Решение по дело №178/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260004
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20204120200178
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 216

 

гр. Горна Оряховица, 13.01. 2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             Председател: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Силвия Димитрова  и  прокурор…………………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 178 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Производството е по жалба на „*****“ ООД, със седалище и адрес на управление:  гр. С., бул. „****“ № 105, ет. 2, ап. 1, ЕИК: ******, представлявано от В.П.Щ.– управител, против НП № ВТ-21-ДНСК-5/04.02.2020 г. на заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/. В нея жалбоподателят счита, че издаденото НП № ВТ-21-ДНСК-5 от 04.02.2020 г. е незаконосъобразно. Постановено е в противоречие със закона, поради факта, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които водят до неяснота относно вмененото нарушение и наложеното наказание, и до ограничаване на правото на защита на „*****“ ООД, в качеството му на санкциониран субект. Изтъква подробни съображения за незаконосъобразност, като моли НП да бъде отменено. При условие, че не бъдат уважени изложените съображения, жалбоподателя моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло поради обстоятелството, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието. При налагане на наказанието, административнонаказващият орган не е обсъдил наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, не е изследвал наличието на вредни последици и не е изследвал степента на обществената опасност на нарушението и значимостта на увредените обществени отношения. Твърди се, че извършеното нарушението е за първи път, липсват данни да са настъпили вредни последици за когото и да е от участниците в строителството. По тази причина жалбоподателят счита, че  конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което приложение следва да намери чл.28 от ЗАНН.  На последно място, в жалбата е посочено, че ако не се приемат за основателни изложените съображения, следва въззиваемата инстанция да се произнесе с Решение, с което да измени наложеното наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв., като вместо това постанови наказание в минималния размер от 5000 лв. Жалбоподателят е подчертал,  че при определяне размера на наказанието, административнонаказващият орган не се е съобразил, че това е първо негово нарушение.  Не е обсъдено изобщо обстоятелството, че Протокол № 2/25.04.2019 г., подписан от всички участници в строителството е изготвен по инициатива на строителя „*****“ ООД. След подписването на този протокол са предприети действия за спиране на СМР на обекта и по този начин не е допуснато да настъпят вредни последици на строителния обект. Едно наказание около минималния размер би съответствало на степента и тежестта на деянието, при условие, че се приеме, че такова действително е извършено.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция:

Жалбоподателят се представлява от адвокат В.К.от ВТАК, редовно упълномощена. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата се представлява от старши юрисконсулт М.П.. Оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна Районна прокуратура гр. Горна Оряховица - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

В хода на съдебните прения ЮК М.П. помоли съда да отхвърли жалбата на „*****“ ООД като неоснователна и недоказана. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Административно наказателната отговорност е ангажирана в съответния законов срок, като по същество от събраните по делото доказателства - писмени и гласни безспорно установено нарушението, визирано в АУАН, а именно липса на съставен Акт по време на строителство, в случая Образец 6. Помоли съда да потвърди законосъобразно обжалваното НП, а ако прецени да намали размера на санкцията.

Процесуалният представител на „*****“ ООД – адвокат В.К.помоли съда да постанови решение, с което да отмени Наказателното постановление изцяло, или в случай, че приеме, че има извършено нарушение, да намали размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимум от 5000 лева. Изложи подробни съображения в тази насока. Моли съда да присъди на дружеството жалбоподател направените разноски.  

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 25.04.2019 г. във връзка с изпълнението на Договор №126/26.11.2018 г. с предмет „Извършване СМР на обект: Ремонт на язовир „****“, с. К., е бил съставен протокол № 2. Този протокол е подписан  от възложителя, строителния надзор, строителя и проектанта по част „Хидротехническа“. Същият е съставен за възникнали проблеми с геоложката основа при изпълнение на участък от преходния участък и бързотока на язовира и решение за спиране на строителството до изготвяне на промени в одобрения инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Така съставения протокол не съдържа в себе си изискуемите и задължителни за  акт № 6 данни  съгласно изискванията на Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. АНО е посочил, че в разглеждания случай е следвало да бъде съставен акт образец 6, в който да се опишат теренните коти, точните коти на изпълнените изкопни работи и установените различия между разкритата земна основа и инженерно- геоложките проучвания, както и да се предпишат необходимите следващи действия. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ съставянето на сочения акт № 6  по време на строителството е задължение на жалбоподателя като строител на строежа.

С действието по съставяне на протокол № 2 от 25.04.2019 г., строителят „*****“ ООД неправилно и незаконосъобразно е участвал в създаване на един незаконосъобразен акт, който обективно не може да замести  законосъобразния в случая акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи (акт № 6).

С оформянето и подписването на 25.04.2019 г. на протокол № 2, жалбоподателят е нарушил задължението си визирано в чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и чл. 12, ал. 4 от Договор № 126 от 06.11.2018 г.  за строеж „Ремонт на язовир „****“.

Разпитана в качеството на свидетел, актосъставителката В.С. – старши инспектор в РДНСД – Велико Търново заяви, че са извършили гореспоменатата проверка. Изискали са документите от фирмата, която упражняват строителен надзор.  Установило се е, че те са разбрали, че има проблеми със земната основа, където минава преливника на язовира „****”, общ. Стражица. Съставили са един обикновен протокол в свободен текст. В Наредба № 3 където са описани образците, за такива случаи има определен образец, където трябва да се впишат определени данни и са описани мерките, които трябва да бъдат предприети. Протоколът трябва да е в една определена форма, която се визира в тази Наредба. Това, което те са съставили, е с протокол обща форма. Формата на протокола е Акт Образец 6 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Съответно към Фирма „*****” е била изпратена покана за съставен акт.  За съставяне на акта се е явил управителя на фирмата. В негово присъствие актът е бил съставен и той го е подписал.  След това акта е изпратен в ЦУ на ДНСК за приключване на производството. Свидетелката уточни, че към момента на съставянето на протокола е извършено административното нарушение.

 Свидетелката Н.И. потвърди в своите показания заявеното от св. С.. Уточни, че при извършване на проверката на документите на един строеж, който е висока категория - първа категория и който се намира на язовир „****”, общ. Стражица, са констатирали нарушение.  Установили са, че липсва един документ, който трябва да се представи при строителството по Наредба № 3 - Акт Образец 6. С този акт се приема, че земната основа е стабилна. Строежът се проектира, но после винаги трябва да се направи проверка. Строителят е установил, че има проблеми  със земната основа, но не е съставил този акт, който се изисква по Наредбата. За това нарушение, са съставили АУАН срещу строителя. Въпросния протокол, който е бил съставен вместо необходимия акт образец 6, който е № 2 от 29.04.2019 година няма съдържание, което да се попълни в Образец 6. В образеца трябва да се опише категорията на почвата, да има котировка на терена и съответно котите на изкопните работи, в протокола това е липсвало. Тези неща ги е нямало в този протокол и поради тази причина те не са идентични. Наредба № 3 говори за Акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи. Когато земната основа не се приема и има някакви проблеми, трябва да е представен Акт образец 6 със съответното заключение, защото е важно на каква изкопна кота е открит проблема. При всички положения трябва да има Акт образец 6. Според свидетелката  нарушението от строителя е извършено към датата, на деня, когато е съставен този протокол № 2.

На 05.12.2019 г. е бил издаден АУАН № ВТ-21 против „*****“ ООД, ЕИК: ******, представлявано от В.П.Щ.за нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Същия ден актът е бил връчен и подписан от законния представител на „*****“ ООД. В акта г-н Щ. не е дал обяснения.

Възражение  по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу така издадения АУАН не постъпвало в РДНСК - Велико Търново.

На 04.02.2020 г. от страна на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ е било издадено НП № ВТ-21-ДНСК-5/04.02.2020 г., с което за нарушение на законовата разпоредба на чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал.1, т. 15 от ЗУТ на „*****“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 лв.

На лист 39 – 41 от материалите на делото е вложена ЗАПОВЕД № РД-13-196/01.07.2019 г. на Началника на ДНСК. Със същата на основание чл. 222, ал.1 от ЗУТ и чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на ДНСК е предоставено на архитект П.В.Д., на длъжност заместник-началник на ДНКС следните права:

- т. 12 да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.

Препис от наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.02.2020 г. На 12.02.2020 г. е била депозирана в ДНСК – С. жалба на „*****“ ООД срещу НП. Жалбата е адресирана чрез АНО до РС –Горна Оряховица.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите В.С. и Н.И. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

В АУАН и НП е уточнено, че строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „н” от ЗУТ и чл.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Уточнено е, че съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗУТ и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, приемане на строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, съставяне на междинни и заключителни актове за приемане и предаване на извършените строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори съгласно Наредба № 3/ 31.07.2003 г., а отговорност за своевременното съставяне на актовете н протоколите по време на строителството се носи от строителя съгласно чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.

За доказване качеството на земната основа и съответствието на котите на изкопните работи с предвидените коти в одобрения инвестиционен проект, се съставя акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи (образец 6) - чл. 7, ал. 3, т. 6 от Наредба № 3/ 31.07.2003 г. Акт образец 6 се съставя от строителя, технически правоспособните физически лица по част „Конструктивна“ и „Инженерна геология ихидрогеология“ към лицето, упражняващо строителен надзор, и проектантите (конструктор и инженер-геолог/хидрогеолог), като се отразяват видът на почвите, котите на терена и котите на изкопа. В случай на установени различия между изпълнителския инженерно-геоложки и хидрогеоложки чертеж на разкритата земна основа и инженерно-геоложките проучвания към проектната документация - съставителите предписват необходимите мерки и уведомяват възложителя за това. В случай, че е необходимо друго проектно решение, строителството се спира със запис на строителния надзор в заповедната книга на строежа, със задължителни предписания за изпълнение на мерки за недопускане на авария, щети и др.

За строеж „Ремонт на язовир „****“, находящ се в ПИ 000256 по КВС с. К., общ. Стражица, обл. Велико Търново е съставен Протокол №2 от 25.04.2019 г. (лист 31) подписан от възложителя, строителния надзор, строителя и проектанта по част „Хидротехническа“, за възникнали проблеми с геоложката основа при изпълнение на участък от преходния участък и бързотока (на язовира) и решение за спиране на строителството до изготвяне на промени в одобрения инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Съставения протокол № 2 от 25.04.2019 г. обаче не е изискуемият и задължителен акт съгласно Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, който е трябвало да бъде съставен. АНО е посочил, че е следвало да бъде съставен акт образец 6, в който да се опишат теренните коти, точните коти на изпълнените изкопни работи и установените различия между разкритата земна основа и инженерно- геоложките проучвания както и да се предпишат необходимите по следващи действия.

Съставянето на актовете и протоколите по време на строителството е задължение на строителя съгласно чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и чл. 12, ал. 4 на Договор № 126 от 06.11.2018 г. За строеж „Ремонт на язовир „****“ е следвало да бъде съставен акт образец 6 за изпълнените изкопни работи и подравняване на преливника и подводящия канал, с цел доказване достигането на проектните коти.

Липсата на акт образец 6 е административно нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, извършено от строителя „*****“ ООД.

Нарушението е извършено на 25.04.2019 г. при съставянето на протокол № 2 от 25.04.2019 г., чиято форма и съдържание не съответства на акт образец 6 от Наредба № 3/ 31.07.2003г, т.е. нарушението е извършено с действие, а не с бездействие, както твърди защитата.

Горното нарушение е установено 20.11.2019 г. при извършена проверка относно съставени актове и протоколи по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на строеж I категория - „Ремонт на язовир „****“, находящ се в ПИ 000256 по КВС с. К., общ. Стражица, обл. Велико Търново, във връзка с писмо № ДИД6-ВТ- 9/07.10.2019 г. на Агенция за държавен финансов контрол към Министерство на финансите, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството под № 90-03-122 7/10.10.2019г., чрез ДНСК под № СТ-827-04-518/30.10.2019 г., за което е съставен констативен протокол. До този момент нарушението не е било установено.

На 05.12.2019 г. е издаден АУАН № ВТ-21, а на 04.12.2020 г. е издадено НП № ВТ -21-ДНСК-5. С това наказателно постановление на основание чл. 237, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл. 239,ал.1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. Санкцията е наложена на „*****” ООД, във връзка с функциите й на строител, съгласно сключен договор № 126/06.11.2018г. с община Стражица, за това, че не е съставило акт образец 6 - чл.7, ал.3, т.6 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството -  при изпълнението на преходния участък и бързотока на строеж: „Ремонт на язовир „****“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ 000256 по КВС на с. К., общ. Стражица, обл. Велико Търново, с което е нарушена разпоредбата на чл.163, ал.2, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

С гореописаните си действия, „*****” ООД, е нарушило законовата разпоредба на чл.163, ал.2, т.3 от ЗУТ, и е осъществило състава на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ.

Въз основа на горното, на основание на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на „*****” ООД с оглед тежестта на извършеното нарушение  е наложена имуществена санкция в размер на 20000,00 лв.  

От изложеното е видно, че обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В законоустановения срок се обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. НП е връчено на 05.02.2020г., а жалбата е депозирана на 12.02.2020 г. (лист 4).Депозирана е чрез АНО до ГОРС.

Член 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ гласи, че „строителят носи отговорност за -  своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2. Сочената точка 1 от ал. 2 на чл. 163 от ЗУТ визира изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Съгласно § 5, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗУТ - „Строителни книжа“ са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. Техническите или работните инвестиционни проекти по всички части се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината и са основание за издаване на разрешение за строеж. В настоящия случай е издадено Разрешение за строеж № 5/03.02.2015 г. – за строеж „Ремонт на язовир „****“, т.е. за този строеж е налице одобрен работен инвестиционен проект и за трасето на участъка на преходния участък и бързотока на енергоносителя (язовира).

От изложеното е видно, че АНО съвсем точно е определил извършеното от жалбоподателя адм. нарушението. Констатираното неизпълнение на задължението на жалбоподателя в качеството му на строител на строежа е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.

Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско дружество е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.

Ето защо изводът на административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, е правилен и законосъобразен.

Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, т. е. на просто извършване, поради което липсата или незначителността на вредни последици от него не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. По делото не са ангажирани и доказателства за смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Поради това съдът приема, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

 За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 15 ЗУТ предвижда наказание за юридическите лица „имуществена санкция“ в размер от 5000 лв. до 30 000 лв. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 20000 лева. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание за необосновано висок, с оглед липсата на посочени в наказателното постановление отегчаващи обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание над предвидения среден размер на наказанието. Освен това с изготвянето на протокол № 2 са предприети правилните действия по спиране на строежа, предвид констатираните проблеми с геоложката основа на процесния язовир. Съдът счита, че наказанието следва да се намали от 20000 на 5000 лева, като с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция“, като размерът се намали от 20000 лв. на 5000 лв.

Неоснователно, с оглед изхода на делото се явява искането на пълномощника на жалбоподателя за заплащане на направените разноски. 

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ВТ-21-ДНСК-5/04.02.2020 г., издадено от зам. началник на Дирекция за национален и строителен надзор гр. С., с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „*****“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр. С., райот ****, бул. „****“ № 105, ет. 2, ап. 1 е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) за нарушение на чл. 163, ал.2, т. 3 от ЗУТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 20 000,00 лв. на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: