Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 16.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като
разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 8988 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №60231
от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 79204/2017 г. по описа на СРС, 36
състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ, че Х.А.М. *** ЕАД сумата от 4461,15 лева (от които 51,86
лева - цена за дялово разпределение) - представляваща незаплатена цена за
доставена топлинна услуга за битови нужди през периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, пл. „*******, аб. №
15232, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 18.05.2017г. до окончателното плащане, за която сума на
26.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 31221/2017г. по описа на СРС, 36 състав, като така
предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4786,24
лева (от които 96,74 лева - цена за дялово разпределение). Със същото решение
са отхвърлени предявените от „Топлофикация София" ЕАД срещу Х.А.М.
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
сумата от 784,44 лева (от които 22,88 лева - върху цената за дялово
разпределение) - мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. до 02.05.2017 г.,
като ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
129,26 лева разноски в заповедното производство и сумата от 984,77 лева -
разноски в исковото производство. Решението е било постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Топлофикация София" ЕАД -
„Бруната“ ООД.
Срещу решението
в частта му, в която са уважени предявените искове за стойността на доставената
топлинна енергия е подадена въззивна жалба от ответника Х.А.М.. Въззивникът поддържа, че за периода 2009 г. –
2019 г. процесният имот е бил предмет на съдебни спорове, като до приключването
им ответникът не го е обитавал, влизайки във владение след постановяване на
решение №179/02.12.2019 г., по гр.д. №3085/2019 г., по описа на ВКС, I ГО. Сочи, че след този момент по
негова инициатива имотът е посетен от служители на „Бруната“ ООД, които са
констатирали, че всички уреди са изгаснали и са за подмяна, а жилището е
необитаемо от 11 години. В хода на устните състезания въззивникът поддържа, че
е признат за собственик едва на 30.12.2019 г. и от този момент е влязъл във
владение, като наследниците на починалия собственик на имота не са признавали
правото му на собственост в качеството му на заветник. Предвид изложеното моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен.
Въззиваемият –
ищец „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който
оспорва същата, без да са изложени конкретни съображения, с искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Привлеченото на
страната на ищеца трето лице – помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно, а в обжалваната част и допустимо, като постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за основателна по следните
съображения:
Спорните
отношения между страните се развиват в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016
г. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от същия
закон.
Пред въззивната
инстанция са приети като доказателства представените с въззивната жалба
констативен протокол №043429 от 21.02.2020 г., съставен между служител на
„Бруната“ ООД и ответника Х.М., както и две съдебни решения на ВКС. В
констативния протокол е отразено, че се извършва отчет за актуализация на
уредите за дялово разпределение, които са за подмяна, и е вписано, че жилището
е необитаемо от 11 години. Според съдържанието на представеното решение
№135/14.02.2019 г., по гр. д. №3188/2017 г., на ВКС, II ГО, е отменено
въззивното решение и признато за установено по отношение на наследниците по
закон на починалия на 26.03.2009 г. С.М.М. – ответниците Н.М., М.Х., С.К.М. и Е.С.,
че ищецът Х.А.М. е собственик на оставено в негова полза от С.М.М. нотариално
завещание от 28.11.2007 г. на нотариус Ц.С., за недвижим имот, представляващ
Апартамент №9, находящ се в гр. София, СО, р-н „Средец“, във вътрешния блок с
изложение към изток, на площад „*******. От представеното решение
№179/02.12.2019 г., по гр. д. №3085/2019 г., на ВКС, I ГО, се установява, че е
оставена без уважение молбата на К.Д.Я.-М.за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на
горепосоченото решение на ВКС.
Така
ангажираните доказателства, неоспорени от ищцовото дружество, сочат, че за
процесния период правото на собственост на ответника Х.М. е било оспорено от
наследниците по закон на починалия титуляр на правото на собственост на
процесния имота – С.М., поради което настоящият въззивник е бил в дългогодишен
съдебен спор с тях. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената от
„Топлофикация София“ ЕАД в първоинстанционното производство искова молба от
22.04.2009 г., с която Х.М. е предявил иск по чл. 108 ЗС срещу наследниците по
закон на С.М., както и депозираната от ответника до топлофикационното дружество
молба от 21.03.2016 г., с която заявява, че макар и собственик на процесния
имот в качеството му заветник, е възпрепятстван от законните наследници на починалия
завещател да упражнява владение върху имота.
През процесния
период ответникът се легитимира като заветник на починалия собственик на
процесния имот, но същевременно като титуляри на същото това вещно право са се
заявявали и наследниците по закон на починалия собственик – наследодателя С.М..
В такава хипотеза настоящият съдебен състав приема, че приложима за
определянето кръга на задължените да заплащат топлинна енергия лица се явява
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 02.03.2014 г. на
„Топлофикация София“ ЕАД, според които при смърт на клиент физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача, който открива
на името на наследник или наследници нова партида съобразно наследствените им
дялове, ако не са уговорили помежду си друго. Уредените правила в общите
условия сочат, че при настъпила смърт на физическо лице – битов клиент на
топлинна енергия заплащането на задълженията за топлофицирания имот поначало са
в тежест на наследниците по закон, особено в хипотеза като настоящата, при
която за процесния период те са претендирали да са титуляри на правото на
собственост и не са свели до знанието на ищцовото дружество възникналия с
настоящия ответник правен спор. Клаузите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ
предвиждат, че при смърт на клиент – физическо лице и до уверяването на
„Топлофикация София“ ЕАД, задължени за потребената топлинна енергия се явяват
законните му наследници, но не и заветникът в качеството му на частен
правоприемник. Ето защо и за процесния период от 01.05.2013 г. до 30.04.2016
г., в който е съществувал правен спор за собственост между настоящия ответник и
законните наследници на починалия завещател, Х.М. не се явява пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявения иск за потребена топлинна
енергия, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед горните
мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част,
с която е уважен установителния иск за дължимост от страна на ответника на
сумата от 4461,15 лева (от които 51,86 лева - цена за дялово разпределение),
представляваща незаплатена цена за доставена топлинна услуга за битови нужди
през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. и искът да бъде отхвърлен.
Решението следва да бъде отменено и в частта с присъдените в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски за заповедното и исковото производства.
По разноските:
С огледа изхода
на спора, на въззивника следва да се присъдят сторените в производството пред
СГС разноски в общ размер на 389,22 лв., от които 89,22 лв. – държавна такса за
подадената въззивна жалба и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №60231 от 06.03.2020 г., постановено по гр.
дело № 79204/2017 г. по описа на СРС, 36 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ, че Х.А.М. *** ЕАД сумата от
4461,15 лева (от които 51,86 лева - цена за дялово разпределение) -
представляваща незаплатена цена за доставена топлинна услуга за битови нужди
през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, пл. „*******, аб. № 15232, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.05.2017 г. до
окончателното плащане, за която сума на 26.05.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 31221/2017 г.
по описа на СРС, 36 състав, както и
в частта с
присъдените в полза на „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски от 129,26 лв.,
дължими в заповедното производство и сумата от 984,77 лева - разноски в първоинстанционното
производство, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр.
чл. 150 ЗЕ, за установяване, че ответникът Х.А.М. с ЕГН ********** *** ЕАД
сумата от 4461,15 лева (от които 51,86 лева - цена за дялово разпределение) -
представляваща незаплатена цена за доставена топлинна услуга за битови нужди
през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, пл. „*******, аб. № 15232, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.05.2017 г. до окончателното
плащане, за която сума на 26.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 31221/2017 г. по описа на
СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, с адрес:
гр. София, ул. „*******, да заплати на Х.А.М. с ЕГН ********** и адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените във въззивно производство разноски от 389,22 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлеченото от
ищеца „Топлофикация София” ЕАД трето лице - помагач „Бруната“ ООД с ЕИК *******.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.