Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№ 14
гр.Пловдив 21.03. 2019г.
Капитан Даниел Луков – военен съдия, в качеството ми
на съдия - докладчик по нохд № 22/19г. по
описа на Военен съд - Пловдив, след като се запознах с данните по делото,
установих следното:
Досъдебното производство е било образувано с
постановление на РП-Пазарджик за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр.с
ал.1 НК. След приключване на разследването, същата прокуратура е изготвила
обвинителен акт срещу подс.П. за посоченото престъпление и е внесла делото за
разглеждане в районен съд-Пазарджик, където е било образувано нохд № 30/2019г.
В хода на проведеното разпоредително заседание по делото на 06.03.2019г.
районният съд е приел, че делото не му е подсъдно предвид особеното качество на
подсъдимия, а именно военнослужещ, поради което и на основание чл.396 ал.1 т.1
и чл.36 НПК е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по
подсъдност на Военен съд-Пловдив. За да обоснове този си извод, районният съд
се е доверил на представената му от подсъдимия служебна бележка от щаба на в.ф.
***-***.
Прочита на материалите от досъдебното производство
показва, че образуването на досъдебното производство е станало с постановление
на РП-Пазарджик от 03.10.2018г. Преди тази дата обаче, още от 14.09.2018г.
прокуратурата, включително изготвилия обвинителния акт прокурор, са имали
информация, че лицето Кр.П. е най-вероятно военнослужещ, което е предполагало
проверка най-напред на това обстоятелство с оглед преценка на компетентността
на органите на досъдебното производство предвид разпоредбата на чл.396 НПК.
Това не е било сторено. Цялото досъдебно производство е било проведено, като
при извършването на действията по разследването, включително и при
предявяването на обвинението и разпита на П. в качеството му на обвиняем той е
заявил пред следователя, че е военнослужещ, но на това обстоятелство не е било
обърнато внимание. Прокурорът от своя страна също с лекота е подминал този факт
и не е направил нужното, тъй щото по съответния ред да бъде изискана
информация, която да се приобщи по досъдебното производство и от която да е
видно дали в действителност подсъдимият П. е военнослужещ и от кога. Така
господарят на досъдебното производство сам се е поставил в положението да е
некомпетентен по образуваното и водено от него досъдебно производство, ако
действително обвиняемото лице попада в кръга от лицата, посочени в чл.396 НПК.
След това, вече в разпоредителното заседание по нохд №
30/19г.по описа на РС-Пазарджик, подсъдимият е представил цитираната по-горе
служебна бележка. От нея става ясно само това, че към 26.02.2019г. подсъдимият
се явява старшина и военнослужещ във в.ф.***-***, но не и от кога е
военнослужещ, а това има значение именно с оглед преценката за компетентността
на съда, който следва да разгледа наказателното производство, тъй като
повдигнатото му по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК обвинение касае периода от
05-14.09.2018г. включително, за който период няма събрани по съответния
процесуален ред никакви данни относно обстоятелствата по чл.396 НПК. Същото е
било необходимо и с оглед казаното в ТР № 42/82г. ОСНК по въпроса със
специалната компетентност на военните съдилища и кога тя е налице.
Съставът на районния съд, доверявайки се на казаното
от страните в съдебното заседание и на ксерокопието от служебна карта на
подсъдимия, приел, че делото не му е подсъдно. Тук не е мястото да се обсъжда
дали само въз основа на така представените от подсъдимия писмени доказателства
съдът е имал правото да направи тази преценка и дали не е следвало да прояви
допълнителна процесуална активност в тази посока. Същественото в случая е, че
след това съдът, в нарушение на закона, след прекратяването на съдебното
производство пред себе си е изпратил делото по подсъдност направо във Военен
съд-Пловдив. Това е мотивирано, съвсем неправилно, с разпоредбата на чл.36 НПК,
касаеща подсъдността по местоизвършване
на престъплението. Само може да се гадае дали всъщност това не е било
продиктувано от обстоятелствата, че освен Военен съд-Пловдив има и още два
други първоинстанционни военни съдилища. Но и да е така, това не е преценка,
която е следвало да се извършва от районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 т.1 НПК, в
разпоредителното заседание съдът е следвало да обсъди въпроса дали делото му е
подсъдно. При преценка, че не е компетентен, съдът следва, на основание чл.248 ал.5
т.1 НПК, да прекрати съдебното производство. В закона на пръв поглед съществува
празнота, тъй като не е казано след това как следва да се процедира. Уредбата
по чл.249 НПК касае други хипотези, които не обхващат коментираната тук.
Предвид това съставът на първоинстанционния съд е следвало да съобрази
разпоредбата на чл.288 НПК, уреждаща прекратяването на съдебното производство.
Това е следвало да бъде направено в неразривна връзка не с посоченото от
районния съд основание по чл.36 НПК, а отчитайки текста на чл.42 ал.2 НПК.
Съгласно тези текстове, когато съдът намери, че делото е подсъдно на по-горен,
на специализирания наказателен или на военен съд, той не е компетентен да
изпраща делото директно на този съд, а е следвало да прекрати съдебното
производство и да изпрати делото на съответния прокурор. Това не е направено
случайно от законодателя. При така предприетите от състава на РС-Пазарджик
действия в разпоредителното заседание, като съдия-докладчик съм поставен в
състояние да нямам пред себе си годен процесуален документ, който да ме сезира.
Изготвеният по делото обвинителен акт е на РП-Пазарджик, а тя не е компетентна
прокуратура, не се явява съответна прокуратура на военен съд. Съответна на
военен съд се явява военна прокуратура, която има правомощието да сезира съда с
годен да породи правни последици обвинителен документ.
При така очертаната хронология съм поставен в
положение да не мога да се произнеса по реда на чл.247а ал.2 НПК и да съм лишен
от възможността да преценя дали делото ми е подсъдно или не. Липсата на годен
процесуален документ по делото, който да ме сезира, прави образуваното към
момента съдебно производство във Военен съд-Пловдив незаконосъобразно и
продължаването на съществуването му и разглеждането на делото при липсата на
годен обвинителен акт влече след себе си, като последица, евентуалното
постановяване на един процесуално недопустим съдебен акт.
Допуснатото от районен съд-Пазарджик нарушение не може
да бъде коригирано по реда на инстанционния контрол, нито пък определението му
попада в кръга на актовете, подлежащи на възобновяване по реда на чл.419 НПК.
Това налага като съдия-докладчик по делото да изпратя същото на компетентния
орган, в случая ВОП-Пловдив, по подсъдност, а вече ВОП-Пловдив, ако прецени, че
се явява компетентната прокуратура, да реши какво да прави с образуваното по
този начин досъдебно производство.
Изложеното до тук налага производството по делото да
бъде прекратено и то следва да бъде изпратено на ВОП-Пловдив. Предвид казаното,
на осн.чл.42 ал.2 НПК и чл.247а ал.2 и ал.3 НПК
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
Прекратявам
съдебното производство по нохд №
22/19г.по описа на Военен съд-Пловдив.
Изпращам делото по компетентност на ВОП-Пловдив.
Разпореждането е окончателно.
Съдия-докладчик: