Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260479
/ 31,03,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на десети февруари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско
дело № 1548/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
от М.С.Р. с ЕГН **********; против решение № 1354/13,04,2020 г., постановено по
гр. д. № 20598/2018 г. на РС Пловдив, Х гр. състав, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя,
че С.Т.Р. с ЕГН **********; е собственик,
на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 194, том І,
рег. № 1029, нот. д. № 157/2012 г. на нотариус И. И.
с рег. № 230, на следния недвижим имот:
поземлен имот, находящ се в с. У., общ. Родопи, с адрес ул. ** ** № *, с площ
от 240 кв. м., представляващ УПИ VІІІ-584, кв. 43 по плана на селото, ведно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от **
кв. м. и всички подобрения, при граници на имота: ул. ***, УПИ VІІ-583, УПИ
VІ-582 и УПИ І-585; и жалбоподателят Е
ОСЪДЕН да предаде владението на описания имот на посочения по-горе
собственик.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон,
жалбоподателят иска отмяната му и вместо това – отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата С.Т.Р. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните поделото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна
квалификация чл. 108 от ЗС, предявен от С.Т.Р. с
ЕГН **********; против М.С.Р. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на основание договор за продажба,
сключен с нотариален акт № 194, том І, рег. № 1029, нот.
д. № 157/2012 г. на нотариус И. И. с рег. № 230; е придобил правото на
собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с. У.,
общ. Родопи, с адрес ул. ***, с площ от 240 кв. м., представляващ УПИ VІІІ-584,
кв. 43 по плана на селото, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 71 кв. м. и всички подобрения, при граници на
имота: ул. ***, УПИ VІІ-583, УПИ VІ-582 и УПИ І-585. Твърди също, че
ответницата – негова дъщеря, ползвала първия етаж от жилищната сграда и,
въпреки отправената й изрична покана, отказва да го предаде на ищеца.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да признае правото на собственост на ищеца и да
осъди ответника да предаде на ищеца владението върху описания по-горе недвижим
имот.
С писмения отговор в срока по чл. 131 от ГПК
ответникът заявява, че не оспорва претендираното от ищеца право на собственост
върху процесния имот. Признава, че е ползвала същия по силата на уговорка с
ищеца, твърди да е напуснала имота отпреди предявяване на исковата молба,
поради което счита, че искът следва да се отхвърли.
Предпоставките за основателност на предявения
ревандикационен иск са три: ищецът да е собственик на имота, ответникът да
упражнява фактическа власт върху него; да липсва правно основание за
фактическата власт на ответника (като върху последния е доказателствената
тежест за установяване на обратното).
От представения пред РС нотариален акт № 194, том
І, рег. № 1029, нот. д. № 157/2012 г. на нотариус И.
И. с рег. № 230; се установява, че ищецът е придобил, на основание договор за
покупко-продажба от 22,06,2012 г., правото на собственост върху процесния
недвижим имот. С това се установява активната му материалноправна легитимация
по предявения собственически иск.
Възражението на ответника за това, че правата си
върху имота ищецът е предявил по време на брак в режим на СИО, първо е
несвоевременно предявено едва във въззивното производство, а на следващо място
– не би променило изложения по-горе извод, дори да се установят
обстоятелствата, на които се основава. Дори ищецът да не е изключителен
собственик на имота, а да притежава само идеална част от него или права в режим
на бездялова СИО, спрямо трето за собствеността лице
(каквото е ответника), той би могъл успешно да проведе защита по чл. 108 от ЗС
по отношение фактическата власт върху целия имот.
Относно упражняваната от ответника фактическа власт
върху процесния имот пред РС са събрани гласни доказателства. От показанията на
св. Р. (син на ищеца и брат на ответника) се установява, че ответницата била
допусната от ищеца да ползва първия етаж от процесната жилищна сграда.
Впоследствие обаче между тях възникнал конфликт и той я поканил да напусне но
тя отказала. Понастоящем ищецът няма достъп до първия етаж от жилищната сграда.
С това се установява и втората от посочените
по-горе предпоставки – ответникът упражнява фактическа власт върху процесния
имот. В негова тежест е при това положение да установи наличието на правно
основание за това, но в тази насока доказателства не са ангажирани.
С оглед изложеното предявения иск следва да се
приеме за основателен – следва да се признае правото на собственост на ищеца и
ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху процесния имот. Като е
достигнал до същия правен извод, РС е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноските за въззивното производство, които се констатираха в размер на 500
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1354/13,04,2020 г., постановено по гр. д. № 20598/2018 г. на
РС Пловдив, Х гр. състав.
ОСЪЖДА М.С.Р. с ЕГН **********; да заплати на С.Т.Р. с
ЕГН **********; сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: