Решение по дело №1985/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по повод жалбата на О. Г., гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, изд. на 27.02.2023 г. от МВР, с ЛНЧ **********, против Заповед № ЗСПД/Д-А/18427 от 10.10.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. С обжалваната заповед е отказана на жалбоподателката еднократна месечна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а, ал.1 от ЗСПД.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците жалбоподателката има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Наред с това се сочи, че отпускането на социални помощи за лица с предоставена временна закрила е предвидено в Закона за социалното подпомагане, а претендираната помощ представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и не е съобразена с чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Отбелязано е, че Република България като държава-членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. По същество се иска отмяна на заповедта и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед по съображенията, посочени в жалбата. Претендира разноски.

Ответникът- директор на дирекция „Социално подпомагане”- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба заявява становище за неоснователност жалбата. Счита, че в случая не са изпълнени условията на чл. 3 т. 5 от ЗСПД, като сочи, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор, а между Република България и Република Украйна не е подписан договор за социална сигурност. Отбелязва, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, съгласно Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане, но не и на помощи по Закона за семейни помощи за деца, които са семейни, а не социални помощи, и се отпускат на родителите. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката А. Ю. Г. е депозирала в ДСП- Бургас заявление-декларация с вх. № ЗСПД-Д-А/18427/05.10.2023 г., с искане да бъде отпусната за детето Н. А. Г. еднократна помощ по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца- за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас. В заявлението същата е посочила, че е гражданин на Украйна и има регистриран настоящ адрес в [населено място], [жк]. Декларирала е, че е [семейно положение] за А. В. Г. и от брака е родено детето Н. А. Г., което е записано в училище за учебната 2023/2024 г. и живее постоянно в страната. Към заявлението е приложила регистрационна карта на чужденец и служебна бележка с вх. № 1289/12.09.2023 г., издадена от директора на СУ „Петко Росен“- Бургас в уверение на това, че Н. Г. е записан като ученик в III^а клас за учебната 2023/2024 г.

След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, на 09.10.2023 г. социален работник е отразил върху заявлението, че заявителката не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Посочил е, че право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а такъв договор Украйна не е сключен.

След проведен предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е издал оспорената заповед № ЗСПД/Д-А/18427 от 10.10.2023 г., с която е отказал исканата еднократна помощ, по съображения, че не са налице установените в чл. 3, т. 5 от ЗСПД материалноправни предпоставки.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на социално подпомагане, а на основание чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.) следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл.10а от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Д. Н. Г. е записано в III^а клас за учебната 2023 г./2024 г., живее постоянно в страната заедно с родителите си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложената регистрационна карта на чужденец. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл.10а от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на О. Ю. Г. с вх. х. № ЗСПД-Д-А/18427/05.10.2023 г., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/18427 от 10.10.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Бургас за произнасяне по заявлението-декларация на О. Ю. Г. с вх. х. № ЗСПД-Д-А/18427/05.10.2023 г., при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.