Гр.София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV състав, в закрито
заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов частно гражданско
дело № 6470 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 01284/20.02.2019 г. на длъжника
по изпълнението Ю.Й.. В жалбата се твърди, че изпълнението е насочено върху
несеквестируеми вземания. Сочи, че не е получавала покана за доброволно
изпълнение, както и уведомление за налагане на запор върху банковите ѝ
сметки. Излага доводи, че по запорираната сметка от ЧСИ получава единствено
пенсия, която е в размер, който я прави несеквестируема. Твърди, че на
15.02.2019г. узнала от Уникредит Булбанк, че на 15.11.2018г. натрупаната по
сметка пенсия в размер на 1346,52 лева (за месеците февруари-септември 2018г.)
е преведена на ЧСИ Р.Ч.. Моли съда да отмени действията на ЧСИ върху
несеквестируемо вземане – пенсия по изпълнително дело 1486/2018г. по описа на
ЧСИ Р.Ч.. Сочи, че не е имала наличност по сметката преди запора, съответно
натрупаните суми след запора не представляват спестявания, доколкото поради наложения
запор не е могла да се разпорежда с тях. Излага аргументи за настъпила перемпция
и съответно изпълнителното производство е прекратено поради изтичане на 2
години, в които не са извършвани действия, които да са в състояние да прекъснат
давността. Твърди, че ЧСИ не е местно компетентен.
В срока за отговор взискателят не е депозирал
становище.
Частният съдебен изпълнител, чието действие се
обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.З ГПК, според които жалбата е недопустима,
алтернативно - неоснователна.
Съдът констатира, че жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
До този извод съда достигна като съобрази изложените
мотиви по т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, според които срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от
връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или
друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато
запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо
вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния
изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. По настоящето дело няма
данни съобщението за наложен запор от 19.01.2018г. да е връчено на длъжника
надлежно. Съдът установи, че по изпълнителното дело е налично залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК,
но настоящият състав намира, че не са били налице предпоставките за прилагането
на този способ за връчване на съобщения. От описаните от връчителя обстоятелства
не става ясно точно на кои дати е посетил адреса и какви действия е извършил
във връзка с опитите си да връчи съобщението. Следва и да се посочи, че не е
ясно къде е залепено уведомлението, като е записано единствено „на
врата-витрина“, като не е заявено дали това е входната врата на сградата, на
самостоятелен обект или друго. Поради тези съображения не може да се счете, че
съобщението е връчено редовно. Длъжникът и настоящ жалбоподател, твърди, че е
узнала за превода на сумите на 15.02.2019г., като по изпълнителното дело няма
данни за по-ранна дата, на която длъжникът да е бил уведомен, че натрупаните
суми след налагането на запора са преведени на ЧСИ. Поради тези съображения
настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срок и е съответно допустима,
а аргументите в обратен смисъл са неоснователни.
Настоящият състав счита за неоснователни възраженията
на длъжника и настоящ жалбоподател, че ЧСИ не е бил местно компетентен.
Съгласно чл.427 ал.1 т.5 молбата за образуване на делото е подадена до ЧСИ с
район на действие Софийски градски съд, доколкото длъжникът е с постоянен адрес
в гр. София. Впоследствие предаването на архива на ЧСИ Г.с район на действие
Софийски окръжен съд не обуславя липса на местна компетентност, доколкото се
касае за хипотезата на чл.33 и чл.34 от ЗЧСИ, поради което действията се явяват
извършени от компетентен съдебен изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на настоящия
състав за последното са следните:
Изпълнителното дело е образувано от ЧСИ И.Ч.по молба
на взискателя от 23.09.2013г. по изпълнителен лист от 26.02.2013 г., издаден по
гр.д.№ 58114/2012 г. по описа на СРС, 76 състав. с който длъжникът Ю.Й. е
осъдена да заплати на взискателя Мобилтел ЕАД сумата от 1 350,07 лева и 67
лева разноски по делото.
На 27.09.2013г. е изпратено запорно съобщение до Е.л.ООД,
с което е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. С
разпореждане от 27.09.2015г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи в
дома на длъжника, като последващи действия във връзка с акта не са
предприемани. Отново с разпореждане от 11.10.2016г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи на длъжника, без данни за последващи действия. През 2018г. са
извършени редица справки, включително и за налични банкови сметки, като на 19.01.2018г.
е наложен запор на сметки на длъжника в Първа инвестиционна банка АД и
Уникредит Булбанк АД, като на
25.01.2018г. от Уникредит Булбанк е поучено съобщение до ЧСИ, с което го
уведомяват, че липсва свободен авоар за превод на дължимата по изпълнителния лист
суми. Уточнено е, че по сметките постъпват само суми от пенсия. На 19.01.2018г. до длъжника е изпратено
съобщение за наложения запор, като същото не е връчено редовно по изложените
по-горе съображения. С молба от 1.10.2018г. длъжникът е поискал от ЧСИ Ч.а,
поела делата на ЧСИ Ч., да вдигне запора върху банкова сметка ***, че
вземанията по сметката са несеквестируеми. С резолюция на ЧСИ от 10.10.2018г.
вземанията са опредени за секвестируеми. Няма данни по делото резолюцията да е
била съобщена на длъжника. Представено е и удостоверение към молбата, видно от
което по нея постъпват само суми от пенсии. До Първа инвестиционна банка е
изпратено съобщение за продължаване на изпълнителното дело от новия ЧСИ - Р.Ч.. До Уникредит Булбанк е изпратено
съобщение, че следва незабавно да се вдигнат запорите до размера на
получаваната пенсия – от 18.10.2018г., като е съобщено и за новия номер на
изпълнителното дело. На 13.11.2018г. е изпратено ново съобщение до Уникредит
Булбанк, с което е уточнен дългът. На 15.11.2018г. е извършено плащане от
страна на третото задължено лице – Уникредит Булбанк, като е извършено и разпределение,
видно от Протокол, находящ се на лист 44 и сл. от делото.
Предвид горното, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата срещу обжалваното разпореждане на ЧСИ е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Съгласно чл.433
ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Тази норма
съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг
период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за
успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително
изпълнение права. В хипотезата, когато ЧСИ е овластен по силата на чл.18 от ЗЧСИ, давността може да се прекъсне и с предприети от него действия по собствена
инициатива и без изрично искане от страна на взискателя. В изпълнителния процес
взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и
искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като
тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на
изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от
това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният
изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С
оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител
да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през
период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното
производство по право
Според чл. 116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Според ВКС давността се прекъсва с предприемането на едно или повече
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Като такива примерни действия, но неизчерпателно, са
посочени насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. При реализиране на юридическият факт,
обуславящ прекратяването по право на принудителното изпълнение, е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови нарочен акт за прекратяване и
кога ще направи това. Това е така, защото прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В горния
смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в
изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя,
от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай се установява, че са налице предпоставките
и е настъпила перемпция, доколкото ЧСИ не е извършвал действия, които са в
състояние да обусловят прекъсване на двугодишния давностен срок. Този извод
съдът достигна като съобрази факта, че по изпълнителното дело ЧСИ Ч. е изпратил
запорно съобщение до Е.л.ООД на 27.09.2013г., като след тази дата са налични
две разпореждания за насрочване на опис и оценка на движими вещи съответно от
27.09.2015г. и от 10.11.2016г. Впоследствие са извършвани са и редица справки,
като настоящият състав намира, че тези действия не са в състояние да прекъснат
двугодишната давност, доколкото те не изграждат нито един предвиден в ГПК изпълнителен
способ. По делото е налично запорно съобщение от 19.01.2018г., което е в
състояние да прекъсне давността и да попречи на настъпването на перемпцията.
Следва обаче да се има предвид, че в периода 27.09.2013г. до 27.09.2015г. няма
действие, което да обуслови започването на нов двугодишен давностен срок. Това
е така, защото давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В настоящия случай давността не е прекъсвана от
налагане на запор през 2013г., доколкото разпореждането за извършване на опис и
оценка на движими вещи, съответно тяхното насрочване, без реално да са платени
такси за реализирането на способа, да са изпратени съобщения и най-важното - действието
да е извършено, не предполагат да са осъществени елементите, които изграждат
способа „Изпълнение върху движими вещи“. Същият е уреден в глава 42 на ГПК,
като прилагането на този способ започва с извършването на самия опис, а не с
неговото насрочване. Поради това настоящият състав не може да приеме, че насрочването
на опис и оценка, което само по себе си има само организационно значение, е
реализиране на изпълнително действие, годно да прекъсне давността. В цитираното
по-горе тълкувателно решение изрично е посочено, че извършването на опис и
оценка на вещ са изпълнителни действия, след извършването на които започва да
тече нова давност. Това е и логично, отчитайки факта, че насрочването на опис и
оценка не е изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Съдът намира за
нужно и да отбележи, че последното запорно съобщение е с дата 27.09.2013г.,
като след него точно след две години – 27.09.2015г. е издадено разпореждане за насрочване
на опис и оценка на движими вещи, като видно от материалите по делото такъв не
се е състоял, нито пък са предприемани каквито и да било действия за неговото
осъществяване. Следващото действие на ЧСИ е да издаде на 11.10.2016г.
аналогично разпореждане, като отново не се е стигнало до започването на прилагането
на визирания в глава 42 на ГПК изпълнителен способ. Липсата на извършване на
каквито и да било действия от страна на взискателя, съответно на ЧСИ, дават индиции,
че взискателят се е дезинтересирал от принудителното изпълнение. Независимо, че
ЧСИ е овластен по силата на чл.18 от ЗЧСИ, същият не е избрал в изследвания
период нито един изпълнителен способ, за да удовлетвори по принудителен ред
вземането на взискателя, нито пък е извършил друго годно да прекъсне давността
действие, съответно перемпцията е настъпила с изтичането на 2 години от налагането
на запора от 27.09.2013г. или на 27.09.2015г.
В конкретния
случай е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в момент, предшестващ налагането на запора
на банковата сметка на длъжника. Прекратяването е настъпило по силата на
закона, а обстоятелството, че съдебният изпълнител не е постановил акт, с който
да го прогласи, е ирелевантно. Настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство има за последица недопустимост на следващите изпълнителни
действия, сред които е и насочването на изпълнението върху вземания на длъжника
от трето задължено лице, с налагането на запор върху банкова сметка, ***но.
Предвид горните
съображения не се налага обсъждане на доводите на жалбоподателя за
несеквестируемост на вземането, спрямо което е насочено изпълнението
посредством наложения запор.
По разноските:
Право на разноски има длъжникът, който не претендира
такива, съответно не му се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията
на ЧСИ И. Ч., с рег. №783, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20137830400406,
което дело е изпратено за продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ Р.
Г.-Ч.а, рег. №925, заведено под нов №20189250401486, изразяващи се в насочване
на изпълнението върху вземане за пенсия на длъжника Ю.Й., превеждана по банкова
сметка ***анк.
Решението не подлежи на обжалване
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.