МОТИВИ
по НЧД №4125/2019
г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.453- чл.462 от НПК и
Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Постъпило е предложение от Главния прокурор на Република
България за произнасяне на съда по въпроси, свързани с изпълнение на присъда от
02.05.2018 г. по дело №К.БР.151/18 на Основен съд в Куманово, изменена с
решение на Апелативен съд гр.Скопие №К.Ж.бр/500/18 от 04.07.2018 г., в сила от 04.07.2018 г., с която
българският гражданин Р.Я.Б. е осъден
като му е наложено наказание от 4 ГОДИНИ
/ЧЕТИРИ ГОДИНИ/ лишаване от свобода за престъпление по
чл.215, ал.1 от НК на Република Македония съставляващо непозволено производство
и предоставяне в търговия на наркотични дроги, психотропни вещества и
прекурсори.
В съдебно заседание представителят на Софийска
градска прокуратура пледира съдът да уважи направеното предложение от
главния прокурор като приеме за изпълнението на чуждата присъда и приспособи
същата на българския закон, в която връзка пледира, че престъплението, за което
е осъден Б. в Македония кореспондира на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Р
България. Моли да бъде определен общ режим на изтърпяване, като бъде
приспаднато и времето, през което е бил задържан българският гражданин, респ. е
търпял наказание лишаване от свобода.
Упълномощеният защитник на осъдения Б.- адв.П. моли съда да не уважава изцяло предложението на
главния прокурор, като счита присъдата на македонския съд за несправедлива, а
наложеното наказание за високо. Сочи, че според него то кореспондира на
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, а не на такова по чл.242, ал.2 от НК,
както пледира представителят на СГП, доколкото твърди, че няма данни за
преминаване на границата от осъденото лице. Отделно сочи, че за престъпление по
чл.354а, ал.1 от НК съгласно съдебната практика на лицата се налагат и условни
наказания. Сочи още, че по делото са налице множество медицински документи,
сочещи на влошено здравословно състояние на осъденото лице, поради което
пледира съдът да му намали наложеното наказание или да му наложи каквото
прецени по своя преценка.
Осъденият Р.Б., редовно уведомен, не се явява поради здравословни причини и по собствено
желание, като не взима становище по делото.
режим“. В последната си дума заявява, че няма какво друго да каже.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид събраните по делото доказателства и приложимият закон
намери следното:
Българският гражданин Р.Я.Б. е роден на *** ***, турчин, български гражданин,
неосъждан, с основно образование, разведен, ЕГН **********.
С присъда от 02.05.2018 г. по дело №К.БР.151/18 на
Основен съд в Куманово, изменена с решение на Апелативен съд гр.Скопие
№К.Ж.бр/500/18 от 04.07.2018 г., в сила
от 04.07.2018 г., с която българският гражданин Р.Я.Б. е осъден като му е наложено наказание от 4 ГОДИНИ /ЧЕТИРИ ГОДИНИ/ лишаване
от свобода за престъпление по чл.215, ал.1 от НК на Република Македония
съставляващо непозволено производство и предоставяне в търговия на наркотични
дроги, психотропни вещества и прекурсори.
От мотивите на съдебните актове на съдилищата в Република Македония е
видно, че деянието за което е осъден Р.Б. се изразява откъм фактическа страна в следното:
На 25.01.2018 г. около 00:15 ч. същият е бил спрян на ГКПП Табановце-
магистрала при излизане от Р Македония, докато е управлявал МПС Пежо 807 2.0 Д
с ДК №*******, собственост на М.М.от Р България, като при извършената му
митническа проверка е установено, че мв направен бункер- двойно дъно на пода на
автомобила, стигащ до задните седалки е укрил и пренася 71 бр. опаковки с
наркотично вещество- марихуана с обща маса 17.665,5 кг., обвити с найлоново
фолио с растителен материал, който е бил сложен в полиетиленови торбички,
обвити с еластично фолио.
При извършената проверка НВ, ведно с автомобила са били иззети от Б. от
Митническото Управление на Р Македония.
За това деяние, явяващо се според присъдата непозволена производство и
предоставяне в търговия на наркотични вещества, на Б. е наложено наказание от 4
години лишаване от свобода, като съдилищата в Македония са изложили и подробни
съображения, кое налага така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно
от българския гражданин.
Прието е, че с това си поведение осъденият Б. е осъществил състава на
престъплението по чл.215, ал.1 от НК на Р Македония, съгласно който наказва се
с наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, онзи, който непозволено
организира произвежда, преработва, продава или прави оферти за продажба или
заради продажба купува, държи или пренася и посредства при продажба или
купуване или по друг начин непозволено предоставя в търговия наркотични дроги и
психотропни вещества и прекурсори.
Сред материалите по делото, изпратени от Р Македония е и писмо до МП на Р
Македония, в което се сочи за подадена молба от българския гражданин с искане
да изтърпи остатъка от наказанието си в Р България. В това писмо се сочат
актовете на македонските съдилища, с които Б. е бил осъден, като изрично също
така се сочи, че деянието, за което е осъден той се изразява в това, че на
25.01.2018 г. със своето МПС Пежо 807 е направил опит за контрабанда на
17.655,5 грама наркотично вещество- марихуана пор изхода на ГКПП Табановце, но
при проверката на граничния пункт е разкрит и лишен от свобода. От това писмо е
видно, че Б. в задържан на 25.01.208 г. и му е зачетен предварителен арест от 7
месеца и 19 дена, а той е започнал да търпи наложеното му наказание от
14.08.2018 г. и трябва да бъде освободен на 25.01.2022 г.
Видно от допълнително изисканите документи от Р Македония присъдата е
влязла в сила на 04.07.2018 г.
С оглед постановеното експулсиране на осъдения от Р Чехия е предприет и
трансфера на същия, като А. е предаден и приет в България във връзка съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица на 29.09.2017 г., като е настанен в
СЦЗ, където се намира и понастоящем.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие въз основа на представените от македонската страна документи
с предложението на Главния прокурор на Република България и допълнително
изисканите такива от съда.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице са основанията на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица (приета на 21.03.1983г. в Страсбург, Република Франция,
ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.) и на НПК за
приемане изпълнението на присъдата на австрийския съд спрямо българския Р.Б..
Възражението на защитата срещу предложението на главния прокурор, съдът не
разбра в каква точно насока е и поради това и няма как да коментира.
По отношение на престъплението, за които е бил осъден Б.
съдът намира следното:
Деянието,
за което е осъден Б. е квалифицирано съобразно македонския НК като престъпление
по смисъла на чл.15, ал.1 от НК на Р Македония, който най- общо и без
допълнителна конкретика сочи, че съставлява престъпление и пренасянето на наркотични вещства, като не се
уточнява дали това пренасяне е на територията на страната или през границите на
същата. Видно от изложените в решенията на македонските съдилища факти обаче,
както и от писмото до МП на Р Македония касае се за опит на българският
гражданин да пренесе през границата на Р Македония като изнесе през съответното
ГППК инкриминираното наркотично вещество- марихуана, което не е успял да
реализира, тъй като е бил разкрит. Именно и във въпросното писмо от самите
македонски власти тази дейност на Б. е квалифицирана като опит за контрабанда
през границата на страната на НВ.
В
този смисъл фактически дейността на Б., за която е бил осъден най- пълно и
точно като факти съответства от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.242, ал.2 от НК на Р България, а не на това по чл.354а,
ал.1 от НК. Освен това и предвид и начина, по който е описано деянието в
писмото до МП на Р Македония, съдът прие, че визираното в чл.215, ал.1 от НК на
Р Македония изпълнителни деяние на престъплението- „пренася“ не касае само пренасянето на НВ на територията
на Р Македония, а се отнася и до случаите на пренасяне на НВ през границите на
страната- т.е. използван е обобщен израз, включващ и двете форми, за разлика от
българският НК, който прави разлика между пренасяне на НВ на територията на
страната от една страна, в който случай ще е налице някоя от хипотезите на
чл.354а, ал. до ал.5 от НК и пренасянето на НВ през границите на
страната,в който случай е налице
хипотезата на чл.242, ал.2 от НК на Р България.
С
оглед на всичко това и като взе предвид и конкретните факти на деянието, за
което е осъден Б., съдът прие, че в случая престъплението, за което той е признат
за виновен в Р Македония в най- пълна степен съответства на престъпление по
смисъла на чл.242, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК на Р България, в какъвто смисъл и
квалифицира деянието на Б..
За
това престъпление се предвижда наказание от 10 до 15 години лишаване от свобода
и глоба, поради което и във връзка с него не са налице основанията за редукция
съобразно с разпоредбата на чл.457, ал.4 от НПК. Дори и да бъде квалифицирано
деянието на Б. като такова по чл.354а, ал.1 от НК, отново не биха били налице
основанията за редукция на така наложеното му наказание лишаване от свобода.
Предвид липсата на други осъждания на лицето, както и на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, Б. следва да изтърпи така наложеното му
наказание при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Съгласно чл.457, ал.5 от НПК съдът приспадна от това наказание
"лишаване от свобода" от 4 години, предварителното задържане на
осъдения, считано от 25.01.2018 г. до 14.08.2018 г. и изтърпяната част от
наказанието от 14.08.2018 г. до влизане на настоящето определение в сила.
Във връзка с възраженията направени от защитника съдът
намира следното: в настоящето производство е недопустимо обсъждането и
коментирането, а още по- малко ревизирането на чуждата присъда, с аргумент за
нейната незаконосъобразност и/или необоснованост и несправедливост. Недопустимо
е също така българският съд да преценява вида и размера на наложеното на
осъденото лице наказание, още по- малко да намалява, изменя или заменя същото
по своя преценка. Ето защо и всички тези доводи следва да бъдат оставени без
разглеждане, като те сочат на непознаване от страна на защитата на същината на
процедурата, по която протича производството.
Що се отнася до доводите за тежкото здравословно
състояние на осъдения, то следва да се отбележи, че това са доводи, които могат
да бъдат направени пред прокуратурата след приемане за изпълнение присъдата на
македонския съд, доколкото прокурорът е този, който разполага с правомощия в
тази връзка, включително да спира и/или прекъсва изпълнението на наказанието,
ако са налице обективни причини за това, каквото е и здравословното състояние
на осъденото лице. Съдът, който приема за изпълнение присъдата и няма право да
ревизира наложеното на осъденото лице наказание като намалява и/или заменя
същото с друго, не разполага и с правомощия да прави това независимо от
здравословното състояние на осъдения. Ето защо и този въпрос следва да бъде
отнесен към изпълняващия орган- прокурора, а колкото по- бързо бъде приета за
изпълнение присъдата на чуждестранния съд, толкова по- бързо ще има възможност
и прокуратурата да вземе отношение във връзка с изпълнението на наказанието с
оглед здравословното състояние на осъденото лице.
Така мотивиран съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.