№ 167
гр. Русе , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100003 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
СТ. СТ. П. твърди, че на 01.04.2019г в гр.Русе, в района на землището
на 9-ти километър настъпва пътно-транспортно произшествие, при което
Б.С.И. като водач на л.а.“Фолксваген голф“ с рег № Р **** ВК я
блъска,вследствие на което е получила множество телесни увреждания.
Приета е на лечение в УМБАЛ“Канев“ в клиниката по ортопедия и
травматология с диагноза „фрактура коли хумери синистра“. Осъществено е
лечение чрез малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник.
Установено било обективното състояние като се е оплаквала от силни болки в
областта на лява раменна става с невъзможност за движение на увредения
крайник, както и травми и болезненост в областта на главата. Установено
било наличието на придлужаващи заболявания : контузио капитис.
Извършени били образни изследвания, както и предприета медикаментозна
терапия. Под обща анестезия и ренгенов контрол се репозира фрактурата.
Имобилизация по Дезо. Левият горен крайник е в мека имобилизираща
превръзка. Била насочена към домашно лечение с препоръки за щадящ режим
и медикаментозна терапия. Слез изписването й от лечебното заведение
болките не отшумявали, а напротив се задълбочавали в увредените зони.
Заради това посетила невролог на 08.05.2019г в гр.София където било
установено следното обективно състояние: слез претърпяно ПТП и удар в
главата е получила черепно-мозъчна травма със симптоми на световъртеж,
замайване, залитане, настабилна походка, загуба на равновесие, болки и
опъване в шията, ирадииращи към рамената и ръцете, предимно в ляво.
Диагнозата –мозъчно сътресение била установена ведно с придружаващи
1
заболявания: счупване на горния край на раменната кост закрито, други
разстройства на вегетативната нервна система; световъртеж от централен
произход; увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде,
главоболие от тензионен тип, синдром на вертебробазиларната артериална
система. Предписан й бил режим на възстановяване и терапия при покой и
ограничаване на движенията в засегнатите органи. Тези телесни увреждания,
както и емоционалния стрес от претърпяното произшествие, в съчетание
довело до тежки психически травми. Същата била неподвижна в горния
крайник, поради което не можела да се обслужва сама, изпитвала силни
болки, както в областта на фрактурата на раменната става, така и в областта
на главата, особено при изправяне от легнало положение, както и при
продължително стоене на краката. Това довело до невъзможност за
самостоятелно придвижване, тъй като изпитвала силен страх, че вървейки
може да падне. Освен това се наблюдавало и смущение в съня, като
невъзможност за заспИ.е, наличие на силна напрегнатост и тревожност. Тези
симптоми се отразили на емоционалното й състояние. Всички вреди, които е
получила са пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
причинено от Б.С.И. като водач на л.а.“Фолксваген голф“ с рег № Р **** ВК.
За този лек автомобил е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника „ЗД Бул инс“АД, валидна съм към
датата на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че на 07.12.2020г
предявили претенция пред ответното дружество, в качеството му на
застраховател. Изпратили му и заключителния акт от образуваното
наказателно производство,а именно постановление за прекратяване, тъй като
обвиняемата Б.И. е починала. С писмо от 21.12.2020г ответникът отказал да й
плати следващото й се обезщетение за вреди, поради което иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „ЗД Бул инс“АД да й плати
сумата от застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 60 000лв, посочено в исковата молба цифром, включително и като
цена на иска, но словом посочено-сто хиляди лв., ведно със законната лихва
от 01.04.2019г. Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗД“Бул инс“АД със седалище и адрес на управление-
гр.София в писмен отговор по реда и в срока на чл.131 ГПК оспорва по
основание и размер предявеният иск. На първо място счита, че иска не
отговоря на изискванията на ГПК, доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба и заявеният петитум с цифри претенцията е 60 000лв, но
словом е посочена сума от сто хиляди лева. По същество на спора оспорва
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение на настъпване на ПТП. Оспорва
изложените твърдения относно механизма на ПТП, тъй като не отговарят на
обективната истина. В костативния протокол за ПТП с пострадали лица и
протокол за оглед на местопроизшествието, не съдържат обстоятелствата и
причините за ПТП, като няма данни длъжностно или друго лице да е
възприело лично настъпването на инцидента освен водача на
2
МПС“Фолксваген голф“ с рег № Р **** ВК Б.И., която е починала. Без да е
установен механизма на ПТП-то не може да бъде направен извод за това кой
от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45,ал.2
ЗЗД. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, оспорват да е налице осъществен деликтен фактически състав
по отношение на всеки един от неговите елементи, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Събитието е било
случайно за водача на МПС „Фолксваген голф“ с рег № Р **** ВК Б.И., като
за нея не е била обективна невъзможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Вследствие движение на пешеходеца по платното за
движение по посоката на движението на пътните превозни средства, по
тесния неравен и осеян с дупки път, непосредствено след преминаване на
лекия автомобил „Фолкваген голф“ пострадалата неочаквано и рязко загубва
равновесие и сама пада, без съприкосновение с автомобила, вследствие на
което е настъпила и телесната повреда за ищцата. Липсва и установена по
реда на НПК вина на водача Б.И.. Оспорват се правните доводи на ищцата за
допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по
пътищата. Ако и доколкото се установи фактът на противоправно поведение
на водача на МПС, твърдят, че ПТП произтеклите от него вреди са
съпричинени от самата пострадала, която с поведението си е създала
предпоставки и условия за настъпване на инцидента и произтеклите от него
вреди. Тя значително сама е завишила риска от собственото си увреждане
като е нарушила правилата за движение по пътищата за движение на
пешеходци като се е движила попътно по плътното платно, а не срещу
движението като без да се съобрази с приближаващото МПС и подадения от
него звуков сигнал, е продължила своя ход като след преминаване на
автомобила в близост до нея по другото платно за движение, неочаквано и
рязко загубила равновесие, завъртяла се е и паднала на пътното платно след
автомобила като силата на падането е била поета от лявата раменна става и
лявото рамо. Същата е нарушила разпоредбите на чл.108, чл.110, чл.113 и
чл.114 на ЗДвП.Оспорват се твърденията й че травмите й се намират в
причинна връзка и да са вследствие от процесното ПТП. Оспорват се
твърденията и за търпени неимуществени вреди, оспорва се, че е получила
вследствие на удара при ПТП черепно-мозъчна травма, която да е довела до
замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на равновесие,болки и
опъване на шията, рамената и ръцете, главоболие от тензионен тип, синдром
на въртебробазиларната артериална система и всички други такива описани в
исковата молба. Преди ПТП-то ищцата е имала редица заболявания, които са
довели до така описаните симптоми и болки. Оспорва се и размера на
претендираното обезщетение. Счита се, че иска е неоснователен и следва да
се отхвърли, а ако съдът го уважи обезщетението следва да е в по-нисък
размер. Претендират се и разноските по делото.
3
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.04.2019г С.С. е била приета в УМБАЛ“Канев“-Русе отделение –
клиника „Ортопедия и травматология“ с диагноза „ фрактура коли хумери
синистра“ с придружаващи заболявания“ контузио капитис и хипертонична
болест“. В болницата е споделила, че страданието й датира от преди 4 часа
когато я блъска кола в гръб, при което пада и получава травма в областта на
лява раменна става с болка и невъзможност за движение и травма на
главата.“Постъпила е по спешност за репозиция. Изписана от болничното
заведение на 02.04.2019г. В издадената епикриза е отразено, че не е губила
съзнание, няма гадене и повръщане.В момента на прегледа е била в съзнание,
контактна, изпълнявала команди, с охлузни рани по лицето и болки в лявото
рамо. Отразено е,че е репозирана/извършено и е наместване/ по спешност под
обща анестезия и ренгенов контрол.Поставена и е имобилизираща превръзка
тип „Дезо“. Препоръчано е смяна на превръзката на 5 дни, щадящ режим на
ляв горен крайник.Продължаване прием на „Пирамем“ 30 дни, след което да
се извърши контролен преглед с неврохирург. Да се продължи терапия с
„епалаприл“ и „Коринтол“. Отразено е до личния лекар на ищцата, че
превръзката следва да се сменя на 5 дни, да се следи за оток и подвижност на
пръстите на лявата ръка.След сваляне на имобилизацията да се проследи
раздвижването на лява раменна става.
По делото е представена етапна епикриза от д-р С.С. от ДКЦ“Св.Анна“
от 08.05.2019г, според която С.П. е с диагноза „мозъчно сътресение“. Според
този документ преглежданата е „след черепно-мозъчна травма с удар в
главата с оплаквания от световъртеж, замайване, залитане,нестабилна
походка,загуба на равновесие, болки и опъване на шията, ирадииращи към
рамената и ръцете, предимно в ляво, съобщава за изтръпване и слабост в лява
ръка,безсъние, напрегнатост, безпокойство, общо неразположение. Според
издаденият амбулаторен лист за извършен платен преглед е посочено, че
предписаната терапия е „даден режим и терапия“, но същите не са посочени
нито в амбулаторният лист, нито в издадената етапна епикриза. Не е посочено
при прегледа да са извършени някакви изследвания. Посочено е обективното
й състояние. Представен е амбулаторен лист за извършен платен преглед при
същият невролог от 17.06.2019, в който е отразена същата анамнеза и
обективно състояние. Препоръчаната терапия е рехабилитация и ХДР“.
Съставена и етапна епикриза в същия смисъл.
Представен е амбулатиорен лист за извършен платен прием от д-р Т.
Д.а от ДКЦ“Св.Анна“ ЕООД на 24.06.2019г. В анамнезата на същия е
посочено, че е носила обездвижващата превръзка 35 дни, но към момента на
прегледа все още има болки и не може да си движи лявата ръка в рамото.
Посочено е обективното й състояние, а именно „увредено общо
състояние.Нестабилта походка. Ходи с бастун, който държи с дясната си
4
ръка.Хипотрофия на лявата раменна мускулатура. Болка при натиск в
областта на горна 1/3 на лявата мишница. Лявата раменна става извършва
движение в обем по-малък от нормата с 60%. Лявата лакътна стана извършва
движения в обем по-малък от нормата с 25%. Предписаната и терапия е „дийп
рилийф външно, вимово“, както и да проведе физиотерапия за раздвижване на
раменната и лакътната стави, след което контролен преглед.
На 01.04.2019г в 12.30часа е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали № 215/62 за извършена на същата дата и час в същия час в
землището на 9-ти километър –Русе ПТП с неизвестно МПС и пешеходец-
пострадалата СТ. СТ. П..
Образувано от ДП 336-ДП-181/2019 на 01.04.2019г за извършено
престъпление по чл.343, ал.1,“Б“,пр.2 вр чл.343,ал.1, пр.3 НК за това, че на
01.04.2019г в землището на 9-ти километър в гр.Русе при управление на
МПС –неустановени марка и модел, са нарушени правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на СТ.
СТ. П.. На 12.06.2020г Б.И. е била привлечена в качеството на обвиняем по
това досъдебно производство за това, че на 01.04.2019г във вилната зона
„Люляците“,бл.Русе, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег № Р **** ВК нарушила правилата за движение по пътищата,
визирано в чл.20, ал.2, изр.последно ЗДвП; чл.25,ал.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и
по непредпазливост причинила на СТ. СТ. П. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване с изкълчване на шийката на лява раменна кост
довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок
повече от тридесет дни-престъпление по чл.343,ал1,б.“Б“,пр.2, вр
чл.342,ал.1,п.3 от НК.С постановление от 02.11.2020г на РП-Русе същото е
прекратено, тъй като обвиняемата Б.И. е починала на 22.06.2020г.
От показанията на св.П. Н. К.-внук на ищцата и св.Н.П. К.-син на
ищцата се установи, че на 01.04.2019г. около обяд ищцата се оплакала на
внука си, че същият ден когато се прибирала от вилата си на 9-ти километър,
жена на име Б. докато управлявала лекия си автомобил я бутнала с
автомобила и тя паднала по лице в тревата. С.П. казала, че се движила от
вилата към спирката, вървяла в страни в дясно от пътя до тревата, усетила
бутването от лекия автомобил отзад в крака. Когато св.П.К. видял баба си
цялото й лице било в кръв и ужулено.Оплакала се, че много я боли ръката в
рамото и главата като не можела да си движи ръката. От баба си св.П.К.
разбрал, че тази жена Б. и един комшия от вилите на име И., който се движел
непосредствено след колата на Б., и помогнали да я вдигнат и сложат на
седалката в колата. Св.П. К. завел баба си в спешното отделение на болницата
в Русе където я снимали, приели я в болницата, защото имала счупване на
ръката. Свидетеля си тръгнал, но се обадил ва баща си св.Н. К., който останал
с ищцата в болницата. Според св.Н. К. майка му изпитвала силни болки в
ръката си. В спешното я били обездвижили с „едно бинтче“ и според този
5
свидетел не била напълно обездвижена. Мислели първо да я оперират, но
заради високото кръвно и заради самото място-ключицата нямало как да я
гипсират. Според св.П.К. ищцата стояла три дни в болницата. Според
свидетелите ищцата 40дни била с ортеза. Един път отишла в болницата да и
сменят превръзката, а след това св.П.К. и дал да ползва шина, която той
имал.Ищцата живее с св.П.К. и приятелката му и те се грижили за нея докато
ръката й била обездвижена. Приятелката на св.П.К. извършвала ежедневните
дейности. Ищцата ходела единствено сама до тоалетна като след това се
налагало приятелката на св.П.К. да и помага да си доуправи дрехите. Ищцата
през цялото време лежала и гледала телевизия. Оплаквала се, че я боли
ключицата.
Според св.Н. К. майка му след това оглушала като на разстояние един
метър от нея не можела да чува. Според св.П.К. обаче ищцата е имала
проблеми със слуха и преди инцидента като и тогава чувала тежко.
Според св. Н. К. личният лекар на ищцата няколко пъти я пращал при
хирурзите и казвали, че всичко е зарастнало, но тя не можела да си движи
ръката. След това, веднага след махане на шината, 7-8 дни ходила на
рехабилитация, където и правили и нагревки и раздвижване. Личният лекар
казал, че само толкова и се полагат. Приятелката на св.П.К. я е водила до
мястото, където се правят раздвижванията в Първа поликлиника. Според
свидетелите понастоящем можела да си свива ръката от лакътя, но не може да
я движи от рамото. От време на врме и сега продължавала да се оплаква от
болки в ръката. И сега ръката й била прилепнала към тялото и движела
същата от китката. Сега се храни сама с другата си ръка, дори можела сама да
си отваря сок,но и било трудно.
Според свидетелите преди инцидента ищцата вземала само лекарства за
високо кръвно, не се е оплаквала, че и се вие свят и е лошо,но след инцидента
се оплаквала. Преди се движела всеки ден, а сега изпитва стрес, сеща се за
случая и се притеснява да излиза. Вече ходела рядко на вилата и то не сама, а
чакала сина й –св.Н. К. да я закара с лекия си автомобил. Сега много рядко
ходела сама на вилата, защото й било трудно в автобуса и чакала някой да и
помогне, защото с една ръка и е трудно.
След махане на шината е ходила на прегледи при личния си лекар, като
веднъж е било заради кръвното. И според двамата свидетели и до момента не
е ходила на невролог заради оплакването, че и е лошо и и се вие свят. Според
св.П.К. баща му щял да я води в София на лекар, но не знае дали това е
осъществено. Според св.Н. К. никой не е водил майка му на лекар в София,
нито в друг град. Според същия свидетел след инцидента здравословното
състояние на майка му било добро с оглед възрастта й и няма други
здравословни проблеми. Според този свидетел понастоящем страха и от
катастрофата, който в началото бил голям, е отминал. Сега не излизала, дори
и при съседките пред блока, но то е заради това, че не чува.
6
Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
травматичните увреждание на СТ. СТ. П., представляващи счупване и
изкълчване на шийката на лява раменна кост. Охлузвания по лицето и
кръвонасядания па лява колянна става“могат да бъда свързани с ПТП на
01.04.2019г. Със същото може да бъде свързано и „сътресение на мозъка,
поставено като диагноза 5 седмици след инцидента“, в смисъл че е възможно
от ПТП да се получи подобно травматично увреждане на здравето.
Основният възстановителен период при подобен вид счупвания
продължава около 3-4 месеца, след което е възможно да останат известни
ограничения в движенията на лява раменна става, които са индивидуални и
могат да са налични дълъг период от време, дори и за цял живот/особено при
възрастни пациенти/. По делото няма данни за състоянието на ляв горен
крайник на П. след 24.06.2019г. Възстановителният период за получените
охлузвания на лицето е в рамките на 2 до 3 седмици, като е възможно да
останат белези и за по-дълъг период от време, като същите търпят цветова
еволюция. Според вещото лице, и в писменото и устното заключение в
съдебно заседание, по отношение на диагнозата „сътресение на мозъка“
такава се поставя по отношение на остро развиващ се синдром в резултат на
най-леката степен на закрита травма на мозъка и обикновено се поставя в
първите часове и дни след травмата. Непосредствено след инцидента с
ищцата, същата е била прегледана от специалист по неврохирургия и същият
не е поставил такава диагноза. При такава диагноза симптоматиката
продължава до няколко седмици. В случая тази диагноза е поставена пет
седмици след инцидента, на базата на анамнестичните данни за претърпяна
травма на главата и на фона на голям брой други придружаващи
неврологични заболявания /диагнози/, които протичат със същата или
подобна симптоматика, което според вещото лице съществено затруднява
презценката за обективността на поставената диагноза. Според устното
уточнение на вещото лице в съдебно заседание един месец по-късно не е
прието да се поставя диагноза „сътресение на мозъка“ , тъй като не остават
никакви органични промени, респективно е вече късно да се установи с
обективно изследвания. Според вещото лице, ако ищцата към момента на
ПТП-то е имала главоболие, световъртеж, замайване, залитане и други, това
прави по-възможно да е паднала и без съприкосновение с автомобила, но по
делото няма данни за такива оплаквания преди инцидента.
Според заключението в представената медицинска документация на
името на СТ. СТ. П. са поставени диагнози, които не могат пряко да се
свържат с твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, а
именно „други разстройства на вегетативната /автономната / нервна система,
последици от друти и неуточнени мозъчно-съдови болести, увреждания на
шийните коренчета, некласифицирани другаде, синдром на вертебро-
базиларната артериална система. Тези диагнози, според вещото лице, са
твърде общи и неуточнени, не са подкрепени с необходимите
7
инструментални изследвания и са поставени единствено на базата на
оплаквания на пациента и неврологичния статус. Тези диагнози са свързани с
увреда на вегетативната нервна система, мозъчните съдове и шийните нервни
коренчета, каквито патологични промени са характерни за хора в старческа
възраст. Тези патологични промени предизвикват сами по себе си главоболие,
световъртеж,замайване, залитане, нарушена координация, болки и шията,
психиатрични промени и други.
Според съдебно-медицинската експертиза при извършеното на
02.04.2019г / в деня, следващ деня на увреждането/ не са установени видими
следи от травматични увреждания по задните части на долните крайници на
П.. Установено е кръвонасядане по предната повърхност на ляво коляно и
лява подбедрица в горния й край. Именно заради горното вещото лице е
посочило, че травматичните увреждания са резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени при падане от собствен
ръст напред. От установените травматични увреждания на П. няма такива,
които да са резултат от съприкосновение с лек автомобил при ПТП от вид,
описан в исковата молба. Според вещото лице при нискоенергийно
съприкосновение на пешеходец с лек автомобил / при ниска скорост на
автомобила/, в зависимост от анатомичната област на съприкосновението и
наличието на допълнителни фактори /пр. дебели дрехи/ е възможно да е
налице съприкосновение и без да останат видими следи от травматични
увреждания.
По делото е приета и съдебна автотехническа експертиза, по която
вещото лице след като се е запознало с извършеният в ДП № 545/19 по описа
на РП-Русе оглед на местопроизшествие, снимков материал към него и
обясненията на пострадалата С.П., е приел, че механизма на ПТП-то, е
следният : „ на 01.04.2019г около обяд на асфалтиран път към вилната зона в
местността „9-ти километър“ до град Русе е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил „Фолксаген голф“ с рег № Р **** ВК, управляван от Б.С.И. и
пешеходката СТ. СТ. П.. Автомобилът и пострадалата са се движили попътно
по път, който води към пътя, който свързва Петролна база и път І-5/между
Русе и Бяла/ Времето е било ясно, с отлична видимост, пътната настилка суха,
геометричната видимост на участъка е около 100км. Ширината на улицата е
2.60м, според оглед на мястото на произшествието,направен на 12.06.2019г. В
дясната му част, спрямо приетата посока на огледа, има храсти,високи до
1м.,а вляво затревени разкалян банкет без храсти, широк 2.4м., който е над
нивото на пътя. Пешеходката е вървяла бавно и вдясно на пъта за посоката на
движение. По същото време и в същата посока се е движил и лекият
автомобил. П. е била с увреден слух и не чула лекия автомобил./ това е
заявила същата в обясненията й в досъдебното производство/ В района на
произшествието, прав участък на пътя ,възникнал удар между елементи от
предна дясна част на лекия автомобил и тялото на пострадалата, след което тя
паднала на пътя. Вещото лице е посочило, че в протокола за оглед на
8
местопроизшествието е вписано, че на същия е присъствал свидетел, който е
посочил, че след произшествието пострадалата е лежала върху левия, спрямо
приетата посока на огледа, край на платното за движение. При тези данни
като причина за настъпване на произшествието е закъснение на водача на
лекия автомобил да започне спиране и така се е получило съприкосновение
между автомобила и тялото на пострадалата. Според вещото лице, в
конкретната пътно-транспортна ситуация лекият автомобил и пешеходката са
имали възможност да се възприемат от разстоянието на геометричната
видимост. Според вещото лице, ако пешеходката се е движила по банкета, а
лекият автомобил е преминал по платното за движение, между тях не би
настъпил удар.
Според протокола за оглед, направен на 26.04.2019 просвета под
предната броня на лекия автомобил е 15см.при огледа на лекия автомобил,
направен на същата дата, е установено, че по предния капак, предната броня и
челното стъкло няма следи от удар или падане на тяло. По предната броня
вдясно и по преден десен калник има видими надрасквания по лаковото
покритие. При огледа на предната броня на автомобила не са открити
деформации от евентуално съприкосновение с човек.
В устното заключение на вещото лице в съдебно заседание, същото е
посочило, че технически е възможно да е налице съвсем леко
съприкосновение между пострадалата и автомобила. Хипотетично е
възможно, тя като върви да се спъне и да падне. При данните по делото обаче
вещото лице счита, че хипотетично е възможно и лекия автомобил да не е
докоснал пострадалата.
Не е спорно,че лекият автомобил „Фолксфаген голф“ с рег № Р ****
ВК, собственост на Б.И., за периода от 28.01.2019 до 27.01.2020 е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Бул Инс“АД.
Не е спорно, че СТ. СТ. П. е отправила искане до застрахователя
„ЗДБул Инс“АД за изплащане на застрахователно обезщетение ,по което е
заведена щета № **********. На 21.12.2020г е уведомена от застрахователя,
че застрахователят няма основание да удовлетвори претенцията й, тъй като от
представените от нея документи не са ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на
ПТП, което е абсолютна предпоставка за изплащане на обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
9
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, включва следните елементи, които следва да се установят в
процеса от страна на пострадалото лице:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
10
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да
се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване-
т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
пострадалата е отправила към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е отказал да изплати
такова обезщетение поради липса на достатъчно доказателства за виновността
на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТ.
Както беше посочено по-горе в съдебното решение, пострадалата има
право на застрахователно обезщетение в случаите когато се установи по
несъмнен начин, че застрахованият/ или ползвателя или държателя на
застрахованото моторно превозно средство/ виновно да е увредил ищцата,
като й е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования / или ползвателя или държателя на лекият
автомобил/. В тежест на ищцата е да установи тези факти, особено в
настоящия случай, в който образуваното досъдебно производство срещу
Б.С.И., която е правлявала лекият автомобил „Фолксваген голф“ с рег № Р
**** ВК, за който в исковата молба се твърди, че е участник в пътното-
транспортно произшествие, е прекратено поради смъртта на обвиняемата.
Съдът в доклада си е разпределил доказателствената тежест като е
указал на ищцата кои факти и обстоятелства са в нейна тежест на доказване, в
това число съдът, на основание чл.146,ал.2 ГПК, е указал на ищцата, че не е
сочил доказателства за установяване на горните факти. Независимо от
горното, ищцата не е установил по никакъв начин в процеса точният
механизъм на пътното-транспортно произшествие, респективно
противоправното поведение на водача на лекия автомобил и пряката
причинно-следствена връзка между настъпилите за ищцата увреждания и
противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Доказателства за
тези обстоятелства не се съдържат в представените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 215/62 от 01.04.2019 в 12.30, нито в
протокола за оглед местопроизшествието, извършен на 12.06.2019г, нито в
огледа на лекият автомобил, извършен на 26.04.2019т. Съдът не възприема за
установен по несъмнен начин и механизма на пътното-транспортно
произшествие, според заключението по назначената автотехническа
експертиза, тъй като данните за самото местопроизшествие са единствено и
само от обясненията на пострадалата в досъдебното производство. Огледът на
местопроизшествието е извършен няколко месеца след твърдяното ПТП, на
което е присъствал свидетел, разпитан в досъдебното производство, който не
11
е пряк очевидец на произшествието, а е минал там след осъществяването му и
е възприел само къде са се намирали лекия автомобил и пострадалата след
произшествието. Този свидетел обаче не е разпитан в настоящото
производство. От друга страна св.Н. К.-син на ищцата заяви в съдебно
заседание, че майка му го завела на мястото където е станало произшествието
няколко дни след това и според същия мястото, което майка му му е показала
и това по снимковия материал към извършения оглед са различни.
По делото не са събрани, такива не са искани от ищцата своевременно /
искане е направено от процесуалния представител на ищцата в последното
заседание по делото при настъпване на преклузия за подобно доказателствено
искане/ , гласни доказателства, които да установяват как се е случило самото
пътно-транспортно произшествие, за да се направи извода за поведението на
участниците в него, респективно да се направят изводи за виновното или
невиновно поведение на участниците в него.
При тези доказателства по делото, съдът намира, че ищцата не е
доказала фактите, за чието установяване носи доказателствена тежест и от
които съдът би могъл да направи извода, че водачът на лекия автомобил има
виновно противоправно поведение, вследствие на което за ищцата са
настъпили твърдените в исковата молба увреждания.
Безспорно е, че ищцата е получила на 01.04.2019г множество
увреждания, но това не е достатъчно, за да се ангажира отговорността на
застрахователя. Няма никакви доказателства, от които да се направи извода,
че водачът на лекия автомобил е имал противоправно поведение, изразяващо
се в нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата и от това
виновно противоправно поведение в пряка причинна връзка са настъпили
уврежданията на ищеца. Автотехническата експертиза, макар и подробна,
след като гради заключенията си само върху твърденията на пострадалата , но
не и на някакви други обективни факти и доказателства, не може да бъде
доказателство за посочените по-горе факти. Още повече, че и
автотехническата и медицинската експертизи допускат и възможността
ищцата да е паднала и без наличие на съприкосновение с лекия автомобил,
тъй като по делото липсват обективни данни/ следи върху автомобила, както
и върху тялото на пострадалата/ за наличие на такова съприкосновение. Освен
това от обясненията на самата пострадала в досъдебното производство и от
показанията на св.П.К. се установи, че ищцата е имала тежко увреден слух
към този момента. Същата е заявила, че изобщо не е чула идващият към нея
лек автомобил, респективно не го е възприела, въпреки, че според вещото
лице и водачът на лекия автомобил и пешеходката са имали обективната
възможност да се възприемат един друг.
В този смисъл съдът намира, че предявеният иск за заплащане от страна
на застрахователя на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие на 01.04.2019г
12
вследствие на виновното поведение на водача на л.а “Фолксваген голф” с рег
№ Р **** ВК, управляван от Б. П., починала на 22.06.2020г, е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски, които
съобразно представеният списък за разноски са в размер на 300лв,
представляващи внесени депозити по назначените експертизи и 2880лв
адвокатско възнаграждение. Видно от представеният по делото договор за
правна защита и съдействие /л.91/ това възнаграждение е с включен ДДС и е
изплатено изцяло и в брой. Представени са и доказателства за регистринана
на адвокат М.Г. по ЗДДС. Пълномощникът на ищцата е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Съобразно цената на иска и нормата на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г за минималните адвокатски
възнаграждение дължимото адвокатско възнаграждение за представителство
на ответника е в размер на 2796лв с ДДС / 2330лв и 466 ДДС/. Договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в този смисъл не е прекомерно, поради
което липсва основание за неговото намаление. На основание чл.78 ГПК
ищцата дължи всички направени от ответника разноски в размера, които са
посочени в списъка за разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. СТ. П., ЕГН ********** от гр.Русе
срещу ЗД“Бул инс“АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район “Лозенец”, бул.”Джеймс Баучер” № 87, иск с правно
основание чл.432,ал.1 КЗ, за сумата от 60 000лв, представляващо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
в резултат от пътно-транспортно произшествие на 01.04.2019г в гр.Русе с лек
автомобил “Фолксваген голф” с рег № Р **** ВК, управляван от Б. П.,
починала на 22.06.2020г, ведно със законната лихва от 01.04.2019г до
окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА СТ. СТ. П.да, ЕГН ********** от гр.Русе, ул**************
плати на ЗД“Бул инс“АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район “Лозенец”, бул.”Джеймс Баучер” № 87 сумата от
300лв, представляващи депозити за експертизи и сумата от 2880лв с включен
ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14