№ 1103
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500536 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 5692/24.01.2023г.,
подадена от "ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, жк. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ No 4-6,
представлявано от Р. Ив. М. – Тодорова – управител, срещу Решение № 4045 / 19.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 7510/ 2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е
прието за установено в отношенията между ищеца Е. Г. М., ЕГН ********** от ******* и
ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите от: 4 797.62лв., от които - 4419.13лв. - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 8.08.2008г., 378.49лв. - договорна лихва за периода 08.08.2008-
14.01.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013г. до
окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист и заповед №683/31.01.2013г. по ч.гр.д.№969/2013г. на ВРС по чл.417
ГПК поради изтекла погасителна давност, на осн. чл.439 от ГПК. Жалбоподателят е осъден
да заплати и разноските за първа инстанция.
В подадената бланкетна жалба се моли да бъде отменено постановеното от ВРС
решение, като неправилно, постановено в нарушение на материални и процесуалния закон
и въззивната инстанция да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. В срока
по чл. 259 ал.1 от ГПК страната не е изложила конкретните си оплаквания, извън
бланкетните такива. Едва с молба от 08.02.2023г., т.е. извън срока по чл. 259 ал.1 от ГПК
страната излага мотиви в насока за допуснато процесуално нарушение, предвид че съдът не
бил изискал изп. дело No 10087 / 2013г. по описа на ДСИ при РС – Варна и отправя
искането си към въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че
е недопустимо след срока за обжалване, жалбоподателят да право нови оплаквания, като
въвежда нов предмет и пороци, извън тези, касаещи приложението на императивна
материалноправна норма. Твърди, че не следва да се уважава доказателственото искане на
първо място, защото е несвоевременно отправено, а на следващо, тъй като страната е
бездействала в рамките на първоинстанционното производство. Моли се да се остави без
1
уважение въззивната жалба и да се присъдят разноските на въззиваемата страна за
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
По доказателственото искане: Жалбоподателят е депозирал единствено бланкетна
жалба в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, като не е конкретизирал пороците. Едва с
допълнителната си молба се въвежда конкретно оплакване, което е несвоевременно.
Съобразно разпоредбата на чл. 260 от ГПК жалбоподателят е следвало в своята въззивна
жалба в предвидения двуседмичен срок да посочи конкретния порок и да отправи исканията
по т.5, евент. т.6 от чл. 260 ГПК. Това не е сторено.Отделно, в отговора на исковата молба
отново бланкетно се твърди, че са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали
давността, без тези действия да са конкретизирани и да е посочено, че същите са
извършвани.Предвид изложеното и следва да се остави без уважение доказателственото
искане на жалбоподателя да бъде изискано изп. дело No 10087 / 2013г. по описа на ДСИ при
РС – Варна.
Спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма, поради което и
доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане постъпила въззивна жалба вх. № 5692/24.01.2023г.,
подадена от "ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, жк. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ No 4-6,
представлявано от Р. Ив. М. – Тодорова – управител, срещу Решение № 4045 / 19.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 7510/ 2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е
прието за установено в отношенията между ищеца Е. Г. М., ЕГН ********** от ******* и
ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите от: 4 797.62лв., от които - 4419.13лв. - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 8.08.2008г., 378.49лв. - договорна лихва за периода 08.08.2008-
14.01.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013г. до
окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист и заповед №683/31.01.2013г. по ч.гр.д.№969/2013г. на ВРС по чл.417
ГПК поради изтекла погасителна давност, на осн. чл.439 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя да бъде изискано изп. дело
No 10087 / 2013г. по описа на ДСИ при РС – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2023г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
2
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3