МОТИВИ към Присъда № 260003/16.02.2021 г. постановена по
НОХД № 259/20 г. по описа на Врачанския окръжен съд,
Окръжна
прокуратура Враца обвинява Ю.Б.Ч. *** в това, че на 19/20.01.2019
г., в гр.Козлодуй, обл.Враца, за времето от 21.00ч. до 04.00 ч., пред дом
находящ се на ***, умишлено е умъртвил В. В. Н. ***, като е извършил убийството по
особено мъчителен начин и с особена
жестокост - чрез нанесени удари в
областта на главата и тялото с брадва, чук и дървена дръжка от земеделско
сечиво с част от пръстен, в резултат на които му
е причинил закрита черепно-мозъчна травма, довела до състояние
несъвместимо с живота, като смъртта е
настъпила на 20.01.2019 г. в 10.03 ч. във филиал за спешна медицинска помощ гр.
Козлодуй, обл. Враца, с което осъществил състав на
престъпление визирано в чл. 116, ал. 1,
т. 6, предложение 2 и 3, вр.чл. 115 от НК.
За съвместно
разглеждане с наказателното производство е предявен и приет граждански иск от В.Б.Н. *** за сумата от 40000,00 /четиридесет хиляди/ лева -
обезщетение за неимуществени вреди.
По негово
искане, Н. е конституиран в процеса като граждански ищец и частен обвинител.
Разпитан на
проведеното предварителното производство и в с.з. подсъдимият заявява, че не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че в нито един
момент не е желаел смъртта на пострадалия, но че съжалява за извършеното.
Смята, че причина за инцидента е поведението на Н., който без основателна
причина нападнал жена му със сексуални намерения.
По делото са
разпитани свидетелите Ф.Г., В.Р., В.Н., Р.П., Д.И., Х.Р., И.Н. и Б.Б..
Приети са заключенията
на експертите д-р Р.А., Б.К. и Г.С., Пл. Г., М.В. и Н.Л., И.Т., Г.Г. и Н.В..
Съдът като взе
в предвид обясненията на подсъдимия, доводите и съображенията на неговия
защитник, както и тези на повереника на гражданския ищец и частен обвинител,
показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в с.з.
експертизи и всички други събрани по делото доказателства и след като ги
разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимия Ч. и
свидетелката Ф.Г. живеели на семейни начала от 2007 год., като от съвместното
си съжителство имали четири деца, а Г. имала и друго дете от предишен брак.
Въпреки това, подсъдимият бил припознал всичките пет деца, като за всички тях
полагал еднакви грижи. Цялото семейство живеело в гр. Козлодуй, на ***, в
предоставено от Община - Козлодуй бунгало, поставено в малък двор и състоящо се
от една стая и малък килер. Ч. работел на различни места, като със спечелените
пари изхранвал многодетното си семейство.
През лятото на
2018 г., подсъдимият заминал при негов роднина в Англия, където започнал работа
на автомивка. В края на месец декември същата година, той се прибрал в България,
за да посрещне новогодишните празници със семейството си. Докато бил в
РБългария, Ч. се снабдил със задграничен паспорт и подновил личната си карта,
тъй като трябвало да пътува отново за Англия на 20.01.2019г., заедно със свои
близки, които уговорил да работят там.
Пострадалия В.
В. Н. ***, не бил семеен и живеел сам, тъй като майка му била починала, а баща
му, св. В.Н., имал друго семейство, като двамата поддържали връзка от време на
време.
На 19.01.2019 г.
около 19.00 ч., подсъдимият излязъл от дома си да пазарува и след около два
часа се върнал. С него бил и В. Н., с когото били приятели от детинство.
Двамата седнали в стаята и започнали да пият бира, която донесли със себе си.
Св. Г., която също била в дома си, забелязала, че пострадалия видимо бил употребил
алкохол и преди това. Сложила им баница и останала на масата с тях до към
22.00ч, след което си легнала. През цялото време двамата мъже разговаряли
нормално, като Ч. уговарял Н. да дойде при него на работа в Англия и дори му
предложил, да му даде пари за пътя.
По-късно същата
вечер Г. се събудила, тъй като я болял зъб и станала, за да изпуши цигара. Ч. и
пострадалия все още седели на масата, като разговаряли спокойно и допивали
бирата си. Не след дълго, подсъдимият предложил на Н. да излязат навън, за да
отидат до тоалетна, но последния вече доста пиян, отказал.
Ч. излязъл сам
от стаята. Възползвайки се от това обстоятелство, пострадалия станал от мястото
си и седнал на леглото до Г., без последната да му е дала повод, като започнал
да й прави комплименти. Изведнъж хванал с ръка блузата й и я дръпнал силно, при
което тя се скъсала, а Н. хванал свидетелката за гърдите. В този момент Ч.
влязъл в стаята и видял ситуацията. Обърнал се към пострадалия с думите „Какво
правиш бе брат, на коя жена посягаш?“, на което Н. му казал да излязат отвън да
се разберат. Двамата излезли навън пред къщата, където си разменили удари с
ръце и крака, като тези нанесени от Ч. били основно в главата и горната част от
тялото на пострадалия.
Според експерта изготвил СМЕ, ударите в областта на главата били поне три, а тези в областта на гръдния кош не
по-малко от два. Има и поне един удар нанесен в коремната стена в дясно. Н.
имал и охлузвания по ляв горен крайник и счупване на бедрената кост, но според
заключението на в.л., същите са били получени в резултат на падане, а не от
удари. Отделно имало и една прободна рана на дясно бедро, причинена от порезно
оръжие, което не е по-широко от 1,3 см. и с дължина на острието към дръжката
4см. Експерта беше категоричен, че ударите
върху пострадалия не са нанесени с предявените му веществени доказателства
- чук с метална дръжка, брадва и дървена дръжка с метален край, тъй като няма увреждания, които да са
получени от действието на тъпоръбести предмети или посечно оръжие и е
напълно възможно по механизъм описаните
увреждания да са получени от удари с ръка, ритане с крак или притискане
на тялото към земята, поради което и съдът приема такъв механизъм за
причиняване на уврежданията на Н..
Боят продължил около
5 – 10 минути, но тъй като при един от ударите пострадалия залитнал и падайки
се ударил във входната за двора врата, Ч. преустановил действията си, помогнал
на Н. да стане и двамата влезли обратно в стаята, като подсъдимият държал под
ръка пострадалия. Г., която лежала на леглото видяла, че последният бил изцапан
с кал, а имал и рана на веждата, от която се стичала кръв. Н. отново седнал на
мястото си, а подсъдимият му дал мокри кърпи, за да се изчисти. Двамата мъже
продължили да разговарят спокойно, като Ч. питал няколко пъти Н. дали има нужда
от нещо, но последният казал, че му се спи. Г. отново си легнала, а около 04.00
ч. на 20.01.2019 год., подсъдимият я събудил, тъй като трябвало да тръгват за
автогарата в гр. Козлодуй, откъдето с автобуса да се придвижи до гр. София. Обадил
се по телефона за такси. Непосредствено преди да тръгнат, събудили и
най-голямото дете, което трябвало да се грижи за по-малките, докато майка им се
върнела от автогарата.
Около 04.10 ч.,
пред дома на семейството спрял таксиметров автомобил марка „Шевролет“, с ДКН ВР
*** ВР, управляван от св. В.Р.. Г. седнала на седалката до шофьора, а Ч. качил
на задната седалка Н. и седнал до него. Р. забелязал, че пострадалия бил много
пиян и не можел да се придвижва сам. Подсъдимият казал на свидетеля, че първо
трябва да откарат Н. до домът му. Като пристигнали, свидетелят и Г. чули Ч. да
пита пострадалия къде са му ключовете за да го прибере, но последният
отговорил, че не може да ги намери. Тъй като времето напредвало, подсъдимият
извел Н. от колата и го оставил на площадка пред портата на къщата. Р. чул Ч.
да казва: „Ще го оставя навън. Той е доста пиян и тъкмо ще изтрезнее“, след
което се качил в таксито и потеглили към автогарата. Там подсъдимият се качил
на автобуса за гр. София, а Г. се прибрала обратно в дома им при децата си със
същото такси.
Около 08.00 ч.
същият ден, св. В.Н. бил уведомен по телефона от св. Р.П., брат на майката на
пострадалия, че е намерил племенника си паднал пред дома си с кръв по главата и
сцепена лява вежда. Св. В.Н. тръгнал веднага за спешния център в гр. Козлодуй,
като скоро след пристигането му бил уведомен, че синът му е починал в 10,03
часа.
Около 11.30 ч.,
Ч. е бил задържан от граничните власти на ГКПП - Калотина, на път за Англия.
Горната
фактическа обстановка се установява както от събраните по делото писмени
доказателства, приложени към ДП № 2/2019 г. по описа на ОСлО - гр. Враца, така
също и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното следствие, от
обясненията на подсъдимия и от показанията на разпитаните свидетели, които в
различна степен допринесоха за нейното изясняване.
От
представената съдебно-медицинска експертиза на труп № 13/2019г., находяща се на стр.41 и сл., том ІІ на ДП и изготвеното от експерта д-р Р.А.
заключение е видно, че при аутопсията на пострадалия са установени:
- закрита черепно
мозъчна травма - кръвоизливи под меките мозъчни обвивки,
мозъчен оток с вклиняване, розов ликвор; кръвопропиване на меките тъкани на
черепа; Разкъсно-контузни рани по типа на аркада на дясна вежда, лява скула и
под лява ушна мида; охлузвания по лицето и кръвотечение от носа.
- Драскотина на шията;
- гръдна травма
- охлузвания на гръдния кош със счупване на четири ребра
/по две вляво и дясно/.
- коремна травма
- подкапсулни кръвоизливи на черния дроб;
- Закрито счупване на лява бедрена кост
на границата средна-далечна трета с кръвопропиване на околните меки тъкани и
оток; разкъсно-контузна рана по типа на Аркада в средата трета на лява
подбедрица.
- Оток и кръвонасядане на лява мишница и
ляв лакът с охлузване; оток и кръвонасядане на лява китка и лява длан и на
дясна длан.
- Прободна рана на дясно бедро.
Установени са и Лекостепенна
миокардиосклероза и хипертрофия на миокарда /микроскопско/, атеросклероза;
едрокапчеста мастна дегенерация на черния дроб; ХОББ.
Смъртта е в пряка
причинна връзка с описаната
закрита черепно мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
довела в своята еволюция до общомозъчен оток с вклиняване и последваща
компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно
съдов.
По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети
- удари с такива /с широка повърхност/ със значителна кинетична енергия, като
уврежданията на ляв горните крайници могат да бъдат определени като защитни.
Прободната рана на дясно бедро, както и драскотината отговарят да бъдат
получени от действието на предмет с режещ ръб и остър връх.
Установената
концентрация на алкохол от 2,61 промила в кръвта на пострадалия, отговаря на тежка степен
на алкохолно опиване, която се характеризира със значителни нарушения в
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на
движенията.
В с.з. при защита на заключението си, експерта добави, че
ударите в областта на главата са поне три, а тези в
областта на гръдния кош са не по-малко от два. Има и поне един удар нанесен в
коремната стена в дясно. Според експерта, охлузванията по ляв горен крайник и
счупването на бедрената кост са в резултат на падане, а не са от удари. Отделно
има и една прободна рана на дясно бедро.
След като на експерта
Р.А. бяха предявени представените като веществени доказателства - чук с метална
дръжка, брадва и дървена дръжка с метален край, последният заяви категорично,
че ударите върху пострадалия не са
нанесени с предявените му веществени доказателства, тъй като няма увреждания,
които да са получени от действието на тъпоръбести предмети или посечно оръжие,
а тези които му се предявяват, са именно такива. Според този експерт, закрита черепно мозъчна травма не е била
причинена с никой от представените му веществени доказателства, като е напълно възможно по механизъм описаните
увреждания да са получени от удари с ръка и ритане с крак.
Прободното
нараняване в бедрото не е причина за смъртта и е причинено от порезно оръжие което
не е по-широко от 1,3 см. и с дължина на острието към дръжката 4см.
Според
експерта, гръдната травма най-вероятно е била причинена от притискане в легнало
положение или притискане силно към стена, но при всички положения трябва отзад да
е имало широка подложка. В случая по вероятно това е станало в легнало
положение и притискане с крак или коляно в областта на гръдния кош отпред. Експерта
изключи възможността травмата да е била причинена от силен удар, при който
пострадалия да е бил подпрян на стена, тъй като не е установил размествания при
счупванията.
Експерта заяви, че макар нанесените удари да са били с по-голяма кинетична енергия, то от уврежданията които е констатирал не може да се направи извод за
по-особено отношение на дееца към пострадалия. Непосредствено след причиняване на травматичните
увреждания Н. е могъл да извършва самостоятелни действия, като е бил налице
така наречения "светъл период" - времето изминало между причиняването
на черепно - мозъчната травма и настъпилата смърт. Травматичните увреждания обаче
по своя характер и тежест не са причинили особени мъки и изключителни и
продължителни страдания, тъй като не са причинени с особено средство и по
особен начин.
От
представената съдебно психолого -
психиатрична експертиза, находяща се на стр. 67 и сл., том ІІ на ДП и изготвеното от експертите д-р Б.К. и Г.С. заключение се установи,
че подсъдимият Ч. не се води на диспансерен отчет.
На база
направени анализи, експертите смятат, че към момента на извършване на деянието,
но и към настоящия момент подсъдимият е страдал и страда от диссоциално личностово
разстройство /психопатия/, което означава, че лицето има характерови
особености, но няма нарушение на интелекта или на психичните качества, които да
представляват "умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието" по смисъла на НК. Той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи
постъпките си. Неговото психично състояние позволява да изтърпява наказание,
ако такова му бъде наложено.
При проведените
му изследвания не са открити нарушения на интелекта или на психичните качества,
които да налагат по отношение на Ч. да се прилагат принудителни медицински
мерки.
От поведението
му в съдебната зала и от обясненията, които дава смятат, че той е абсолютно
адекватен, може да защитава правата си и може да участва в съдебния процес.
От
представената повторна
психолого -
психиатрична експертиза, назначена и депозирана в с.з. и изготвеното от експертите Пл. Г., М.В. и Н.Л. заключение се установява,
че подсъдимия е на 33 години, роден
от трета - поредна бременност, протекла и завършила без усложнения. В
семейството имало чести конфликти и след персистиращ тормоз от страна на
последния съжител на майката, тя заедно с трите й деца се преместили да живеят
в гр. Козлодуй. Ч. бил буйно дете, като сменил четири училища, но в крайна
сметка завършил само 6 клас.
На 12-13 годишна възраст започнал да помага на по-големия си братовчед като
пастир, а по-късно се е ангажирал със строителни дейности. През годините
работил и на автомивка, в автосервиз, както и на поточна линия в заводи в Чехия
и Великобритания. Съжителства с жена си от 16 годишна възраст и заедно отглеждат
общо пет деца, четири от които общи. Осъждан е предимно за кражби и грабеж,
като е търпял и ефективни присъди в Затвора-Враца. Последната присъда е
изтърпял през 2010-та година.
От 27.05.2020г до 13.07.2020 г. е лекуван в СБЛЛЛС-Психиатрично отделение
към затвора в Ловеч и при стационарното му наблюдение е изяснена вредна
употреба на психоактивни вещества /ПАВ/ от различни групи при абнормна личност.
При въвеждане в интервю разбира същността и целите на изследването и демонстрира готовност да сътрудничи.
При изследване на когнитивни процеси и интелектуално функциониране с
клинично ориентирано интервю, при Ч. не са констатирани значими отклонения от
нормалното за човешката индивидуалност. Възпроизвежда паметови съдържания,
съхранени в дълговременната памет в хронологичната им последователност като се
опитва да структурира значими подробности с акцент на вниманието върху това,
което задоволява потребностите му от внимание и поддържане фасада на приемливо
социално поведение. Разграничава същественото от несъществени подробности и изказва съждения на база
изградени представи за света и човешките взаимоотношения.
Психометрично измереният интелектуален коефициент /IQ - 83 Raven/, очертава
ниска интелигентност, кореспондираща с нисък образователен ценз.
При психиатричното изследване е контактен, адекватен на ситуацията на
експертна оценка, в ясно съзнание. Емоционално - с плитчина на чувствата и
флуктуираща афективна напрегнатост, но без клинично значими и различими
симптоми на болестна потиснатост или приповдигнатост. С поведението си не
създава впечатление за ангажираност в халюцинаторен процес. Мисленето му
протича без формални разстройства и нарушения в съдържанието. Психомоторно
демонстрира спокойствие като ситуазивна нервна напрегнатост не прераства до
прекомерна двигателна активност. Не възниква съмнение за психично разстройство
в тесния смисъл на думата.
От събраната информация в съдържателната област на динамично интервю за
психологично развитие, анамнеза на личността, минали и настоящи стресори и как
ги е преживявал, социална анамнеза и от резултатите от тестуване със
самооценъчни въпросници, при освидетелствания се очертават дълбоко и трайно
заложени неадаптивни модели на социално поведение, неограничени в отделни
болестни епизоди. При него инфантилен нарцисизъм /реакция на негативните
емоционални въздействия, изхождащи от персистиращи конфликти в семейството/ не
е еволюирал в реална самооценка. Често е имал отблъскващо поведение и в
годините не е успявал да поддържа здравословни взаимоотношения с околните. Имал
е конфликтно-агресивни форми на поведения, колебания в настроението, нервна
напрегнатост, загуба на контрол при пиене, проявявал е влечение към наркотици.
Според експертите, в случая се касае за емоционално експлоатираща личност, при която водещи характеристики
са насилието под различните му форми, непримиримост в ситуации на конфликт на
интереси, нетолерантност към критика и отхвърляне. Такива хора на когнитивно
ниво функционират селективно като преувеличават чуждите недостатъци и грешки, а
собствените "забравят", което създава впечатление за лъжа, но в
действителност са защитни механизми, подхранващи егоцентричността им и
задоволяващи потребности да поддържат нереалистично завишена самооценка. Има
песимистични възгледи за чуждия морал и етика изобщо и могат да бъдат
безскрупулни при достигане на субективно значими цели. Когато другите не се
отнасят с тях по специален начин, реагират с инфантилен гняв - от недоволство,
достигащ до насилие. В поведението си се ръководят от потребността да получат
внимание, изискват от околните да се съобразяват с желанията им и да се
подчиняват на нарежданията им. Моделират и променят поведението си, за да
контролират начина, по който ги възприемат. Не могат да преживеят вина и търсят
причините за конфликти извън себе си.
В случая, емоционалната нестабилност на Ч. го е предразположила към
диссоциални прояви и при някои от престъпленията, за които е репресиран от
съдебните власти е проявявал агресия.
На този личностов терен се предразполага прием на вещества от различни
групи с давност от около осем години и самата употреба се разглежда като израз
на личностовата му абнормност.
Подсъдимият системно е употребявал марихуана, 3-4 години по-късно започнал
да пуши чай - дизайнерска дрога. Епизодично употребявал амфетамини и екстази,
опитвал и кокаин.
В дългосрочните ефекти от марихуаната могат да се наблюдават
раздразнителност, повишена подозрителност, но реално при изследването на Ч. не
са констатирани параноидни нагласи, дезориентация или необичайна напрегнатост
и/или възбуда.
Относно влеченията му към алкохол и наркотици същите са предиспозирани от
абнормната му личност и самите са нейни характеристики, но при него липсва
обективна информация за абстинентни състояния в тази връзка и при
хоспитализацията му в Психиатричното отделение на СБАЛЛС към Затвора - Ловеч е
изяснена вредна употреба на ПАВ от различни групи.
Към времето на криминализираното деяние съобщава за значително количество
алкохол по вид - бира и вино. Твърди, че е пушил и трева и дизайнерската дрога
– "чай" с ефекти, близки до тези при марихуаната. Възприел се като
"пиян", но не разкрива значими празнини в паметта за онзи момент.
Мотивира спречкването си с пострадалия при разследваното престъпление с
неприятни за него действия, израз на сексуален интерес и опипване на майката на
децата му. Реално обаче не е отреагирал незабавно, сбили са се след излизане от
помещението, в което са се черпели,
върнали са се обратно и са продължили да разговарят, а в ранните сутрешни
часове след като пътьом го е оставил пред дома му е предприел предварително планирано
пътуване за Англия.
Именно и поради това, експертите
изключват повлияност от физиологичен афект в действията на Ч., тъй като физиологичния
афект е силно, внезапно настъпващо, краткотрайно, но бурно протичащо чувство,
предизвикано от негативни преживявания. Възниква в отговор на тежка обида или
друго тежко противозаконно действие спрямо дееца, но след неговото
прекратяване, в незабавен отговор на
негативния стимул.
В противоречие на хипотезата за повлияност от физиологичен афект/ФА/ е и
състоянието на подсъдимия след евентуално стихване на такава интензивна емоция,
която представлява експлозия на гняв или ярост. Обикновено след освобождаване
на напрежението, породено от недоволство настъпва емоционално и физическо
изтощение, често деецът има нужда от сън и няма сили да предприеме и неща,
които не изискват големи усилия. Реално подсъдимият е продължил разговор със
сътрапезника си, въпреки повлияност от алкохол и както твърди от наркотици,
физически е успял да се придвижи, за да осъществи предварително планувано
пътуване за чужбина, която енергия не е присъща за хора, които са отреагирали в
афект.
Марихуаната и "чаят" потенцират някои от ефектите
на алкохола. В такова състояние опилият се става придирчив. Алкохолът
катализира конфликтно - агресивни форми на поведение, а поради нарушената координация
на движенията/допълнително засилващо се от комбинацията алкохол - марихуана
и/или "чай"/ са възможни безразсъдни действия.
За освидетелствания изначално е характерна невъздържаност особено при
несъобразяване с потребностите му да не се нарушава зоната му на комфорт.
Алкохолът самостоятелно или в комбинация с марихуана и /или "чай"
засилват нетърпимостта му в ситуации на конфликт с интересите му. Но предвид,
че действията му са били в отговор на негативни стимули от действителността /сексуален
интерес към съжителката му/, състоянието му не може да бъде отнесено към вид на
АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ, различен от ОБИКНОВЕНОТО, което независимо от степента му не
води до отпадане на нито един от разграничителите на юридическия критерий за
вменяемост и не може да бъде отнесено към нито един от медицинските показатели
за невменяемост - могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си,
както и да ги ръководи.
От
представената СМЕ на веществени
доказателства - Протокол № 6/2019 г., находящ се на стр. 20, том ІІ от ДП и
заключението изготвеното от експерта
И.Т. се установи, че кръвно-груповата
принадлежност на пострадалия е нула (алфа, бета).
Възможно кръвта
върху изследваните от експертизата обекти – брадва, парче от табуретка, обтривка
пред и от входната врата на дворното място, задна лява врата и кожа от задна
лява врата на л.а. Шевролет ВР 0935 ВР и петно от гумена стелка, да произхожда
от пострадалия. Експерта обаче не е изследвал кръвната група на подсъдимия,
нито на други от лицата, които обитават неговия дом и според него ако има лица със
същата кръвна група като тази на пострадалия е възможно кръвта да произхожда и
от тях.
От
представената ФХЕ за съдържанието на
алкохол в кръвта на пострадалия и от заключението на експерта Г.Г. се установи, че в предоставената й за изследване кръв,
иззета от лицето В. Н. се е доказало наличие на етилов алкохол с концентрация
2,61 промила.
От
представените дактилоскопни експертизи
– Протокол № 37/28.01.2019г. и Протокол № 32/25.01.2019г., находящи се на л.95
и л.101 том І от ДП и заключенията изготвени от експерта Н.В. се
установи, че при лабораторната обработка на представените му обекти не са се
проявили годни за сравнително идентификационно изследване дактилоскопни следи.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи като прецени, че
същите са обективни, компетентно изготвени и относими към предмета на доказване
по делото. Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства по делото.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия.
Към датата на
деянието, той е бил психично здрав.
Видно от
приетите по делото две съдебно психиатрична и психологична експертизи при него
не се установяват данни за същинско психично заболяване, което може да бъде
приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в
смисъла на закона. Няма обективна информация за претърпян психотичен епизод към
периода на инкриминираното деяние, който да наруши психичните му годности
правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност, да разбира
и ръководи действията си. По време на инкриминираното деяние Ч. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Няма данни за възникнало специфично емоционално състояние "физиологичен
афект" по време на инцидента.
Същия потвърди,
че е живеел на семейни
начала със св. Г., както и че двамата имали четири деца, а отглеждали и дете на
Г. от предишна връзка.
Ч. потвърди близките си приятелски отношения с
пострадалия, като и фактите, че двамата са се срещнали в гр. Козлодуй, купили
са си алкохол и са се прибрали в домът на Ч., където са били посрещнати от св. Г.,
която им е сервирала храна. Потвърди, че обстановката до нападението на
пострадалия към Г. е била нормална, като разговорите са били приятелски, като
дори предложил на Н. да му даде пари за да му помогне да отиде при него в
Англия. Заяви, че е бил изненадан, но и ядосан от поведението на Н., който в
негово отсъствие предприел недопустими действия към Г., разкъсвайки блузата, с
която тя била облечена, но и последвалото хващане за гърдите й със сексуални
намерения. Гневът му се засилил допълнително и от последващите действия на
пострадалия, който вместо да се извини за действията си, предложил
"двамата да излязат навън да се разберат".
Ч. потвърди фактите, че след като излезли навън между
тях възникнал инцидент, при който двамата си разменили удари, като безспорно по
тежки увреждания били причинени на пострадалия. Заяви обаче, че в нито един
момент не е желаел смъртта на Н. и дори след като последния паднал и ударил
главата си в портата на двора, той преустановил агресията си над него, помогнал
му да влязат в стаята, където му дал мокри кърпи да се почисти.
Ч. потвърждава, че след като се прибрали, двамата с
пострадалия продължили разговорите си, а Г. си легнала. В последствие я събудил
и с такси тримата отишли първо в домът на пострадалия, когото оставили пред
домът му по изрично негово настояване и тъй като не могъл да намери ключовете
му, а след това отишли на автогарата, където се качил на автобуса за гр. София.
Потвърди, че докато пътувал към границата, по телефона бил информиран, че
пострадалия е починал и че го издирват, както и че на граничния пункт е бил
задържан.
Съдът възприема така описаната в обясненията на подсъдимия, фактическа
обстановка, като кредитира твърденията му за събитията преди и след инцидента,
както и тези по време на инцидента относно причината за нанасяне на ударите,
нанасянето на самите удари и средството с което е станало това, тъй като в тези
им части същите са подробни, смислени и без противоречиви. Подкрепят се и от
показанията на свидетелката Г., а в частта относно случилото се в таксито и пред домът на пострадалия и от
показанията на таксиметровия шофьор – св. В.Р..
Съдът приема за
достоверни и твърденията на подсъдимия, че непосредствено преди този инцидент,
отношенията между него и пострадалия са били в рамките на нормалното, както и
тези, че е бил
изненадан, но и вбесен от поведението на Н., който в негово отсъствие предприел
недопустими действия по отношение на Г., разкъсвайки блузата, с която тя била
облечена, но и последвалото хващане за гърдите й със сексуални намерения.
Гневът му се засилил допълнително и от последващите действия на пострадалия,
който вместо да се извини за действията си, предложил "двамата да излязат
навън да се разберат".
В тази част, твърденията му се припокриват с приетото
за установено в обстоятелствената част на обвинителния акт, а се подкрепят и от
показанията на св. Г. – единствен очевидец на събитията.
Безспорно е, че така депозирани, тези обяснения биха
могли да се приемат като евентуална защитна позиция от страна на подсъдимия, но
в същото време те се явяват и основно доказателствено средство.
От друга страна, по делото липсват каквито и да било
доказателства, които да оборват тези неговите твърдения. В частта относно начина,
по който са причинени уврежданията на пострадалия, обясненията му се
потвърждават от заключението на СМЕ и становището на в.л., че ударите върху
пострадалия не са нанесени с представените по делото веществени доказателства -
чук с метална дръжка, брадва и дървена дръжка с метален
край, както се твърди в обвинителния
акт, тъй като няма увреждания, които да са получени
от действието на тъпоръбести предмети или посечно оръжие. Според този
експерт, закрита
черепно мозъчна травма не е била причинена с никой от представените му
веществени доказателства, като е напълно възможно по
механизъм описаните в заключението му увреждания да са получени от удари с ръка
и ритане с крак.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не променят приетата за
установена от съдът фактическа обстановка, а и тя почти изцяло се покрива с
фактическата обстановка описана в обвинителния акт на прокурора.
Кредитираните
от съдът обяснения на подсъдимия се подкрепят и от показанията на свидетелката Ф.Г..
На първо място,
авторството на деянието се извежда основно и от показанията на тази свидетелка.
Тя е давала показания както в рамките на воденото досъдебно производство, които
бяха прочетени по реда на чл. 281 от НПК, но и в хода на съдебното следствие. В
същите на практика бяха констатирани противоречия единствено относно
обстоятелствата, свързани с протичане на физическото стълкновение между
подсъдимия и пострадалия на двора пред къщата. Извършването на коректна
преценка затова кои показания да бъдат кредитирани по отношение на това спорно
обстоятелство е от значение за правната квалификация на деянието, с оглед
констатираното, че именно пострадалият е инициирал конфликта между двамата.
По отношение на
останалите обстоятелства, свързани със семейните отношения с подсъдимия, факта,
че Ч. е трябвало да пътува за Англия на
20.01.2019 год., за което предварително се бил снабдил с билети, за
пристигането на подсъдимият и пострадалия в домът й, обстановката преди
конфликта, повода за този конфликт и действията
на страните след физическото му приключване, факта, че в последствие Н. е бил
откаран до домът му, както и че мъжът й е заминал с автобус, а тя се е прибрала
при децата си, показанията на свидетелката са еднопосочни, съвпадат с
обясненията на подсъдимия, но и не се опровергават от други събрани по делото
доказателства, поради което и съдът
кредитира същите.
По отношение на
констатираното противоречие, този съдебен състав намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката, дадени в хода на съдебното следствие.
В тази връзка Г. беше категорична, че преди първите показания е била заплашвана
от полицаите, че ще бъде подведена под отговорност заедно с мъжът си и ще й
бъдат взети децата и затова е дала такива показания. Освен това заяви, че децата
й също са били в шок от липсата на родителите и затова е бързала да се прибере
при тях. Заяви, че поддържа показанията, които дава пред ВрОС.
Така
депозирани, показанията й се подкрепят от обясненията на подсъдимия, а в частта
относно времето прекарано в таксито и от показанията на св. Р.. Подкрепят се и
от представената като веществено доказателство по делото разкъсана блуза.
Имайки предвид
горното, но и факта, че липсват каквито и да било доказателства, които да
оборят казаното от нея, съдът кредитира тези показания. Касае се до единствен
свидетел очевидец на събитията случили се на 19/20.01.2019 год.
В случая, съдът
възприема за категорично установени фактите, за които е налице съвпадение в
гласните способи, а именно - за наличието на скандал между подсъдимият и
пострадалия, поводът за това – сексуални действия и намерения от страна на Н.
към св. Г., негативната реакция на подсъдимия във връзка с тези факти. В тази
връзка заявеното от подсъдимия, но и св. Г. е хронологично подробно, житейски
издържано, поради което и именно въз основа на тях са приети за установени
последователността на думите и действията, довели до конфликта, прераснал и във
физическо стълкновение.
Всички останали
правно значими обстоятелства - датата и мястото на деянието, присъствалите през
инкриминираната вечер в жилището лица, тяхното състояние и настъпилите
общественоопасни последици от престъплението се установяват по категоричен и
несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и
веществени доказателства и експертните заключения.
Свидетелят Н. - баща на убития заявява, че В. е бил негов син от втория му брак. Вечерта е
трябвало да се видят, но той му се обадил, че ще се срещне с негов приятел. На
другата сутрин, св. Р.П. му съобщил, че синът му е в болница и той веднага
отишъл там. Не го пуснали да го види, но му казали, че състоянието на В. било
тежко, бил изпаднал в кома. След половин час му съобщили, че е починал. Заяви,
че срещите между тях са били чести, помагал му е с храна и пари. Знаел е, че В.
употребява алкохол, но не е бил постоянно пиян. Потвърди, че двамата с Ч. били
приятели от малки.
Свидетелят В.Р. заявява, че през 2019 г.
работел като шофьор на такси в гр. Козлодуй. Управлявал таксиметров автомобил
марка „Шевролет“. Една сутрин през зимата на същата година, колегата му го
изпратил на адрес, на ***. Било между 03.00 ч.- 04.00 ч. и като отишъл на адреса
подсъдимия се качил отзад, а жена му седнала от пред до него. Подсъдимия извикал
още едно момче да се качи в таксито. Било тъмно, но свидетелят видял мъж, които
бил седнал на земята и според Р. бил много пиян. Ч. го натоварил на задната
седалка и му казал да ги закара на адрес, на ***. Докато пътували, Р. чул
подсъдимият да пита другия за някакви ключове, за да може да го прибере в тях,
но другият измърморил нещо от сорта, че не може да ги намери. Като стигнали на
адреса, Ч. изтеглил другият от колата и казал: „Ще го оставя на вън. Той е
доста пиян и тъкмо ще изтрезнее“. Отишли на автогарата, където подсъдимият
слязъл, а свидетелят върнал жена му обратно. На сутринта, колегата му казал, че
е имало следи от кръв на седалищната част на задната седалка, където седял
пострадалия. Свидетелят е категоричен, че освен разговора за ключовете, друго
не е чул и никой не се е оплаквал.
Свидетелят Р.П. заявява, че е брат на
майката на пострадалия. Потвърди, че подсъдимия и племенника му са били
приятели, че ги е виждал заедно, а В. е злоупотребявал с алкохола - всеки ден е
употребявал алкохол, предимно бира.
Заявява, че на 20.01.2019 г. негови съседи го събудили сутринта
и му казали, че пред къщата на сестра му лежи човек. Отишъл на мястото и
разпознал В., който лежал на тревата пред входната врата на двора. Бил по гръб,
а левият крак му бил свит в тревата. Забелязал, че от носа му тече кръв. Бил в
безсъзнание. Свидетелят се върнал в къщата си, за да вземе одеяло да го завие,
но като се върнал линейката вече била дошла, натоварили го и го закарали в болницата. Съобщил
на баща му, че пострадалия е откаран в болницата. Впоследствие установил, че входната
порта била заключена. Намерили ключовете от входната порта в тревата отвън,
където били краката на племенника му.
Свидетелят
Х.Т.Р. заявява, че познава Ч.
от почти 15 години и според него не е лош човек. Помагал му е в къщи, в
градината, правил е топлоизолация на къщата му в с.Хърлец със стиропор, заедно
с брат си. Никога не е проявявал агресия когато са работили, обядвали са
заедно. Познава и съпругата на Ч.. От нея знае, че се е сбил с приятеля си от
детинство, защото последният й бил посегнал със сексуални намерения и й
разкъсал блузата. Според него, всичко е станало под влияние на алкохол и наркотици.
Заяви, че знае от жена му, че Ч. е употребявал наркотици, а и той го бил виждал
под въздействието и на наркотик, и на алкохол, но не е забелязал под тяхно
въздействие да е бил по-нервен или по-агресивен. Потвърди, че имат 5 деца, като
първото не е негово, но той се е грижел за всичките, обгрижвал ги еднакво. Не е
правил разлика между най-голямото, което не е негово и останалите.
Свидетелката
Д.М.И. заявява, че и съпруга
на гр.ищец и частен обвинител В.Б.Н., но не е майка на убития. Заявява, че
пострадалия е живял с тях от 2004г. до 2007г. През това време двамата с баща си
били близки, а и след това срещите им били редовни. Идвал е при тях, прала му е
дрехите, грижила се е за него, както за нейните деца. Потвърждава, че е
употребявал алкохол, но пиян не го е виждала. Под въздействието на алкохол
принципно бил спокоен, но ако някой го
ядосал, ставал агресивен. Спомня си, че на 20.01.19 г. около 08.00 часа, звъннал
телефона на съпруга й и му съобщили, че В. е много зле и е в Бърза помощ. Отишли
в болницата, но ни ги пуснали при него. Казали им, че е много зле и не знаят
дали ще се оправи. Около 10.15 часа сутринта, неврологът излязъл и им съобщил,
че е починал. Бащата понесъл тежко смъртта на единствения си син. Според нея, Ч.
е агресивен и избухлив. В. и Ю. от малки израснали заедно. Не ги е виждала да
са били агресивни един към друг. Не знае дали са имали спорове и вражди през
годините В. и Ю..
Свидетелите И.П.Н. и Б.М.Б. заявиха, че са присъствали при
извършване на огледите на местопроизшествие на ***, на ***в гр.Козлодуй, както
и при огледа на таксиметров автомобил в полицията в същия град. Потвърждават
всички факти, така както са отразени в изготвените протоколи, както и подписите
си в тях. Категорични са, че докато се е извършвал всеки от трите огледа, те са
били покрай длъжностните лица които са ги извършвали, като не са се отделяли от
тях.
Изложението на разказа на посочените по-горе свидетели, за интересуващите
делото събития е хармонично и еднакво подробно във всички свои части, показва
логичност, като липсва неувереност и лабилност. Разкриват пред съда възприетите
от тях детайли за случилото се, като приложението на чл. 281 от НПК се е
наложило за несъществени детайли и съдът го отдава на изтеклия период от време
и нормалния процес на забравяне на възприети подробности от ситуацията. В
изложеното от тях не се констатират противоречия, както вътрешни, така и такива
с други доказателства и доказателствени средства, а напротив, изложеното от
свидетелите се подкрепя от писмените доказателства по делото и приетите по
делото експертни заключения. Следва да се отбележи, че същите касаят събитията,
протекли след извършване на инкриминираното деяние, по отношение на които
събития по делото не е налице спор между страните.
Ето защо и настоящият
съдебен състав прие, че показанията на тези свидетели следва да бъдат
кредитирани.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност
и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основава на тях своите
фактически изводи.
Съдът не възприема твърденията на подсъдимият и неговия защитник, че Ч. не
е имал за цел смъртта на пострадалия, а е целял да му причини телесно
увреждане.
Действително,
подсъдимият заяви, че не е искал да стигне до този резултат и че това нещо го е
извършил тъй като бил
изненадан, но и вбесен от поведението на Н., който в негово отсъствие предприел
недопустими действия към Г., разкъсвайки блузата, с която тя била облечена, но
и последвалото хващане за гърдите й със сексуални намерения. Гневът му се
засилил допълнително и от последващите действия на пострадалия, който вместо да
се извини за действията си, предложил "двамата да излязат навън да се
разберат".
За да бъде определен обаче вида на умисъла на дееца, трябва да се изхожда
от всички доказателства за цялостното му поведение в един продължителен период от време, преди и по време на извършване на
деянието, за отношението му към пострадалия, за начина по който е извършено
престъплението, за психичното отношение на виновния към
резултата, за характера на
констатираните увреждания и местата по тялото на пострадалия, които са
увредени, с оглед силата на ударите, интензивността
на посегателството, уязвимостта на тези органи.
Ако Ч. не е
допускал смъртта на Н., а само е желаел да му причини телесно увреждане, то той
не би избрал да нанесе удари в най-уязвимия орган - главата, където е установена закрита черепно
мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, мозъчен оток с вклиняване, розов ликвор; кръвопропиване на меките
тъкани на черепа; Разкъсно-контузни рани по типа на аркада на дясна вежда, лява
скула и под лява ушна мида; охлузвания по лицето и кръвотечение от носа.
На следващо
място, ударите на подсъдимия биха били ограничени по интензитет и сила, докато
в конкретния случай, според заключението на СМЕ, установените увреждания отговарят
да бъдат получени от удари с широка повърхност, със значителна кинетична енергия. Според експерта, ударите в областта на главата са поне три, а тези в областта на гръдния кош са не
по-малко от два. Има и поне един удар нанесен в коремната стена в дясно. Охлузванията
по ляв горен крайник и счупването на бедрената кост са в резултат на падане, а
не са от удари. Отделно има и една прободна рана на дясно бедро.
Експерта беше
категоричен, че ударите върху
пострадалия не са нанесени с предявените му веществени доказателства - чук
с метална дръжка, брадва и дървена дръжка с метален край, тъй като няма увреждания, които да са получени от действието на
тъпоръбести предмети или посечно оръжие и е напълно възможно по механизъм
описаните увреждания да са получени от
удари с ръка, ритане с крак или притискане на тялото към земята.
При нанасянето на
такъв побой обаче, от който са настъпили посочените в СМЕ увреждания и най-вече
контузията на главния мозък, довела в
своята еволюция до развитие на общомозъчен оток с компресия и парализа на
жизнено важни мозъчни центрове — дихателен и сърдечносъдов, не може да бъде изведен нито субективен, нито обективен критерий за
локализиране на последиците до един по-лек съставомерен резултат.
От
представената СМЕ става ясно, че макар ударите да се нанесени с ръце и крака,
във всички случаи изпълнителното деяние по интензитет е било достатъчно за
причиняване на смъртта.
Ч. е нанасял
ударите върху такава част от тялото на жертвата и с такава сила, че смъртта на
пострадалия е била неизбежна. Цялото му поведение сочи, че той е целял не само да
причини увреждания на Н., но и е допускал, че така ще го лиши от живот. В
подкрепа на този извод е и факта, че след деянието го е изоставил пред домът
му, на тъмно и студено, вместо да го откара в болница.
По този начин
липсата на конкретна възможност за ограничаване на последиците до един по-леко
наказуем съставомерен резултат налага извода, че деецът е съзнавал и допускал
неизбежността на смъртния резултат и за това е предприел осъществяването на
деянието, нанасяйки ударите.
Освен
посоченото по-горе, при престъплението телесна повреда деецът нито иска, нито
допуска смъртта на пострадалия.
Престъпление по
чл.124 НК ще е налице, ако подсъдимият е искал да нанесе някаква телесна
повреда, но при извършване на това си умишлено деяние, се е отнесъл
непредпазливо към възможността да настъпи смъртта на пострадалия.
Така, както са
изяснени обстоятелствата по делото обаче, не би могло да се приеме, че
подсъдимият не е предвиждал, че от деянието му може да настъпи смъртта на Н.,
който резултат е бил длъжен и е могъл да предвиди, или пък че е предвиждал
същия, но е смятал да го предотврати - т. е. че е действал непредпазливо.
Възрастта,
интелектът и социалният опит на подсъдимия изключват възможността той да не е
съзнавал, че от нанесените тежки удари
по главата и тялото на пострадалия, ще настъпят предизвиканите от него
последици, а именно смъртта на същия.
Освен това
начинът на нанасяне на побоя и последващите действия на подсъдимия, извършени
до настъпването на смъртта на пострадалия – не е правил опити да потърси
медицинска помощ, изоставил го е пред домът му, дават основание да се приеме,
че той изобщо не е мислил да предотврати настъпването на предизвиканите
общественоопасни последици. Той не е
разчитал на никакви фактори за осуетяване настъпването на тези последици, а
напротив, допускал е настъпването им.
В конкретният
случай подсъдимият е причинил закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток с вклиняване, розов
ликвор; кръвопропиване на меките тъкани на черепа; Разкъсно-контузни рани по
типа на аркада на дясна вежда, лява скула и под лява ушна мида; охлузвания по
лицето и кръвотечение от носа; гръдна травма - охлузвания на
гръдния кош със счупване на четири ребра /по две вляво и дясно/; коремна травма - подкапсулни кръвоизливи на черния дроб; Закрито счупване на лява бедрена кост
на границата средна-далечна трета с кръвопропиване на околните меки тъкани и
оток; разкъсно-контузна рана по типа на Аркада в средата трета на лява
подбедрица; Оток и кръвонасядане на
лява мишница и ляв лакът с охлузване; оток и кръвонасядане на лява китка и лява
длан и на дясна длан, Прободна рана
на дясно бедро.
Причинената закрита черепно мозъчна травма е довела в своята еволюция до развитие на
общомозъчен оток с компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове —
дихателен и сърдечносъдов, а от там неизбежна смърт.
Причинявайки такова увреждане, в следствие
нанесени тежки удари върху жизнено важен център на тялото, в резултат на което
настъпва смърт, навежда на извода за умисъл за убийство, а не за причиняване на
телесна повреда, защото в случая в
съзнанието на дееца са се съдържали представи, че с деянието си, той е
причинява телесни увреждания, несъвместими с живота.
Ако подсъдимият
е искал само да нанесе побой над пострадалия, то той би се задоволил с нанасяне
на един удар и то с по-малка сила, като би ограничил същият само в област от
тялото му, в която не се намират жизнено важни органи.
Установеният побой с нанасяне на ударите на пострадалия,
се установява и от приложения фотоалбум, изготвен при аутопсията на трупа на Н..
Атакувайки
жизнено важен център на тялото на пострадалия и причинявайки толкова тежки наранявания,
подсъдимият е допускал и настъпването на по-тежкия резултат, т.е. допускал е
настъпването на смъртта като възможна последица. Наред с това, той не е предприел
никакви действия за оказване на помощ на пострадалия след инцидента.
От горното може
да се направи единственият и категоричен извод, че травмата и усложнението й не могат да се
разграничават, поради което и не може да се приеме, че по отношение настъпилия
престъпен резултат подсъдимия е действал по непредпазливост.
Преценявайки
събраните по делото доказателства, съдът прие, че липсват доказателства,
подсъдимия да е извършил убийството в състояние на физиологичен или патологичен афект, тъй като след извършване на
деянието подсъдимия е предприел подготовка, предполагаща конкретни оценки и
действия, осъществени адекватно под контрола на съзнанието. Когато подсъдимия е
нанесъл ударите по главата и тялото на пострадалия, не са съществували обективни и субективни предпоставки за наличието
психично състояние, което да му е пречело да разбира свойството и значението на
извършеното или да може да ръководи простъпките си.
Според
заключението на двете комплексни експертизи в случая не може да се говори, че
подсъдимият е действал в състояние на физиологичен афект, тъй като след
първоначалното стъписване от действията на Н., той е имал време да осмисли
станалото, както и да приеме "поканата" на пострадалия да излязат
навън и "да се разберат". Нанасянето на побоя е станало именно отвън
на двора, а не в стаята, където са били преди това. При един физиологичен афект
дееца не би действал по този начин, а в следствие стеснение на съзнанието той
би отвърнал веднага.
Експертите са категорични, че в противоречие на хипотезата за повлияност от
физиологичен афект е и състоянието на подсъдимия след евентуално стихване на
такава интензивна емоция, която представлява експлозия на гняв или ярост.
Обикновено след освобождаване на напрежението, породено от недоволство настъпва
емоционално и физическо изтощение, често деецът има нужда от сън и няма сили да
предприеме и неща, които не изискват големи усилия. Реално обаче подсъдимият е
продължил разговор със сътрапезника си, въпреки повлияност от алкохол и както
твърди от наркотици, физически е успял да се придвижи, за да осъществи
предварително планувано пътуване за чужбина, която енергия не е присъща за хора,
които са отреагирали в афект.
Физиологичният
афект е фактически въпрос и той следва да се преценява за всеки отделен случай
с оглед на конкретните доказателства за психическото състояние на дееца. Това
състояние не е продължително. Същото зависи както от характеристиката на противозаконното
действие на пострадалия - насилие, тежка обида или клевета, така и от други
обстоятелства. В настоящият случай,
времето в рамките на минути от влизането на подсъдимия в къщата си, виждайки
ситуацията между пострадалия и жена му, до нанасянето на побоя над Н. е било
достатъчно, за да се приеме, че ако е имало състояние на силно раздразнение и
то е било предизвикано от действия на пострадалия, към момента на нанасяне на
ударите вече е било отзвучало.
От друга страна
обаче не може да се отрече, че с поведението си Н. е нанесъл тежка обида на Ч.,
имайки предвид взаимоотношенията които са съществували между тях двамата до
момента, както и факта, че посяга със сексуални намерения на жената, с която Ч.
живеел и отглеждали заедно децата си, но и че това е станало в домът на
подсъдимия.
Въз основа на
посоченото по-горе, съдът прие за безспорно установено, че ударите в областта
на главата и тялото на пострадалия са нанесени от подсъдимият. Той е участвал
пряко в упражненото насилие по отношение на Н., като през цялото време е съзнавал
ставащото и е допускал настъпването на реализираният резултат.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От обективна и
субективна страна подсъдимия и извършил престъпление против личността, като на 19/20.01.2019г., в
гр.Козлодуй, обл.Враца, умишлено е умъртвил В. В. Н.,***, чрез нанесени удари в
областта на главата и тялото в резултат на което му е причинил закрита
черепно-мозъчна травма, довела до състояние несъвместимо с живота, като смъртта
е настъпила на 20.01.2019г. в 10.03 ч. във филиал за спешна медицинска помощ
гр.Козлодуй, обл.Враца.
Осъществен е
състава на престъплението визирано в чл.
115 от НК.
От обективна страна Ч. е осъществил
деянието, чрез нанасяне на силни
удари в областта на главата и тялото на пострадалия, като по
този начин му е причинил закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се
в кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток с вклиняване, розов
ликвор; кръвопропиване на меките тъкани на черепа; Разкъсно-контузни рани по
типа на аркада на дясна вежда, лява скула и под лява ушна мида; охлузвания по
лицето и кръвотечение от носа, в
следствие на което са настъпили необратими мозъчни промени.
Причинил му е и
гръдна травма - охлузвания на гръдния
кош със счупване на четири ребра /по две вляво и дясно/; коремна травма - подкапсулни кръвоизливи на черния дроб; Закрито счупване на лява бедрена кост
на границата средна-далечна трета с кръвопропиване на околните меки тъкани и
оток; разкъсно-контузна рана по типа на Аркада в средата трета на лява
подбедрица; Оток и кръвонасядане на
лява мишница и ляв лакът с охлузване; оток и кръвонасядане на лява китка и лява
длан и на дясна длан, Прободна рана
на дясно бедро
Налице е пряка причинно - следствена връзка между действията на
подсъдимия на инкриминираната дата и настъпилия вредоносен резултат - смъртта
на пострадалия Н..
Безспорно и несъмнено е и авторството на осъщественото престъпно
деяние, като в този смисъл са както самопризнанията на подсъдимия и показанията
на св. Г., но и приложените по делото писмени доказателства.
От тях категорично е установено, че подсъдимият е нанесъл побой на пострадалия,
посредством няколко силни удари с ръце и крака. Този извод съдът е направил
след съпоставка между установените по жертвата травматични увреждания, но и
заключението на в.л. по изготвената СМЕ, че тези увреждания не са причинени с
представените по делото веществени доказателства.
В тази връзка, съдът не приема, че в случая Ч. е причинил смъртта
на Н. по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, или в състояние на
физиологичен или патологичен афект, по посочените по –
горе мотиви.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съдът да
приеме, че от субективна страна Ч. е извършил деянието си при форма на вината – евентуален умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал настъпването им.
За да постигне
своето, той е предприел един неоправдан риск тези последици да настъпят.
Съзнаването на обществено опасните последици от деянието, не се е оказало
достатъчен контра мотив за дееца срещу преследването на набелязаната от него
цел и извършване на обществено опасното деяние.
Отсъствието на конкретни мерки от страна на Ч. за предотвратяване смъртта
на Н., виждайки неговото тежко състояние – с рана по главата, но
отнасяйки се безразлично към това състояние - подсъдимият го оставил сам пред
домът му в това състояния и без да му окаже необходимата помощ и тръгнал към
Англия, както и обстоятелството, че не е предприел каквито и да било мерки
за оказване на квалифицирана медицинска помощ веднага след инцидента, дават
основание да се приеме, че подсъдимият е допускал настъпването на
противоправният резултат, но не е направил нищо за да го предотврати.
Умисълът на подсъдимия трябва да бъде извлечен не от това, което той твърди
в обясненията си, а от неговите действия – нанасянето на няколко удара с ръце и
крака в областта на главата и тялото на пострадалия, изоставянето му в много
тежко състояние след побоя, не предприемането на никакви действия за оказване
на помощ. Всичко това дава основание на съда да
приеме, че подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им, като не е
направил нищо за да го предотврати. Употребата на алкохол и наркотици при него е улеснило
поведението му и е освободило неговите задръжки или защити и контрол. Въпреки това обаче, този алкохол не му е пречил да разбира свойството и
значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Запазил е пълен
и ясен спомен и има правилни възприятия.
Съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства прие, че
убийството на Н. не е извършено по особено
мъчителен начин за убития или с
особена жестокост, както и че деянието не
е извършено чрез нанесени удари с брадва, чук и дървена дръжка от земеделско
сечиво с част от пръстен.
Съгласно
съществуващата съдебна практика убийство извършено с особена жестокост е налице, когато по интензитет изпълнителната дейност
явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно
отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение,
отмъстителност или садизъм. При това особената жестокост трябва да е проявена
към момента на извършване на убийството, а не да характеризира дееца изобщо. За
наличието на особена жестокост се съди по броя и силата на ударите, тяхната
локализация, предхождащото умъртвяването поведение на дееца.
Безспорно в
случая е установено, че Ч. и Н. са били приятели от детинство. Поддържали са
много близки отношения, като според свидетелите Г. и Р. дори се наричали братя.
Помагали си и често се събирали. Никои от свидетелите не заяви между тях да е
имало проблеми. В деня на инцидента двамата пиели заедно в домът на Ч., а жена
му им сервирала баница. Двамата разговаряли спокойно, като Ч. дори предложил на
Н. да му изпрати пари, за да дойде да работи при него в Англия. Всичко било
спокойно до момента, в който пострадалия възползвайки се от факта, че Ч. е
напуснал стаята, седнал до св. Г., разкъсал блузата й и й посегнал със сексуални
намерения. Именно това обстоятелство било видяно от подсъдимият, който влязъл в
този момент. Въпреки това, той не реагирал веднага, а попитал пострадалия защо
посяга на жена му, като дори го нарекъл "брат". Последният обаче не
се извинил за действията си, а предложил да излязат и да "се
разберат", а навън последвал побоя над Н..
След
прекратяването му, двамата влезли отново в стаята, където Ч. дал на Н. кърпи да
се почисти и продължили да разговарят и да пият.
Следва да се
отбележи обаче, че не винаги броят на нараняванията е от значение за
характеризиране на убийството като такова, извършено с особена жестокост. В
случая установените наранявания по тялото на пострадалия, с изключение на
черепно мозъчната травма, нямат отношение към генезата на смъртта му. Освен
това, механизмът на причиняването им не сочи на това подсъдимият да е действал
с особена ярост, свирепост и безчовечност, надхвърлящи обичайните действия за
причиняване на смърт с подобно средство и при сходни ситуации. Личността на
подсъдимия, фактът, че веднага след деянието двамата са се прибрали в стаята,
където Ч. е дал на Н. кърпи за да се почисти от кръвта, а след това са
продължили да пият и да разговарят, не разкриват нито престъплението, нито
проявата на дееца чрез него, като такива с особена жестокост и
коравосърдечност.
Посоченото по-
горе, но и заключението на експерта по изготвената СМЕ, че макар нанесените удари са били
с по-голяма кинетична енергия, то от
уврежданията които е констатирал не може да се направи извод за по-особено
отношение на дееца към пострадалия, дадоха основание на съдът да приеме, че
в случая убийството на Н. не е извършено с
особена жестокост.
Съгласно
съществуващата съдебна практика убийство извършено по особено мъчителен начин за убития е налице, когато се причиняват
изключителни страдания на жертвата - като лишаване от живот чрез рязане на
части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особено тежки
предсмъртни страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и други.
Преживените страдания носят белезите на изключителност, необичайност по своето
качество и обем, така че параметрите на физически и душевни страдания са
неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта.
За да е налице
такава квалификация, следва от доказателствата по делото да се установи, че
пораженията върху пострадалия са особени и той преди да умре е изживявал
извънредни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време, че
те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Следователно,
за да се квалифицира убийството като причинено "по особено мъчителен начин
за убития", следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са
свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а
прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия, които
не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил
смъртта по особен начин, с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на
жертвата. Затова и в ПП на ВС № 2/1957 г. - т. 15 са посочени примерни начини
на причиняване на смърт по особено мъчителен начин, за да се отграничат тези
случаи от обикновените такива на причиняване на смърт, при които безспорно
жертвата изпитва страдания, но те не достигат тази степен на интензитет, която
е необходима за посочената квалификация.
Въпрос на
конкретна преценка е дали съществуват тези квалифициращи обстоятелства, като
специално за особено мъчителния начин от значение е заключението на
съдебномедицинската експертиза относно продължителността и интензитета на
предсмъртните мъки на пострадалия.
Престъплението
"умишлено убийство" е достатъчно тежко и обществено опасно като
деяние, което с нищо не може да бъде оправдано като физическо насилие над
човешката личност, извършвано поначало от деец, прекрачващ прага на всякакви
допустими социални норми на поведение.
В случая нито
начинът на извършването му - чрез нанесени удари с ръце и крака, нито
продължителността и усещанията на пострадалия за болки и страдания, макар и
силни, са надхвърляли обичайните такива за причиняване на смърт с подобни
средства. Затова и инкриминираното поведение на подсъдимия не може да бъде
прието като осъществено с особено "ожесточение, отмъстителност и
неоправдана злоба", с особена жестокост към жертвата. Само от броя, силата
и мястото на нанасяне на ударите по тялото на Н., не е достатъчно да се направи
такъв извод, особено при невъзможността да се установи тяхната поредност.
В случая не са налице и данни да се причинени изключителни страдания на жертвата, като посочените по- горе, а е налице и
становище на експерта по назначената СМЕ, че травматичните увреждания по своя характер и тежест не
са причинили особени мъки и изключителни и продължителни страдания, тъй като не
са причинени с особено средство и по особен начин, поради което и съдът прие, че в случая убийството на Н. не е извършено по особено мъчителен начин за убития.
В конкретния
казус, в цялост, действията на подсъдимия при извършване на престъплението не
се характеризират с особено отблъскващо коравосърдечие и бруталност. Установените
факти, че на пострадалия са били нанесени удари с ръце и крака, че фаталното
увреждане все пак е било нанесено от дееца не хладнокръвно и премерено, а по
време на скандал с пострадалия, в момент, когато не е бил в спокойно и овладяно
състояние, поначало сочат на обикновен пример на престъпление от този вид, като
не характеризират извършеното деяние с особености, надхвърлящи обичайното
жестоко отношение при умишленото причиняване на смърт. В тази насока следва да се
отбележи, че фаталният удар /удари/ не е бил нанесен с изключителна ярост, злоба
и садизъм. Силата е била достатъчна, за да причини закрита черепно-мозъчна
травма, но по делото липсват обективни данни, въз основа на които да се приеме,
че е била изключителна.
От друга
страна, от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
изпълнителската дейност на подсъдимия явно е надхвърляла необходимото за причиняване
на самото умъртвяване.
Извършените от
подсъдимия увреждащи действия са характеристики на деянието, обективиращи
умисъла на извършителя, но по естеството и интензитета си не разкриват негова
извънмерна бруталност.
Самият подсъдим
от субективна страна не е имал съзнание, че причинява интензивни мъки на
пострадалия. Освен това, наред с начина, по който е осъществено изпълнителното
деяние, следва да се вземе предвид и предхождащото, и последващото поведение на
дееца. Осъществяването на престъплението представлява процес с определена
продължителност във времето и всякога обхваща цялостното поведение на дееца,
протичащо и проявено в определени темпорални рамки. Престъплението не се свежда
и изчерпва единствено с момента на нанасянето на конкретното смъртоносно
увреждане на жертвата и не може да се разглежда изолирано от цялостното
поведение на подсъдимия при и около осъществяването на деянието.
Реализацията на
убийството с особена жестокост обосновава отговорност на дееца за умишлено
по-тежко наказуемо престъпление, като също не отегчава допълнително
отговорността му, щом степента на изражението на квалифициращия признак не
надхвърля обичайното му проявление.
В случая не
можи да се приеме, че убийството е било хладнокръвно и целенасочено извършено,
най-малкото защото противоречи на отразения в обстоятелствената част на
обвинителния акт факт, че фаталният удар /удари/ по главата на пострадалия е
бил нанесен в момент, когато двамата са се карали по повод поведението на Н.
към жената на Ч.. От обясненията на подсъдимия и останалите доказателства се
установява, че умисълът за убийството е възникнал у него внезапно и ненадейно в
хода на разправията, като липсват доказателства за каквато и да е предварителна
подготовка или дори обмисляне на деянието.
Именно и поради горните съображения съдът прие, че убийството на Н. не е извършено по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост и затова оправда Ч. по тези обвинения.
Наред с това,
коментираното по-горе становище на експерта изготвил СМЕ, че деянието не е извършено чрез нанесени удари с
брадва, чук и дървена дръжка от земеделско сечиво с част от пръстен, даде
основание на съдът да постанови оправдателен диспозитив и в тази част от
обвинението.
Съобразявайки всичко посочено по-горе, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 115 НК,
като на основание чл.304 НПК го оправда по
първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 НК, както и да е
извършил деянието чрез нанесени удари с брадва, чук и дървена дръжка от
земеделско сечиво с част от пръстен.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от десет до двадесет години.
Разпитан на проведеното дознание и в с.з., подсъдимия призна вината си,
относно нанесените удари и причинените с тях увреждания. Ясно и категорично
заяви, че приема и признава достоверността на изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства. Тези му признания се подкрепят и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени
средства. Заяви, че съжалява за постъпката си. Вината му е доказана по несъмнен
начин.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие, че деянието е извършено след употреба на алкохол
и наркотици и предишни му осъждания.
Искреното му разкаяние, сравнително младата му възраст, доброто му процесуално поведение, съдействието му за
разкриване на обективната истина, тежкото му детство, средата в която е
израснал и възпитан, с чести семейни скандали, но и поведението на пострадалия
по време на инцидента са смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Наред с това, съдът установи наличие и на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.
55 от НК, при които предвидено
за престъплението наказание, "лишаване от свобода" дори и в
най-ниския предвиден от закона размер, не би било подходящата санкция и ще се
окаже несъразмерно тежко и не съответстващо на обществената опасност на самия
деец.
Безспорно по делото е установено, че до инцидента се е стигнало единствено
и само заради действията на пострадалия, който възползвайки се от отсъствието
на Ч. от стаята нападнал жената на подсъдимия, разкъсал блузата й със сексуални
намерения. Влизайки в стаята и виждайки тези действия от страна на Н.
първоначално подсъдимия бил стреснат и го попитал какво прави с жена му. Не реагирал агресивно и не нападнал
пострадалия, който наричал свой брат, но след като последният не се извинил
и предложил да излязат да се разберат навън, това му възмущение прераснало в
гняв и там той му нанесъл ударите в главата и тялото, като му причинил и
описаните в СМЕ увреждания. Безспорно в случая не може да се приеме наличие на
физиологичен афект по изложените по-горе съображения, но съдът приема описаните
действия и поведение на пострадалия като изключително смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство, поради което и счете, че справедливо оразмереното
наказание на Ч. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, и затова му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години.
Така наложеното наказание е
съответно на обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление и
в същото време е справедливо.
При преценката за начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че с
оглед размера му, степента на обществена опасност, която разкрива деянието и
най-вече за постигане целите визирани в чл. 36 НК, а именно да се поправи и
превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо
върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати, като така
определеното наказание бъде изтърпяно ефективно
и за това на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС, определи същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът прие, че
следва да приспадне времето, през което подсъдимия Ю.Б.Ч. е бил задържан по реда на чл.
64, ал. 2 НПК и по мярка за неотклонение "Задържане под стража",
считано от 21.01.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила.
Съдът прие, че предявения
граждански иск от бащата на пострадалия е процесуално допустим и основателен. Същият
е с правно основание чл. 45 и следващите от ЗЗД.
Безспорно е
установено, че подсъдимият е осъществил престъпление против личността - убийство,
в резултат на което е починал единствения син на гражданския ищец.
Двамата макар
да не са живеели заедно са се разбирали, като бащата е разчитал на морална
подкрепа от страна на убитото си дете и много тежко е понесъл загубата му. За
това свидетелства в показанията си св. Д.М.И.. Със смъртта на В. Н., баща му е
понесъл неимуществени вреди, които следва да бъдат овъзмездени от подсъдимия по
справедливост.
Имайки в
предвид константната практика на ВрОС в подобни случаи, както и
обстоятелството, че се касае за умишлено престъпление и отчитайки болките и
страданията понесени от В.Н., съдът присъди подсъдимия Ч. да заплати на В.Б.Н. ***,
сумата от 40000,00 /четиридесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2000,00 /две хиляди/
лева разноски за повереник.
Подсъдимия следва
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, от
които по сметка на ОД на МВР сумата в
размер на 1871.50 лева /хиляда осемстотин седемдесет и един лев и петдесет
стотинки/- разноски в досъдебното производство, а по сметка на Врачанския окръжен съд сумата от 2074,37 /две хиляди
седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ разноски в съдебното
производство, както и държавна такса
върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 1600,00 /хиляда и
шестстотин/ лева.
Представените по делото веществени
доказателства брадва и чук с метална дръжка, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на правоимащото лице,
а останалите веществени доказателства, подробно описани в приемо-предавателен
протокол от 15.07.2020 г. да бъдат
унищожени, поради липса на стойност.
По изложените
съображения съдът се произнесе с присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: