№ 16220
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от Л. П. С. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И.
срещу “************************” ЕООД с ЕИК **********.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника бил сключен
договор за потребителски кредит от 23.07.2019г. Ищцата твърди, че изплатила
на ответника всички дължими суми по договора за кредит, в т.ч. и дължимите
разноски, като отправя искане към съда да признае със сила на пресъдено
нещо в отношенията й с ответника, че същата не му дължи сумата в общ
размер на 3269,21 лв., включваща сумата от 3182, 42 лв. - главница по
договора за потребителски кредит, както и сумите от 63,65 лв. - държавна
такса и в размер на 23,14 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 10.10.2022г. по ч.гр.д. ******/2022г., по описа
на СРС, 33 състав. Ищцата поддържа още, че с постановеното в хода на
производството по иска с правно основание чл.422, вр. чл.145, и влязло в
законна сила на 25.04.2023г., съдебно решение, съдът в мотивите си е посочил,
че в действителност ищцата не само че е изплатила всички дължими суми по
сключения договор за потребителски кредит в общ размер на 7309, 42 лв., но и
е надвнесла сумата в размер на 1140,62 лв. /или общо е платила сумата в
размер на 8450,04 лв./, поради което същата отправя искане ответникът да
бъде осъден да й заплати надвнесената сума, като платена без правно
основание. Претендират се и сторените разноски по производството.
В срока по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове и се излагат съображения за тяхната
неоснователност. Ответникът не оспорва, че общо дължимите суми по
договора за потребителски кредит от ищцата, с изключение на сумите за
1
допълнителни услуги “*****” и “******”, за които съдът е отказал да издаде
заповед по чл.410 ГПК, тъй като е приел, че клаузите предвиждащи тяхното
заплащане са нищожни, са в размер на 7309,42 лв., като сочи, че преди
образуване на изпълнителното производство спрямо ищцата на основание
издадения изпълнителен лист от 10.10.2023г., същата била погасила сума в
общ размер на 7015,54 лв., от която сумата от 6848,60 лв. за главница и такси,
както и сумата от 166,94 лв. - мораторна лихва. Претендира се присъждане на
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между тях е било налице валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за потребителски кредит от 23.07.2019г.
В полза на ответника срещу ищцата била издадена заповед по реда на чл.410
ГПК за следните суми: сумата от 3182,42 лв. - главница; сумата от 166,94 лв. -
мораторна лихва, за посочения в заповедта период; сумата от 1015,56 лв. -
неплатено договорно възнаграждение за посочения в заповедта период, както
и за държавна такса от 87,30 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 31,74 лв., като с влязло в сила разпореждане от 05.07.2022г., заповедният
съд е отхвърлил заявлението за сумата от 819,18 лв. за допълнителна услуга
“*****” и за сумата от 1692,91 лв. - за допълнителна услуга “******”. Ищцата
подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед /л.79-80 от
делото/, като заповедния съд с разпореждане от 28.09.2022г., й е дал изрични
указания, а именно да посочи дали оспорва всички суми по заповедта, като в
изпълнение на разпореждането на съда, ищцата е посочила изрично, че не
оспорва дължимостта на сумата от 3182,42 лв. - главница по договора за
кредит, като производството по предявените от ответника положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, е
продължило по отношение на останалите суми, за които е била издадена
заповедта, а за сумата от 3182, 42 лв. - главница по договора за потребителски
кредит, както и сумите от 63,65 лв. - държавна такса и в размер на 23,14 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, бил издаден изпълнителен лист от
10.10.2022г., за което било извършено надлежно отбелязване, като ищцата не
оспорила разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист за
горепосочените суми. Със сила на пресъдено нещо, съдът разглеждащ
исковите претенции на ответника по чл.422, вр. чл.415 ГПК, отхвърлил
установителния иск за сумата от 1015,56 лв. - неплатено договорно
възнаграждение за посочения в заповедта период, както и осъдителните
искове за сумата от 819,18 лв. за допълнителна услуга “*****” и за сумата от
1692,91 лв. - за допълнителна услуга “******”. Срещу ищцата било
образувано изпълнително производство за сумите по издадения изпълнителен
лист от 10.10.2022г.
1. По предявената отрицателна установителна искова претенция с
правно основание чл.424, вр. чл.124, ал.1 ГПК, за сумите по издадения
2
изпълнителен лист от 10.10.2022г.
Съдът, като съобрази твърденията на ищцата, изложени в исковата молба,
както и събраните по делото писмени доказателства, намира че така
предявената отрицателна установителна искова претенция се явява
недопустима, поради липса на правен интерес. В т.16 от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, е подробно разяснено, че правният интерес на длъжника по
заповедното производство за оспорване на вземането, по отношение на което е
налице влязла в сила заповед за изпълнение, а в настоящата хипотеза и
изпълнителен лист, се обуславя от наличието на нови обстоятелства или
новооткрити писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане
на въпроса относно дължимостта на вземането. В настоящата хипотеза
твърденията на ищцата изхождат единствено от приетото в мотивната част на
съдебното решение, постановено в производството по исковите претенции на
ответника - установителна и осъдителна, а не и от наличието на посочените в
разпоредбата на чл.424 ГПК - новооткрити факти и/или доказателства от
значение за съществуване на вземането, за което е издаден изпълнителен лист,
които се явяват предпоставки за допустимостта на производството в тази му
част. Още повече, че ищцата е разполагала с процесуалната възможност и
предвид изричните указания на заповедния съд /който впрочем не е бил
правно задължен да й ги предостави/, да оспори дължимостта на всички
вземания, за които е била издадена заповедта по чл.410 ГПК и така да защити
правата си в рамките на последващо развилото се исково производство, но не
го е сторила. Разполагала е и с правната възможност да обжалва
разпореждането, с което е бил издаден изпълнителния лист от 10.10.2023г., но
не се е възползвала и от тази процесуална възможност. С оглед на всичко
гореизложено, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо в тази своя част, поради липса на правен
интерес у ищцата.
2. По исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, преди.1 ЗЗД
За основателността на исковата претенция, от ищцата при условията на пълно
доказване следва да се установи твърдяното имуществено разместване, в
посочения с исковата молба, размер. Между страните по настоящото
производство не се спори, че общо дължимата сума по договора за
потребителски кредит, включваща главница, лихви и такси, е в размер на
7309,42 лв., като от тази сума са изключени сумата от 819,18 лв. за
допълнителна услуга “*****” и за сумата от 1692,91 лв. - за допълнителна
услуга “******”, по отношение на които е налице формирана сила на
пресъдено нещо. Ответникът не оспорва, че преди образуване на
изпълнителното производство ищцата е погасила чрез плащане сума в общ
размер на 7015,54 лв., от която сумата от 6848,60 лв. за главница и такси, както
и сумата от 166,94 лв. - мораторна лихва. От събраните по делото
доказателства не се установи по безспорен начин, че ищцата е заплатила на
ответника сума над размера от 7015,54 лв., като от събраните по делото
писмени доказателства - заверени преписи от заповедното и исковото
3
производство по описа на 33 състав при СРС, не се доказват твърденията на
ищцата, че в патримониума на ответника без правно основание е постъпила
сумата в размер на 1140,62 лв., като надвнесена, като страната се позовава на
фактическите и правни изводи на решаващия съдебен състав. По делото
липсват събрани доказателства и относно извършените изпълнителни
действия и евентуално събрани суми в хода на изпълнителното производство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че осъдителният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да се отхвърли като недоказан.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, в полза на ответната страна, с оглед изрично отправеното изявление за
присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв., като ищцовата страна не е отправила
възражение за прекомерност относно претендирания размер на същото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим, поради липса на правен
интерес, предявения от Л. П. С. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И., срещу
“************************” ЕООД с ЕИК **********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.424, вр. чл.124, ал.1 ГПК, за
признаване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 3269,21 лв., включваща
сумата от 3182, 42 лв. - главница по договора за потребителски кредит, както и
сумите от 63,65 лв. - държавна такса и в размер на 23,14 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 10.10.2022г. по
ч.гр.д. ******/2022г., по описа на СРС, 33 състав, КАТО ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. 54054/2023г., по описа на СРС, 140 състав в тази му
част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Л. П. С. с ЕГН
**********, чрез адв. Н. И., срещу “************************” ЕООД с
ЕИК **********, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за
сумата в размер на 1140,62 лв., като платена без правно основание.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, Л. П. С. с ЕГН **********, да
заплати на ************************” ЕООД с ЕИК **********, сумата в
размер на 300 лв., за разноски по производството /юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част - в
едноседмичен срок от връчването, с частна жалба по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Препис да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5