№ 3290
гр. С, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110137420 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ вр. чл.126- 178 АПК.
Образувано е по жалба на П. срещу Решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на
Общинска служба Земеделие Западна, връчено на 28.06.2022 год., за възстановяване правото
на собственост на земи във възстановими стари реални граници в землището на Д, с което е
отказано възстановяване в полза на наследниците на В Г М правото на собственост по
отношение на Нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници
на кв.Д, в местността „П“, имот пл.№2637, к.лист №9 от кадастрален план, изработен 1939г.
Обосновавайки се, счита, че Решението е необосновано и постановено в противоречие със
закона, поради това, че при постановяването му не са взети предвид две влезли в сила
съдебни решения, отнасящи се за същия имот.
Ответникът по жалбата- Общинска служба Земеделие Западна /ОСЗ- Западна/ счита
жалбата за неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на решението.
Съдът, след като извърши служебна проверка на действителността на
обжалвания индивидуален административен акт и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира следното:
С обжалваното Решение № 9847/41 от 23.06.2022год., Общинска служба Земеделие
Западна е отказала да възстанови правото на собственост във възстановими стари реални
граници на наследниците на В Г М за имот Нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща
се в строителните граници на кв.Д, в местността „П“, имот пл.№2637, к.лист №9 от
кадастрален план, изработен 1939г. В решението е записано, че за имота са представени
скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ с изх.№94-3-18/05/17.02.2006г.,
влязла в сила Заповед №РД-64-04/17.02.2006г. на Кмета на СО, район Студентски по чл.11,
1
ал.4, изр.2 от ППЗСПЗЗ и скица-проект по КККР с изх. №15-236971-07.03.2022г. Мотивите
за постановяване на отказ са, че имот пл.№2637 попада в стар кадастрален план на гр.С, -
„Напоително поле“ и съответства на имот №126 от плана на военния терен на землище Д.
Имот пл.№2637 от кадастрален план, изготвен 1939г. е отчужден с Царски указ
№29/10.12.1943г., обнародван в ДВ, бр.2 от 1944г. за нуждите на Министерство на войната.
Съгласно писмо изх.№833-81/20 от 15.02.1951г. по описа на поделение №35130 до
Министерство на вътрешните работи (отдел „Капитално строителство“) и с копие до
началника на поделение 40500, относно предаването на документите по собствеността на
терена в с.Д, Софийско, Министерство на народната отбрана е изплатило стойността на
парцел №126 на собственика В Г М.
Видно от първото съдебно решение, посочено от жалбоподателката - Решение от
22.12.1998г. по гр. д. № 9797/1996г. по описа на СРС, 40 състав е предявен иск с правно
основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно посочената правна норма лицата, пропуснали да
подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска
служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си
върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да
бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината
по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба
по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се
възстановява собствеността.
В мотивите на Решението е вписано, че от събраните в процеса гласни доказателства
е установено, че имот пл.№2637, к.лист №9 от кадастрален план на гр.С, местност
„Напоително поле“, изработен 1939г., с площ от 2.210 дка е придобит от В Г М по силата на
давностно владение, като до момента на образуване на ТКЗС е изтекъл нормативно
определения срок в пар.4 от ЗС. Не е изследван статута на имота на по-късен момент, нито
дали е бил отчужден и по какъв ред. Съдът е посочил, че не следва да се произнася дали
възстановяването на правата върху имота следва да се извърши в съществуващи на терена
стари, реални граници или по реда на чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ, доколкото със съдебното
решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото то се
осъществява от поземлената комисия, като единствен компетентен орган по поземлената
собственост.
Поради изложеното с Решение от 22.12.1998г. по гр. д. № 9797/1996г. по описа на
СРС, 40 състав е признато за установено на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на
Органа на поземлената собственост, тогава ПК „Студентска“, че З М Я, И М В, Б П В, В С В
и И С В, като наследници на В Г М, починал на 04.03.1965г., имат право да им бъде
възстановена собствеността върху имот пл.№2637, к.лист №9 от кадастрален план на гр.С,
местност „Напоително поле“, изработен 1939г., с площ от 2.210 дка.
Видно от самата правна норма на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а и от мотивите на Решение от
22.12.1998г. по гр. д. № 9797/1996г. по описа на СРС, 40 състав, последното единствено
признава на определени лица правото да бъде възстановено в тяхна полза правото на
2
собственост върху имот, притежаван от наследодателя им към момента на образуване на
ТКЗС, но няма възстановително действие. Правото на решение по какъв начин да бъде
възстановен имота е изцяло предоставено на органа по поземлената собственост.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. №2/96 г.,
ОСГК, съгласно което „със съдебното решение се признава или отрича правото на
възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската поземлена
комисия по местонахождение на имота с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се
произнася по възстановяването. Съотношението между съдебното решение и актът на
поземлената комисия се извежда и от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ. Когато съдебното
решение е влязло в сила след обнародването на обявлението, че е изготвен план за
земеразделяне, собствениците ще бъдат обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, т. е. съдебно
признатото право на възстановяване на собствеността, макар и върху точно
индивидуализирани обекти, ще се трансформира в право на собственост върху земи от
държавния или общински фонд с решение на поземлената комисия." От тук следва, че
положителното развитие на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не обвързва ОСЗ да
издаде решение за възстановяване на правото на собственост при обвързана компетентност,
а единствено възстановява правото на ищците да претендират възстановяването.
Впоследствие процедурата следва да продължи, като ОСЗ прецени дали са налице
предпоставките за реално възстановяване на имота или е налице пречка и наследниците
следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 106 ЗСПЗЗ.
В този смисъл е и последователната съдебна практика по приложение на
разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. С Решение № 144 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3694/2019 г., I г. о., ГК се приема, че решението на съда в производството по чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ за имоти в урбанизираната територия не е достатъчно, за да се счита приключила
процедурата по възстановяване правото на собственост. Дори с него да е разрешен спора по
същество относно правото на възстановяване на собствеността и да е индивидуализиран
бившия имот по някакъв план, с това не приключва процедурата по възстановяване на
собствеността, защото имота не се индивидуализира по действащият план на населеното
място и настъпилите правоизменящи факти до влизане в сила на ЗСПЗЗ.
В Решение № 868 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 12/2009 г., I г. о., ГК се приема,
че „производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е исково, но в това производство не могат да се
разрешават спорове относно това на общия наследодател, или на неговите наследници е
принадлежал имота към момента на колективизацията.... Възникналите спорове за
материалното право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ се разглеждат в
производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, което има за предмет установяване кой е бил
собственик на имота към момента на колективизацията, тъй като това е релевантния момент
за реституцията, посочен в чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ."
В Решение № 2840 от 24.04.2019 г. на АдмС - С по адм. д. № 772/2019 г. се приема
следното: „Правилно и законосъобразно СРС е приел, че съгласно чл. 14 от ЗСПЗЗ
общинската служба по земеделие се произнася с решение относно: 1. Възстановяването на
3
правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари
реални граници; 2. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в
нови реални граници с план за земеразделяне; 3. Признаването на правото на собственост
при условията на § 4-4л. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ лицата, пропуснали
да подадат заявления в срок, могат да установят с иск правото да възстановят собствеността
си върху земеделските земи, като въз основа на постановеното решение общинската служба
по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се
възстановява собствеността. В този смисъл въз основа на решението на съда, с което е
уважен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие
следва да се произнесе с решение дали да възстанови правото на собственост в стари или
възстановими реални граници, с план за земеразделяне или да постанови изплащането на
обезщетение по чл. 10б от закона."
Видно от второто решение, посочено от жалбоподателката – Решение от 04.12.2007г.,
постановено по адм.д. № 2331/2006г. по описа на СГС, Административно отделение, III - Е
състав е отхвърлена жалбата на З М Я, И М В, Б П В, Й Л Я, Г В Г и И С В срещу Заповед
№ РД - 64 - 04/17.02.2006г. на кмета на Район „Студентски" - Столична община, с която на
основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 6 по Протокол № 1/07.02.2006г. на
постоянно действащата районна техническа комисия за част от бивш имот пл. № 2637 /к.л.
№9/ по кадастрален план на гр.С, местност „Напоително поле“, изработен 1939г., попадащ,
но не нанесен в к.л.№550 по ОЗРКП на гр.С, местността „Студентски град“, одобрен с
Решение №92 по Протокол №23 от 19.03.2001г. на СОС, с площ от 567кв.м.
От мотивите на Решението е видно, че със Заповед № РД - 64 - 04/17.02.2006г. на
кмета на Район „Студентски" - Столична община, на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е
одобрено Решение № 6 по Протокол № 1/07.02.2006г. на постоянно действащата районна
техническа комисия съгласно което част от бивш имот пл. № 2637 /к.л.№9/ по кадастрален
план на гр.С, местност „Напоително поле“, изработен 1939г., целия с графически изчислена
площ от 2245кв.м. е застроена, като площта на тази част е 567кв.м. Прието е, че частта от
567кв.м. се намира в оградената територия на спортен комплекс, където има футболно
игрище и през мястото преминават кабели НН и слаботокови такива.
Съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ застроената част от имот в урбанизирана територия,
която не подлежи на връщане, се определя служебно от техническата служба на общината
при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми.
Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на
общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно, това решение има значение в случай, че Общинската служба по
земеделие е отказала да възстанови собствеността поради наличието на извършено върху
имота мероприятие. Това решение би било задължително за прилагане само в случай на
възстановяване на собствеността по отношение на имота в стари реални граници и то в
частта, с която е определена каква част от този имот е застроена или по отношение на нея е
4
реализирано мероприятие, което е пречка за възстановяване.
В обжалваното решение на ОСЗ Западна е прието, че собствеността върху имота не
подлежи на възстановяване в стари реални граници не поради това, че е застроен, а поради
фактическото отчуждаване на имота в полза на Държавата и за държавни нужди,
предшестващо образуване на ТКЗС.
Поради изложеното атакуваното решение на ОСЗ Западна не се явява противоречащо
на влезли в сила съдебни решения.
По делото е прието заключение на СТЕ, което е оспорено от жалбоподателката по
същество. Съгласно заключението, след направено проучване вещото лице е установила, че
с доклад до Негово Величество Царя № 244 от 9 декември 1943 г., Министъра на войната е
приложил Указ № 29 от 04.01.1944 г. от името на регентите на България /приложение №1
към експертизата/: 1. Да се отчуждят за нуждите на войската в землището на с.Д - Софийско
от около 827 235 кв.м частни и общински места съгласно приложените план и скица. 2.Да се
прогласи спешност за завладяването на имотите съгласно чл.54 от същия закон. 3.
Стойността на отчуждените имоти да се заплати от съответния параграф по бюджета на
Министерството на войната.към експертизата е приложен и Списък на собствениците на
имотите, които се отчуждават и предават на Министерство на Народната отбрана,
поделение 1735 в С – Д, като под № 126 е имота на В Г от с.Д (Приложение 2-2). Вещото
лице е изготвила Комбинирана схема на имот пл.№ 2637 от кад.план на Софийско
напоително поле и имот 126 от списъка на собствениците на имоти, които се предават на
МНО, като при съвместяване с графиката на имот 126 е видно, че двата имота са идентични.
Вещото лице е констатирала, че с писма № РД-12-02-7602/15.04.2022 г. и № РД-12-02-
7876/21.04.2022 г. Общинска служба по земеделие - Западна е поискала информация от
Областна администрация на област С - Областен управител, проведена ли е отчуждителна
процедура за имот, собственост на В Г М с пл.№ 2637, кад.л.9 по стар кад.план от 1939 г.,
последващ № 126 на парцела, с площ 2210 кв.м във връзка с Царски указ № 29/10.12.1943 г.,
обнародван в ДВ бр.2 от 1944 г. На л.121 в делото е приложено писмо изх.№ ОА23-
7742/27.05.2022 г., в което е отговорено на ОСЗ „Западна" от областната администрация на
Област С, че имот пл.№ 2637, к.л.9 е включен в списъка на имотите отчуждени за нуждите
на Министерство на войната с посочения по-горе Царски указ. Видно от страница втора на
писмо изх.№ 833-81/20 от 15.02.1951 г. (л.122-123) по описа на поделение № 35130 до МВР
(отдел „Капитално строителство") и с копие до началника на поделение 40500 относно
предаването документите по собствеността на терена в с.Д, Софийско, МНО е изплатило
стойността на парцел № 126, който е идентичен с имот пл.№ 2637, к.л.9 на В Г М.
Решенията на Общинските служби "Земеделие" са индивидуални административни
актове, които се постановяват от компетентния по местонахождението на недвижимите
имоти орган по поземлена собственост. Неспазването на някое от изисквания за
законосъобразност на административните актове води до тяхното опорочаване под формата
на нищожност или унищожаемост и съответно обявяване на нищожността, тяхната отмяна
или респ. изменение от съда съобразно неговата компетентност. За да е законосъобразен
5
един административният акт на първо място той следва да е издаден от компетентен орган
т.е. от орган овластен за това в пределите на неговата компетентност. Предметната
компетентност на административния орган се изразява в две насоки: на първо място, за да
бъде издаден един административен акт въпросите с които е сезиран административният
орган трябва да му бъдат подведомствени, т.е. органа да не навлиза в предметната
компетентност на др. държавни органи и на второ място - административният орган да е
компетентен вътре в сферата на административната подведомственост. Само издаденият
административен акт от орган, който не е компетентен по материя, степен или място е
нищожен и не поражда правни последици. Законодателят е определил компетентността на
Общинските служби "Земеделие" в нормите на чл. 33 от ЗСПЗЗ. Издаваните от тях
индивидуални административни актове се контролират от съда, чрез обжалването им като
първа инстанция пред районния съд. Материалната компетентност на Общинските служби
"Земеделие" се изразява в следните техни законови правомощия: възстановяват
собствеността върху земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, признават правото на
обезщетяване с компенсационни бонове и обезщетяват собствениците със земи от
общинския поземлен фонд в предвидените от ЗСПЗЗ случаи; оземляват безимотни и
малоимотни граждани със земеделски земи от държавния и от общинския поземлен фонд;
съхраняват, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и
данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, издават или заверяват скици при
извършване на разпоредителни сделки, делби, обезщетяване, оземляване, отчуждаване,
промяна на предназначението и оценяване на земеделски земи, както и в други, предвидени
от закона, случаи.
Решенията на органите на поземлената собственост биха били нищожни, в случай
че те са издадени извън предметната (материалната), компетентност на колективния
административен орган, но не и ако е опорочено законово предписаната процедура по
издаването им.
В случая атакуваното решение не страда от пороци до степен на нищожност, като
настоящия състав намира и, че са спазени изискванията на закона, касаещи процедурата по
издаването му. ОСЗ в рамките на своята компетентност е извършила проверка за реда по
който следва да се извърши възстановяване на правото на собственост по отношение на
имота. Индивидуализирала е същия и е събрала нужните документи за установяване дали
конкретния имот подлежи на възстановяване с оглед изискванията на чл.10 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ Възстановяват се правата на собствениците или на
техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Следователно, за да подлежи на възстановяване земята трябва
да е била земеделска към момента на включването й в ТКЗС или към момента на образуване
на ТКЗС, в случаите, когато не е включена в селскостопанска организация; да е била
собственост на конкретно лице или да е била отнета неправомерно към релевантния момент,
6
както и ако е отчуждена по специален закон - по отменения чл. 12 от Закона за
собствеността на гражданите, да е върнато полученото парично обезщетение.
От събраните по делото доказателства е видно, че имот пл. № 2637 попада в стар
кадастрален план на гр. С - „Напоително поле" и съответства на имот № 126 от плана на
военния терен на землище Д, бил е отчужден с Царски указ № 29/10.12.1943г., обн. ДВ № 2
от 1944г. за нуждите на Министерството на войната и за имота е било заплатено
обезщетение - стойността на парцел № 126, на собственика В М. Съдът намира, че
посоченото се установява безспорно от заключението на изслушаната СТЕ и от
представените по делото от страните и от вещото лице Царски указ № 29/10.12.1943 г.,
писмо изх.№ 833-81/20 от 15.02.1951 г. и писмо изх.№ ОА23-7742/27.05.2022 г.
Отчуждаването на имот пл. № 2637 от кадастралния план от 1939г. е станало по
силата на Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена
полза (ЗОНИДОП, обн. ДВ, бр. 18 от 23.02.1885г., отм. ДВ, бр. 300 от 22.12.1948г.). От
текста му става ясно, че отчуждаването е способ за придобиване на собственост от страна на
Държавата. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОНИДОП (отм.) съдилищата постановят отчуждаване на
имота, когато е обявена и доказана обществена нужда. Това може да стане по различен
начин, като съгласно т. 1 на същия член, един от тях е издаването на Царски указ. В
Решение № 601 от 29.09.2010г. по гр.д. № 504/2009г. на I ГО на ВКС е прието, че
отчуждителното действие по ЗОНИДОП (отм.) настъпва в няколко момента: чрез
„полюбовно съгласие", когато собственикът няма възражение срещу отчуждаването -
аргумент от чл. 16, чл. 22 и чл. 47 ЗОНИДОП (отм.); по съдебен ред, като с решението на
съда се прогласява отчуждаването на конкретния имот - чл. 16 и чл. 17 ЗОНИДОП (отм.), а
определянето и изплащането на обезщетението е последващо действие, което също може да
премине през съдебна процедура, но въводът във владение се извършва едва след изплащане
на обезщетението- чл. 38 и чл. 44 ЗОНИДОП (отм); при „мълчаливо съгласие" на
собственика, когато той обжалва само оценителния протокол, без да обжалва правилността
на самото отчуждаване - в този случай вещно- прехвърлителният ефект настъпва след
влизане в сила на заповедта в необжалваната част; „фактическо отчуждаване", при което
отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са
изпълнени формалностите на закона - в тази насока е съдебната практика, постановена от
Върховния съд- решение № 63 от 14.02.1934 г. по ч. пр. 3/33 г. на ВКС, решение № 124 по
гр. д. № 335/1932 г. на III ГО, както и № 325 по гр. д. № 233/1935 г. на ВКС III ГО; решение
№ 505/04.10.1937 г. по гр. д. № 314/1936 г. на ВКС, III ГО; № 776/19.11.1929 г. по ч. гр. д. №
776 от 19.11.1929 г. на I ГО; решение № 85 от 04.02.1933 г. по гр. д. № 156/1931 г. на II ГО,
решение № 686 от 14.11.1938 г. по гр. д. № 358/1937г. (всички цитирани в Определение №
198 от 19.03.2012г. пo гp.д. № 1159/2011г. на I ГО, ГК на ВКС). ЗОНИДОП е отменен през
1948г., но следва да се приеме, че отчуждителната процедура е завършила именно по него.
Видно от Указ №29 е постановена спешност на отчуждаването, като доколкото
отчуждаването е за нуждите на войската, следва да се приеме, че е в обществена полза.
Съгласно чл. 54 и сл. ЗОНИДОП в хипотезата на прогласена обществената полза от
7
отчуждаването и на спешността за завладяването на отчуждаването на имотите не се
провежда съдебно производство. В настоящия случай по делото няма никакви данни да е
възразявано от собствениците по реда на чл. 55 ЗОНИДОП по отчуждението и/или
определеното обезщетение, като това, че обезщетението е изплатено сочи на завършване на
производството. В тази връзка следва да се отбележи, че Писмо изх. № 833 - 81/20 от
15.02.1951 г. по описа на поделение № 35130 до Министерството на вътрешните работи
(Отдел „Капиталово строителство") е официален документ и има материална
доказателствена сила, поради което и същото обвързва с констатацията си както страните,
така и съда.
Следователно към момента на образуване на ТКЗС В М не е бил собственик на имот
с пл.№ 2637, кад.л.9 по стар кад.план от 1939 г., доколкото е настъпил вещно -
транслативния ефект на отчуждаването и правото на собственост върху имота е преминало
от патримониума на В М в този на Държавата.
Следователно ОСЗ Западна е мотивирала атакуваното решение в съответствие с
предоставени й документи с обвързваща материална доказателствена сила и доколкото по
делото не са събрани насрещни доказателства, установяващи различен статут на имота към
момента на обобществяването, то и Решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на Общинска
служба Земеделие Западна се явява правилно, обосновано и постановено в съответствие със
закона, поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на ОСЗ- Западна следва да бъдат присъдени
разноски за депозит за работа на вещо лице в размер на 250лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№144233 от 11.07.2022г. на П., с ЕГН ********** и
адрес: гр.С, кв.Д, бл.43, вх.А ет.4, ап.12 срещу Решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на
Общинска служба Земеделие Западна за възстановяване правото на собственост на
земи във възстановими стари реални граници в землището на Д, с което е отказано
възстановяване в полза на наследниците на В Г М правото на собственост по
отношение на Нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в строителните
граници на кв.Д, в местността „П“, имот пл.№2637, к.лист №9 от кадастрален план,
изработен 1939г.
ОСЪЖДА П., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.Д, бл.43, вх.А ет.4, ап.12 да
заплати на Общинска служба Земеделие Западна на основание чл.78, ал.3 ГПК съдебно
деловодни разноски в размер на 250лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-
гр. С в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9