№ 12483
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110103529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „И.Ф.“ ЕООД срещу К. Г. Г., с която са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. дължи на ищцовото
дружество сумата 2875,00 лв. за главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №№/01.06.2020 г., ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на
вземането, с 870,28 лв. за договорна лихва за периода от 01.06.2020г. до 26.06.2021 г.,за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №52116/2021 г. по описа на СРС. Твърди се, че между страните е сключен
горепосочения договор по реда на чл. 6 от ЗПФУР с предмет заемна сума в размер на
3000лв., дължима, ведно с договорна лихва, 24 вноски. Ищецът изпълнил точно и предал
заемната сума. Ответникът е в забавено изпълнение. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа,
че договорът е сключен при неравноправни клаузи, водещи до неговата недействителност,
вкл. поради явно неизгодни условия и нужда, довели до състояние на пълна
неплатежоспособност. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказван, че страните са сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№№/01.06.2020 г. От предметното му съдържание се установява, че ищецът, в качеството на
заемодател, се задължава да предаде на ответника, в качеството на заемополучател и
потребител, заемната сума от 3000,00 лева, платима в срок от 720 дни, при фиксиран
годишен лихвен процент 40,15 %, като обща дължима сума при непредставяне на
обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора е 5662,56 лв. Според клаузата на чл.3, ал.1 за
обезпечаване на вземанията си по кредита, кредиторът приема, а потребителят се задължава
1
в срок до пет дни от деня на сключване на договора да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения – банкова гаранция за сумата по чл.2,ал1.т.4, или две физически лица
–поръчители, които да отговарят на изискванията на кредитора. При неизпълнение на
задължението по чл.3,ал.1, на осн. ал. 2 се начислява неустойка за сумата 1425 лв, чието
плащане се разпределя в месечните погасителни вноски. В чл. 3, ал. 3 от договора е
обективиран погасителния план на кредита с първа падежна дата 01.07.2020 г. и последна -
22.05.2022 г., настъпила към приключване на съдебно дирене –арг. от чл.235, ал.3 от ГПК.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице
установява, че на 01.06.2020 г. заемните средства от 3000 лв. са усвоени от ответника чрез
банков превод по банкова сметка, посочена в договора. Длъжникът е извършил две
плащания на 06.11.2020 г. –сумата 20 лв., и на 12.11.2020 – сумата 200 лв., или общо 220 лв.
По счетоводни данни се установява, че кредиторът е отнесъл платените суми за погасяване
на лихва 95- лв. и главница -125 лв., а размера на непогасения дълг на заемополучателя
възлиза на сумата 3745,28 лв., от които 2875 лв. за главница и 870,28 лв. за договорна лихва
за периода 01.06.2020-26.06.2021 г. Установява се, че към датата на сключване на договора
предвид месечните доходи на ответника, при съпоставяне с минималната работна заплата
като несеквестируем доход, е имал обективна възможножност да погасява месечната си
вноска по кредита. Процесният договор за кредит е трети по ред, според справка от ЦКР, а
след него в рамките на шест месеца са сключени още 11 договора за кредит на обща
стойност 7700 лв.
Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че между страните по спора е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем. Доводът на
ответника за недействителност на съглашението поради неравноправни клаузи не намира
подкрепа в доказателствата. От една страна, договорът съдържа необходимото съдържание
по чл.11 от ЗПК, а от друга – неравноправността на отделни клаузи, каквато се констатира
да е чл. 3, ал.1 и ал. 2 от договора, не води до недействителност на целия договор по арг. от
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Освен това, установява се, че дългът на ответника се формира от
главница и договорна лихва, и не са отнесени суми за погасяване на парични вземания по
неравноправни клаузи.
Ответникът твърди, че договорът е сключен при явно неизгодни условия, тъй като
ищецът е предоставил кредита и определил вноски при финансово състояние на
потребителя и кредитната му история, което не покрива изискванията за ползване на
сумата. Нуждата да рефинансира и да бъде изрядна към кредитоискателя принудили да
тегли нови кредити за погасяване на вноските по процесния. Според чл. 33, ал.1 от ЗЗД,
унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия; а
съгласно ал. 2 - правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от
сключването на договора. Предвид приложимото право, съдът намира на първо място, че
следва да се отчете, че срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД като давностен не се прилага служебно
от съда и е от значение за основателността на иска, поради което ищецът е този, който
трябва да наведе реплика за това в становището си по основателността на иска, за което не
се установява да е сторено. Състоянието на крайна нужда представлява недостиг или липса
на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения
към трети лица. Този недостиг или липса на средства трябва да упражнява сериозен натиск
върху волята на лицето да реши да сключи оспорения договор, без който натиск то не би я
сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Наличието на явно
неизгодни условия се преценява към момента на сключване на сделката. Те съставляват
съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна
нужда страна. Съдът счита, че доказателствата по делото не установяват предпоставките на
чл. 33, ал.1 от ЗЗД и възражението на ответника е неоснователно, тъй като се ССчЕ изясни,
че към датата на сключване на договора материалното състояние на ответника позволява
покриване на месечното задължение към кредитодателя, а така представените от ответника
доказателства не обосновават извод, че при сключване на договора за заем е била лишена от
2
парични средства за посрещане на обичайните и жизненоважни потребности, и че този
недостиг е причина за сключване на договора. Сключването на множество договори за
кредит след процесния е ирелевантно за преценката по чл.33, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелството, че паричните задължения на ответника са изпълнени, подлежи на
пълно и главно доказване от него по правилата на чл. 154 ГПК. Съгласно чл. 77 ЗЗД, при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение. Този правнорелевантен факт не се установи от ответното дружество, поради
което за съдът се явява ненастъпил. Исковите претенции следва да се уважат по основание и
размер. Доколкото паричното задължение е дължимо и изискуемо, то като законна
последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва, считано от
датата на сезиране на заповедния съд до окончателното и изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски, а с оглед на Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Ответникът трябва да заплати на
ищцовото дружество сумата общо 649,91 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на
вещо лице и на юрисконсулт за исково и заповедно производство. Юрисконсултското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Г. Г., с ЕГН:**********, дължи на „И.Ф.“
ЕООД, с ЕИК: ...................., на основание чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, сумата 2875,00 лева за главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№№/01.06.2020 г., ведно със законна лихва от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 870,28 лева за договорна лихва за периода от 01.06.2020г. до 26.06.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №52116/2021 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА К. Г. Г., с ЕГН:**********, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:
...................., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 649,91 лева – съдебни разноски по ч.
гр. дело №52116/2021 г. и по гр. дело № 3529/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3