Решение по дело №105/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20211320100105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

                            Р Е Ш Е Н И Е № 462

                                      /неприсъствено/

 

                                  гр. Видин, 18.10.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                     Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

 

при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 105 по описа  за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Постъпила е искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с която против Ц.О.И. с ЕГН: **********, с адрес: *** е предявен иск по чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.01.2017 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо па пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и ответницата Ц.О.И. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР,като сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.   

Поддържа се, че съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й.

Излага се, че в процесния случай, на 11.01.2017 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се осемнадесети по ред договор за кредит между тях.

Твърди се че в заявката си ответницата Ц.И.  е поискала да й бъде отпусната сума в размер 70.00 (седемдесет лева), като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.

Подържа се,че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 10.02.2017 г.,като съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната, посредством системата epay.bg, от кредитодателя на името на кредитополучателя в „Изипей" АД на 11.01.2017 г.

Сочи се, че на 18.01.2017г. ответницата заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 280,00 (двеста и осемдесет лева), като отново заявила и услугата експресно разглеждане на заявката.

Твърди се, че на 18.01.2017г. кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в „Изипей" АД,като с изменението на договора ответницата се задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер 444.92 (четиристотин четиридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), от които главница в размер 350.00 (триста и петдесет лева), договорна лихва в размер на 9.57 (девет лева и петдесет и седем стотинки) за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер 85.35 (осемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки).

Подържа се, че с настъпване на падежа по договора - 10.02.2017 г., ответницата не погасявала дължимите суми и изпаднала в забава,както и че в т. 13.2 от общите условия е уговорена неустоечна клауза, като съгласно същата от 11.02.2017г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формира чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10 % към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40,92 %, върху неизплатената сума за периода на просрочието.

Излага се ,че от „Вивус'' изпращат до четири броя напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в договора за кредит,като в тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка,и писмата, съгласно т. 13.4 от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за сметка на кредитополучателя.

Подържа се че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 813.91 (осемстотин и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), от които: главница – 350.00 (триста и петдесет лева); 85.35 - (осемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) — такса експресно разглеждане; 9.57 (девет лева и петдесет и седем стотинки) - договорна лихва; неустойка (наказателна лихва) – 318.99 (триста и осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) за периода от 11.02.2017г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране – 50.00 (петдесет лева).

Сочи се, че по силата на сключения договор за цесия в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява ответницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията м,като съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством „Български пощи" ЕАД до двата посочени в договора за кредит адреса, като и двете пратки са върнати в цялост, с отметка „Непотърсена“,както и че от сключването на договора за цесия до датата на подаване на исковата молба забавата на ответника продължава.

Предвид гореизложеното ищецът счита, че „Кредитреформ България" ЕООД има изискуемо вземане срещу ответницата Ц.О.И., като с искова молба се претендира сума в размер на 350.00 (триста и петдесет лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********.

В условията на евентуалност: В случай че съдът не приеме за сключен договор за кредит № **********, ищецът моли да се счете, че е изпълнена предпоставката за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дружеството - цедент „4финанс" ЕООД е превело чрез системата за плащания epay.bg. сума в общ размер 350.00 (триста и петдесет лева) на името на Ц.О.И. в „Изипей" АД, както следва:

на 11.01.2017 г. с разписка за извършено плащане № 20000001 18318492, с която е преведена сума в размер 70.00 (седемдесет лева);

на 18.01.2017 г. с разписка за извършено плащане №20000001 18789023. с която е преведена сума в размер 280.00 (двеста и осемдесет лева).

Твърди се, че със същата сума ответницата се е обогатила неправомерно, като за осъществяване на извършените преводи не е било налице правно основание.

Иска се от съда да се произнесе с решение с което да осъди ответницата Ц.О.И. да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сума в размер 350.00 (триста и петдесет лева), представляваща неплатена главница по Договор за  кредит № **********,  както  и  законна лихва върху  главницата, от подаване  на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от , като се иска от съда да осъди ответницата Ц.О.И. да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сумата в размер  350.00 (триста и петдесет лева), която сума ответницата е получила без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С молба вх. № 266153/13.09.2021 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 238 ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на  350.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В конкретния случай  основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.

В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца разноските по настоящето производството за внесена държавна такса в размер от 50.00 лв., както и претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП, или сумата в общ размер от 200.00 лв.

Водим от горното, Съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Ц.О.И. с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 сумата в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 11.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Ц.О.И. с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, сумата в общ размер от 200.00 лева /50.00 лева внесена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение/.

 

 Решението не подлежи на обжалване.   

 На страните да се връчат преписи от решението.    

 

                                              

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: