О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 10.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 271 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против разпореждане, в частта, с
която е отхвърлено като неоснователно
искането на молителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от общо 160, 79 лв.,
представляваща четири неустойки по договора за лизинг и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК
вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят атакува разпореждането в
посочената част, като
твърди, че в нея разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че неправилно заповедният съд е счел, че четирите суми представляват
неустойка. Те били
начислени на
основание чл.11 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер и се дължат поради неизпълнение на задължения
по този договор. Посочва, че тези суми са разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договора за лизинг, на която са предоставени четирите устройства, и всъщност представляват обезщетение. Устройствата са предоставени на преференциална цена именно
поради срока на договора и следващата се сигурност за увеличаване имуществото
на заявителя за две години напред. При неизпълнение от страна на
длъжника, за оператора било налице основание за претендира посочените суми.
Тъй като те не представляват неустойка, то необоснован е изводът на съда за нейната прекомерност,
още повече, че сравнена със стойността на устройствата, всяка от търсените
суми за обезщетение не надхвърля стойността на съответното устройство, нито пък
е равна на нея.
Следвало да се има предвид и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Размерът на
разликата е бил предварително известен на страните, съгласно ценовата листа на
оператора и със сключването на договора длъжникът се е съгласил при свое
виновно неизпълнение да заплати съответното обезщетение.
С оглед
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в
обжалваната му част и да разпореди на СлРС издаване на заповед за изпълнение и
за сумата в общ размер от
160, 79 лв., представляваща разликата между
цената на процесните четири
устройства без
абонамент и преференциалната им обща
лизингова цена. Няма заявена претенция за разноски за това производство.
В тази хипотеза препис от
частната жалба не се изпраща на насрещната страна.
Настоящият състав намира
частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран
субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия атакувания акт съд.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваната част от разпореждането – потвърдена.
Производството по ч.гр.д. №
1161/20г. на СлРС е образувано по заявление от 23.04.2020г. на „Теленор България” ЕАД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.С.Г.. Вземането
произтича от сключени договори с потребител за мобилни услуги с предпочетен
номер. Иска се заплащане на общата сума от 1 479, 92 лв., от която 78, 47 лв. неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.11.2018г.
– 14.02.2019г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер….200; неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, в размер на 62, 46 лв., равна на три месечни
абонаментни такси; 52, 78 лв.
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.11.2018г. – 14.02.2019г.
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер….342;
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в размер на 42, 48 лв., равна
на три месечни абонаментни такси; 20, 93 лв., представляваща разликата между цената на устройствата без абонамент, предоставено по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер…342 и преференциалната обща лизингова цена; 84, 24 лв. неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.11.2018г.
– 14.02.2019г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер…067; неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, в размер на 62, 46 лв., равна на три месечни
абонаментни такси, 120, 16лв., представляваща неплатени лизингови вноски за този период по
договор за лизинг от 28.08.17г., 39, 67 лв., представляваща разликата между цената на устройствата без абонамент, предоставено по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер…067 и преференциалната обща лизингова цена; 131, 77 лв. неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.11.2018г.
– 14.02.2019г. по допълнително споразумение
по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер…792; неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, в размер на 77, 46 лв., равна на три месечни
абонаментни такси, 104, 31 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за периода по
договор за лизинг от 28.08.17г. във връзка с договор за мобилни услуги за
предпочетен номер…792; 51, 99 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент, предоставено по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер…792 и преференциалната обща лизингова цена; 35, 28 лв. неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.11.2018г.
– 14.02.2019г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер…600; неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, в размер на 27, 48 лв., равна на три месечни
абонаментни такси, 439, 78 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за периода по
договор за лизинг от 29.10.18г., за предпочетен номер…600; 48, 20 лв.,
представляваща разликата
между цената на устройството без
абонамент, предоставено по договор за мобилни услуги с предпочетен номер…600 и преференциалната обща лизингова
цена, заедно
с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 23.04.20г. до окончателното изплащане. Претендират
се разноски за заповедното производство вобщ размер 389, 59 лв.
Заповедният съд е извършил
проверка на заявлението по реда на чл. 411 от ГПК и е констатирал наличие на
нищожни клаузи, поради което е уважил искането и е издал заповед само по
отношение на неплатените абонаментни такси и услуги, неплатените лизингови
вноски и неустойките за предсрочно прекратяванена договора, заедно с
обезщетение за забава върху сумите. Присъдил е съразмерно и разноските.
Отхвърлил е заявлението в
останалите му части, касаещи тези от гореописаните суми, представляващи
неустойка в размер на разликата
между цената на устройствата без
абонамент, предоставени по договорите за мобилни услуги с предпочетен номер и преференциалната обща лизингова
цена, като е
приел, че клаузите, уреждащи тези вземания, имат неравноправен характер по
смисъла на ЗЗП, поради което са нищожни.
Заповедният съд
се е мотивирал с това, че
размерът на неустойката е необосновано висок, надхвърлящ размера на неизплатената
главница, като клаузата е неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Освен
това е приел, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД и надхвърля
предвидената обезщетителна функция на неустойката и претърпените от кредитора
вреди.
Настоящата инстанция
споделя крайните изводи на заповедния съд.
Изложените в частната жалба
оплаквания са неоснователни. Най-общо частният жалбоподател счита, че
неправилно съдът е счел, че по правната си същност вземанията са такива за
неустойка, а освен това също неправилно е приел, че тези обезщетения са в
прекомерен размер, което пък отнема и неравноправния характер на договорните
клаузи.
Този въззивен състав, при
проверка по т. 3 на чл. 411ал. 2 от ГПК, също намира, че искането за вземанията,
по отношениена които е отхвърлено заявлението, се основава на неравноправни
клаузи в представените договори.
Безусловно ответникът по
заявлението има качество на потребител и приложение намират разпоредбите на ЗЗП.
Този извод не се конфронтира с обстоятелството, че са налице и сключени договори
за лизинг към договорите за предоставяне на мобилни услуги с предпочетени
номера, тъй като те имат обусловено от последните значение и правата и
задълженията по тях са свързани с тези по договора за мобилни услуги.
Четирите претендирани суми,
за които частният жалбоподател заявява, че представляват „обезщетение“,
равняващо се на разликата между цената на четирите
процесни устройства без абонамент и преференциалната им обща
лизингова цена, намират правно основание в чл.11 от договорите за мобилни
услуги. В тази клауза е предвидено, че при прекратяване на договора
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а. неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора;
и б. в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между цената на
предоставеното устройство без абонамент, съгласно последната актуална ценова
листа на оператора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или
общата лизингова цена по договора за лизинг.
При извършване на анализ и тълкуване на цитираната разпоредба, настоящият
въззивен състав стига до аналогиченс този на заповедния съд
извод, че тази сума, представляваща разликата между цената на процесното
устройство без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена, всъщност е
уговорена като неустойка и то втора, дължима кумулативно с първата изрично
посочена такава в б.а на чл.11 от договора за мобилни услуги, тъй като цели
именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от
страна на потребителя. Така, както е уговорена и както е описана и
от самия частен жалбоподател в частната жалба, тази уговорка несъмнено има
обезщетителен характер, а по естеството си представлява договорна
неустойка, независимо от начина по който е обозначена. Правната същност на съглашението
се извлича от начина, по който то е формулирано и от съдържанието на
регулираните с него права и задължения.
Тази неустойка, както бе посочено, е уредена като кумулативно дължима с
първия вид неустойка и безспорно със заявлението са претендирани едновременно и двете.
Това и според въззивния съд категорично накърнява добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, както е посочил
заповедният съд и безспорно се явява нищожна. Предвиждането в договора
за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции,
надхвърля безусловно обезпечителната и обезщетителна функция
на неустойката. По този начин неустоечното задължение като цяло се явява
необосновано високо по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, непререкаемо приложим в
случая.
Тук също така важи изцяло и
нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорите, представени от
заявителя, очевидно имат общ, типов характер и не са индивидуално съставени
/включително разглежданата клауза/ – с оглед личността на клиента или с оглед
някакви индивидуални особености. Цялото съглашение е било изготвено
предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на
съдържанието му. От своя страна самото съдържение на чл. 11 от договора
противоречи най-общо на изискването за добросъвестност и по силата на основната
хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива характер на неравноправност. Липсата на
добросъвестност бе обоснована по-горе.
Ето защо тази
клауза е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Тъй
като договорът може да породи действие и без тази
нищожна уговорка, то той сам по себе си не е нищожен,
съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП.
С оглед изложеното частната
жалба се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава.
Като е отхвърлил искането за издаване на заповед
за изпълнение по отношение на посочените
по-горе суми, поради наличие на
обоснована вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди в атакуваната с частната жалба част.
Разноските на частния
жалбоподател за това производство остават за негова сметка.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8971 от 04.06.2020
г. на „Теленор България” ЕАД, гр.София против отхвърлителната част на разпореждане
от 13.05.2020г. по ч.гр.д. № 1161/20г. на СлРС, с която е отказано частично
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВАРЖДАВА разпореждане
от 13.05.2020г. по ч.гр.д. № 1161/20г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: