№ 650
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Нина Стойчева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502428 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение от № 1873 от 09.03.2020г., постановено по
гр.дело №16373/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и с-в е осъдена
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на О. Й. Д.
сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
21.10.2016г. до окончателното й изплащане като предявеният иск за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен до пълния
претендиран размер от 200000 лв.
Със същото решение ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
да заплати на О. Й. Д. сумите от 26 863,16 лв. и от 10 560 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху тези сума считано от 21.10.2016г. до окончателното
им изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от О. Й. Д., подадена чрез процесуалния
му представител адв.С.Г., с която се обжалва съдебно решение № 1873 от
09.03.2020г., постановено по гр.дело №16373/2018г. по описа на СГС, І-во ГО,
17-и с-в в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на иска за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от 200 000 лв.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон
- чл.52 от ЗЗД, като не са спазени критериите за справедливост на
присъденото обезщетение и то не съответства на реално претърпените от
жалбоподателя вреди. Наведени са твърдения, че първоинстанционният съд
не е отчел факта, че в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение жалбоподателят е претърпяла страдания и негативни емоции,
довели до трайни смущения на психологическото му и психическо здраве.
здравето
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
факта, че срещу жалбоподателя за процесния период са водени и други
наказателни дела, които са приключили с оправдателни присъди.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не е легитимиран да носи отговорност за неблагоприятните
условия в арестите, поради което и сне е отчел тези наведени факти, като
основание за обезщетяване на претърпени от ищеца негативни преживявания
по време на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под
стража“.
По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови решение, с
което да уважи в пълния размер от 200 000 лв. предявения иск за
неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
Отговор на въззивната жалба на О.Д. от въззиваемата страна ПРБ не е
постъпил.
Предявен е от О.Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували
и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в
престъпление от общ характер, продължило повече от 6 години, като с тези
си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, притеснения в личен, семеен и професионален план,
накърнен авторитет и уронване на доброто име в семейната му среда. Твърди
2
също, че наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
била изтърпявана в арестните помещения на ОСл.Сл.- Ловеч, условията в
които били изключително лоши, което довело изпадането на ищеца в
психически срив.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на
ответника.
Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът
за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като не са доказани
претърпените вреди, оспорва наличието на пряка причинно-следстевна
връзка между твърдените от ищеца увреди и действията на органи на
ответника, твърди, че за процесния период срещу ищеца са били водени и
други наказателни производства, което също е довело до изпитван от ищеца
стрес.
Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по
делото се установява, че с постановление от 03.03.2010г. ищецът е привлечен
като обвиняем по пр.пр. № 1709/2008 год. на РП-Ловеч за извършено
престъпление по чл. 308, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и чл.26 и по чл.235 ал.3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл.26 от НК, като му е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража” за периода от 30.03.2010г. до
12.11.2010г. и мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 12.11.2010г.
до 06.04.2011г.
РП-Ловеч внесла обвинителен акт срещу ищеца, по който било
образувано съдебно наказателно производство, което приключило
оправдателна присъда, влязла в сила на 21.10.2016г.
Видно е от доказателствата по делото, че за същия период срещу ищеца
3
са водени и други наказателни производства; ищецът е предявил искове за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди във връзка
и с тези производства, които са приключили с обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди.
По делото разпитан един свидетел- Б. Д., роднина по сватовство и Ю.
Д., син на ищеца, чиито показания съдът кредитира изцяло, съобразявайки и
разп. на чл.172 от ГПК. Показанията на свидетелката не противоречат на
събраните по делото доказателства.
По делото са представени писмени доказателства, съставляваща
медицинска документация. Съдът изцяло кредитира тези писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледани по същество въззивната жалба на О.Д. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ е
основателен.
Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране
отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на
правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена),
4
претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от
изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.
Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размера на 15 000 лв.
Предвид постановяването на оправдателна присъда, с която е
приключило окончателно воденото срещу ищеца наказателно производство,
(с влизане в сила на оправдателната присъда) следва да се приеме, че
действията на органите на ответника срещу него относно образуване на
предварителното производство, вземане мярка за неотклонение „задържане
под стража“, впоследствие изменена в “домашен арест” и в “парична
гаранция“, и обвинение в извършване на престъпление, са били незаконни
по см. на чл.2 от ЗОДОВ. Тези незаконни действия са довели до търпени от
ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода,
правото му на свободно придвижване, довели са до изпитвани негативни
емоции и субективно чувство на срам и вина, създаване на трудности при
завръщането му към обичайния начин на живот след постановяване на
оправдателната присъда.
Съдът приема за доказан факта, че е било дискредитирано доброто име
на ищеца, уронени са били честта и достойнството му както в семейната му
среда, така и в професионалните среди и в обществото. Съдът приема за
доказан факта, че е било влошено здравословното състояние на ищеца,
довело до негативни последици: претърпян силен психически стрес и
разстройство на психологичното му здраве, макар и представените
доказателства в тази насока да са оскъдни.
Този факт се доказва и от свидетелските показания. Следва да бъде
съобразено влиянието на незаконосъобразно воденото наказателно
производство срещу ищеца върху неговото психическото здраве, предвид и
преживяната психотравма, констатирано от лекар, макар и не тесен
специалист - психиатър или от клиничен психолог.
5
Не беше, обаче нито твърдяно, нито доказано в процеса, появата на
заболявания или обострянето на съществуващи такивя у ищеца,
съставляващи разстройство на физиологичното му здраве, които да са в
пряка причино-следствена връзка с воденото наказателно производство и
търпяната мярка за неотклонение. Несъмнено, процесното наказателно
производство, продължило повече от 6 години е довело до негативни
последици за психиката и емоционалността на ищеца, до влошаване на
неговото физиологично здраве, които съставляват претърпяни вреди по см. на
ЗОДОВ, но тези вреди не са били изключително тежки и с непреодолим
характер.
Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца вреди и действията на органите на ответника.
Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 т.3 предл. второ на ЗОДОВ и
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца, и уронване на престижа му в
обществото. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени
от ищеца са характера на обвинението, срокът и продължителността на
водените следствени и процесуални действия, както и конкретните
обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването
на обективни трудности в обичайния му живот, както по време на воденото
наказателно производство, така и след приключване на същото. При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-
икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот,
въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени болки и страдания, които
е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага. В този
смисъл е и трайната и задължителна за настоящия съдебен състав практика на
ВС и ВКС, вкл. и ППВС №4/68г.
Предвид свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира,
съдът намира, че ищецът е изживявал за период от около шест години
негативни емоции, довели до влошаване на психологическото му здраве.
6
Ищецът е изживял психоемоционален стрес, за който, обаче не се доказа да
има траен и непреходен характер, нито да е довел до психическо заболяване,
което винаги следва да бъде диагностицирано от лекар-специалист. Било е
дискредитирано доброто му име в семейството, в обществото, наложена му
е била мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период над седем
месеца, довела до ограничаване на правото му на лична свобода и
придвижване. Впоследствие мярката е била заменена с „домашен арест“ и
парична гаранция, които също огран5ичават личната свобода на ищеца.
Следва да се съобрази, обаче и обстоятелството, че за процесния период
срещу ищеца са водени и други наказателни производства, като това
обстоятелство от една страна мултиплицира стресовите състояния у ищеца, но
от друга страна е основание за търсене на обезщетение на отделни основания,
за което има представени доказателства.
Съдът приема за доказан факта, че мярката „задържане под стража“ е
била търпяна от ищеца при изключително неприемливи условия, но не се
твърди, нито се доказва от ищцовата страна, че тези условия са били
изключение в негативен план от общите условия в страната, при които са се
изтърпявали за процесния период наложените мерки “задържане под стража“
от останалите лица. Действително за условията в арестите, пряката
отговорност не е на органи на ответника, но доколкото ПРБ наблюдава и
контролира наказателното производство в неговата досъдебна фаза изцяло, то
следва да се приеме, че ответника би следвало да осъществи контрол и върху
условията при които се изтърпява наложената мярка за неотклонение. В
случая, обаче, ответникът би бил отговорен, само ако спрямо ищеца са били
наложени различни от обичайните условия за изтърпяване на мярката за
неотклонение. Такива твърдения не са изложени от ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 15 000 лв. представлява
справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Като е достигнал до същия извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетението за имуществени
вреди първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно и
правилно решение.
По наведените във въззивната жалба оплаквания: Спорният въпрос е
7
размерът на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство счита, че
определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е
съобразено с чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе настоящата съдебна
инстанция намира оплакванията на въззивника ищец за неоснователни, вкл. и
съобразени с задължителната практика- ППВС№4/68г. Присъденото
обезщетение е към горната граница на максималния си справедлив размер и
не може да бъде завишавано.
По претенцията за разноски в настоящата инстанция: С оглед изхода от
правния спор, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1873 от 09.03.2020г.,
постановено по гр.дело №16373/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 20-и състав
в обжалваната му част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 1873 от
09.03.2020г., постановено по гр.дело №16373/2018г. по описа на СГС, І-во ГО,
20-и състав Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Апелативна
Прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9