РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 31.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав,
в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2524/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 26331/27.02.2017 г., предявена от Ж.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******.
Ищецът
Ж.И.М. твърди, че със заповед № 33-34/13.10.2010 г. на Дирекция „Вътрешна
сигурност“, е бил задържан за срок от 24 часа, поради съмнение за съпричастност
към извършено престъпление по чл. 195, ал. 4 и ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1 НК.
Впоследствие,
с постановление от 14.10.2010 г. на прокурор от Софийска районна П. по
образуваното досъдебно производство № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010
г. по описа на СРП, ищецът бил
привлечен като обвиняем, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 НК. С постановление от 14.10.2010 г. на СРП, ищецът бил задържан за срок от
72 часа. С определение от 17.10.2010 г. по НЧД № С-246/2010 г. по описа на СРС,
НО, 2 състав, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в размер на 1500 лева.
С
постановление от 28.02.2012 г. на СРП, досъдебно производство № 195/2010 г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. по описа на СРП, било прекратено
частично спрямо ищеца и взетата спрямо него мярка за неотклонение била
отменено.
На
19.12.2012 г., по същото досъдебно производство, спрямо Ж.И.М. било повдигнато
друго обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т.
1, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 НК.
С
постановление от 29.05.2013 г. на СРП, досъдебно производство № 195/2010 г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. по описа на СРП, било прекратено
частично спрямо ищеца, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради недоказаност на
обвинението. Постановлението от 29.05.2013 г. влязло в сила на 05.06.2013 г.
Освен
това, спрямо ищеца неправомерно били използвани и специални разузнавателни
средства, без да е било налице разрешение по реда на чл. 174 НПК и без да е
контролирано лице по чл. 12 ЗСРС. На 13.10.2010 г., на ищеца била и
противозаконно задържана парична сума в размер на 432 лева, която впоследствие
му била върната.
Ищецът
твърди, че е с висше образование, с чисто съдебно минало и с безупречно име в
обществото и в сферата на професионалната му изява. Ищецът изпълнявал
длъжността „полицейски инспектор“ в група „Оперативна дежурна част“ към 05
РУ-СДВР. Бил назначен в системата на МВР на 01.09.1999 г. и работил в нея 11
години. След привличането му като обвиняем, срещу ищеца било образувано
дисциплинарно производство и със Заповед с рег. № К-12305/28.10.2010 г. на
Министъра на вътрешните работи, ищецът бил временно отстранен от заеманата от
него длъжност „полицейски инспектор“. Със Заповед с рег. № К-1469/15.02.2011 г.
на Министъра на вътрешните работи, на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение било прекратено, поради
извършване на деянието, за което му било повдигнато обвинение. По този начин,
ищецът бил лишен от възможността да упражнява трудова дейност, да се издържа от
доходите си и да обслужва банковия си кредит. Ищецът не могъл да си намери
работа, както и да осигурява необходимите средства за издръжка на себе си и
семейството си. Това принудило ищеца, на 21.06.2011 г., да вземе заем от М.П.Н.,
в размер на сумата от 15 000 лева.
Ищецът
твърди, че незаконното му обвинение било широко публично разгласено чрез
средствата за масова информация, като било отразено в редица електронни
издания. В резултат на описаните незаконни действия, ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от морален, психически и
здравословен характер, силна стресова реакция, уронване на моралния му облик.
Ищецът бил принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняем
му налагали. Явявал се за всички разпити и процесуално-следствени действия,
извършвани с него. Задържането му го поставило в принудителна изолация,
ограничена била личната му свобода и неприкосновеност, правото му на личен
живот, на предвижване, тайната на кореспонденцията му. Задържането рефлектирало
по крайно отрицателен начин върху неговото самочувствие, себеусещане, развитие
като пълноценна личност. Наранено било чувството му на справедливост.
Вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, ищецът бил в състояние на
постоянна тревожност – да не бъде осъден без вина и да не бъде конфискувано
имуществото му. Това влошило здравословното му състояние, а вследствие на
стреса се развило ново заболяване – отлепване на ретината на дясното око и се задълбочили
съществуващи заболявания – артериална хипертония. Обостряло се главоболието му,
ищецът имал световъртеж, замайване, залитане, шум в ушите, за което многократно
търсил лекарска помощ. Ищецът се
променил, като от жизнен, енергичен и ангажиран човек, имал вид на травмиран,
измъчен и видимо състарен. Ищецът се затворил в себе си, тъй като бил публично
унизен. Били засегнати достойнството,
авторитетът и професионалната му репутация, изграждани с години. Търпял
ограничения в отношенията със семейството и с приятелите си, като непрекъснато
бил принуден да им обяснява, че не е извършил престъплението, за което на два
пъти му било повдигано обвинение.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2013
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сумата, взета по договор за
заем от трето лице, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2013 г. до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р.Б.
е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с
възражението, че са неоснователни. Заявява, че по делото не са ангажирани
доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените
вреди и незаконното обвинение. Ответникът сочи, че не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря нито за вредите, които са последица от
дейност на МВР, нито за условията в арестите, нито за вредите, търпени за трети
за спора лица. Изрично отбелязва, че П. не е разпространявала официална медийна
информация за разследването, поради което и не следва да носи отговорност за
негативния отзвук от разгласяването в публичното пространство на образуваното
наказателно производство. Счита, че не е пасивно легитимирана да отговаря и за
претендираните вреди от временното отстраняване от длъжност и последващото
дисциплинарно уволнение на ищеца от системата на МВР, тъй като тези действия са
предприети от друг орган. Освен това, вредите от прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца не се намирали в причинно-следствена връзка с предмета
по настоящото дело. Не се установявали и
причините, поради което ищецът не е полагал труд, а обстоятелството, че е
правил „лошо впечатление“ на потенциалните си работодатели, не можело да се вмени
във вина на ответника.
Ответникът оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен, несъответстващ на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в България. Освен това, самото досъдебно производство срещу
М. по обвинението по чл. 202 НК, протекло в сравнително кратки срокове – около
6 месеца, като обвинителен акт срещу него не бил внасян в съда.
Ответникът възразява, че изцяло недоказан е
искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 15000 лева,
представляващи взет заем от лицето М.П.Н..
Ответникът възразява и срещу искането за
присъждане на законна лихва, като сочи, че евентуално лихви биха се дължали от
момента, в който постановлението за прекратяване на СРП е придобило стабилност,
за което по делото не са ангажирани доказателства.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
На
13.10.2010 г., на основание чл. 214, ал. 2, вр. чл. 212, ал. 2 НПК, на ищеца е
бил извършен обиск – видно от протокол за обиск на лице, съставен от следовател
в отдел „Следствен“ при СГП. Обискът е бил одобрен с определение от 14.10.2010
г. по НЧД И-№ 3548/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
С
протокол за доброволно предаване от 13.10.2010 г., Ж.И.М. е предал за нуждите
на досъдебното производство бял найлонов плик, съдържащ 2 бр. непопълнени
еднократни пропуски да товарен автомобил от „К.“ АД с печати, 2 бр. непопълнен
еднократен пропуск без печат, 5 бр. непопълнени разрешения за изнасяне с печат
„РОС К. АД“ и др.
Образуваното
на 13.10.2010 г., в СО-СГП, досъдебно производство № 195/2010 г. срещу Р.М.Д., Х.Г. Х., Ж.И.М., К.В.Т.и
М. Г. П., за престъпление по чл. 195, ал. 5 и ал. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК за
всеки от тях, е било констатирано с постановление
от 14.10.2010 г. на Софийска районна П..
Със
заповед № 33-34/13.10.2010 г. на инспектор при ОКП-ГДКП, гр. София, на
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Ж.И.М.
е бил задържан за срок от 24 часа. Като основание за задържането му е вписано
„чл. 195, ал. 4, ал. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК“.
С
постановление от 14.10.2010 г. на следовател в отдел „Следствен“ при СГП по ДП
№ 195/2010 г. по описа на СО-СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това,
че на 13.10.2010 г., в гр. София, от територията на „К.“ АД, в съучастие с Р. Х.
Д., М. Г. П., Х.Г. Х. и К.В.Т., използвайки МПС – товарен автомобил „Мерцедес
Арктрос“, с рег. № ********, собственост на „Алианц лизинг България“, са отнели
чужди движими вещи – около 35 тона метални отпадъци – 1 рулон поцинкована
ламарина, 2 бр. ротори от електродвигатели, 1 бр. подемен електромагнит,
собственост на „К.“ АД, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е в големи размери - престъпление
по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
С
постановление от 14.10.2010 г. по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, спрямо Ж.И.М.
е постановено „Задържане на обвиняемия до 72 часа“, с оглед осигуряване
явяването му пред съда за разглеждане на искане на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
С
определение от 17.10.2010 г. по НЧД И № С-246/2010 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав, спрямо Ж.И.М.
е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1500 лева, вносима в 10-дневен срок. На 22.10.2010 г.,
така определената парична гаранция е била внесена – видно от платежно
нареждане/вносна бележка от 22.10.2010 г.
Определението
на СРС е било потвърдено с определение от 26.10.2010 г. по ВНЧД № С-861/2010 г.
по описа на СГС, НО, ІХ-ти въззивен състав.
С
постановление от 28.02.2012 г. на прокурор при Софийска районна П., на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 199 НПК, наказателното производство по
ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. М-257/2010 г. по описа на СРП е
частично прекратено в частта срещу Ж.И.М. – поради недоказаност на обвинението
и е отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 1500 лева. Наказателното
производство е продължи срещу Х.Г. Х., Р.М.Д. и К.В.Т..
С
постановление от 25.10.2012 г. (л. 22, том 4 от ДП) на следовател в отдел
„Следствен“ при СГП по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, ищецът отново е бил
привлечен като обвиняем за това, че на 13.10.2010 г., в гр. София, от
територията на „К.“ АД, като помагач, след като се сговорил предварително с
длъжностните лица Х.Г. Х. и К.В.Т.(служители в „К.“ АД), като извършители и Р. Х.
Д., като помагач, умишлено улеснил длъжностните лица Х.Г. Х. и К.В.Т.да
присвоят чужди вещи: поцинкована ламарина, рулон с тегло 5 140 кг., на
стойност 6 044.64 лева, поцинкована ламарина, пачка листа с тегло
5 000 кг., на стойност 6 055.00 лева и части от ебектродвигатели за
сграп с тегло 35 660 кг. На стойност 15 993.51 лева, всичко на
стойност 28 093.15 лева, собственост на „К.“ АД, поверени им в това
качество да ги пазят, като за улесняване на присвояването извършил и друго
престъпление по чл. 308, ал. 1 НК – съставил неистински официален документ, а
именно „Еднократен пропуск за товарен автомобил“ № 0812, за осигурения от
помагача Р. Х. Д. товарен автомобил „Мерцедес Арктрос“, с рег. № ********,
собственост на „М.***“ ЕООД, използван за превоз на присвоените вещи, с който
автомобил да бъде допуснат на територията на „К.“ АД, в периода от 01.10.2010
г. до 31.10.2010 г., от 08.00 ч. до 18.00 ч., и присвоеното е в големи размери
– престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 и т.2, вр. чл. 201, вр-
чл. 20, ал. 4 НК.
На
07.01.2013 г., материалите от разследването са били предявени на ищеца (л. 177,
том 4 от ДП)
С
постановление от 29.05.2013 г. на прокурор при Софийска районна П., на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, наказателното
производство по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. М-257/2010 г. по
описа на СРП е частично прекратено в частта срещу Ж.И.М. – поради недоказаност
на обвинението. Наказателното
производство отново е продължило срещу Х.Г. Х., Р.М.Д. и К.В.Т..
От
материалите, съдържащи се досъдебното производство, съдът приема за установено,
че в хода на разследването са използвани и специални разузнавателни средства.
Видно
от Диплом за висше образование с рег. № 11762 от 15.07.1988 г., ищецът е
завършил ВИФ „Г.Димитров“ по специалността „физическо възпитание“ и му е
призната квалификация „учител по физическо възпитание“.
Не
се спори по делото, че ищецът е бил държавен служител категория Г-ІІ степен,
полицейски инспектор V степен в група „Оперативна дежурна част“ към 05 РУ
„Полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи.
Със
заповед с рег. № К-1469/15.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
му правоотношение в МВР - полицейски инспектор V степен в група „Оперативна
дежурна част“ към 05 РУ „Полиция“ при СДВР, категория Г-ІІ. Като мотиви за
налагане на дисциплинарното наказание, в заповедта е посочено, че на 13.10.2010
г., при проведена специализирана полицейска операция в района на Гара Яна, е
бил задържан инспектор Ж.И.М., който с други ица е участвал в извършването на
кражба на около 35 тона цветни и черни метали, за което е било образувано
досъдебно производство № 195/2010 г. по описа на СО при СГП и на служителя е
повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по НК, като с поведението
си не е изпълнил и е нарушил правилата, визирани в Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР.
С
решение № 7817/04.06.2012 г. по адм.д. № 6217/2011 г. по описа на ВАС, V
отделение, заповед с рег. № К-1469/15.02.2011 г. на министъра на вътрешните
работи, е била отменена. Решението е влязло в сила на 31.10.2012 г., на която
дата е оставено в сила – с решение № 13636/31.10.2012 г. по адм. Д. № 9755/2012
г. по описа на ВАС, Петчленен състав, ІІ колегия.
По
делото е представен договор за ипотечен кредит от 13.03.2008 г. (и погасителен
план към него), по силата на който, „Б. ДСК“ ЕАД е отпуснала на Ж.И.М., кредит
в размер на 85 000 лева, със срок за издължаване на кредита – 360 месеча,
считано от датата на неговото усвояване.
На
21.06.2011 г., между М.П.Н., като заемодател, и Ж.И. М., като заемател, е бил
сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ищеца
в заем сумата от 15 000 лева, които заемателят се е задължил да върне на
равни месечни вноски, за срок от 10 години. Полагането на подписите от страните
по делото е било удостоверено на 21.06.2011 г. от помощник-нотариус по
заместване при нотариус с рег. № 203 от РНКРБ.
Видно от разписка от същата дата, сумата по договора е била предадена от
заемодателя на ищеца. На 05.08.2016 г., ищецът е погасил изцяло задължението си
по договора за заем, като е предал сумата от 15 000 лева на заемодателя М.П.Н.
– видно от разписка от 05.08.2016 г.
По
делото са представени статии, публикувани на 13.10.2010 г. на интернет
сайтовете www.btvnovinite.bg, www.trud.bg, www.dnes.dir.bg,
www.mediapool.bg, www.blitz.bg, www.segabg.com
със следните заглавия „Хванаха полицай, охранявал крадци на метали от „К.“,
„Полицай пази крадци на метал от К.“, „Банда с полицай изнесе 40 т. метал от „К.“,
„Полицай арестуван за кражба на желязо от „К.“, „Полицай задържан за кражба на
40 тона метали от „К.“. В статиите е изнесена информация за задържането на
лица, участвали в кражба на черни и цветни метали от „К.“, при които е задържан
инспектор от 05 РУ-СДВР, като в някои от статиите е посочено и иметоГ.М.. В
някои от статиите е посочено е, че информацията е била предоставена от
„вътрешния министър Ц.Ц.“, а в други – че съобщението е на МВР.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
извършена от вещото лице д-р Н. С., специалист вътрешни болести и
кардиология. Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото
медицинска документация и на 24.10.2018 г. е извършило личен преглед на ищеца,
е констатирало, че ищецът Ж.И.М. е с диагноза Артериална хипертония сърдечна
форма с ЛК Хипертрофия на сърцето, която е е с дългогодишна давност. Вещото
лице е посочило, психоемоционалното напрежение, като самостоятелна причина,
сама по себе си не представлява етиологичен фактор за възникването на
артериална хипертония, но може да бъде провокиращ фактор за възникването му или
при наличието на такова да промени хода на неговото протичане. Това заболяване на ищеца не се е повлияло
през годините от приложената антихипертензивна терапия.
Видно
от заключението по СМЕ, извършена от вещото лице д-р Е. К. – психолог, както
нивото на тревожност като устойчива характеристика, така и моментното ниво на тревожност на ищеца, са над средните
норми. По скалата на манифестирания
страх, резултатите са показали много високо ниво на тревожност и страх. Вещото
лице е посочило, че това е един показател, че стресът при ищеца преминава в
дистрес и е необходима сериозна психологическа работа, за да може да се
преработи преживяното и да се овладее състоянието на тревожност, стрес и страх.
В открито съдебно заседания на 05.11.2018 г., вещото лице обяснява, че
дистресът е постоянно стресово състояние, напрежение, повишаване на кръвното
налягане, честа смяна на настроенията, което може да доведе до редица
психосоматични заболявания. Вещото лице уточнява, че е много възможно да
съществува причинно-следствена връзка между образуваното наказателно
производство, задържането и нивото на дистрес на ищеца.
По
делото е прието заключението по СМЕ, извършена от вещото лице д-р Н.С.Д.,
специалист офталмолог. Вещото лице, след като е анализирало представената по
делото медицинска документация и след извършения офталмологичен преглед на
ищеца, е приело, че не би могло да се изведе категорична пряка причинна връзка
между наличните патологични промени, установени в очния статус на ищеца и
воденото срещу него наказателно производство.
Заключенията по СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.В.Л.-Т. и П.Б.Б..
Свидетелката
Л.-Т. заявява, че познава ищеца от 30 години. Свидетелката сочи, че до 2010 г.,
ищецът бил ведър, спокоен и контактен човек. След като срещу него се завело
наказателно дело, се променил рязко. Ищецът се чувствал зле, „смазан“,
постоянно говорел за това, че не е виновен, че това, което му се е случило, ще
го доведе до безизходица, чувствал се непотребен и непълноценен, понижило се
самучуствието му. Появили се и здравословни проблеми, ищецът „вдигал“ кръвно,
имал много тежка форма на конюнктивит, станал неспокоен. Не могъл да си намери
работа, тъй като му искали свидетелство за съдимост и от „следственото“ не му
давали документ. Свидетелката сочи, че „в момента“ (свидетелката е разпитана на
18.12.2017 г.,), ищецът е таксиметров шофьор.
СвидетелкатаБ.заявява,
че познава ищеца от около 2000 година, като двамата били колеги в V-то РУ. Описва
ищеца като образован, общителен и весел човек, ползвал се с добро име, бил добър
професионалист, намял никакви наказания. За случая през 2010 г., свидетелката
разбала от телевия, от вестник и от колегите си в работата. Впоследствие
разбрала и че ищецът е бил задържан. Свидетелката
сочи, че след това е видяла ищеца към края на 2010 г., след като е бил уволнен
дисциплинарно. Ищецът изглеждал зле, съсипан, здравословно не бил добре. Твърдял,
че се чувства много унизен и от задържането му и от уволнението. Останал без
работа и без доходи. Многократно си
търсел работа, но не го взимали
никъде заради воденото наказателно производство. Страхувал се да не му вземат
къщата, тъй като имал заеми, които не можел да изплаща. От колегите му също имало
негативно отношение, те не се интересували от него, говорели че е престъпник и
мястото му е в затвора. Впоследствие, когато трябвало да се върне в системата
на МВР, отказали да го върнат в същото районно управление и го пренасочили в
друго. След второто обвинение го принудили да напусне.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Отговорността
на П. на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и
чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П. на Р.Б.
(като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявения иск, тъй като осъществяващо и ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи и П., при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Следователно, основателността на иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е
прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното не
съставлява престъпление; да е претърпял
посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на правозащитните органи на Държавата в лицето на П. се пораждат
и при прекратяване на наказателното производството било защото извършеното не
съставлява престъпление, било защото обвинението е недоказано.
В
настоящия случай, по делото се установи, че с постановление от 14.10.2010 г. по ДП № 195/2010 г. по
описа на СО-СГП, Ж.И.М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
Безспорно се установи също така,
че с постановление от 28.02.2012 г. на прокурор от СРП, наказателното
производство по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. на
СРП, е било прекратено по отношение на Ж.И.М., на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 199 НПК.
Впоследствие,
по същото досъдебно производство, с постановление от 25.10.2012 г. ищецът отново е бил
привлечен като обвиняем, като с постановление от 29.05.2013 г., наказателното
производство по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. на
СРП, отново е било прекратено по отношение него, на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Разпоредбата на чл. 242 и сл. НПК уреждат правомощията на
прокурора след завършване на разследването. Съгласно чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК,
прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че обвинението
не е доказано. Видно и от мотивите на самото постановление, досъдебното
производство е прекратено, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, че
автор на деянието е именно ищеца. Това основание за прекратяване на
производството съответства на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на
обвинението, което съответства на основанието за търсене на отговорност за
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето.
При това положение съдът приема,
че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на
исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране на отговорността на
ответника, остава да бъде установено наличието на причинна връзка между
вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, което
не е извършено от ищецът.
Относно иска за присъждане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди:
Съдът приема, че от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че провежданото наказателно
производство срещу ищеца му се е отразило неблагоприятно. Свидетелката Л.-Т.
