О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260044
гр.
Хасково 12.10.2020г.
Хасковският
окръжен съд в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:Стратимир
Димитров
Членове:1.Боряна
Бончева
2.Красимир
Димитров
при
секретаря Петя Делчева и с участието на прокурора Дарина Славова изслуша
докладваното от член-съдията Бончева ВЧНД №320 по описа за 2020год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно,
по реда на глава XXI от НПК.
Постъпил е протест
от прокурор от РП- Хасково против Определение №216/03.06.2020год., постановено
по НОХД№ 1462/2019год. по описа на РС- Хасково, с което е прекратено
наказателното производство по делото на осн. чл.250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1
т.9 НПК във вр. с чл.343,ал.2, т.2 НК. Предлага определението да бъде отменено
като неправилно. Счита, че тъй като към момента на направените изявленията на
С. М. Ю. за прекратяване на воденото срещу
Х.Т.Г. наказателно преследване по чл. 343,ал.1б.„а“,пр.2-ро,вр.чл.343,ал.1“б.„
б“,пр.2 –ро, вр.чл.342,ал.1 НК, не са били изготвени експертните заключения по
назначената автотехническа експертиза и съдебно- медицинска такава или не е
била изяснена процесуалната фигура на Ю. като пострадал. В този смисъл прокурорът намира изявлението му в протокола
за разпита му като свидетел за ирелевантно, тъй като на 17.08.2018год. се бил
подписал под права като пострадал, които към онзи момент не притежавал.
Качеството на пострадал се извличало именно от заключението на експертите въз
основа на техните специални знания.Счита също, че е била игнорирана ръководно-решаващата
роля на прокурора, а прекратяването следвало да е на осн. чл.24,ал.1т.1, а не
на осн.чл.24,ал.1 т.9 НПК, което водело до обременяващи последици по смисъла на
чл.343,ал.2, т.2 НК за лицето, срещу което се прекратява делото.
Становището на
Окръжна прокуратура гр. Хасково е правилност и законосъобразност на атакувания
съдебен акт.
Ответникът по
протеста и подсъдим Х.Т.Г. лично и чрез защитника си адв. Р. дават становище за
неоснователност на протеста и молят определението на РС- Хасково да бъде
потвърдено.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Както правилно е установил РС- Хасково, производството по
НОХД № 1461/2019г. по описа на Районен съд Хасково е образувано въз основа на внесен от
прокурор при Районна прокуратура - Хасково обвинителен
акт по Досъдебно производство № 1062/2018г. по описа
на РУ - Хасково, с който Х.Т.Г. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал.1,
б. „а“ предл. 2-ро, вр. чл. 343 ал.1, б,"б", предл, 2-ро, вр чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 11.08.2018г. в гр. Х. при
управление на МПС- лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с
рег. № ******* е нарушил правилата за движение, а именно чл. 23. ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и чл. 42, ал. 2, т. 1 от
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. М. Ю. от гр. Х., изразяваща се в счупване на раменна кост на лява ръка, довела
до трайно затрудняване на движението на лявата ръка по смисъла на чл. 129 от НК, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, транспортирайки го до ЦСМП при „МБАЛ -
Хасково" АД. Съдът е приел, че правната
квалификация на държавно обвинение и
фактическите рамки на същото са определили фигурата на
пострадал от деянието, а именно свидетелят С. М. Ю. В този ред на мисли и в логическата последователност на тълкуване на
разпоредбата на този текст, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.
343а. ал. 2 от НК, която е предвидила възможност пострадалият да формулира волеизявление за прекратяване на наказателното производство по отношение на лицето, привлечено
към наказателна отговорност. Именно такова волеизялвление е било материализирано в
протокола за разпит на св. С. М. Ю. от 17.08.2018г., намиращ
се на лист 48 и 49 от ДП№1062/12018г. по описа на РУ - Хасково, в който са
му били разяснени правата на пострадал от престъплението /дословно
заявено е :" желая образуваното Досъдебно производство
1062/2018г. по описа на РУ -Хасково да се прекрати и не желая Х.Т.Г.,
който ме удари в събота на 11.08.2018г. с лекия си автомобил да носи
наказателна отговорност за причинените телесни
увреждания", което изявление се съдържа и в
подписана от пострадалия С. М. Ю. декларация
на 17.08.2018г. на основание чл. 343а ал, 2, вр. чл. 343, ал.1,
буква .,б" от НК. Впоследствие и преди внасяне на обвинителния акт в РС-
Хасково, пострадалият е починал, като не е установена причинно – следствена
връзка между ПТП-то, причинено от Г. и смъртта на Ю.
Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че това право на пострадалия в случая не преминава върху
неговите наследници, след като е обективирано изявление от него за
прекратяване на наказателното производство, както и че за
ръководещият разследването орган наблюдаващ прокурор не е предвидена
дискреция за преценка дали
наказателното производство по отношение на привлеченото лице да продължи,
а е било негово задължение. От друга страна, в проведеното на 03.06.2020год. открито съдебно заседание,
подсъдимият е направил изявление
по чл. 24 ал.2 от НПК, че не желае производството по отношение на него да бъде
продължено и въпросите, свързани с деянието,
авторството и вината- да бъдат решавани с
приключващия наказателното производство съдебен акт. РС- Хасково е установил, че в петгодишен период от 11.08.2013г.
– 11.08.2018г. по отношение на подсъдимия Г. липсват данни за образувани наказателни производства за престъпления
по чл. 343а, ал.1, б, „а" с вр, чл. 343 ал. 1, „б", вр. с чл. 342 ал.
1 от НК, изискуемо условие от законодателя за привилегията на
чл.343, ал. 2,т. НК, поради което и правилно е прекратил наказателното
производство на цитираното от него основание.
По оплакванията на прокурора в протеста:
Правата на пострадалия в наказателното производство са регламентирани в разпоредбата на чл. 75 от НПК. Изброяването им обаче не е изчерпателно с оглед на редакцията на този текст. В него е посочено най-напред, че пострадалият има право да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, а няма спор, че едно от тези права е и правото да поиска прекратяване на наказателното производство на основание чл. 343, ал.2 от НПК. В този смисъл правото на пострадалия да поиска прекратяване на наказателното производство е едно от правата, които той има в наказателното производство. Качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК е обективно и се определя от това дали дадено лице е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а не от това дали това лице е участвало в досъдебното производство и е упражнявало правата по чл. 75 от НПК. Систематичното място на разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от НПК, съгласно която правата на пострадалия възникват, ако са налице кумулативните предпоставки -той изрично да поиска това и да посочи адрес за призоваване в страната, определя, че това правило се отнася за правата на пострадалия в досъдебното производство, визирани в чл. 75, ал. 1 от НПК. Всъщност именно св. Ю. е претърпял неимуществени вреди /подробно описани /от причиненото от Г. ПТП, поради което и своевременно са му били разяснени правата на пострадал от престъплението в протокола за разпит на свидетел от 17.08.2018год., където е направил изявление за прекратяване на наказателното производство, образувано срещу Г. на основание чл. 343, ал.2 от НПК. По това искане на пострадалия наблюдаващият прокурор не се е произнесъл, въпреки задължението му да стори това предвид разпоредбата на чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК. Всъщност с внасянето на обвинителния акт против подс. Г., въпреки направеното искане от страна на пострадалия на основание чл. 343, ал.2 от НПК, са нарушени не само правата на пострадалия /да поиска прекратяване на наказателното производство/, но и на самия подс. Г. – да бъде прекратено наказателното производство по отношение на него. Това е така, доколкото систематично разпоредбата на чл. 243 от НПК предхожда тази на чл. 246 от НПК, т.е. прокурорът първо проверява дали има основания за прекратяване на наказателното производство и чак тогава изготвя обвинителен акт. Съгласно чл. 246, ал.1 от НПК, обвинителен акт се съставя при определени условия, сред които е и липсата на основания за прекратяване на наказателното производство. Последното означава, че при направено искане от страна на пострадалия за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 343, ал.2 от НК, прокурорът е следвало да извърши проверка дали са налице условията за това /вкл. дали по отношение на този подсъдим през последните пет години не е било прекратявано наказателното производство на това основание/ и да се произнесе.
Принципно, настоящият състав споделя
изложените в частния протест аргументи в насока, че неизвършването на
последващи изявлението на свидетеля Ю. процесуално-следствени действия от
страна на органите на досъдебното производство би противоречало на основния
принцип на наказателния процес, обективиран в разпоредбата на чл. 14 НПК, а именно, че съдът, прокурорът
и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
ръководейки се от закона. Вярно е и че единствено след проведено обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, относими към делото,
биха могли да се съберат всички релевантни към предмета на доказване факти, и
на тази основа да бъде дадена коректна правна квалификация и едва след този
момент би могло да се преценява дали са налице материално-правните предпоставки
на чл. 343, ал. 2 НК, което не неглижира задължението
на наблюдаващия досъдебната фаза прокурор за произнасяне по направеното от пострадалия искане за
прекратяване на наказателното производство.
Според настоящия въззивен състав, прекратяване на наказателното производство на осн.чл. 243, ал.1, т.1 в сл.на чл. 24, ал.1, т.9 от НПК е допустимо при наличие на две предпоставки –първата е: да има престъпление по чл. 343, ал.1, б"а" или "б" НК и втората: да има искане по чл. 343, ал.2 от НК от пострадалото лице за прекратяване на наказателното производство. Или искането по чл. 343, ал.2 от НК е допустимо само при престъпление по чл. 343, ал.1, б."а" или б."б" от НК. Ако доказателствата по делото не установяват извършено престъпление, то образуваното досъдебно производство следва да се прекрати на осн.чл. 243, ал.1, т.1 в сл.на чл. 24, ал.1т.1 от НПК. Поради това правилно и РС- Хасково е прекратил производството на цитираното от него основание.
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор от Районна прокуратура гр.Хасково против определение № 216/03.06.2020год., постановено по НОХД № 1462/2019год. по описа на РС - Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 216/03.06.2020год., постановено по НОХД № 1462/2019год. по описа на РС- Хасково.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: