Р Е Ш Е Н И Е
№2094
гр. П., 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03775 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато
за установено по отношение на И.Л.С., че дължи на ищцовото дружество сума
в размер на 470,84 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****,
за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., както и
сумата от 111,84 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети
от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред
и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба,
с която оспорва исковата претенция, за което излага подробни доводи. Твърди, че
страните не се намира в договорни отношения по продажба на топлинна енергия.
Въвежда се възражение за давност на вземанията.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу на И.Л.С. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2529 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление.
По делото са приложени извлечение от сметка
и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В първото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника признава, че до процесния
имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 470,84 лева за периода
от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., както и че правилно е изчислена сумата 111,84 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.08.2014
г. до 22.08.2017 г. Спорът е концентриран около
обстоятелството дали ответната страна е потребител на топлинна енергия и дали
вземанията са погасени по давност.
Представен е препис на договор от
29.06.1990 г. за продажба на недвижим имот, от който се установява, че И.Л.С. и А.М.С. са приодбилли собствеността
върху имот с адрес гр. П.,
кв. «****.
По делото не е представен препис от акт за сключен
граждански брак, но е приложен нотариален акт от
03.06.2013 г. за учредяване на договорна
ипотека върху процесния имот, който е подписан от ответницата. Този документ е
подписан преди исковия
период и в т. 2.3 от нотариалния акт ответната страна заявява, че имотът е приодбит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. Подобно признание на ответницата
на основание чл. 175 ГПК следва да се вземе предвид от съда. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема, че имотът е в
режим на съпружеска имуществена общност, доколкото ответната страна не представя доказателства оборващи изразеното от нея в нотариалния акт или доказателства
за прекратяване на брака преди
исковия период.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна
връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
приложените писмени доказателства се установи, че ответната страна е собственик
на процесния имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството
следва да установи и размера на претендираната сума. По
делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 470,84 лева, както и че лихвата за забава е в
размер на 111,84 лева.
Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Доставянето на топлинна енергия е насочено за задоволяване на нужди
на семейството, поради което ответната страна следва да отговоря за целия
размер на задълженията за заплащане на главница и лихва.
Наличието
на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане
на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по
давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай за процесните вземания се погасяват
с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото
е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл.
42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С
оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че
изискуемостта на главницата за месец февруари 2016 г. от исковия период е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.04.2016 г., а
тригодишният давностен срок изтича на 01.04.2019 г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
10.04.2019 г., което е след изтичане на давностния
срок за стойността на топлинна енергия за обсъждания отчетен месец, както и за
предходните месец от исковия период, т. е. за периода от 01.06.2014 г. до 29.02.2016 г. вземанията
за стойност на тополоенергия са погасени по давност. Вземането за лихви възниква от
момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на
главното вземане (чл. 119 ЗЗД), т. е. лихвата за забава за този период също се
погасява.
За месец март 2016 г. е начислена стойност
за топлинна енергия в
размер на 64,03 лева, а за месец април
2016 г. е изготвена изравнителна
сметка, която е минус 108,40 лева. Прогнозно начилсените суми следва да се преизчислят със стойността на действителното
потребление на топлинна енергия,
т. е. за месец 2016 г. не се дължи
вземане за топлинна енергия, респ. и за лихва за
забава.
Горното налага
извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ответната страна е направила следните разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар. Същия размер на разноски за адвокат са направени и в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу И.Л.С., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 470,84 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****,
за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., както и
сумата от 111,84 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02529 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.С., ЕГН **********,***
сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски в исковото
производство и 300 лева - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02529 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.