РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Ямбол, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330101020 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Т. К. Т. от гр.С. З., С. И. К. от с.Б., обл. П. и Г.
С. К. от гр.С. срещу Община „Т.“- гр.Я., в която се твърди, че Т. К. Т. и ***-
наследодател на ищците С. И. К. и Г. С. К.- С. К. Т., починал през 2018 г., са
владели процесния имот, а след смъртта на последния-са го владели и
неговите наследници. Обработвали са и ползвали имота като свой в
продължение на повече от 50 години, считано от 1955 г.. По този начин Т. К. Т.
и С. К. Т. са го придобили по давност при равни квоти. Придобитата от
починалия част е наследена от двете ищци поравно, а при условията на
евентуалност са я придобили и на основание давностно владение,
осъществено в хипотезата на чл.82 от ЗС- с владение, присъединено към
владението на праводателя. Имотът се владее и ползва само от ищците като
ливада, като в определен период от време са го отдавали и под наем.
Недвижимият имот обаче е записан като собственост на Община „Тунджа“ на
основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Същият никога не е бил отнеман от ищеца Т. Т. и
наследодателят на другите ищци и не е внасян в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което и не
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това неправилно
1
този имот е включен като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, която се образува само от
бивши, кооперирани земеделски земи и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ.
Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим имот- реално
обособена част с площ от 10.396 дка, находяща се в северозападната част от
поземлен имот с идентификатор 15789.61.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на **********, одобрена със Заповед № РД-18-898 от
13.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот в с. Г. М., общ. Т., м. „***", с трайно предназначение на територията -
земеделска, при съседи: поземлен имот с идентификатор 15789.61.12,
поземлен имот с идентификатор 15789.60.21, поземлен имот с идентификатор
15789.888.9901, поземлен имот с идентификатор 15789.61.10, поземлен имот с
идентификатор 15789.61.9, която реално обособена част е заснета с проектен
идентификатор 15789.61.24 с площ от 10.396 дка, при съседи на тази част:
поземлен имот с идентификатор 15789.61.10 и от три страни поземлен имот с
идентификатор 15789.61.11 при квоти, както следва - Т. К. Т. – 1/2, С. И. К. –
1/4 и Г. С. К. – ¼.. Направено е искане и за присъждане на разноските по
делото.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като
неоснователен, като възраженията си основава на
фактите, че земята има характер на остатъчен фонд по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, определена като такава от комисия,
назначена от *** на ОСЗ, с протоколно решение от 2009
г., придобита е от общината по силата на закона,
предоставена е за ползване с договор за наем на трето
лице от 2016 г. и не се владее и ползва от ищците,
респ. наследодателя вторите две.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че Т. К. Т. е *** на С. К. Т., починал на *** г., а С. И. К. и Г. С.
К. са негови наследници-съотв. *** и ***, видно и от Удостоверение за
наследници изх.№*** г. на Община Р., обл.П.
Ответникът е представил Приложение №*** към раздел ***, т.1 от
2
протоколно решение от ***г.- А. „Земи-общинска собственост на основание
чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ“, в което, според заключението на вещото лице В. Д.,
имотът фигурира под №*** – с номер по КВС ***, с площ 58.174 дка, с НТП
„***“, с установена на място характеристика „храсти“. За част от имота -48
000 кв.м. са сключени Договор № *** г. за отдаване под наем на пасища, мери
и ливади от общинския поземлен фонд, сключен с Д. А. М. за срок от 5
стопански години и Договор № *** г. за отдаване под наем на пасища, мери и
ливади от общинския поземлен фонд, сключен с Д. А. М. за срок от 5
стопански години.
Вещото лице по първата геодезическа експертиза Д.П. не е могло да отрази
точното местоположение на претендираната от ищците реална част от ПИ с
идентификатор 15789.61.11 по кадастралната карта, за която не са били
предоставени координатни точки на заснетия от геодезист терен по
приложената към исковата молба скица. Посочило е, че на място няма
естествени граници на тази реална част или разлики в начина й на трайно
ползване. Видимо претендираната част не може да се определи на място.
Имотът представлява пасище, мера – поляна, обрасла с трева, като има
микрорайони с храсти и купчинки камъни, примесени с почва и храсти. Има
залесено дере, полски път.
Вещото лице В. Д. въз основа на координатите, дадени от ищците, след
като е направило оглед на имота в присъствие на техен представител, е
нанесло на комбинира скица претендираните 10.396 дка, като сочи, че същите
попадат в поземлен имот с идентификатор 15789.61.11, а начинът на трайно
ползване на процесната част е „нива“ за 5,205 дка с условен идентификатор
*** и „ливада“ за 5,285 дка с условен идентификатор 24-2. На комбинираната
скица реалната част е нанесена в северозападната страна на ПИ с
идентификатор 15789.61.11, а само 0,410 кв.м. – в ПС с идентификатор
15789.61.10, условно отбелязани като ***. Отразено е, че частта с условен
идентификатор*** представлява изорано, изчистено място, а *** –ливада,
камениста, неравен терен. Към заключението са приложени ортофотокарти за
периодите 2010-2011 г., 2016-2019 г. и 2020-2022 г. и публична карта от СЕУ
на ДФЗ.
Свид. Д. К. Д. – *** на Т. Т. и С. К., *** на Г. К.-дава показания, чез знае,
какви имоти са имали на село. Ходил е с *** Т. преди 6-7 години да видят
3
мястото му. Тогава се е обработвало. Не са били поставени огради. Имотът се
е намирал отляво на стопанския двор, гледайки откъм селото, от север. От
дясната страна на имота е стопанският двор, а от другата е имот на К. П.-
арендаторът, който е обработвал мястото на ищците от 10 дка (както и имоти
на свидетеля) срещу рента, по сведения от Т. Т.. Има дере в лявата страна. Има
път откъм селото. Процесният имот и стопанският двор са разделени с път.
Местността e „***“. Свидетелят като дете в 4-5 клас също е ходил с *** в
имота- да вземат снопи пшеница или ечемик от там. Тогава мястото е било до
самото село, граничело е с него. Не е било оградено. Според свидетеля
имотът е на двамата му *** Т. и на С. От *** Т. е чул, че от ранни години, още
като са се оженили, са го купили. Виждал е документ за покупко-продажба.
Последно, около преди година-две *** е казал на свидетеля, че получава рента
за този имот. Същият не е влизал в ТКЗС. След като *** са спрели да го
обраработват, от 10-15 години го ползва арендаторът и им плаща рента.
Свид. И. А. И. – *** на С. К. и Т. Т., *** на Г. К.а- живее в с. Г.М. Дава
показания, че ищците имат имот, който е до селото, над 10 дка, обработван от
К. П. П.- арендатор, притежаващ съседен имот- дворно място -
непосредствено до процесния. Земята на ищците не е включвана в ТКЗС.
Намира се точно под южната граница на селото, от лявата страна на „селското
стопанство“, до негова постройка. Има дере там, което минава покрай къщата
на К. П., наляво от имота на ищците, който е пред неговия двор. Там няма
никакво пасище. Покрай стопанския двор на юг минава една улица- път и от
лявата му страна е имотът на ищците до дворното място на К. П. Свидетелят
определя посоките, от позицията на застанал откъм селото, гледайки от север
на картата на ДФЗ (на лист *** от делото). Показва на нея стопанския двор,
спрямо който имотът на Т. Т. е от лявата страна (от изток). Относно пасището,
нанесено на ортофотокартите към заключението на вещото лице (на лист ***)
сочи, че ищците там нямат имот. Свид. М. гледа животни в „дясната страна на
селото“. Там също има дере, от дясната страна на гробището и според
свидетеля, Т. Т. няма имот там, а в южната част на селото, до дворните места.
Има дере на изток от стопанския двор и друго дере с храсти под гробищата.
Около процесния имот няма треви, пасища и камъни, а представлява в
момента нива. Обработвана е от К. П. около 15 години. Плаща рента за нея по
сведение от *** на свидетеля, които я притежават като бащин имот. Ползвали
са го 30 години като нива. Засявали са я. После са я дали за обработване на К.
4
П. След като С. Т. е починал, свидетелят не знае, дали неговите наследници
получават рента за имота, защото не са идвали. На място имотът няма
граници- не е заграждан. Той е нива, не е бил никога ливада. Равен е теренът,
на юг има лек наклон.
Свид. С. И. –*** на с. Г. м. от 2007 г. –сочи, че Т. и С. са живели в селото
докъм 1977-78 г., когато са се изселили. След това са идвали от време на
време. Имат двор до стопанския двор, в лявата страна, в южната част на
селото, който е 10 дка. Като се погледне от север на юг, стопанският двор е
отдясно, а процесното място - отляво на стопанския двор. То преди е било в
регулация. През 1973-74 г. ТКЗС е започнало да слага тор на тяхното място и
според свиидетеля е било отчуждено. Било е в регулацията на селото до този
момент. Изключено е от регулация с кадастралния план през 1977 г. *** от
„***“ в ответната община е показала на свидетеля мястото, за което се води
делото, което е съвсем друго -до гробищата. Свидетелят знае като място на
ищците само това до стопанския двор. Не знае, докога са го ползвали като
градина, но е било до поставянето там на тор. Ищците са имали друг имот в
селото- къща в центъра, впоследствие продадена. Свидетелят предполага, че
имат и наследствени ниви. Относно имота, нанесен на ортофотокарта от
вещото лице (на лист *** от делото), заявява, че е пасище, с имотен № ***. На
север от него са гробищата. Т. Т. няма претенции за този имот, а за друг, който
е в южната част на селото, на изток от стопанския двор. В момента ищцовият
е изоран от земеделски производител, който живее точно до него. Имот № ***
е бил пасище и по времето, когато св.С. И. е станал ***. Сочи, че през целия
си живот е живял в селото и този имот е бил винаги пасище. Навремето е
имало стопанска постройка на това място, но е съборена. Ищецът Т. Т. е
отишъл при *** преди около година и половина или 2 години. Свидетелят го е
насочил, къде да търси геодезист. Дошъл е такъв от с. Х., общ.Т. и е измерил
това място, което е изорано от земеделския производител. *** на Т. Т.- С. е
идвал в селото преди да почине –преди около 5 години. Наследниците му св.
И. не е виждал в селото. С. е казвал за мястото, че си е тяхно и трябва да си го
вземат- което е от източната страна на стопанския двор, изорано от ЗП,
ползвано преди за торище. Било е оставено като ивица, да минават животни и
вече го няма в кадастъра. Не е път. От него надолу започват нивите. Човекът,
който го е изорал, живее точно до това място. Още преди 4-5 години го е орал.
Т. Т. като е дошъл в селото, е отишъл да му се кара, защо е изорал неговото
5
място. Според свидетеля, то е на ищците, защото от Т. Т. е чул, за кой имот
има претенции, а и геодезистът е бил там с уредите за измерване. Св.И. го е
видял лично, тъй като го е потърсил, за да му измери друг имот. На свидетеля
се показа и Приложение № *** към заключението на второто в.л. (на лист ***
от делото) и свидетелят посочва като имот на ищците участък, който се
намира непосредствено до терена с постройките на стопанския двор, на изток
от него. Участъкът е ограден със зелена линия и е с формата на трапец.
Свидетелят сочи, че има шосе от север на това място, че стопанският двор е на
запад от същото, от източната му страна е дере, а на юг има ниви.
Свид. М. – наемател на имот №*** в местността „***“- сочи, че
последният е отразен на ортофотокартата по делото (л.***) и е пасище, което
ползва от 2016 г. Срещу него се намира стопански двор, който е закупил- едно
хале. Площта на имота, която ползва, е 48 -50 дка. От 2016 г. до 2024 г. никой
не влизал в спорове със свидетеля за този имот. Имотът не е изоран. Има само
една бразда по дължина, тъй като наскоро са сменяни стълбове на
далекопроводи. Разкопали са и разхвърлили камъни. По ортофотокартата от
2020-2022 г. показва металното хале, което притежава, отбелязано с жълто в
имот № ***, граничещо с пасището, на югоизток от имота. Често ходи там.
Сочи, че К. П.е навлязъл леко в пасището, изоравал е малка част от югоизток,
понеже ползва нивите на юг. Има дере на запад от имота. Мястото е с
храсталаци. Пасището не е оградено. В цялото село има дерета-синури между
нивите, които са затревени, където се е стичала водата. В този имот, който
ползва, не е идвал геодезист. Свидетелят не е постоянно там, но има пастир,
който ако види човек в имота, веднага му звъни. Пастирът също не стои само
там, а се движи с животните. Неползваната от свидетеля част от пасището е
по-необработваема- покрита с камъни, приблизително половината от целия
имот от 102 дка.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1
от ГПК.
Исковете са допустими, но неоснователни. Относно допустимостта в
сходни случаи е постановено Решение № *** г. по гр. д. № ***г., г. к., І г. о. на
ВКС, с което по чл. 290 от ГПК е даден отговор на релевантен към
настоящото дело правен въпрос относно допустимостта на иск за признаване
6
на правото на собственост върху реална част от земеделски имот. Посочено е,
че както ОСГК на ВКС приема при обосноваване на възприетото становище в
т. 2 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., самостоятелна е онази вещ,
която може да бъде разграничена от другите вещи и когато вещта е поземлен
недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните
имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост.
В този смисъл съгласно § 5, т. 2 ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР поземлен имот
е част от територията /земната повърхност/, включително и тази, която трайно
е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. 3а
да бъде разграничен един такъв имот от друг, не е нужно границите му да
бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични
знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план. Достатъчно е
един юридически факт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени.
Такъв юридически факт представлява и осъществяването на определен
допустим от закона способ за придобИ.е правото на собственост върху
недвижим имот или реално обособена част от него. И след като в
обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че такъв юридически
факт се е осъществил и има за последица обособяването на реално обособена
част от недвижим имот като самостоятелна вещ, предявеният установителен
иск за принадлежността на правото на собственост върху тази вещ е
допустим. Преценката дали и доколко според действащите териториални и
устройствени закони е допустимо обособяването на тази реална част като
самостоятелна вещ чрез посочения в исковата молба придобивен способ, касае
съществото на спора. Предмет на установителен иск за принадлежността на
правото на собственост може да бъде както реална част от неурегулиран
поземлен имот, така и реална част от урегулиран поземлен имот и ако
границите на претендираната реална част не са материализирани на място и
имотът не е нанесен като самостоятелен в действаща кадастрална карта или
ПУП, тези граници могат да бъдат определени чрез описанието им и с
помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото. В разглеждания от
ВКС случай в исковата молба е посочен предвиден в ЗС придобивен способ
-изтекла до предявяването на иска придобивна давност.
В настоящия случай ищците основават правото си на собственост върху
реална част от земеделски имот също на придобивна давност по чл.79 ал.1 от
ЗС-първият ищец, а вторите две- на наследяване и евентуално придобивна
7
давност с присъединяване на владението им към това на наследодателя. Както
и в горепосоченото дело, претендираните реални части от имота са надлежно
индивидуализирани с графично изобразяване на техните граници на скица
към заключението на геодезическата експертиза, което ги прави годен за
защита по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК обект.
Твърди се, че началният момент на владението е 1955 г., откогато Т. и С. Т.и
са обработвали и ползвали имота като ливада. Не е отчуждаван, отнеман
фактически или обобществяван, не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и неправилно е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Действително съдебната практика приема, че в такава хипотеза е
допустимо придобИ.ето на собственост чрез давностно владение на
земеделски имот. Доводите на ищците в писмената им защита за тази
принципна допустимост са основателни. Според Решение № 942 от 24.02.2009
г. по гр. д. № 2967/2008 г. на ВКС, ІV г.о., няма ограничение за придобИ.е по
давност на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ,
не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях
не е било отнето. Според Решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010
г., г. к., І г. о. на ВКС, не всички земи, които се намират извън регулационния
план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които
части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански
сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния
план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки
това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок
на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както
и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят
като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да
запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при
условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19
от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата,
които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат
8
да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се
позоват на придобивна давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е
съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобИ.ето им по давност,
включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени. Според Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/09 г. на ІІ
ГО на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за
придобИ.е на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото
си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от
кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства
липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния
план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните
срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Ответникът не е ангажирал доказателства в съответствие с разпределената
му доказателствената тежест относно факта на коопериране на процесния
имот. Представил е само приложение към решението за определянето му като
земя-общинска собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Този
процесуален пропуск обаче не е съществен за преценката на основателността
на иска.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. По определението на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Т.е., за да има владение, необходимо е да са налице и двата признака
на владението -фактическата власт /corpus/-господство, възможност за
владелеца да действа непосредствено върху вещта, и намерение да се държи
вещта за себе си /animus/. Релевантно е владението, осъществявано постоянно,
непрекъснато, явно, спокойно (фактическата власт да не е установена чрез
насилие), несъмнително.
Съдът счита, че не е проведено от ищцовата страна пълно доказване на
релевантните факти по спора. Доведените от ищците свидетели и св. С. И.-***
на селото от 2007 г., който е и живял в това село, дават показания относно друг
9
имот, намиращ се на друго място –на изток от стопанския двор на селото.
Сочат, че имотът е нива, какъвто е бил още в детските години на св.Д., когато
я е посещавал с *** за да вземат снопи след жътва. Не е била оградена. С оглед
възрастта му към настоящ момент -*** г. и ориентировъчно посоченото време
на това посещение –в 4-5 клас, може да се приеме, че се касае за 1956-57 г.
Свидетелите на ищците сочат още, че от 10-15 години тази земя с площ около
10 дка, неоградена, се обработва от земеделски производител, който им
заплаща рента за нея. Същият я е изоравал. Сочат и обстоятелството, че се
намира непосредствено до негово дворно място. Според св. С. И. пък ищецът
Т. при посещението си в селото се е възпротивил за тази оран на арендатора,
извършвана от около 4-5 години. Свидетелите са категорични, че в този район
няма никакво пасище, а имотът с идентификатор 15789.61.11, нанесен на
ортофотокартите към заключението на вещото лице, се намира от другата
страна на стопанския двор, на запад, до гробищата и до друго дере на селото.
Свидетелите сочат, че ищците нямат имот в този район, където е пасището,
ползвано от 2016 г. от св.М.-***- по договор за наем с общината.
Вещите лица геодезисти са посетили този имот. Първото в.л. сочи, че към
2023 г. представлява пасище, мера, затревено, с храсти на места и купчини
камъни, без видими граници на претендираната от ищците част, а второто в.л.,
направило оглед през 2024 г., е нанесло реалната част в северозападната
страна на същия имот, описана в исковата молба от ищците, с посочени от тях
координати, в комбинирана скица, като половината от терена е обособило
като нива, а друга като ливада. Свидетелите обаче са категорични, че
изораната площ на ищцовия имот е около 10 дка и се обработва по този начин
от години. Т.е. изследвания от вещите лица земеделски имот не е идентичен с
описания в гласните доказателства като земя на ищците.
*** Т. и С. Т.и не са живели в селото постоянно, видно и от адреса на
първия ищец и от гласните доказателства, които сочат, че са идвали в селото в
отделни моменти, а според св. С. И. са се изселили към 1977-78 г. Не знае,
докога са ползвали имота си като градина, намираща се в регулацията на
населеното място, но е било до поставянето там на тор от ТКЗС през 1973-74
г. Мястото е било обособено и като ивица за преминаване на животни. В
показанията няма данни това да е станало със съгласието на *** Т.и, напротив
свидетелят говори за отчуждаване и изваждане от регулацията. Т.е. налице е
индиция, че владението е било прекъснато. Ако се приеме, че плащайки рента
10
за обработването на земята, земеделският производител в селото държи имота
за ищците, няма данни, кога е възстановено тяхното владение. Законът урежда
тази хипотеза на владение, осъществявано чрез другиго в цитирания чл. 68 от
ЗС. Не е установено обаче, откога държателят плаща рентата, което правно
действие е своеобразно признание на чуждата собственост. Дори и да се
приеме условно определеното от свидетелите на ищците време от 10-15
години, както се посочи обаче, обработваният по този начин имот се намира в
друга част на селото, за която исковата претенция не се отнася.
Поради това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 79 от ЗС за
осъщественото от ищеца Т.Т. и *** владение, което да е довело до придобИ.е
на реална част от имота, описан в исковата молба. Вторите две ищци
следователно не са придобили по наследяване този имот, а и не са доказали
свое владение именно върху него, което да са присъединили към владението
на наследодателя.
Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени.
Искането на ответника за присъждане на направените разноски е
основателно съобразно чл.78 ал.3 от ГПК, но следва да се уважи само за
платените разноски за свидетели. Не са представени своевременно
доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение,
както на първия адвокат, така и на втория, за едното от които законът
предоставя право по чл. 78 ал.3. Плащането на адвокатския хонорар в размер
на 1000 лв. за първия процесуален представител е договорено „по банков
път“, без да са представени съответните банкови документи до приключване
на съдебното дирене. Второто възнаграждение е договорено, без посочване на
начина на плащане и без удостоверяване на извършено такова.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. Т. от гр.С. З., ул.“***“ №***, С. И. К.
от с.Б., обл. П., ул.“*** и Г. С. К. от гр.С., ж.к. ***, срещу Община „Т.“- гр.Я.,
пл.*** ЕИК ***, искове- да бъде прието за установено по отношение на нея,
че ищците са собственици при квоти, както следва: Т. К. Т. – ½ ид.ч., С. И. К.
– 1/4 ид.ч. и Г. С. К. – 1/4 ид.ч., на основаниие придобивна давност на реална
11
част от недвижим имот с площ от 10.396 дка, находяща се в северозападната
част от поземлен имот с идентификатор 15789.61.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на **********, одобрена със Заповед № *** от
13.12.2017 г. на ***на АГКК, в м. „***", с трайно предназначение на
територията -земеделска, при съседи: поземлен имот с идентификатор
15789.61.12, поземлен имот с идентификатор 15789.60.21, поземлен имот с
идентификатор 15789.888.9901, поземлен имот с идентификатор 15789.61.10,
поземлен имот с идентификатор 15789.61.9, която реално обособена част е
заснета с проектен идентификатор 15789.61.24 с площ от 10.396 дка, при
съседи на тази част: поземлен имот с идентификатор 15789.61.10 и от три
страни поземлен имот с идентификатор 15789.61.11, отбелязана със зелени
линии на комбинираната скица към заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице инж. В. Д..
ОСЪЖДА Т. К. Т. от гр.С. З., С. И. К. от с.Б., обл. П. и Г. С. К. от гр.С. да
заплатят на Община „Т.“- гр.Я. направените разноски в размер на 60 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
12