Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI А въззивен
състав, в публично съдебно заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана
Георгиева въззивно гражданско дело № 13843 по описа за 2020г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.07.2020г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение от 12.10.2020г., постановено по гр. дело № 60109/2011год.
по описа на СРС, ГО, 85 състав, е отхвърлен предявеният от ЗАД “Б. В.И.Г.”
срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 273, ал. 4 от КЗ /отм./ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 513, 77 лева – изплатено от ищеца обезщетение
по щета № 200704040010101435 за вреди от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 29.10.2007г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД “Б. В.И.Г.”, в която са изложени
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и нарушение на материалния закон. Оспорва се обосноваността
на констатацията, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да
изпрати преди датата на ПТП уведомление за прекратяване на застраховката
“Гражданска отговорност” до Г. Ф.. Счита за неправилни и изводите, че
издаденият стикер за застраховката “Гражданска отговорност” за срок от една
година дерогира действието на прекратяването на застрахователното правоотношение.
Излага, че от представената и приета като доказателство по делото справка от
Информационен център към Г. Ф., извършена към релевантния момент – датата на
ПТП, е видно, че застрахователното правоотношение между ищеца и виновния за
настъпилото ПТП лице е прекратена на 21.05.2017г. Позовава се на официалното
оповестително действие на данните от Информационния център, които имат
обвързваща доказателствена сила за съществуването и прекратяването на
договорите за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, които не били
опровергани в настоящото производство. На следващо място, поддържа, че
издаденият стикер към застрахователната полица установява сключването на
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, а не удостоверява
съдържанието на застрахователния договор и по никакъв начин не може да се
противопостави на прекратяването му вследствие на неизпълнението на
задължението от страна на застрахования. Счита, че предоставените от Г. Ф.
стикери не могат нито да породят, нито да прекратят действието на
застрахователното правоотношение. По изложените съображения е направено искане
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният
иск да се уважи в цялост.
Насрещната страна Г. Ф. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано и следва да се потвърди.
Третото лице-помагач не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 273,
ал. 4 от КЗ /отм./.
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел за безспорно установено, че между ищеца и делинквента (третото лице помагач), e сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, по която дължимата застрахователна премия била разсрочена на
четири равни вноски. Прието е също, че застрахованото лице е заплатило
единствено първата вноска с падеж 05.02.207г., но не е заплатило следващите с
падежи съответно на 05.05.2007г., 05.08.2007г. и 05.11.2007г. Предвид
неизпълнението на задължението за плащане на втората вноска и с оглед
уговореното между страните в застрахователната полица, е направен извод, че
процесното правоотношение било прекратено с изтичането на 15 дни от падежа на
неплатената вноска, т.е. – в случая прекратяването е настъпило на 21.05.2017г.
Първоинстанционният съд е споделил като основателни възраженията на ответника,
че отговорността на ищцовото дружество не може да отпадне, тъй като не е
установена датата на изпращане на уведомление за прекратяване на договора до Г.
Ф., респ. – доказателства за това уведомяването на Информационния център да
предхожда датата на процесното пътно - транспортно произшествие. Позовал се е и
на приети по делото указания на Комисията за финансов надзор относно
прилагането и тълкуването на чл. 261, ал. 1 и 2, вр. с чл. 202 от КЗ, издадени на
основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от Закона за КФН, във връзка с чл. 14, ал.1 от
ПУДКФН, с цел въвеждането на единна и последователна практика при прилагането и
тълкуването на разпоредбите. Съгласно посочените указания, задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е застраховка
с особено голямо обществено значение, поради което законодателят поставя
допълнителни изисквания във връзка с условията за нейното сключване и
прекратяване. В мотивите на решението е споделено приетото в Указанията, че съгласно
чл. 261, ал. 1 от КЗ /отм./ наличието на застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от
Гаранционния Ф. и представлява неразделна част от полицата. Ал.2 на същия член
предвижда, че при разсрочено плащане на премия, знакът издаван от Г. Ф.
удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия. Направен е
извод, че в случаите, когато при настъпване на застрахователно събитие по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, датата на
застрахователното събитие е в срока, отбелязан върху знака, застрахователят е
императивно обвързан пред третите увредени лица от издадения от него
удостоверителен документ за валидността на застраховката. Ето защо и доколкото
в случая върху издадения стикер е посочено, че срокът, за който е платена
застрахователната премия е за 12 месеца, първоинстанционният съд е приел, че
отговорността на застрахователното дружество не може да отпадне и е отхвърлил
предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 273, ал. 4 от КЗ
/отм./, съгласно която разпоредба в
случай на спор между Г. Ф. и застраховател, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице,
обезщетението се заплаща от застрахователя, а ако бъде установено, че отговорността
е на Г. Ф., той
възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице заедно със
законната лихва, съгласно разпоредбата на
чл. 288, ал.1 т. 2, б. “а” ог КЗ /отм./.
Предпоставките, при които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" може да се освободи
от отговорност по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ спрямо третите увредени лица
като се позове на прекратяване на застрахователния договор при условията на чл. 260, ал. 2 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 202, ал. 1 от КЗ /отм./ са: 1. неплащане на изискуема част от
разсрочената застрахователна премия, 2. връчено чрез застрахователната полица
предупреждение до застрахования, че договорът ще се счита за прекратен с
изтичане на 15 дни от падежа на неплатената част от премията (фингирано
връчване) и 3. уведомление по чл. 294, ал. 1 от КЗ /отм./ до
Информационния център към Гаранционния Ф. преди настъпването на застрахователното
събитие, че застрахователният договор с делинквента е прекратен към определен
момент (в посочения смисъл е практиката на ВКС обективирана в решение № 161 от 13.11.2012г. по т.д. № 607/2011г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 236 от
21.12.2013г. по т.д. № 1778/2013г. на ВКС, ІІ ТО).
На етапа на въззивното производство по делото не са
спорни следните релевантни факти:
Праводателят на ищцовото дружество – ЗК “Б.И.” АД е застраховал гражданската отговорност на
водача на лек автомобил "Опел Астра", рег. № *******по силата на
застрахователна полица № 04/507 0091664
от 05.02.2007г. за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
срок на застрахователно покритие от 00, 00 часа на 06.02.2007г. до 24, 00 часа
на 05.02.2008г. Страните уговорили плащане на застрахователната премия на четири вноски. Установено е, че е платена само първата вноска с падеж 05.02.2017г.
Втората вноска с падеж 05.05.2007г. не е била платена. В полицата изрично е предвидено, че при неплащане
на коя да е от разсрочените вноски на падежа, застраховката се прекратява с
изтичането на 15 дни от падежа на вноската.
На 29.10.2007г. е настъпило ПТП по вина на
водача, чиято деликтна отговорност е предмет на сключената от ищеца
застраховка. По образуваната от собственика на увредения автомобил щета при
ищеца № 1437/2008г., последният е определил обезщетение в размер на 1
543, 77 лева, което е изплатил на увредения на 08.08.2008г. От заключението на приетата и неоспорена от страните автохехническа експертиза, което съдът
следва да кредитира като пълно и обективно, се установяват механизмът на произшествието, причинно -
следствената връзка с обезщетените вреди и действителната им стойност в размер
на 1 546, 04 лева.
Спорът в настоящото производство се конкцентира върху въпроса дали към
29.10.2007г. – датата на процесното ПТП, е било налице валидно застрахователно правоотношение между собственика
на л.а. "Опел Астра”, както и дали праводателят на ищцовото дружество е изпълнил
задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ /отм./ да уведоми Гаранционния Ф. за
прекратяването на застрахователната полица и то преди настъпване на събитието. Настоящият
съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 202, ал. 1 и ал.
2 КЗ /отм/, когато е
уговорено разсрочено плащане на вноските от застрахователната премия,
неплащането на вноска на падежа поражда правото на застрахователя да намали
застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати. Коя да е от така
изброените алтернативи не може да бъде упражнена преди изтичане на 15 дни от
получаване на писмено предупреждение от застрахования. Когато в
застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата - да
намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати - ще
упражни, това писмено предупреждение се смята връчено. При така цитираната
законова постановка, безпротиворечиво се налага извод, че когато в полицата
застрахователят предварително е избрал да прекрати договора при неплащане на
вноската, застрахованият се счита предупреден за този избор, поради което с
изтичане на уговорения срок от 15 дни след падежа, договорът се прекратява
автоматично. Няма основание да се приеме, че след като застрахованият е
предупреден, че договора ще бъде прекратен при неизпълнение в 15 дневен срок от
падежа, застрахователят дължи и нарочно изявление, различно от
предупреждението, за прекратяване на договора. След като веднъж застрахованият
е предупреден за конкретните последици от неизпълнението си, изтичането на
допълнителния срок за изпълнение (в случая 15 дни), в който такова не е последвало,
е единственото условие за настъпването на последиците, за които е предупреден
или в случая за прекратяване на застрахователния договор. Този извод се основава на обстоятелството, че нормата на чл. 202, ал. 2
от КЗ /отм./ представлява особена хипотеза
на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на
основното задължение на застрахования, която е изрично предвидена в чл. 260, ал.
2 от КЗ /отм./ и следва да намери
приложение като специална разпоредба пред общата такава, предвидена в чл. 87 ЗЗД. Поради това достатъчно е да се направи само едно
изявление за прекратяването му, което в случая е направено още при сключването
на договора. Включването в съдържанието на договора на изявление от
застрахователя, че при неплащане на вноска по разсрочената премия ще се
възползва от правото си да прекрати едностранно договора, представлява негово
условно изявление за прекратяване на договора, като условието е неплащане на
вноската на падежа и в 15-дневен срок след това. Не е необходимо застрахователят
да прави допълнително изявление към застрахования, което да констатира, че
договорът е прекратен, поради настъпването на горния фактически състав.
Съответно, самият закон е предвидил възможност за автоматично прекратяване на
застрахователния договор при посочените условия.
В случая е установено, че застрахованият не е
изпълнил задължението си да заплати втората разсрочена вноска с падеж
05.05.2007г., поради което следва да се приеме, че с изтичане на 15 дни от
падежа, застрахователното правоотношение е прекратено, т.е. прекратяването е
настъпило на 21.05.2007г. Произшествието е настъпило на 29.10.2007г. т.е след
прекратяване на договора, поради което отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите в резултат на
произшествието вреди не може да бъде ангажирана.
Настоящият съдебен състав счита, че от
представените по делото доказателства се установява, че застрахователят е
изпълнил и произтичащото от чл. 294, ал. 1 от КЗ
/отм./ задължение
да уведоми Гаранционния Ф. за прекратяването на застрахователната полица и то
преди настъпване на събитието. По този начин са известени третите лица, които
имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че
действието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е
прекратено и така да осигури сигурност в правния мир. За да стигне до този извод съобрази следното:
С т.2 и т.3 на ТР № 1/2014 год. Върховният
касационен съд, ОСТК, е посочил предпоставките за предсрочно прекратяване на
застрахователното правоотношение, поради неплащане на вноските в хипотезата на
чл.260 ал.2 вр.чл.202 ал.2 КЗ (отм.). След постановяването на Тълкувателното
решение, с Решение № 154 от 23.12.2016 год. по т.д.№ 3401/2015 год., състав на
І ТО на ВКС е посочил и наличието на правно значение на изпълнението на
процедурата по чл.294 ал.1 КЗ (отм.). Със същото решение в отговора на правния
въпрос по който е било допуснато касационно обжалване, на изпращането на
уведомление по чл.294 КЗ/отм./ преди настъпване на застрахователното събитие е
придадено значение на предпоставка за освобождаване на застрахователя от
отговорност спрямо третите увредени лица. В
решение по т.д. № 746/2017г. по описа на ВКС, І ТО е развит въпроса
относно процесуално правното значение на вписването в регистъра за
установяване/оспорване на обуславящите го предпоставки. В това решение, което
настоящият съдебен състав споделя напълно, е прието, че вписването в регистъра на
Информационния център по чл.292 ал.1 т.3 вр.чл.294 ал.1 КЗ (отм.) на
прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса
на застрахователно правоотношение. В случай, че застрахованият или трето
заинтересовано лице твърди, че публично оповестеното чрез вписване
обстоятелство не е възникнало валидно т.е. че облигационната връзка по
застрахователния договор не е прекратена, в негова тежест е да установи това. Т.е. следва да установи положителния
факт на съществуване на валидна застраховка гражданска отговорност, чрез
опровергаване на предхождащите вписването факти и/или обуславящи го действия.
Да се възложи на застрахователя доказателствената тежест за установяване на
веригата от осъществени предпоставки за вписване в регистъра на Информационния
център на прекратяването на договора, би значело да се отрече значението на самото
отразяване в регистъра и доказването на отрицателния факт, че той вече не е
страна по този договор.
В конкретния случай по делото е приета
справка от Информационния център на Г. Ф., която не е оспорено от ответника. В
същата е вписана информация към 29.10.2007г. относно прекратяване на процесния застрахователния
договор поради неплащане на вноските по застрахователната премия. Изрично е
посочено, че договорът е прекратен на 21.05.2017г. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест да опровергае верността на отразеното в Информационния
център към релевантния момент – 29.10.2007г., не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се установи твърдяното от него възражение, че
уведомлението за прекратяване на процесната застрахователна полица е подадено
към Г. Ф. след настъпване на процесното ПТП. Ответникът не е ангажирал
доказателства, опровергаващи валидността на вписаното обстоятелство, поради
което ще следва да се приеме, че не е опровергано прекратяването на
застраховката „Гражданска отговорност” към релевантния момент – датата на
настъпване на ПТП.
По отношение на възражението на ответника, че
наличието на издаден знак /стикер/ от страна на Г. Ф. по чл. 261, ал. 2 от КЗ
/отм./ за целия срок на процесния
договор удостоверява продължителността на същия, настоящият състав намира
същото за неоснователно. Съществуването му може
да служи за извод, че застрахователен договор е сключен, но не е доказателство,
че застрахователният договор е действащ за срока на застрахователно покритие,
уговорен с него. Изискването за наличието на стикер е уредено в закона с
оглед обстоятелството, че за този специфичен вид застраховка обезпечителната й
функция има и важно социално предназначение - да се осигури засилена защита на
увредените трети лица. Поради тази причина същата е уредена от закона като
задължителна и са предвидени специални правила и институции за контрол относно
удостоверяване сключването на застрахователния договор по законовоопределен
начин, информация за конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по
прекия иск на увредения в определени хипотези от създадения Г. Ф.. /така
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК/.
Целта на посочения знак е да удостовери съществуването на застрахователно
правоотношение пред трети лица, но наличието на издаден такъв знак за целия
срок на договора е ирелевантно по отношение на настъпилия факт на прекратяване
на договора, доколкото в закона са изрично и изчерпателно предвидени предпоставките
за възникването и прекратяването на застрахователното правоотношение.
Разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от КЗ /отм./ придава на стикера характер на
доказателство, но не и материална доказателствена сила. Съдържанието на стикера
не обвързва съда, а следва да се преценява с оглед всички събрани по делото
доказателства. Доказателствената стойност на този документ в случая е
опровергана, тъй като по делото се установи надлежно прекратяване на
застрахователния договор по реда на чл. 202 от КЗ /отм./, настъпило на
21.05.2007г., за което обстоятелство ищцовото дружество е подало информация до Г. Ф..
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че указанията на КФН, приети с решение по протокол № 52/31.10.2007 г., въз основа на който Г. Ф. е обосновал отказа си да изплати обезщетение на собственика на увреденото имущество,
обвързват съда. Неизпълнението
на указанията от страна на Г. Ф. и на застрахователите биха ангажирали отговорността им, но то няма отношение към имуществената им отговорност при настъпило застрахователно събитие.
При преценката за това кой следва да обезщети пострадалия при настъпилото ПТП, приложение намират законовите императиви, предвидени в КЗ /отм./, като последните не могат да бъдат дерогирани горепосочените указания, нямащи
характер на нормативен акт.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че
обезщетението е било дължимо от Г. Ф., поради което същият дължи
възстановяването му на платилия го застраховател.
Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск да се уважи в пълен размер.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 424, 01 лева, от които 30, 88 лева за държавна такса 393, 13 лева
адвокатско възнаграждение.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените
в първоинстанционното производство съдебни разноски в общ размер на 581, 95
лева, от които 61, 75 лева за държавна такса, 220 лева възнаграждение за вещи
лица, 8 лева за съдебни удостоверения и 292, 20 лева адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 164531 от 30.07.2020г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение от 12.10.2020г., постановено по гр.дело № 60109/2011г. по описа
на СРС,
ГО, 85 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАД “Б. В.И.Г.”, с ЕИК*******,
седалище и адрес на управление ***, пл. ******* на основание чл. 273, ал. 4 от КЗ /отм./, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ /отм./ сумата от 1 543, 77
/хиляда петстотин четиридесет и три лева и 77 ст./ лева, представляващо
заплатено застрахователно обезщетение по щета № 200704040010101437 от
застрахователното дружество в полза на собственика на увредено МПС обезщетение
за имуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило
на 29.10.2007г., ведно със законната лихва от 23.12.2011г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати на ЗАД “Б. В.И.Г.”,
с ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***, пл. *******, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 581, 95 /петстотин осемдесет и един лев и 95 ст. /
лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 424, 01 /четиристотин
двадесет и четири лева и 01 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач – Й. В. К..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.