РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Русе , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Петров
Секретар:Теодора И. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20204520103543 по описа за 2020 година
Предявените искове са с правно основание чл.200 КТ.
Ищецът Л. А. А. от гр.Русе твърди, че по силата на трудов договор № 09/05.02.2019
г. работел като моряк в "Дунав Турс Круизис" ЕАД-гр.Русе до 11.01.2020г. Заявява, че
работното му място било на пътнически кораб - М/К Престиж, задълженията му включвали
участие в швартови и маневрени дейности. На 14.10.2019г. при извършване на възложените
му дейности, а именно швартовка на бака на кораба, въжето на рудана се замотало и се
захапало във волтите на въжето, което наложило неговото освобождаване. А се навел да
оправи въжето, при което лявата му ръка се заклещила. За да освободи лявата си ръка,
инстинктивно посегнал с дясната си ръка да дръпне въжето, но същевременно въжето се
натегнало и захванало и дясната му ръка. Твърди, че попаднал в капан с двете си ръце
притиснати между швартовото въже и рудана, докато той се въртял, като ръцете му
тръгнали надолу в посока на движение на рудана. Започнал да вика за помощ, понеже
нямало как сам да спре рудана, а той щял да повлече цялото му тяло и да се стигне до
летален изход. Страничната част на рудана започнала да жули главата му, от което получил
нараняване в областта на челото. Колегата му П.И чул виковете на ищеца и се отзовал на
помощ. В последния момент той спрял рудана и го върнал назад, за да го освободи. На
лявата му ръка били премазани трети и четвърти пръст, а на дясната- втори, трети и
четвърти, имал травма на меките тъкани и сухожилия на ръцете, кожата на челото му била
силно наранена.Бил много уплашен, изпитвал ужас. Болката била непоносима, но не му
1
била осигурена медицинска помощ, нито бил заведен на преглед. Бил превързан от лекаря
на кораба- д-р Костова, а колегата му направил метални шини за четири пръста.
На 15.10.2019г. отлетял със самолет от Виена до Букурещ, а на 16.10.2019г. посетил
Спешно отделение на УМБАЛ-Русе, където му направили рентгенография, в резултат на
която се установили част от фрактурите. На 23.10.2019г. си направил нова рентгенография,
според която имал фрактура на дисталната фаланга на четвърти лъч на дясна длан, фрактури
на дисталните фаланги на втори и трети лъч на дясна длан, фрактури на дисталните фаланги
на трети и четвърти пръсти на лява длан.Бил в болницата от 24.10. до 29.10.2019г., като
претърпял оперативна интервенция на фрактурите на трети и четвърти пръст на лявата ръка
с поставяне на метални остеосинтези под ноктите и отгоре на ставата /първата става на
пръста/. Поставили му упойка, но когато излязъл от нея болката била непоносимо силна,
което наложило да му поставят венозно обезболяващо. Около месец бил с тези импланти,
като през целия месец изпитвал силна болка, поради което приемал обезболяващи -аулин и
течен аналгин.На 26.11.2019г. отново постъпил по спешност в болницата за отстраняване на
металните импланти, понеже болката и дискомфорта, които изпитвал били нетърпими.
Претърпял оперативна интервенция за отстраняване на металните импланти от трети и
четвърти пръст на лявата ръка и бил изписан за домашно лечение и насочен към
рехабилитация за раздвижването на трети и четвърти пръсти на дясната ръка и трети и
четвърти пръсти на лявата ръка. Твърди и че след тази операция месеци наред изпитвал
силна болка в ръцете, която продължавала и към момента на подаване на ИМ, като се
засилвала при промяна на времето.
Във връзка с подадената от ответника до ТП на НОИ декларация за трудова
злополука, с разпореждане №111/21.10.2019г. на НОИ ТП-Русе злополуката била
определена като трудова по чл.55, ал.1 КСО
Заявява, че нямал пълен юмручен захват на пръстите и не може да ги сгъва напълно,
както и че продължава физиотерапията. За периода 16.10.2019г.- 07.07.2020г. бил на
домашно лечение, като за периода 24.10.2019г.- 29.10.2019 г. бил болничен режим на
лечение.
В резултат на тази злополука претърпял и продължавал да търпи големи болки и
страдания, които продължавали и понастоящем.През един продължителен период от около
шест месеца, не можел да се обслужва сам, не можел да се къпи, да движи ръцете си
пълноценно. Не можел да се храни без чужда помощ, като всяко движение било болезнено,
като за него се грижила съпругата му, което било свързано с изключително неудобство и
страдания. Преживял много неудобства от състоянието си, страдал от факта, че разчита на
чужда помощ, че не може да се обслужва сам и че не може да върши никаква работа,
чувствал, че е в тежест на близките си. Трудно приемал факта, че е лишен от възможността
да осигурява издръжката на семейството си и не може да бъде пълноценен съпруг и глава на
семейство. Дълго време сънувал кошмари, сънувал че умира, страдал от безсъние, изпаднал
2
в депресивно състояние, спрял да излиза и да се вижда с приятели, постоянно се чувствал
подтиснат и много изнервен.
Счита, че в резултат на всичко описано по-горе е лишен от възможността да води
нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил
преди злополуката, които болки и страдания били неимуществени вреди по смисъла на
закона. Отделно от това вследствие на трудовата злополука претърпял много имуществени
щети изразяващи се в разходи за операция, болничен престой, закупуване на лекарства и
рехабилитация.
Предвид гореизложеното, моли съда да постановите решение, с което да осъди
ответника да му заплати:
сумата от 5464,00 лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 27.10.2020г. увеличение на иска/,
представляваща обезщетение за имуществена вреда в резултат на трудова злополука
изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение, ведно с
командировъчните, които получавал към момента на злополуката и получаваните
обезщетения за временна нетрудоспособност за периода 14.10.2019г.- 09.07.2020 г., сумата
от 420,00 лв., представляваща имуществена вреда за изразходвани средства за заплащане
консумативи за оперативната интервенция, закупуване на лекарства и медицински услуги -
рехабилитация, ведно със законната лихва върху горните суми от предявяване на иска до
окончателното плащане и сумата от 95 000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
на получените увреждания от трудовата злополука, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.10.2019 г. до окончателното й изплащане.Претендира разноски.
Ответното дружество "Дунав Турс Круизис" ЕАД-гр.Русе, чрез редовно
упълномощен процесуален представител в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва исковете
по основание и размер. Прави и възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ, което
определя на 90%. Оспорват се и изложените в исковата молба обстоятелства относно
настъпването на имуществените вреди, счита че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекалено завишено. Счита и че съгласно чл.200, ал.4 КТ,
дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено с размера на получените
суми по сключената задължителна застраховка на работниците и служителите за риска
„Трудова злополука".Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника "ЗАД "Алианц България" АД
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е изплатил
застрахователно обезщетение на ищеца в максималния размер съгласно условията на
сключената застрахователна полица. Поддържа, че неговата отговорност е лимитирана до
този размер, поради което не отговаря за обезщетяването на вредите, които го надхвърлят.
От фактическа страна:
3
Между страните не се спори, а и е видно от представените по делото преписи от
трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, че същите са били
в трудови правоотношения, като ищеца е заемал длъжността „моряк”. Безспорно е и че на
14.10.2019 г. при изпълнение на трудовите си задължения, А е претърпял злополука - при
навиване на въже на родана притиска двете си ръце и получава счупване на пръсти. С
разпореждане №111/21.10.2019г. на НОИ ТП-Русе/л.19/, злополуката е приета за трудова на
основание чл.55, ал.1 КСО.
По делото няма спор, че между третото лице и ответника е имало валидно сключена
задължителна застраховка "Трудова злополука", валидна за 2019 г., като във връзка с
претърпения от него инцидент, ищеца е получил на 05.05.2020 г. от застрахователя сумата
от 175,62 лв./л.113 и сл./.
По делото са представени фактури, с касови бонове към тях/л.42-л.56/, от които е
видно, че на ищеца са указани медицински услуги за периода 26.02.-14.08.2020г. на обща
стойност 430.00лв.
Ответното дружество е представило Инструкция за безопасност и здраве при работа с
котвено устройство/рудан/-л.65, с която ищеца се е запознал и подписал.
Назначената в производството СИЕ, след запознаване с представените по делото
доказателства и извършена проверка в счетоводството на ответника и НОИ, се е произнесла,
че за периода 16.10.2019г.-09.07.2020 г. на ищеца е било изплатено обезщетение поради
временна нетрудоспособност в размер на 4707,18 лв.Трудовото възнаграждение, което той
би следвало да получи за това време е 5725,26лв., а командировъчните които би получил за
същия период при непрекъсната работа възлизат на 3440.00 евро.
От приетата по делото СМЕ се установява, че от претърпяната трудова злопулука
ищецът е получил следните увреждания и свързаните с тях усложнения:1. Авулзионни /чрез
сухожилието на мускула разгъвач/ счупвания на далечните фаланги на четвърти пръст на
дясната ръка. Авулзионни /чрез сухожилията на мускулите разгъвачи/ счупване на
далечните фаланги на трети и четвърти пръсти на лява ръка, наложили оперативни
интервенции. Охлузване на челото. и 2. Контрактури на далечните междуфалагеални стави
на трети и четвърти пръсти на лявата ръка. Атрофия на Зудек с остеопороза и остеоартрит
на далечните междуфалангеални стави на трети и четвърти пръсти на лявата ръка.
Посттравматична деформираща артроза на ставите на втори, трети и четвърти пръсти на
двете ръце. В резултат на злополуката ищецът е получил трайно затрудняване на
движенията на лявата ръка и постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Вещото лице посочва, че установените увреждания могат да се получат от инцидента от
14.10.2019г. по начин описан в ИМ.На А е проведено шестдневно стационарно лечение/24-
29.10.2019г./, по време на което е извършено оперативно възстановяване, а впоследствие и
еднодневно стационарно лечение/26.11.2019г./, по време на което са извадени металните
4
тела от трети и четвърти пръст на лявата ръка, поставени при оперативната намеса. Между и
след оперативните интервенции, лечението е провеждано в домашно амбулаторни условия-
превръзки, хигиенно-охранителен режим и амбулаторно проследяване с временна
неработоспособност /16.10.2019г. - 09.07.2020г./, осем курса амбулаторна физикална терапия
/03.12.2019г. -07.07.2020г./. А е имал затруднения в движенията на трети и четвърти пръсти
на лява длан и на четвърти пръст на дясна длан с нестабилен хват на дясна длан за около 6
месеца и за около 9 месеца на лява длан. Към момента на прегледа/13.10.2020г./
продължава да има контрактури в движението на ставите на трети и четвърти пръсти на
лява ръка, като за четвърти пръст има пълна загуба на подвижност в ставата и
посттравматична деформираща артроза на ставите на втори, трети и четвърти пръсти
на двете ръце. Посочено е че в конкретния случай основният възстановителен период е
продължил около 9 месеца, като са останали контрактури на далечните междуфалангеални
стави на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които най-вероятно ще останат за
цял живот.Болките са били най-силни непосредстево след получаването им и продължават
със значителен интензитет до обездвижване на пръстите.Болки със значителен интензитет се
усещат в следоперативния период и в периода на раздвижване, а болки с по-слаб
интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат и години, особено при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.В експертизата е посочено, че
представените финансови документи за медицински услуги отговарят да са извършвани във
връзка с лечението на установените увреждания на ръцете на ищеца.
В о.с.з. на 08.12.2010г. вещото лице по СМЕ уточнява, че уврежданията на ищеца са
предполагали оказване на специлизирана медицинска помощ непосредствено след
инцидента. Експертът посочва и че дори и да е бил с каквито и да е ръкавици, ищецът най-
вероятно е щял да претърпи същите увреждания. Уточнява и че в едни случаи измъкване на
ръката от ръкавицата преди защипването, ръкавицата би оказала помощ, но в други самата
ръкавица увлича крайника и че ръкавицата не може да предпази от директното въздействие
на силите.
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно
обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване
по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително подробно
събраните по делото доказателства, медицинска документация, извършило е и преглед на
ищеца на 13.10.2020г.
Разпитаният свидетел П.И /колега на ищеца и присъствал на процесния инцидент/,
заявява, че инцидентът станал при швартоване на кораба, което представлява връзването му
с въжета. Когато се качил на мостика, свидетеля чул викове и видял, че А викал за помощ,
като шпилът работел на бавна скорост, а въжето било замотано в неговите ръце. И спрял
движението на електромотора и лично махнал ръкавиците на ищеца, като видял, че
пръстите му са премазани, а А бил неадекватен, пребледнял, хванал го за да не падне.
5
Извикали корабния лекар, сложили лед на пръстите на двете ръце и го придвижили към
кабината. Свидетелят твърди, че това което ищеца извършил било необходимо, т.к. няма
друг начин да се махне въжето, което не може да се махне без електромотора да бъде
включен. Електромоторът бил включен на първа бавна степен, в посока обратно на
навиването. Свидетелят установява, че процедира по същия начин, като по време на
инцидента нямало боцман. И категорично установява, че при процедурата ищеца бил с
ръкавици и че никой не ги е инструктирал на борда на кораба, само се разписвали в книгата.
Сочи и че ако не бил спрял механизма, най-вероятно ръцете на ищеца са щели да се
откъснат.
Свидетелят Д.Д./живееща на семейни начала на ищеца/, установява, че след
операцията А изпитвал силна болка около 6 месеца, както и че към момента изпитва болка.
През месеца между поставяне на имплантите и премахването им, ищеца се затворил в дома
им, не пускал децата в стаята си, не искал да излиза, бил депресиран, не можел да се къпи,
облича, храни сам. Свидетелят сочи и че към момента лявата ръка А няма пълен захват.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели по следните причини:
П.И, незаинтересован от изхода на спора свидетел е пряк и непосредствен очевидец –
възприел е лично състоянието на ищеца след трудовата злополука, оказал му е помощ без
която биха могли да настъпят още по-тежки травми. Показанията на Д.Д. също следва да се
кредитират. Фактът, че същата живее на семейни начала с ищеца не следва да мотивира
съдът да игнорира нейните показания. Дамянова, въпреки, че е заинтересована от изхода на
спора има пряко наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищеца след
безспорно претърпения инцидент и в най-голяма степен може да разкрие как се е чувствал А
след претърпените травми.
Свидетелят на ответната страна Й.С./работеща, като лекар на кораби на ответното
дружество/ сочи, че била повикана поради инцидент с ищеца. Свидетелят установил
незначително количество кръв, без открита рана и леко охлузване в областта на челото.
Заявява, че му дала обезболяващи, превързала му пръстите и сложила лед. Твърди, че
нямало нищо застрашаващо живота, което да я накара да вземе спешни мерки. На другата
сутрин си личало, че ищеца има фрактура на крайните фаланги на двата пръста на лявата
ръка. Свидетелят установява, че когато видяла ищеца, той нямал ръкавици на ръцете, не
видяла и наоколо ръкавици.
Другият ответен свидетел Н.Н./началник навигационно осигуряване в ответното
дружество/ установява, че е наясно с инцидента с ищеца, който бил инструктиран за работа с
рудан.Сочи, че изрично е посочено че служителите не следва да се отделят от пулта за
управление, когато се работи с рудана, а въжета и лостови системи могат да се пипат само
когато рудана не работи и че задължително при работа с рудана трябва да се ползват
специални ръкавици, които фирмата осигурявала. Твърди и че ищеца лично му е казал, че по
време на инцидента не е бил с ръкавици, за което съжалявал.
6
Показанията на свидетелите Й.С. и Н.Н. /служители на ответното дружество/, съдът
намира за неконкретни. Свидетелят С. твърди, че нямало нищо опасно в травмите на ищеца,
което твърдение е с явно противоречие с изявлението на вещото лице по СМЕ в о.с.з. на
08.12.2020г., че уврежданията на ищеца са предполагали оказване на специлизирана
медицинска помощ непосредствено след инцидента. Н. твърди, че ищеца лично му е казал,
че по време на инцидента не е бил с ръкавици, което противоречи изцяло на показанията на
единствения незаинтересован от изхода на спора свидетел И, установил, че лично е махнал
ръкавиците на ищеца след инцидента.
Затова и съдът приема, че гласните доказателства, събрани от Й.С. и Н.Н. не следва
да бъдат кредитирани, доколкото противоречат на установеното от преките и
непосредствени впечатления на св.И и приетата и неоспорена от страните СМЕ. Съответно
следва да се направи извода, че не се доказа от ответника соченото от него обстоятелство,
че по време на инцидента ищеца е бил без предпазни ръкавици.
От правна страна:
Исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от
трудова злополука са трудови по смисъла на чл.357 КТ, тъй като са във връзка с настъпила
злополука при изпълнението на трудово правоотношение между страните.
Представен е препис от разпореждане на НОИ ТП-Русе, с което настъпилата на
14.10.2019г. злополука с ищеца се приема за трудова, тъй като внезапното увреждане на
здравето му е станало през време и във връзка с извършваната работа. По този начин се
ангажира отговорността по чл.200, ал.1 КТ на ответника в качеството му на работодател да
обезщети претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Предвид това
основателността на исковете е безспорна. Спорният момент по делото е за размера на
същите, както и налице ли е фактическият състав, уреден в хипотезата на чл.201,ал.2 КТ –
допринесъл ли е А за трудовата злополука чрез допускане на груба небрежност, което ще е
основание за намаляване на отговорността на работодателя. По реда на чл.201, ал.2 КТ
отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а
именно когато работникът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Следователно по ал.2 на чл.201 КТ е правно релевантна не всяка форма на вина
на работника, а само грубата небрежност. Този вид небрежност се изразява в субективното
отношение на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, което означава работникът да е знаел, че с тези си действия би
допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Наличието
на груба небрежност не може да се основава на предположение, а трябва да бъде установена
по категоричен начин като доказателствената тежест по правилата на чл.154, ал.1 ГПК е на
работодателя. По делото не са събрани доказателства за наличие на подобно субективно
отношение и фактически действия, предприети от ищеца на 14.10.2019г.
7
На първо място, съдът приема, че по време на изпълнение на служебните си
задължения, ищецът е бил с предпазни ръкавици/вж. показанията на св.И/. На второ място,
вещото лице по СМЕ, заявява в о.с.з. на 08.12.2020г., че дори и да е бил с каквито и да е
ръкавици, ищецът най-вероятно е щял да претърпи същите увреждания. На трето място
следва да се отбележи и че в приложената от ответника Инструкция за безопасност и здраве
при работа с котвено устройство/рудан/-л.65 е посочено, че при работа с рудан
задължително се ползват лични предпазни средства и специално облекло, без да е посочено,
че работника трябва да е с ръкавици. В тази инструкция, както и в приложената длъжнастна
характеристика за длъжност „моряк“/л.15/ липсва и изискване за изключване на рудана от
електрозахранването преди особождаване на въжето. С оглед изложеното, съдът намира
подържаното от работодателя, възражение за съпричиняване на злополуката в хипотезата на
чл.201, ал.2 КТ за неоснователно и недоказано и че същият отговаря имуществено за
настъпилите вреди.
По искането за имуществени вреди.
Размерът на имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на
чл.200,ал.1 КТ, обхващат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи.
Пропуснатите ползи са вследствие осуетяване получаването в бъдеще на нормално
постъпващите доходи на пострадалия работник или служител от трудово възнаграждение
или други доходи. Този вид имуществени вреди са обусловени от настъпилата вследствие
увреждането нетрудоспособност на работника или служителя, който вече не е в състояние
да продължи да работи /временно или трайно/ на старата си работа и да получава
възнаграждението, което е получавал като здрав. Следователно пропуснатата полза се
определя като разлика между получаваното брутно трудово възнаграждение за съответната
длъжност /основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер/ и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия за група инвалидност.
При определяне на подлежащата на обезщетяване разлика се взема предвид не само
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя преди увреждането, но и
всички последващи изменения в него.
По делото не се спори, че за периода 16.10.2019г.-09.07.2020 г., а и от приетата СИЕ
се установява, че работника е бил временно нетрудоспособен, като за това време същия е
получил обезщетение по обществено осигуряване в размер на 4707.18лв., с 1 018,08 лв. по-
малко от следващото му се брутно тр.възнаграждение в размер на 5725,26лв.
Т.е. съдът приема, че иска следва да се уважи до размер на сумата от 1 018,08 лв., а
над него до пълния претендиран размер от 5464,00лв.да се отхвърли, като неоснователен по
следните съображения:
Горницата над сумата от 1 018,08 лв., а именно сумата от 4445,92лв. представлява
командировъчни, които ищеца би получил за процесния период при непрекъсната работа.
8
Съгласно ППВС № 4/68г.- т.5 в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база
при определяне размера на имуществените вреди от непозволено увреждане,се включват
всички добавки,които имат постоянен характер.Съобразно чл.15 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези,които се заплащат за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения,
които се изплащат постоянно заедно с полагащото си за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.В чл.215 КТ е
регламентирано обезщетението,което работникът или служителят има право да получи при
командироване, освен брутното си трудово възнаграждение. Командировъчните суми,които
включват пътни, дневни и квартирни пари не представляват допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани
с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от
храна и нощувка. Командировъчните суми трябва действително да са изразходвани при
изпълнение на служебните задължения извън населеното място,поради което не съставляват
пропусната полза, от която работникът да е лишен/в т.см. Решение №194/18.06.2015 по дело
№ 6546/ 2014 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Ищецът е претендирал и сумата от 420,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществена вреда-заплатени консумативи за оперативната интервенция, закупуване на
лекарства и медицински услуги – рехабилитация. Тази претенция съдът намира за изцяло
основателна, предвид представените доказателства за заплащане на сумата и посоченото в
СМЕ, че представените финансови документи за медицински услуги отговарят да са
извършвани във връзка с лечението на установените увреждания на ръцете на ищеца.
По искането за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, които понася пострадалият от трудовата злополука се
изразяват в претърпените физически болки и страдания, отражение върху психиката и
самочувствието по повод уврежданията. Размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД, обаче не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди/ Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС/
Приетите по делото писмени доказателства, медицинска експертиза и св. показания
9
на ищцовите свидетели, доказват изключително тежкото увреждане, настъпило в резултат
на трудовата злополука, което е било съпроводено с няколко месечно изключително
затруднение в употребата на ръцете на ищеца, както и с обслужване на личните му нужди
от друго лице. Следва да се отбележи и че само намесата на свидетеля И е предпазила ищеца
от възможен летален изход. Възстановяването е бавно, съпроводено с болки, възможно е и
ищецът да има продължителен дискомфорт, болка и контрактури на далечните
междуфалангеални стави на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които най-
вероятно ще останат за цял живот. Ноторно е и страданието, както и ограниченията,
свързани с поставянето на метални тела в пръстите на ръка. Наред с това следва да се
съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не
подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който
изпитва човек, при процесната злопулука. Частични данни за това има от гласните
доказателства. Показанията на св. И и св.Дамянова установяват, че ищеца е преживял силна
уплаха и шок от инцидента, налице са и данни за депресивно състояние на ищеца,
отчуждаване от семейството му, загуба на сън. Следва да се отбележи обаче, че тези
обстоятелства трудно биха могли да бъдат установени с каквито и да било доказателства,
тъй като това са преживявания, свързани с вътрешния мир на човека и свидетели на това
състояние, в което човек изпада, когато е сам, няма как да се ангажират. Следва да се
направи извода, че шока и стреса, който е изпитал, са оказали сериозно влияние върху
психиката му, което трудно би могло да се приеме, че отшумява в рамките на няколко
месеца.
Описаните по-горе увреждания, съпътствани със силни физически болки и страдания,
като се има предвид, че последните са продължили дълъг период от време, нормалният
човешки страх, изпитан при инцидента, невъзможността ищеца да бъде полезен за себе си и
семейството си, като се има предвид, че увреждането е настъпило в сравнително млада и в
същото време трудоспособна възраст, са довели до психически и емоционален дискомфорт,
поради което съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е 25000,00 лв.
Съгласно чл.200, ал.4 КТ определения размер на обезщетението за неимуществените вреди
следва да бъде намален с получената от ищеца сума от 175,62лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Трудова злополука". След това
намаление на ищеца се дължи сумата от 24824,38лв., до който размер предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част следва да се отхвърли.
Върху дължимите на ищеца суми следва да се присъди и лихва- от датата на
увреждането за присъдените неимуществени вреди, а за имуществените вреди- от датата на
предявяване на иска.
И двете страни по делото са претендирали разноски. Видно от приложения към ИМ
договор за правна защита и съдействие, предоставената на ищеца от адвокат Б.С. правна
защита е безплатна по реда на чл.38 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2,т.1 и
т. 4 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
10
възнаграждения, на адв. Симеонова следва да се присъди сумата в размер на 1574,73 лв.
адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната,
на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че
лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории
лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е
един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да
присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него
насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./. Безспорно ищеца е освободен от заплащане на д.т. и
разноски по делото. Следва да се има предвид обаче, че законодателят не е изключил
лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за
заплащане на разноските, направени от другата страна. По същество това освобождаване е
по силата на закона с оглед да се осигури на страната, която е ищец по трудов спор, достъп
до правосъдие. Същевременно касае се за освобождаване от такси и разноски по
производството /държавна такса, депозит за свидетел или вещо лице/, но не и от разноските
на насрещната по спора страна/ в т.см. Определение № 732 от 22.11.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5705/2013 г., III г. о., ГК/. Предвид изложеното А следва да заплати на ответното
дружество сумата от 1775,28 лв. предвид уважената/отхвърлена част от исковете. На
осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на РРС сумата от 1050.50лв.-държавна такса
и заплатените от БС възнаграждения за вещи лица в размер на 142,64лв.-съобразно
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Дунав Турс Круизис" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул. „Олимпи Панов“ №5, представлявано от С. С.Ф. да заплати на Л.
А. А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „......... сумата в размер на 24824,38лв.- обезщетение
за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2019г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.10.2019г. до окончателното плащане, както и
сумата от 1438,08лв.-претърпени от злополуката имуществени вреди, от които 1 018,08 лв.-
пропуснати ползи, които представляват разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение и обезщетение по обществено осигуряване за периода от 16.10.2019г. до
09.07.2020г. и 420,00 лв.- заплатени суми за лечение, ведно със законната лихва върху
11
обезщетението за имуществени вреди, считано от 19.08.2020г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. А. А., ЕГН ********** срещу "Дунав Турс Круизис"
ЕАД, ЕИК: ********* за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, които представляват разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение
и обезщетение по обществено осигуряване в размера над 1 018,08 лв. до 5464,00 лв. и за
заплащане на неимуществени вреди в размера над 24824,38лв. до 95 000,00лв.
ОСЪЖДА "Дунав Турс Круизис" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул. „Олимпи Панов“ №5, представлявано от С. С.Ф. да заплати на адв.
Б.С. от АК - Русе, с адрес: гр. Русе, ул."Църковна независимост" №3, ет.2 сумата от 1574,73
лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр.чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „......... да заплати на "Дунав
Турс Круизис" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.Русе, ул.
„Олимпи Панов“ №5, представлявано от С. С.Ф. сумата от 1775,28 лв.-разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Дунав Турс Круизис" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Русе, ул. „Олимпи Панов“ №5, представлявано от С. С.Ф., да заплати по
сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 1050.50лв., както и деловодни
разноски в размер на 142,64лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна
„Дунав Турс Круизис" ЕАД, ЕИК: *********– "ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59,
представлявано от О.Ц.П. и А. Б. А..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12