Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав
в открито заседание, на деветнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :АСЯ
ШИРКОВА
При секретаря
: Галина Карталска като разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 7813 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по искове с правно основание чл.240 ЗЗД,
чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД предявени по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“
ООД, против Д.Т.Г., с предявени искове с правно основание чл.240 и чл.86 и 92 ЗЗД по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на следните
суми: 712,99 лв. – главница; сума в размер на 52,01 лв. – договорна лихва за
периода от 10.06.2016 г. – 23.12.2016г.; сума в размер на 347,90 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 109,26 лв. -
мораторна лихва за периода от 24.12.2016г. до 19.04.2018г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 07.02.2018
г. до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което е
образувано ч.гр.д. № 3257/2018г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед
за изпълнение срещу ответника. Твърди, че заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може
да подаде иска по чл.415 от ГПК. Твърди, че на 27.05.2016г. между *** АД и
ответника е сключен договор за паричен заем № 2566599, при спазване на
разпоредбите на ЗПК. Твърди неизпълнение на задълженията на ответника и
заплащане само на сумите, които претнедира. Посочва, че на 30.01.2017г. е
сключил с *** АД, договор за цесия, по който, с Приложение № 1 от 01.03.2018г.,
вземането на *** АД спрямо ответника Д.Т.Г., му е прехвърлено. Претендират се
разноски. Представени са писмени доказателства. Моли се съда да приложи ч.гр.д.
№ 3257/2018г. Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на
ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е
постъпил отговор.
В съдебно заседание страните не се
явяват и представляват.
Постъпила е молба от ищеца за даване
ход на делото и разглеждането му в съдебно заседание. С молбата ищецът е
направир искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел, че не
са налице условия за постановяване на такова решение, тъй като договорът, на
който ищцовото дружество основава правата си съдържа неравноправни клаузи,
които съдът приема, че са нищожни и предявеният иск не е основателен изцяло до
предявения размер.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №3257/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение не е връчена на
длъжника и съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК с разпореждане на
съда е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Установителния иск претенция е предявен в
законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на договор
за паричен заем, сключен между „***“
АД и ответника в качеството на кредитополучател се установява, че заемодателят
е предоставил на ответника заем в размер на 1000 лв. От своя страна
Кредитополучателят се е задължил да я върне за срок от 30 седмици с 15 вноски,
всяка в размер на по 74,07 лева, която включва главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. Страните са уговорили 35 % фиксиран годишен лихвен
процент по заема и 41,71 % годишен
процент на разходите. Установява се, че в чл.4, ал.1 страните са договорили, че
в тридневен срок от усвояване на сумата, заемателят е длъжен да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1). Физическо лице
поръчител, при посочени условия 2).
Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това задължение
са предвидили в чл.4 ал.2 неустойка в размер на 521,85 лв., която да бъде разсрочена на равни части, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за
неустойка и вноската се увеличава със сумата 34,79 лв. Между страните не е
налице спор, че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да
предостави заемната сума. По делото не се спори, че ответника, в качеството на
заемател не е изпълнил задължението си по чл.4 от договора за предоставяне на
сочените обезпечения в определения тридневен срок, поради което след изтичането
му заемодателят е начислил неустойка в размер 347,90 лв.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за
цесия от 30.01.2017г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него, че заемодателят
е прехвърлил на ищеца „А.з. к.н.п.з.”
ООД вземанията, произтичащи от договори за заем. Представено е и приложение № 1 /01.03.2018г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания, от което се установява, че вземането на ***“ към Д.Т.Г.
е прехвърлено н.А.з.к.н.п.з. От
представения препис на пълномощно (лист 17 от делото), изходящо от „***“
ООД-София, чрез ***се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з.”
ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са
били цедирани по силата на сключения
договор за цесия от 30.01.2017г. Това касае и цесиите, извършени във формата
на допълнителни приложения към сочения
договор. По делото ответницата не е оспорила уведомлението на кредитополучателя
за извършената цесия, поради което съдът счита, че този въпрос не следва да
бъде обсъждан.
Освен това длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването,
доколкото уведомяването по чл. 99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В
случая ответницата не твърди да е извършила плащане на прехвърлената с цесията
сума, поради което ищецът се явява носител на процесното вземане. Поради това, съдът
счита, че спрямо ответника цесията е породила действие.
Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба, поради
което съдът приема, че ответницата е заплатила част от дължимата сума, а именно
сумата от 565 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен иск
за установяване, че в полза на ищеца „***” ООД съществува вземане срещу
ответника в размер
712,99 лева главница, 52,01 лева
договорна лихва за периода 10.06.2016г. - 23.12.2017г., 347,90 лева неустойка
за неизпълнение на договорна задължение, мораторна лихва върху главницата за
периода 24.12.2016г. – 19.04.2018г. в размер на 109,26 лева, законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д. №3257/2018г. по описа на ПлРС. Установява се
безспорно в производството по делото, че между ответницата и „***“ АД е сключен
договор за кредит по силата на който, „***” АД е предоставил на ответницата
сумата 1000 лв. По делото не са представени доказателства, че заемодателят е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на
заемателя уговорената сума в размер на 1000 лева, но с оглед уговореното в чл.2 ал.2 , съдът
приема че сумата е получена от заемателя. Ответницата не е ангажирала по делото
доказателства, че е заплатила изцяло задълженията си по процесния договор и че
към момента не дължи сумите за главница и лихва.
Видно
от договора, последната вноска е с падеж 23.12.2016г., договорът е изтекъл,
поради което не следва да се разглежда въпроса за обявена предсрочна
изискуемост, тъй като договорът е изтекъл преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.
Наред с претенцията за главница и договорна
лихва, ищецът е заявил също претенция за
заплащане на неустойка в размер на 347,90 лв. В своята практика, ВКС приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи произнасяне
независимо дали има възражение. В този смисъл (Решение № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/2014г. на I т.о.) Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В настоящия случай сумата 347,90 лв, представляваща неустойка в случая е
начислена съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради
неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от усвояването на
сумата да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез
поръчителството на физическо лице, което следва да отговаря на определени
условия, свързани с възраст, трудова заетост, платежоспособност и кредитна
история. Следва да се отбележи и, че така уговорената отговорност за
кредитополучателя, създава значителни затруднения за изпълнението и, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойка. Тази клауза от договора за заем, уговаряща неустойка, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. С определяне
на такова плащане по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и възможност за въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана със случаите на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна и ако бъде присъдена,
кредиторът би се обогатил неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че цитираната клауза от
договора в чл.4 ал.2 е нищожна и като
такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.
По отношение на претенцията за договорна лихва и за лихва
за забава, съдът счита, че предявените искове са основателни. За предоставената
сума, ответницата дължи лихва за забава съобразно уговорения в договора размер,
като с оглед неоспорените в исковата молба твърдения, съдът приема, че искът за
лихва за забава върху главницата за периода от 24.12.2016г. до 19.04.2018г в
размер на 109,26 лева и договорната лихва за периода от 10.06.2016г. до
23.12.2016г. в размер на 52,02 лева са основателни в предявените размери.
С оглед обстоятелството, че страните са договорили по
нищожната клауза в договора за кредит заплащане на неустойка в размер на 521,85
лева, от която сума ищецът претендира 347,90 лева, то съдът приема, че от
платената от ответницата сума 565 лева е погасена част от тази неустойка, а именно
сумата от 173,95 лева. Тази сума, която съдът приема, че е платена без правно основание, следва де се
покрият задълженията за лихва. Договорната и мораторната лихва са в размер на
52,01 лева и 109,26 лева, или общо 161,27 лева. При така изложеното, съдът
приема, че исковете са договорна лихва и за лихва за забава са неоснователни,
тъй като са погасени чрез плащане.
Разликата от 161,27 лева до 173,95 лева, или сумата от
12,68 лева следва да се приспадне от претендираната главница, която остава
дължима в размер на 700,31 лева.
Разноските на ищцовото дружество са в размер на 475 лева. С
оглед уважената част на исковете, ответницата следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 272,19 лева в исковото производство и 42,90 лева за
заповедното.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 и
чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.Т.Г., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.1527, представлявано от законния си представител Р.Г.А. и Т.Я.К.
- ***, главница по договор за паричен заем
№ ***от 27.05.2016г. в размер на 700,13 лв. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2033/11.05.2018г. по ч.гр.дело 3257/2018г., като
за разликата за предявените искове за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 347,90 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказани, а за
предявените искове за договорна лихва в размер на 52,02 лева за периода от
10.06.2016г. до 23.12.2016г. и за мораторна лихва в размер на 109,26 лева за
периода 24.12.2016г. до 19.04.2018г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Д.Т.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ Н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.1527, представлявано от ***те Р.Г.А. и ***, сумата от 272,19
лева -направени разноски по настоящето дело и сумата от 42,90 лева - разноски
по ч. гр.д.№ 3257/2018г. на ПлРС.
решението подлежи на
обжалване пред плевенски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: