Решение по дело №491/2018 на Районен съд - Ловеч

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 

                      

                              гр. Ловеч, 07.06.2019 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря………….....Петя М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 491 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

          Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез адв. В.Г., против В.Л.В., с адрес: ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.Л.В. е образувано ч.гр.д № 2301/2017 г. по описа на РС-Ловеч, като против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1251.17 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 104.36 лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по чл. 422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване, ищецът предявява и осъдителни искове срещу ответника за плащане на договорна неустойка в размер на 119.97 лв. /след допуснато изменение в размера на този иск от 679.60 лв. на 119.97 лв./, както и неплатени лизингови вноски в размер на 467.21 лв.

Посочва се, че между „Космо България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Теленор България“ ЕАД/ и ответника В.Л.В., с абонатен номер при оператора № *********, е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 26.10.2015 г., сключен за мобилен номер ********** по програма Резерв Стандарт 39,99 лв., като при възползване от преференциални условия на оператора, абонатът е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy A5 White, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 24.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер ********** е фактурирано под абонатен номер № *********.

Изтъква се, че за потребените от абоната-ответник услуги за посочения мобилен номер за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г., ищецът е издал следните фактури с абонатен номер № *********: фактура № **********/01.01.2016 г. за отчетен период на потребление 01.12.2015 г.- 31.12.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 25.60 лв., платима в срок до 16.01.2016 г.; фактура № **********/01.02.2016 г. за отчетен период на потребление 01.01.2016 г.- 31.01.2016 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 33.65 лв., 24.59 лв. – незаплатени лизингови вноски и 25.60 лв. – незаплатен баланс по предходната посочена фактура или общо дължима сума по втората фактура - 83.84 лв., платима в срок до 16.02.2016 г.

Твърди се, че с кредитно известие № **********/01.03.2016 г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -4.07 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 24.59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 83.84 лв., при което задължението за плащане възлязло на сума в размер на 104.36 лв., платима в срок до 16.03.2016 г.

          Ищецът твърди, че поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 104.36 лева, на основание чл. 75 във вр. с чл. 19 б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалния договор с ответника и издал по абонатния му номер крайна фактура № **********/01.04.2016 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 1251.17 лева, представляваща сбор от незаплатения остатък в размер на 104.36 лева за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 679.60 лева, както и незаплатени лизингови вноски в размер на 467.21 лева.

В допълнителната молба-становище се посочва, че предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси. С оглед на това, ищецът заявява, че претендира неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за ползваната от ответника програма „Резерв Стандарт“ за мобилния му номер /по 39.99 лв./, възлизащи общо на стойност 119.97 лв.

          В исковата молба се твърди още, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка SAMSUNG модел Galaxy A5 White, били обявени за предсрочно изискуеми, на основание т. 12 ал. 2 от Общите условия, приложими към лизинговите договори.  

          С оглед на изложеното, ищецът предявява при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 104.31 лева, произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатния му номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и осъдителни искове за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 119.97 лева – начислена договорна неустойка и сума в размер на 467.21 лева – незаплатени лизингови вноски по договора с посочения по-горе абонатен номер.

Претендира присъждане и на разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адв. Р. Б., като особен представител на ответника, с който оспорва предявените искове и е направила възражения.  

          В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище на пълномощника му адв. В.Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността на претенцията. 

Ответникът В.Л.В. се представлява от особения си представител адвокат Б., която поддържа отговора си и моли да бъде съобразено заключението на вещото лице с направената корекция в съдебно заседание относно размера на неустойката.

          От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2301/2017 г. по описа на РС-Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е образувано ч.гр.дело № 2301/2017 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1380/26.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника В.Л.В. за сумата от 1251.17 лева,  мораторна лихва за периода от 17.04.2016 г. до 09.10.2017 г. в размер на 188.01 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и  разноски по делото: 28.78 лева - платена държавна такса и 198.45 лева - адвокатски хонорар.

В Заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнение по Договор за далекосъобщителни услуги от 26.10.2015 г. Предоставяните по договора услуги са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № *********. За периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г. длъжникът е потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги, съгласно сключения договор в общ размер на 1251.17 лв., за които операторът е издал крайна фактура № **********/01.04.2016 г., платима в срок до 16.04.2016 г.

С Разпореждане № 365/05.02.2018 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по нея срещу длъжника, в едномесечен срок от получаване на съобщението.

          Заявителят е предявил иск за установяване на част от вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

          От представения по делото Договор за мобилни услуги от 26.10.2015 г., е видно, че същият е сключен между дружеството – ищец, като оператор, и ответника, като потребител, с избран абонаментен план – Резерв Стандарт 39.99 лв. на месец, за предпочетен номер 359892058752, с първоначален срок на договора – 24 месеца, считано от 26.10.2015 г. до 26.10.2017 г. 

Представен е и Договор за лизинг от 26.10.2015 г., сключен между ищцовото дружество, като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, по силата на който, лизингодателят се е задължил при условията на този договор и Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство - марка Samsung, модел Galaxy A5 White с посочения по-горе телефонен номер, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 565.57 лева с включен 20 % ДДС, като е уговорено изплащане на устройството посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 24.59 лв. всяка, съгласно вписан в договора погасителен план. В чл. 4 от лизинговия договор е посочено, че с подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.

В т. 11 от Договора за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

За потребените от абоната-ответник услуги за мобилния му номер за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г., ищецът е издал следните фактури с получател – ответника, записан с клиентски номер № *********: фактура № **********/01.01.2016 г. за отчетен период 01.12.2015 г. - 31.12.2015 г., с начислена за периода сума за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски/ в размер на 1.01 лв. и вноска лизинг – 24.59 лв., или общо дължима сума 25.60 лева, платима в срок до 16.01.2016 г.; фактура № **********/01.02.2016 г. за отчетен период 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 33.65 лв., 24.59 лв. –вноска лизинг и 25.60 лв. – незаплатен баланс от предходен период с ДДС, с общо дължима сума по фактурата 83.84 лв., платима в срок до 16.02.2016 г.

 С кредитно известие № **********/01.03.2016 г., издадено за отчетен период 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г., е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -4.07 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 24.59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 83.84 лв., при което задължението за плащане възлязло на сума в размер на 104.36 лв., платима в срок до 16.03.2016 г.

          Издадена е и фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г., с начислена обща сума за плащане в размер на 1251.17 лева, представляваща сбор от незаплатения остатък в размер на 104.36 лева за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилния договор в размер на 679.60 лева, както и незаплатени лизингови вноски в размер на 467.21 лева.

          От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава дължимостта на сумите по издадените фактури, като вещото лице е констатирало, че неплатените суми са на салдо по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, аналитична партида В.Л.В.. Относно размера на неустойката вещото лице уточни в съдебно заседание, че е 119.97 лева, съобразно Спогодба между Комисията за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД.

          Препис от посочената спогодба е представен в хода на делото от ищеца, но в същата изрично е отразено, че влиза в сила от 12.01.2018 г. и се прилага за нови договори, сключени на и след тази дата.  

          При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи във връзка с предявените три обективно кумулативно съединени иска:

 

          По установителния иск с правно основание на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за незаплатени далекосъобщителни услуги:

          От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 26.10.2015 г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последния цена съгласно уговорения абонаментен план.

          В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от процесния договор, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане дължимите суми.

          От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено, се установи, че ответникът не е заплатил задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г. в общ размер от 104.36 лева. Следователно, същият се явява неизправна страна по договора, от което следва, че предявеният срещу него положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за сумата 104.36 лева, произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 26.10.2015 г., е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /26.10.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането.

 

          По осъдителния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 205 ЗЗД, за заплащане на лизингови вноски:

Няма спор по делото, че ответникът е получил мобилно устройство по процесния договор за лизинг, чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски, всяка от които по 24.59 лева с включен ДДС.

Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на неплатените лизингови вноски за предоставеното на ответника устройство във връзка с абонамента за мобилния му номер след м. април 2016 г. /месецът, в който е издадена крайната, последната фактура/, е 467.21 лева. За да направи това заключение, вещото лице след справка при ищеца, е констатирало, че лизинговата цена по договора за лизинг в размер на 565.57 лева е разсрочена на 23 бр. лизингови вноски, като първоначалната вноска е 0.00 лв., а всяка следваща по 24.59 лв. с включен ДДС. Към датата на справката лизингодателят е фактурирал 4 бр. лизингови вноски за 98.36 лева /4х24.59 лв./, при което след м. април 2016 г. остават неплатени 467.21 лева /565.57 лв. – 98.36 лв./.

При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови вноски в установения общ размер от 467.21 лева за периода след м. април 2016 г. до м. септември 2017 г. по погасителния план по договора за лизинг, предявеният осъдителен иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Освен това, няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, нито е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец.

           

По осъдителния иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на неустойка:

          Съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно вземането си за неустойка. Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката.

          В конкретния случай от Общите условия на дружеството - ищец се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора /чл. 19б, „в“ от ОУ/, а същевременно договорът, сключен между ответника и дружеството, съдържа уговорка за неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора /т. 11/. Ищецът не представи доказателства за твърдяното едностранно прекратяване на договора от негова страна. Едностранното прекратяване на договора от ищеца, независимо дали с едномесечно писмено предизвестие в хипотезите на чл. 19в от ОУ или без предизвестие в хипотезите на чл. 19б от ОУ, е правна възможност, която във всеки случай следва да бъде упражнена чрез негово волеизявление, което съгласно общите правила на чл. 14 от ЗЗД, поражда действие с достигането му до насрещната страна по договора. По делото няма данни по какъв начин ищецът е обективирал волята си да прекрати едностранно договора, за което ответникът да узнае. Ето защо, съдът приема, че договорът за мобилни услуги не е бил валидно прекратен едностранно от ищеца, поради което за последния не е възникнало право на неустойка за предсрочно прекратяване на договора съгласно т. 11 от същия и като последица от това, предявеният осъдителен иск за заплащане на неустойка в претендирания размер от 119.97 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

          При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията. Представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

          При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 103.80 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 301.35 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и депозит за вещо лице.

На адвокат Р.Б. от ЛАК следва да се изплати сумата 200.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

          Водим от горното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на В.Л.В., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 104.36 лв. /сто и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 26.10.2015 г., за абонатен номер ********* за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /26.10.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, на основание чл. 79 във връзка с чл. 205 от ЗЗД, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 467.21 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски след м. април 2016 г. до м. септември 2017 г. по погасителния план по Договор за лизинг от 26.10.2015 г. за мобилен номер 359892058752, с абонатен номер *********.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, против В.Л.В., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата 119.97 лв. /сто и деветнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси на ползвания абонамент по Договор за мобилен номер 359892058752, с абонатен номер *********.

ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 103.80 лв. /сто и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 301.35 лв. /триста и един лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.

БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД: IBAN: ***.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Р.Б. от ЛАК сумата 200.00 лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на В.Л.В..

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 2301/2017 г. по описа на ЛРС, за съобразяване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: