Р Е Ш Е Н И Е
№ 2097
Гр. Пловдив,
24.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, Десети състав, в публично
съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №2572 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано
по исковата молба на „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“ №98, представлявано от П.Ю.Д., подадена
чрез процесуален представител адв.И.Н., против Държавна
комисия по хазарта гр.София, за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 648 лева, за заплатеното адвокатско
възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно
постановление /НП/ №7 от 08.06.2017г., издадено от Председателя на Държавната
комисия по хазарта гр.София, представляващи сторените в хода на съдебното
обжалване на наказателното постановление по КАНД № 51/2018 г. по описа на Административен
съд Пловдив разноски за
договореното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание - „ТИЙ ДЖИ“
ЕООД се
представлява от адв.Н., който заявява, че поддържа исковата молба и моли искът да
бъде уважен по основание и размер.
Ответникът - Държавната комисия по хазарта гр.София, в
писмен отговор на упълномощения си процесуален представител юрк.В.И.
оспорва исковата молба, изразява становище за недопустимост на исковата
претенция, както и навежда твърдения за неоснователност и недоказаност на
същата. Прави възражение за прекомерност на обезщетението, съответно на
адвокатското възнаграждение за настоящото дело.
В съдебно заседание, редовно призована Държавната
комисия по хазарта гр.София не изпраща представител.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на
иска.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „ТИЙ ДЖИ“
ЕООД е издадено Наказателно постановление /НП/ №7 от 08.06.2017г. от Председателя
на Държавната комисия по хазарта, с което на дружеството е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на
основание чл.22, ал.1, т.11 от Закон за
хазарта /ЗХ/, за извършено нарушение на чл.3 ал.1 от Игрални условия и правила
за организиране на хазартни игри с игрални автомати, утвърдени от Държавна
комисия по хазарта. Посоченото НП е обжалвано от „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД пред Районен
съд Пловдив, за което е образувано АНД № 4480 по описа за 2017 г. на същия съд
(приложено по настоящото дело). Така постановеното решение на Районен съд
гр.Пловдив, било обжалвано от Държавната комисия по хазарта гр.София пред
Административен съд гр.Пловдив, който с Решение № 439/26.02.2018г. по КАНД №51/2018г.
на Административен съд гр.Пловдив го потвърдил. Решението е окончателно и
влязло в законна сила на 26.02.2019г.
Пред Административен съд гр.Пловдив „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД е
представлявано от адв. И.Н. ***, въз основа на сключен
за договор за правна защита и съдействие № 159671/07.02.2018г. (приложен на л.16
по АНД № 2572/2019), като съответно е дружеството е заплатило по него изцяло и по
банков път дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 648 лева, с включен
ДДС. Истинността на въпросния документ не е оспорена по надлежния процесуален
ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват
основания, поставящи под съмнение доказателствената
му стойност, поради което и следва да бъде ценен като достоверен и достатъчен
източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на
адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие. Пред настоящата
съдебна инстанция са представени договор за правна защита и съдействие (лист 39
по адм. дело № 2572/2019 г. по описа на съда), списък
на разноските (лист 38 по адм. дело № 2572/2019 г. по
описа на съда) и фактура (лист 40 по адм. дело №
2572/2019 г. по описа на съда) според които ищецът е заплатил по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и ДТ в размер на 25 лева.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение допустимостта и подсъдността на
производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е
подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна
административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира
обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени
изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг
административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен
от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е издаден
процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди.
Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура
по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен
административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на
държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта
на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната
съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3
от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите
реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер
на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на
благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Налице е
първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган
– НП, отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД № 4480/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив, обжалвано и потвърдено с Решение №439 от 26.02.2018
по КАНД № 51/2018 г. на Административен съд гр.Пловдив. Съдът намира, че е
налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и
причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. С оглед на изложеното, предявеният иск за
причинените имуществени вреди се явява основателен, което налага уважаването
му. Размерът на тази претенция съдът намира, че не се явява прекомерен и искът
следва да бъде уважен до размера от 648 лв. /с ДДС/, представляващи сторените в
хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по КАНД № 51/2018 г.
по описа на Административен съд гр.Пловдив разноски за договореното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.,
постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС, чието приемане даде възможност за
реализиране на претенциите от този тип, институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Разходът е действителен и доказан, а претендираната сума по заявената искова претенция покрива
характеристиките „обоснован и справедлив“, в която връзка за неоснователно
съдът намира възражението на ответника за прекомерност.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 648 лв./с ДДС/, представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на НП по КАНД № 51/2018
г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и
изплащане. Ищецът претендира и присъждане
на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по
делото, които съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските в размер на адвокатско възнаграждение от 600лева
и заплатена държавна такса в размер от 25лева. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски. За неоснователно съдът намира възражението на представителя на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
договора за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция.
Уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското
възнаграждение, който каза се е 600 лв. /с ДДС/ за настоящата съдебна инстанция,
е над минималния размер, но същият е съразмерен и съответстващ на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта
гр.София да заплати на „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“ №98, представлявано от П.Ю.Д., сумата от
648 лв./шестстотин четиридесет и осем лева/, съставляваща причинени му имуществени
вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно
постановление /НП/ №7 от 08.06.2017г., издадено от Председателя на Държавната
комисия по хазарта, съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие № 159671 от 07.02.2018 г., ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта да заплати
на „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“ №98, представлявано от П.Ю.Д., сумата от 625 лв. /шестстотин
двадесет и пет/ лева, съставляваща разноски
по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: