Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав в открито заседание на 10.03.2021година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №5816 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, чрез адв. В.Г., САК,
със съдебен адрес: ***, в качеството си на адвокатски пълномощник на „Ю.“ ЕООД
против Р.Ц.Л., ЕГН: **********,***, в която се твърди следното : въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК срещу Р.Ц.Л., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д.
№3879/2020, по описа на PC – Плевен. В рамките на предвидения от законодателя
14-дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, поради което се предявява
настоящият иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца
срещу ответника в настоящото производство. Вземането се обосновава със следното
: налице е договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на
вземания „***” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1
от договора, извадка от което се прилага. ”Ю.“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и е изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Съгласно
чл.29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи
на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код
и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “.
Между
кредитора „***” ЕАД, ЕИК: *** и Р.Ц.Л. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 22.04.2016 г. за
ползване на далекосъобщителна услуга за фиксиран номер *** с избран тарифен
план ***. Fix с абонаментна такса 15.80лева. с допълнително споразумение от
31.10.2014г. абонатът добавя за ползване мобилен номер *** с избран тарифен
план VIVA Free с ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПАКЕТ +Talk VIVA е месечна абонаментна такса
5.90лева и +1а1К Extra с месечна абонаментна такса 5.90лева. с допълнително
споразумение от 04.11.2014г. абонатът добавя и интерент услуга VIVACOM Net 20 е
месечна такса 15.80лв.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** от дата 06.10.2014, 28.10.2014, 31.10.2014 и
04.11.2014г., между ответника Р.Ц.Л., с ЕГН ********** и „***“ ЕАД ЕИК: *** са
издадени фактури №***/22.07.2017 г., ***/22.08.2017г., ***/22.09.2017г,.***/23.10.2017
г.,***/22.11.2017 г. за периода от 22.06.2017 г. до 21.11.2017 г., на стойност
126,63 лева.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество има
правен интерес да претендира незаплатения остатък от 125.56лв„ фактурирани за
три последователни отчетни месеца - за месец 07/2017г, 08/2017г. и за месец
09/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги на стойност 126,63 лв. е обусловило правото, на БТК/чл. 50 от ОУ във
връзка с чл.43 т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната Р.Ц.Л.. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите, от която ищцовото дружество се отказва и не претендира.
Датата
на деактивация на процесния абонамент е 31.08.2017г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК ЕАД,
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в
срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора
и Общите условия.". Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения.
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги“. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Когато
е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно
чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (ши периоди). “
Съгласно
чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и
се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес
изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия ти в индивидуалнш договор. Неполучаването на сметките за дължими
суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка. “
В
конкретния случай ответникът Р.Ц.Л. е подписала договор за далекосъобщителна
услуга, ползвала е мобилни номера не е изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като е това си поведение е изпаднала в забава.
Издадена й е фактура и в срок не я е заплатила. Изпълнен е фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да
понесе отговорността си.
Твърди
се, че от правна страна и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент
от тях. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за
цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не
е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да
уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати. В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право
от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Неслучайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В
чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. В чл.5.3 от
договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение №1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение №1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно
- представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Относно
уведомяването на длъжника за сключените цесии се излага следното : съгласно
чл.6 ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му,„Ю.“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- ***-Облигационно
право изд. Сиби 2007, както и ***, които приемат, че упълномощаването на
цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима
от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още
повече, когато длъжникът е неизправен. Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019
г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,
II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по пид. № 1711/2013г., II пио. на ВКС;
Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е
посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия
случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора
от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че Р.Ц.Л. не е изпълнила нито на мобилния оператор, нито на
„С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът
не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати
и на новия кредитор.
В
конкретния случай, длъжникът-ответник Р.Ц.Л. ,с ЕГН: **********не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване
на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с
чл.422 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Р.Ц.Л., ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на 125.56 лв. - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,
заведени под клиентски номер *** от дата 06.10.2014, 28.10.2014, 31.10.2014 и
04.11.2014, сключени между Р.Ц.Л., ЕГН ********** и „БТК” ЕАД, и отделно с
мораторна лихва за забава в размер 30.18 лв. за периода от 11.11.2017г. до
01.04.2020г. , съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират
се разноски.
В
срок е депозиран писмен отговор от ответницата Р.Ц.Л., съдебен адрес:*** който
се излага следното становище : от 2014г. е сменила постоянния си адрес от този,
посочен в ИМ на посочения в отговора. Не е получавала никакви писма от БТК АД
или друг заявил се за нов кредитор, дори след връчване на съдебните книжа
установила, че е вписана за уведомяване със стария си адрес. Твърди, че липсата на надлежното уведомяване за
актуалния й кредитор е пречка и прегражда възможността да знае на кого следва
да плати. Това се явява и пречка относно възможността й за правилна преценка
дали досежно основателността на заявил се за неин кредитор да го възприеме за
действителен такъв или не, респ. да признае или не съдебно заявените му
претенции. Твърди, че без надлежно уведомяване по чл.99 ал.4 от ЗЗД ищецът е
депозирал заявление по чл.410 от ГПК, при което на нея, като длъжник, й се
връчват съдебни книжа с посочване на ЮЛ, непознато за нея и с което няма
никакви договорни отношения и е логично
всеки такъв длъжник да депозира възражение, че точно на това ЮЛ не дължи
изпълнение. Посочва, че едва с ИМ е приложено уведомление за извършената цесия,
както и копие от двата договора между БТК АД със С.Г.Груп ООД и между последния
и Ю. ЕООД. Счита, че без изрична покана е недопустимо да се претендира от новия
кредитор мораторна лихва, като
отбелязва, че производството е прекратено в тази част.
Счита
иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по делото.
Твърди,
че изхождайки от издадената заповед за изпълнение и най-вече от датата на
претендиране на законна лихва - 13.08.2020 год., заявлението е подадено през
месец август 2020г. В тази връзка по отношение на претенцията за заплащане на
сумата от 43.81лв., явяваща се месечна сметка № *** за данъчно събитие от
22.07.2017г. е погасена по давност на основание чл.111 б.„в“ от ЗЗД, поради
изтичане на предвидената по закон тригодишна давност, за което прави
възражение. По отношение на останалата сума от претендираните 125.56лв. - 81.75лв.,
прави признание на иска и представя като доказателство ВБ за внасянето им по
сметка на ищеца.
Прави
искане към съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск в частта
му за сумата от 43.81 лв., а този в частта му за 81.75 лв. до пълния предявен
размер от 125.56лв. да го отхвърли като неоснователен или алтернативно като
погасен поради плащането му.
Възразява
срещу искането на ищеца за заплащане на разноски в заповедното и в исковото
производство.
В о.с.з. ищцовото дружество, не се
представлява, но е депозирано подробно
становище от страна на пълномощника адв.Г., приложено на 68 и сл. от делото.
В о.с.з. ответницата, редзовно
призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвди
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.
№3879/2020год. по описа на ПлРС се установява, че ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата на
13.08.2020год. Издадена е заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК за
процесните суми, като в срок е депозирано възражение от длъжника.
Искът с правно основание чл.422 от ГПК
е предявен своевременно, поради което е процесуално допустим. Вземането в
заповедното производство и в исковото е идентично по основание и размер. В хода
на делото ищецът е оттеглил претенцията си на основание чл.86 от ЗЗД и в тази
част производството е прекратено, с влязло в сила определение на съда.
Делото е попълнено с писмени доказателства,
които не са оспорени от ответната страна и от които се установява наличие на
описаното в обстоятелствената част на исковата молба валидно облигационно
отношение между страните по делото. С отговора
ответницата е заявила, че оспорва валидността на извършената цесия,
но самото задължение и неговия размер –
не оспорва. Прави възражение досежно погасяване на претенцията на ищеца за
сумата 434,81лв., дължима по фактура №*** от 22.07.2017год., като счита
вземането по същата за погасено по давност. В останалата част, вземането за
главница се признава и същата е
изплатила на ищеца сумата от 81,75лв. Предвди твърденията за ненадлежно
съобщаване на извършената цесия, счита, че не дължи разноски на ищеца – както за
заповедното, така и за исковото производство. Във вр. с наведените от
ответницата доводи, ищецът, чрез пълномощника си адв.Г., е навел подробни
доводи на совй ред, с които счита направеното възражение за погасяване на
вземането в размер 42,81лв.за неоснователно, както и счита за валидни спрямо
ответницата извършените цесии. Съдът намира доводите на ищцовата страна за
основателни и ги споделя. По делото са приети
доказателства за това, че „С.Г.
Груп” ООД е изготвило уведомление до длъжника за процесните две цесиите
/договори от 16.10.2018год. и от 01.10.2019год./, в качеството на пълномощник
на цедента по договора от 16.10.2018, съгласно изрично пълномощно за това
действие и в качеството на цедент по договора от 01.10.2019г. Липсват
доказателства това уведомление да е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. В случая, това уведомително писмо, заедно с
всички доказателства за извършените цесии са връчени на ответницата в хода на
делото, с връчване на препис от исковата молба и приложенията. С оглед разпоредбата
на чл.235 ал.3 от ГПК, този факт следва да бъде съобразен от съда при
произнасянето по съществото на спора. Процесните цесии са породили действие спрямо ответницата
и тя дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесните договори в полза
на последния цесионер – ищецът „Ю.” ЕООД. Няма нито твърдения, нито
доказателства ответницата да е извършила плащане на стария кредитор. Напротив,
видно от представената разписка, същата е извършила надлежно плащане на
настоящия си кредитор.
С оглед разпоредбата на чл.3 т.2
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците вр.§13 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, давността по отношение вземането
на ищеца за сумата от 43,81лв., с отбелязан на фактурата срок на плащане :
08.08.2017год., не е изтекла и вземането
е дължимо от страна на ответницата. До този размер искът следва да бъде
уважен-напаревно е уточнение в тази
връзка от ищеца, но не и като изменение на размера на предявения иск. Ето защо
за сумата 43,81лв. предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. За сумата 81,75лв. /разликата до
пълния размер претендираната главница от 125,56лв., или 125,56-43,81лв.=81,75лв./, искът следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане-извършено в хода на делото, на 19.01.2021год.
При този изход на делото на ищеца се
дължат разноски в пълен размер, съответно : за заповедното производство 25лв.
държавна такса и адвокатски хонорар 180лв.; за исковото производство 25лв.
държавна такса и 180лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че Р.Ц.Л., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от ***, пълномощник адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***,
сумата от 43,81лв.,
представляваща главница
за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под
клиентски номер ***, за което вземане е
издадена фактура *** от 22.07.2017год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3879/2020г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 125,56лв. /или за
сумата 81,75лв./, като ПОГАСЕН чрез
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р.Ц.Л., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, пълномощник адв. В.Г., САК, със съдебен
адрес: ***, разноски по делото за исковото производство – 25лв. държавна
такса и 180лв. възнаграждение за един адвокат и разноски по ч.гр.д. №3879/2020год.
по описа на ПлРС - 25лв. държавна такса и 180лв. възнаграждение
за един адвокат
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: