№ 5922
гр. С, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110133303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „У” ООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. “Г.Д.”, блок ****, вход Б,
етаж 2, ап. 3 срещу “А.С.Б.” ЕООД, ЕИК *****, гр. С, район С, ж.к. Б, бул.
Еен. Н.С. № 8, ап. 9, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 846.60 лева с ДДС дължими във връзка с фактура №
*****/22.08.2022 г. за доставка на бетон и отливането му в бетонни плочи в
обект на ответника с бетон-помпа; сумата от 8 788.20 лв. с ДДС, дължими във
връзка с фактура № *****/13.09.2022г. за доставка на бетон и отливането му в
бетонни плочи в обект на ответника с бетон-помпа и транспорт на бетона и
сумата от 2 736.00 лева с ДДС, дължими във връзка с фактура №
*******/23.11.2022г. за доставка на бетон и отливането му в бетонни плочи в
обект на ответника с бетон-помпа и транспорт на бетона.
Ищецът твърди, че извършил три доставки на бетон до обект на
ответника на дати 11.08.2022 г., 13.08.2022 г., 09.09.2023 г., като въпросният
бетон бил положен в бетонни плочи в обект на ответника с бетон-помпа. Във
връзка с извършените доставки и отливане на плочи, ищецът издал три броя
фактури фактура № *****/22.08.2022 г., № *****/13.09.2022г., №
*****/13.09.2022г. Същите останали неизплатени от ответното дружество.
Ето защо намира, че има правен интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
1
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
За да бъдат уважени предявените искове установи сключен договор за
търговска продажба /доставка/ на твърдените количества бетон, предаването
на стоките и настъпилата изискуемост на задължението за заплащане на
тяхната цена, както и че същата възлиза именно на сума в претендирания
размер, както и че е отлял въпросният бетон до обект на ответника и работата
е приета.
За установяване на горните обстоятелства са ангажирани преписи три
броя фактури № *****/22.08.2022 г., № *****/13.09.2022г. и №
*******/23.11.2022г.
Същите не са достатъчни за ангажиране на отговорността на ответника.
Съгласно практиката на ВКС (В този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ №
218 ОТ 06.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 3572/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение №
71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; РЕШЕНИЕ № 62/25.06.2009 г. по т. д.
№. № 546/2008 г.; РЕШЕНИЕ № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т.
о.; РЕШЕНИЕ № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; РЕШЕНИЕ №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 109/07.09.2011
г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. РЕШЕНИЕ № 103/11.07.2014 г. по т.д. №
2334/13 г. на ІІ т. о. и др.) фактурата може да бъде кредитирана като
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й,
като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за
възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на
което фактурата е била съставена.
В случая обаче и трите фактури не са подписани нито от ищеца нито от
представител на ответника.
Съгласно друга практика на ВКС (виж решение № 67/31.07.2015 г. по
т.д. № 631/14 г. на ІІ т. о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на
ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
2
решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за
получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска
операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални
договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател
от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в
дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че
търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на
стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на
фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя фактура, която
не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в
дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по
която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не
установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за
търговска продажба.
По делото освен трите неподписани фактури не са представени никакви
други доказателства във връзка с установяването на горепосочените
обстоятелства.
Не са представени типичните писмени доказателства за този тип
облигационни отношения, удостоверяващи доставката на бетона, а именно
експедиционни бележки и пътни листове.
Съдът е допуснал изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, по искане на ищеца, по въпроси свързани с осчетоводяването на
процесните фактури в счетоводството на ответника, но ищецът не е внесъл
депозит за изготвянето на експертизата, а в проведеното на 18.03.2024г.
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество е заявил, че не поддържа това доказателствено искане поради
което съдът е отменил определението за допускане на това доказателство.
Същевременно не е направено друго доказателствено искане.
Ето защо поради обстоятелството че не са представени други
доказателства, а самите фактури не са подписани, то съдът не може да
направи извод за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника.
За пълнота следва да се посочи, че съдът с определението си по чл. 140
ГПК е разпределил доказателствената тежест за установяване на
правнорелевантните факти като е посочил фактите които следва да бъдат
установени от ищеца.
Неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
3
не освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
Процесуалният закон не дава такава възможност, а съдебната практика на
ВКС трайно приема, че липсата на отговор не освобождава ищеца от
задължението да докаже правнорелевантните факти, на които основава
претенцията си.
Ето защо при това положение и при прилагане на неблагоприятните
последици на чл. 154 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на производството на ищецът не му се следват разноски,
а ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У” ООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С, ж.к. “Г.Д.”, блок ****, вход Б, етаж 2, ап. 3 срещу
“А.С.Б.” ЕООД, ЕИК *****, гр. С, район С, ж.к. Б, бул. Еен. Н.С. № 8, ап. 9
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 846.60 лева с ДДС дължими във връзка с
фактура № *****/22.08.2022 г. за доставка на бетон и отливането му в
бетонни плочи в обект на ответника с бетон-помпа; сумата от 8 788.20 лв. с
ДДС, дължими във връзка с фактура № *****/13.09.2022г. за доставка на
бетон и отливането му в бетонни плочи в обект на ответника с бетон-помпа и
транспорт на бетона и сумата от 2 736.00 лева с ДДС, дължими във връзка с
фактура № *******/23.11.2022г. за доставка на бетон и отливането му в
бетонни плочи в обект на ответника с бетон-помпа и транспорт на бетона.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4