, че клаузата, установяваща
дължимост на такса „Гарант" в общ размер на сумата от 297 лева, заобикаля закона - чл.21, ал.1 от ЗПК във
връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК и противоречи на Д.те нрави, доколкото целта, за която е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции, респективно клаузата е нищожна и не
произвежда действие. Предвид изложеното и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките по
3
процесния потребителски договор въззивният съд намира, че макар формално договорът да покрива
изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т.10 - годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителният ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията
на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК."
В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива 2008/48.
III.ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА ЧЛ.5 ОТ СКЛЮЧЕНИЯ ДОГОВОР №***** ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, СКЛЮЧЕН НА 13.05.2021 ГОД.
Съгласно чл. 5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum
Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл.5) изрично
е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от „Ferratum Bank", тоест на кредитора му е изначално известно, че
такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 8,
наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за
кредит", изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция". Дружеството поръчител
представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат
с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тез иобстоятелства навеждат
на извода, че на кредотодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение,
свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит,
доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, възнаграждението попада в легалната
дефиниция по Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът,
че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие
договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо това възнаграждение трябва да бъде включено
при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.
В съдебната практика се приема, че макар двата договора - този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо,
тъй като са неразривно свързани. По изложените съображения следва да се приеме, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход по кредита, което в
случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство (117,92 лв.) е почти половината
от отпуснатата по кредита сума (400 лв.), което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е
значително по-висок от обявения в него от 49.90 %.
Смята, че трябва да се приеме, че с цитираната клауза се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК и се
уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. С оглед гореизложеното,
задължението по чл.5 не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл.19,
ал.1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото по чл.11, т.10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на
разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки, че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл.5, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
4
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК
във връзка с чл.21 от ЗПК да прогласи за нищожен Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 13.05.2021 год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор
и Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска за прогласяване нищожност на Договор №***** за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 13.05.2021 год., моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.143, т.9 от ЗЗП във връзка с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и
ал.4 от ЗПК да прогласи за нищожен чл.5 от Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен
на 13.05.2021 год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор и Б. С.
Б., ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател.
Моли да бъдат присъдени в полза на доверителя му направените по делото разноски.
В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответника „Фератум България“ЕООД,
чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Г., в който от името на доверителя си моли съда да приеме иска за
неоснователен по следните съображения : Между страните е сключен Договор за потребителски кредит, съгласно
който е уговорено, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита. По
силата на чл.5 от договора, ищецът е бил длъжен да обезпечи своето задължение, чрез поръчителство от
Мултитюд банк /Малта/. Моли съда да приеме твърдението на ищеца за нищожност на чл.5 от Договора за
кредит, за неоснователно. Също неоснователно намира и ищцовото твърдение, че поръчителството от Мултитюд
банк /Малта/ е задължително условие за сключване на кредитен договор. Счита, че кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят
сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Също така
твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са
насочени срещу правилната страна - Мултитюд Банк, а не „Фератум България“ЕООД. Пояснява, че Мултитюд
Банк е самостоятелно ЮЛ – банкова институция, лицензирана в Малта, предоставяща услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на
единния европейски паспорт и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за
гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на присъдено нещо по отношение на Мултитюд Банк и така няма да настъпи промяна в
патримониума на ищеца.
Предвид гореизложеното счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, в който смисъл същите
следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Претенциите на ищеца не са подкрепени с
убедителни доказателства, като исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Намира
твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП за неоснователни.
С оглед на изложеното по-горе моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен на
основанията, изложени в настоящия отговор, като присъди на „Фератум България“ЕООД и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и пълномощникът му
адв.Т., който обаче сезира съда с писмено становище, вх.№11750/14.10.2025 год., в което в качеството му на
процесуален представител на ищеца моли съда да гледа делото в отсъствие на техен представител. Поддържа
исковата молба, като оспорва отговора на исковата молба. Моли съда да съобрази подробно изложените в
исковата молба правни и фактически доводи, обстоятелствата по делото и закона и да се произнесе с решение, с
което съгласно правомощията му, да уважи изцяо предявения от доверителя му установителен иск за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит срещу „Фератум“ЕООД. Моли за присъждане и на
съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
5
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
становището на процесуалните представители на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
За основателността на така предявеният иск в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, е в настоящото исково произвоздство да докаже : 1/.сключването на процесният договор;
2/.съдържанието на процесния договор; 3/.както и че договорът е нищожен на заявените в обстоятелствената част
на исковата молба основания.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените с исковата молба доказателства, че
между заемодателя „Фератум България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от Д. Н. и заемателя Б. С. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** е сключен процесният
Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №*****/13.05.2021 год., в съответствие с
Общите условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние на „Фератум България“ЕООД, при
следните индивидуални условия : Отпуснатия заем е в размер на сумата 300,00 лева, като заемателят се е
задължил да върне заема в срок от 39 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно чл.3.2
от Общите условия. Падежната дата на заема е 21.06.2021 год., като заемателят се е задължил да върне заема с
еднократно плащане, извършено на падежната дата. На падежната дата заемателят следва да върне на
заемодателя общо сума в размер на 313,26 лева, представляваща сбор от следните суми : а/.сума на отпуснатия
заем, посочен в т.1 в размер на 300,00 лева; б/.лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в
размер на 13,26 лева; в/.лихвен процент 4,42%. Договорено е между страните, че годишният процент на
разходите по заема е в размер на 49.9%. Заемът, видно от чл.5 на договора е следвало да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. Договорът за поръчителство следвало да
бъде сключен не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът С одобряване от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечаването не може да се отмени нито от
заемателя, нито от лицето, предоставила обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на заема.
Извън така посочените индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните,
възникнали по повод предоставените от заемодателя на заемателя финансови услуги от разстояние, приложение
следва да намерят Общите условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние на „Фератум
България“ЕООД. Б. С. Б. е дал изричното си съгласие Кодът за потвърждение, предоставен му от дружеството,
който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има
силата на негов саморъчен подпис. Същият е дал изричното си съгласие във взаимоотношенията му с
дружеството да използват идентификационния номер, посочен от него в молбата му за заем като знак за неговото
авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения. Съгласил се е получените на
идентификационния номер съобщения, изпратени от дружеството да се считат за получени от него. Съгласил се е
също изходящите от идентификационния му номер съобщения със съдържание, посочено в настоящите Общи
условия, да имат силата на електронни изявления, удостоверени с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП, както и да са еквивалентни на съответни саморъчно подписани от него изявления. Съгласил се е
идентификационния номер във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на саморъчен подпис. Като
дата на получаван на заема е посочена 13.05.2021 год.
На 14.05.2021 год. между гаранта Фератум Банк р.l.с., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ
Бизнес Център Странд №120, Гзира ГЗР 1027 и клиента Б. С. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** е
сключен Договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който, видно от чл.5, гарантът предоставя гаранция,
като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем, включително и от
Общите условия, които са неразделна част от този Договор. Таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/
е в размер на сумата 112,74 лева, дължима от клиента. Гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря
спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
Договора за заем между клиента и заемодателя. Клиентът се е задължил да заплати на гаранта такса за
предоставянето на гаранцията, която да преведа по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в
Общите условия към настоящия договор. Плащането на таксата се дължи в срок съгласно чл.1, т.6 от настоящия
договор. Посочено е изрично, че договорът в електронна форма се счита за сключен с получаване на изрично
съгласие от страна на клиента, изпратено по електронен път или по друг начин, че същият е съгласен да бъде
обвързан от Договор и Общите условия съгласно реда, посочен в Общите условия. Ако клиентът не изпълни
задължението си да върне получения от заемодателя заем, гарантът следва да плати дължимата сума на
заемодателя при първо негово поискване. С изпълнение на паричното задължение гарантът встъпва във всички
права на заемодателя срещу клиента, съгласно ЗЗД и Общите условия към настоящия договор. Гарантът може да
6
изиска от клиента изпълнение на цялото парично задължение, включително заплащане на допълнителните
разходи, произтичащи от Договора за заем и платени от гаранта.
Посочено е в този договор, че за всяко парично задължение на клиента спрямо гаранта, възникнало по
силата или във връзка с настоящия договор и непогасено изцяло на падежа, се дължи лихва за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на паричното задължение до окончателното му погасяване.
С декларация Б. С. Б. е декларирал, че във взаимоотношенията му с гаранта, изявленията направени до
него от неговия идентификационен номер /подписани с неговия Код за потвърждение, се считат за негови
изявления.
За целите на настоящото исково производство е представено удостоверение за липса на задължение от
„Фератум България“ЕООД-гр.София с дата 10.06.2021 год., в уверение на това, че към 08.06.2021 год. лицето Б.
С. Б. няма задължение към „Фератум България“ЕООД по кредит с №*****.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е между страните е
сключен договор за кредит, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит
под формата на парична сума, която последният се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне
същата в определения срок. При така възникналите отношения между страните приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, предвид факта, че ищецът
Б. С. Б. има качеството на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и няма данни при
сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска
дейност – чл.9, ал.3 от ЗПК.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца за нищожност на договора, поради нарушаване на
императивният текст на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използване при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. Визираната норма е в
съответствие с чл.19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.4, б.“а“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2008 год., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Според практиката
на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от чл.4 на процесният договор №*****/13.05.2021 год. ГПР е 49.9%, т.е. формално е изпълнено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/. Това
възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК : „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуги е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е 49.9%, но не е отразено по какъв
начин е формиран и най-вече какви компонентни включва. Освен това възнаграждението по договора за гаранция
/поръчителство/ е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело
С-714/22 тълкуване на чл.10, параграф 2, б.“ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва
7
по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за
кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл.23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата Директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е
прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3, б.“ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение
№50013/05.08.2024 год. по т.д.№1646/2022 год. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност
/нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването
му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото исково производство Договор №***** за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 13.05.2021 год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК :
*********, в качеството му на кредитор и Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател, се
явява недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради липса на посочване на
реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.
Освен това съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожен. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитирания по-горе договор е в пряко противоречие с
преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.
Доколкото съдът намира за основателен предявеният главен иск за прогласяване нищожността на целия
договор за потребителски паричен кредит, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане
на евентуалният иск за нищожност на чл.5 от Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 13.05.2021 год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор
и Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател, поради което същата не следва да се разглежда
от съда.
По разноските.
При този изход на процеса право на разноски има само ищецът. Затова и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски, възлизащи в размер общо на сумата 1 552,50 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 50,00 лева платена по сметка на съда държавна такса, 2,50 лева такса за
възпроизвеждане на исковата молба на хартиен носител и 1 500 лева възнаграждение за адвокат. Съдът не е
сезиран с възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца, в който смисъл съдът
счита, че следва да го уважи в пълния претендиран размер.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка
8
с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във връзка с чл.21 от ЗПК, Договор №***** за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 13.05.2021 год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от Д. В. Н. и И. В. В., в качеството му на
кредиотр и Б. С. Б., ЕГН-**********, с адрес : ****, в качеството му на кредитополучател.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Б. С. Б., ЕГН-**********, с адрес : **** против
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от
Д. Н., предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване за
нищожен на чл.5 от Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 13.05.2021 год.
между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор, с горните данни и Б. С. Б.,
ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател, с горните данни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****, представлявано от Д. В. Н. и И. В. В. да заплати на Б. С. Б., ЕГН-**********, с адрес : **** сумата в размер
общо на 1 552,50 /хиляда петстотин и петдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 50,00 лева платена по сметка на съда държавна
такса, 2,50 лева такса за възпроизвеждане на исковата молба на хартиен носител и 1 500 лева възнаграждение за
адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9