№ 7060
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110101518 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:*********,
срещу ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК:*********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 905.75 лева,
представляваща незаплатен от ответника на ищеца остатък от пълния размер
на изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице по
застраховка „Каско на МПС“ – по щета № 0161-1261-21-000032, възлизащ на
общо 2264.27 лева и 2/сумата от 299.44 лева – обезщетение за забава за
периода от 18.05.2022 г. до 09.01.2025 г. /три години преди датата на исковата
молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2021 г. около 14.00 часа в гр.
*********** е настъпило ПТП между л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. №
**********, собственост на А.В. и л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.
№ *******. Твърди се, че водачът на л.а. марка „Форд“ отнел предимство и
при опит за извършване на завой наляво, не спрял на знак „Стоп“ и
реализирал произшествието като се ударил в предната лява част на л.а. марка
„БМВ“ като така му причинил щети.
Станалото ПТП не било посетено от органите на МВР, а водачите
съставили двустранен констативен протокол за ПТП – като за виновен водач
бил приет И.Х. – който управлявал л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.
№ *******.
Увреденият л.а. марка „БМВ“ бил собственост на лицето А.В. и досежно
1
същия била сключена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество
ЗК „Лев инс“ АД – съгласно полица № 93002110013723 със срок на действие
от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г. Поради това и след ПТП собственикът на л.а.
марка „БМВ“ се обърнал към ищеца и била образувана щета под № 0161-1261-
21-000032. Вследствие на удара л.а. марка „БМВ“ получил увреждания по
цяла предница, преден капак, предни калници и др. Стойността на вредите
била определена по експертна оценка на 2264.27 лева – заплатени на
собственика на увреденото МПС – за ремонт в сервиз съгласно фактури от
„Технопарк автосервиз“ ЕООД.
На следващо място се твърди, че от своя страна л.а. марка „Форд“, модел
„Фиеста“, с рег. № ******* имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност към датата на застрахователното събитие. Доколкото ищецът
заплатил стойността на щетите на увреденото лице, то се твърди, че в негова
полза възникнало вземане срещу застрахователя на виновния водач – за сумата
от 2264.27 лева. Поддържа се, че ищецът поканил ответника да му заплати
процесната сума, но последният не признал претенцията изцяло, съответно
извършил частично плащане чрез прихващане на насрещни вземания – до
сумата от 1358.52 лева. С тези аргументи се иска претенцията да бъде
уважена.
С исковата молба са представени: ДКП за ПТП, справка от ГФ,
уреждане на насрещни претенции, писмо, доклад по щета, платежно, полица
„Каско“, опис заключение по щета – 2 броя, свидетелство за регистрация на
МПС, уведомление за настъпило застрахователно събитие, фактури и справка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се признават
изцяло. Възразява се срещу допускане на доказателства, извън писмените
такива към исковата молба.
Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
ищеца ако се претендират такива.
В съдебно заседание по делото, проведено на 08.04.2025 г., ищцовото
дружество чрез процесуален представител прави искане за постановяване на
решение при признание на иска. Претендира разноски от 50 лева държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Ответното дружество в писмена молба поддържа направеното
признание на иска. Моли на ищцовото страна да бъдат присъдени разноски в
минимален размер.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В отговора на исковата молба ответното дружество прави изявление, с
което признава исковете – за главница и обезщетение за забава.
От своя страна процесуалният представител на ищеца прави нарочно
2
искане за постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на ЗК „Лев инс“ АД срещу ЗД „Евроинс“ АД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: главница в размер
на 905.75 лева, представляваща стойността на незаплатен от ответника на
ищеца остатък от пълния размер на изплатено застрахователно обезщетение
от ищеца на трето лице по застраховка „Каско на МПС“ – по щета № 0161-
1261-21-000032, възлизащ на общо 2264.27 лева и обезщетение за забава в
размер на 299.44 лева за периода от 18.05.2022 г. до 09.01.2025 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.01.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
Горното налага предявените искове да бъдат уважени без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество.
Ищцовата страна претендира разноски в размер на общо 150 лева – от
които 50 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
– в минамален размер, определен служебно от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
В тази връзка и сумата от общо 150 лева следва да бъде присъдена
изцяло.
Независимо от направеното признание на иска ответната страна следва
да носи отговорност за разноски, доколкото с поведението си е станала
причина за завеждане на делото.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев инс“
АД, с ЕИК:********* и с адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, следните суми: 1/ сумата от 905.75 лева, представляваща
незаплатен от ответника ЗД „Евроинс“ АД на ищеца ЗК „Лев инс“ АД
остатък от пълния размер на изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца ЗК „Лев инс“ АД на трето лице по застраховка „Каско на МПС“ – по
щета № 0161-1261-21-000032, възлизащ на общо 2264.27 лева и 2/сумата от
3
299.44 лева – обезщетение за забава за периода от 18.05.2022 г. до 09.01.2025
г. /три години преди датата на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 10.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:********* и с адрес на управление:
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А сумата от 150 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в настоящото
исково производство.
ЗАДЪЛЖАВА ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:********* в едноседмичен
срок от получаване на преписа от решението ДА ПРЕДСТАВИ данни за своя
банкова сметка с оглед извършване на доброволно плащане от ответника като
преди представяне на банкова сметка съдът няма да му издаде изпълнителен
лист за присъдените суми.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4