сочи, че след като срещу него било „заведено“
наказателно дело, ищецът се променил, чувствал се зле, бил „смазан“, постоянно говорел за това, чувствал се непотребен и непълноценен,
понижило се самочувствието му. Ищецът не
могъл да си намери работа, а впоследствие работел таксиметров шофьор. СвидетелкатаБ.сочи,
че в края на 2010 г., ищецът изглеждал зле, съсипан, здравословно не бил добре, чувства се много унизен и от задържането му
и от уволнението. Останал без
работа и без доходи. Колегите му имали негативно отношение към него.
Съдът приема, че негативните
последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление
лице се подразбират и от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесните периоди -
от 14.10.2010 г. до 28.02.2012 г. и от 25.10.2012 г. до 29.05.2013 г., т.е. от привличането на ищеца към наказателна отговорност (от който момент е налице „обвинение в
извършване на престъпление“) до прекратяване на наказателното производство
спрямо ищеца, последният е имал
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди,
подлежащи на репариране от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС
по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009г., е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо
ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо отделение,
по делото Й.срещу България (I.v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
Съдът приема, че при определяне на размер на дължимото
обезщетение следва да се вземе и задържането на ищеца за срок от 24 часа по ЗМВР. Независимо дали се касае
за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72
часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд
или за наложена от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража“, при
неоснователност на обвинението причинените в резултат на незаконното задържане
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия
размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на ВКС по
тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК (в този смисъл и решение №95/08.05.2011 г. по гр.
д. №849/2010 г., ІІІ г.о., ВКС).
С оглед на горното искът е
доказан по основание по отношение на неимуществените вреди, които съдът
установи, че ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство, а именно: негативни емоции, нарушените приятелски връзки,
чувството на стрес, тревога. Възраженията на ответника за
липсата на връзка между обвинението
против ищеца и претърпените от него неимуществени вреди са неоснователни.
При това положение съдът приема,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените
вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи
неимуществени вреди и в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
производството по което е било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като
морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”.
Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно
ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва
да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането,
състоянието, причинителят и др. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). В решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват
в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия. В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него решения на ВКС) е
прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който
ищецът е имал качеството на обвиняем (около 2 години), че ищецът е бил обвинен
в извършване на престъпление два пъти в рамките на едно и също производство (от
14.10.2010 г. до 28.02.2012 г. и от 25.10.2012 г. до 29.05.2013 г.), че повдигнатото срещу ищеца
обвинение е било за тежко престъпление, мерките
за процесуална принуда спрямо ищеца – задържане, и
цялостното отражението, което всичко това е имало върху живота на ищеца.
Държавата отговаря и за вредите от
незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само
когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова
разрешение е издадено. Тези вреди са част от вредите от неоснователно обвинение
(решение № 166/03.08.2018 г. по гр.д. № 4454/2017 г. на ВКС, ІV ГО).
Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца към момента на образуване на досъдебното
производство – 51 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен,
както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за такъв
тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго. В същото време не е
установено по наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на
брой и/или интензивни процесуално– следствени действия.
Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая, образуваното наказателно
производство се е отразило негативно на ищеца и в професионален план, на
авторитета и служебната му репутация. В
решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. №820/2012 г. на ВКС, ІV ГО, се изтъква,
че при определени професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и
пр.), очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване
на законите, са изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица,
упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Отделно от това, случаят е бил публично оповестен,
което допълнително е довело до негативни преживявания на ищеца.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 8 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението
е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема,
че сумата от 8 000 лева в пълна степен отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени
вреди.
Предвид
изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в
размер на 8 000 лева, до който
предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лева, искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Относно иска за присъждане на сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди:
Както беше посочено, по делото се
установи, че са налице първите две от предпоставките за уважаване на иска чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да бъде ангажиране на
отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, което не е извършено от ищецът. В т. 11 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи.
С оглед установеното от фактическа страна, доказаха се
твърденията на ищеца, че по силата но договор за заем от 21.06.2011 г., е
получил в заем от М.П.Н., сумата от 15 000 лева, която й е върнал
на 05.08.2016 г. (видно от договор за заем с нотариална заверка на подписите и
двете разписки). Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
Искът, обаче, е неоснователен, тъй като не се установява
ищецът да е претърпял сочените имуществени вреди.
Както беше посочено, между ищеца и трето лице (М.П.Н.)
валидно е възникнало правоотношение
по договор за заем, по силата на който ищецът е получил предмета на договора -
заместими движими вещи, в случая, парична сума в размер на 15 000 лева, на
заемателя. В правната сфера на заемателя е възникнало задължение за връщане на
получената сума, което задължение е следвало да бъде изпълнено на части, но
същото е изпълнено изцяло и предсрочно. Ищецът нито е претърпял загуба, нито е
пропуснал полза. Поради това, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отделно от това, следва да се посочи и че пропуснатата полза подлежи на
обезщетяване само когато съставлява приход за имуществото на пострадалия, който
не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е
случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства
(решение №73/2017г по гр.д № гр. д. № 3728 по описа на ІІІ г.о. за 2016 г.), да
е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и
получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните
действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода
да е реално и сигурно (решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. №142/2010г.),
свързано с конкретните обстоятелства. При липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
По отношение на претенцията за законна лихва:
Съгласно
т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, „При незаконни актове на правозащитни органи
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и
началния момент на погасителната давност възниква: от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство“. В
практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат
в сила (така решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ
г.о.).
Според
чл. 243, ал. 10 (Доп. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е обжалвано от обвиняемия или от
пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата П., а когато е
обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 (предишна ал. 5
- ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) НПК подлежат на проверка по
реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419,
ал. 1 НПК).
От
цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал. 4 (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 05.11.2017 г.) НПК, защото може служебно да бъде отменен от
по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван пред съд.
В
редакцията на текста на чл. 243, ал. 10 (предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017
г.) от НПК, с допълнение - ДВ, бр. 71 от
2013 г., е предвидено, че отмяната може да се извърши в срок до две години,
когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една
година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. В изключителни случаи Главният прокурор може да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на този срок. Редакцията на предишната ал. 9 на чл. 243 НПК пък е предвиждала, че когато не са били
налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или
неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата П..
Следователно,
разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1211/10
г., ІІІ г.о., е приложимо и след допълнението на чл. 243, ал. 10 (предишна ал.
9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г.) НПК, предвид възможността Главният прокурор да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на предвидените срокове (в този смисъл: Решение № 184 от 26.05.2015
г. по гр. д. № 7127/2014 г. на ВКС, ІV ГО и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по
гр. д. № 6686/2014 г. на ВКС, ІV ГО).
От значение за преценката е дали
постановлението за прекратяване е съобщено на лицето, което претендира вредите
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дали то е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, респ. дали има
постановено постановление за отмяна на постановлението за прекратяване от
прокурор от по-горна П.. В случай че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било съобщено на ищеца, то по отношение на него,
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен.
В настоящия случай, по делото
липсват твърдения и не са представени доказателства, постановлението (постановленията)
да е обжалвано пред съд от ищеца. В този случай и при липса на твърдения и
доказателства този акт на СРП да е отменен от прокурор от по-горна П., следва
да се приеме, че двете постановления за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца са се стабилизирали на датата на постановяването им –
- 28.02.2012 г. и 29.05.2013г. и за ищеца се е породило правото да получи
обезщетение за вредите, претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление, признато като такова с прекратяването на
наказателното производство. От този момент следва да се приеме, че ответникът е
и в забава /аргументът за последното от т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. №
892/2015 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС/. Ищецът претендира вземане за лихва от
по-късна дата – 05.06.2013 г. и с оглед диспозитивното начало, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо ведно със законната лихва, считано от 05.06.2013 г.
Относно
разноските:
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за извършени такива в размер на 3000 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2017
г., приложен на лист 2 от делото. С
отговора на исковата молба (л. 107) ответникът е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, вида и обема
на събраните доказателства, както и след като съобрази, че относно решаващите
за изхода на спора въпроси е налице задължителната съдебна практика, което
определя сложност на спора в по-ниска степен, и след като съобрази разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението
следва да се намали на 2500 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение (2500
х 0.16). Ищецът е представил доказателства и за платена държавна такса в размер
на 10 лева, която, на основание чл.
10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът му дължи изцяло.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да
заплати на Ж.И.М., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, както следва:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 8 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца от незаконните му обвинения в
извършване на престъпления по ДП № 195/2010
г. на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. на СРП, ведно със законната лихва, считано
от 05.06.2013 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, сумата от 400
лева – разноски по делото, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 10 лева – държавна
такса, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 8 000 лева до
пълния предявен размер от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, и иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 15 000 лева -
обезщетение за имуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: