№ 17288
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110168030 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 64 ГПК.
Производството е образувано по молба на А. И. П. за възстановяване
на срока за подаване на отговор на исковата. В молбата се твърди, че
пропускането на срока се дължи на невъзможност на страната да узнае
своевременно за връчването на препис от исковата молба и да организира
защитата си, доколкото не е уведомена лично за производството /а чрез другия
ответник в производството/ и от години не живее в България.
Ответната страна по молбата – П. И. П., изразява становище за нейната
неоснователност.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
депозираната от ищеца молба, намира следното.
Молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е подадена от ответника в срока по чл. 64,
ал. 3 ГПК /от връчване на разпореждане на съда от 08.11.2024 г., в чийто
мотиви е посочено, че отговора на исковата молба е подаден след срока по чл.
131 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от
закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В съдебната
практика безпротиворечиво под "особени непредвидени обстоятелства" се
разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън
волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които
обичайно не могат да бъдат предвидени. Тези обстоятелства трябва да са
попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в
рамките на определения срок, т. е. в продължение на същия тя следва да е
била обективно лишена от възможността да упражни процесуалното си право
1
въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на
процеса, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите
обстоятелства. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни
последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на
техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се
позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 46 ГПК, сочи, че когато съобщението не може да
бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно
да го приеме, като такова „друго лице“ може да бъде всеки пълнолетен от
домашните му или който живее на адреса. С получаването на съобщението от
другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът
може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било
възможно да узнае своевременно за връчването.
В конкретния случай, установява се по делото, че препис от исковата
молба е връчен на ответника А. П. по реда на чл. 46 ГПК – чрез другия
ответник по спора С. П.. Установява се от служебно извършената справка,
както и от приложените от молителя писмени документи, че ответникът А. П.
е с регистриран настоящ адрес в САЩ от 2001 г.
Настоящият съдебен състав намира, че от релевираните в молбата
твърдения се установява и настъпването на особени непредвидени
обстоятелства, препятстващи изготвянето в срок на отговор на исковата
молба, респективно - упражняване правото на ответника по чл. 131 ГПК,
поради което намира, че са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното, депозираната от ответника А. П. молба за
възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена.
Независимо от горното, за пълнота следва да бъде посочено, че
настоящия правен спор е образуван по искова молба за съдебна делба и се
развива по правилната на особеното исково производство. С оглед на това,
независимо дали ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, или не, наведените от тях възражения и оспорвания в това число
- възражението по чл. 30 ЗН, подлежат на съвместно разглеждане с предявения
иск и /доколкото преклузията за тях настъпва в първото по делото съдебно
заседание – чл. 342 ГПК, а не както погрешно е изложил в мотивите на
разпореждането си от 08.11.2024 г. – в срока по чл. 131 ГПК/.
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 64, ал. 2 и 46, ал. 3 ГПК, по искане
на ответника А. И. П., срока му по чл. 131 ГПК за подаване на отговор на
искова молба вх. № 90900/19.03.2024 г.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3