Р Е Ш Е Н И
Е
№………./29.11.2019г.
гр. ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1836 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
60153/16.08.2019г. от К.С.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.К.
срещу решение № 3362 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 5001/2019г. на
Районен съд – ***, ХХV-ти състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивника срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.73,ал.1, т.1 от
Закона за защита от дискриминацията за приемане за установено, че с
действията си ответникът е осъществил дискриминационно отношение по „личен
признак“ спрямо ищеца, изразяващо се в неосигуряване на полагаемата му се
дентална грижа за периода 05.03.2011г. до 20.06.2011г. за разлика от други
лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в затворите в гр.***, гр.Плевен,
гр.Ловеч и гр.Враца и иск с правно
основание чл.73,ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминацията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи стрес и
притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност,
чувство на безизходица, психическо разстройство от дискриминационното поведение
за периода 05.03.2011г. до 28.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на
4375,60 лева от момента на увреждането до датата на подаване на исковата молба.
В жалбата е
изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
противоречие с материалния закон и с целта на закона. Изразено е несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд за липса на дискриминация поради личностен
признак. Отправеното искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго,
с което да се уважат предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от К.С.Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” искове с правно основание чл.73,ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДискр за
приемане за установено, че с действията си ответникът е осъществил
дискриминационно отношение по „личен признак” спрямо ищеца, изразяващо се в
неосигуряване на полагаемата му се дентална грижа за периода 05.03.2011г. до
20.06.2011г. за разлика от други лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор”
в затворите в ****** и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи стрес и притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане
за безпомощност, чувство на безизходица, психическо разстройство от
дискриминационното поведение за периода 05.03.2011г. до 28.06.2011г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
мораторна лихва в размер на 4375,60 лева от момента на увреждането до датата на
исковата молба.
Ищецът
излага, че изтърпява наказание „доживотен затвор” в затвора в гр.**** в зоната
със засилен надзор и охрана. Твърди, че на 05.03.2011г. е изпитал остра болка в
зъба горе вляво, придружена със силно болезнено чувство и физически дискомфорт,
поради което се е обърнал към медицински център на затвора, за да му бъде
оказана дентална медицинска грижа. Там е бил осведомен, че не разполагат със
специалист- зъболекар, който да обезпечи лечението, както и че ако разполага
със сумата от 100 лева ще бъде консултиран в частен кабинет извън затвора.
Сочи, че тъй като е в затвора от 1989г., където не му е предложена работа, а родителите
му са починали, е нямал никакви средства. В резултат не неоказаната му дентална
грижа, приемът на храна за ищеца е станал почти невъзможен. Изпитвал е остра
болка в зъба и при прием на вода, не е можел да спи и е имал чувството, че това
никога няма да престане. С молба от 09.03.2011г. до началника на затвора
поискал безплатна дентална грижа, но получил мълчалив отказ. На 20.05.2011г. е бил
в превод –делегация за дело в затвора в ***, където поради получения оток в
лявата половина на лицето е приет по спешност в кабинета на д-р **** зъболекар.
Същата е установила, че зъбът му гангренясва и го почистила. Специалистът е
оставил зъба отворен до спадане на отока и му е препоръчал, след като се върне
в затвора във ***, незабавно да се обърне към медицинския център на затвора. С
молба от 25.05.2011г. до директора на медицинския център на затвора – *** ищецът
е подал искане да му бъде издадено направление за затворническа болница – ***,
където да се проведе задълбочен анализ на зъбния му статус и съответно да му
бъде проведено адекватно лечение преди да са настъпили необратими последици, но
не е получил отговор. На 20.06.2011г. ищецът е предприел ефективна гладна
стачка, която е прекратил след като зъбът му е бил изваден на 28.06.2011г. срещу
сумата от 100 лева. Твърди, че за период от 05.03.2011г. до 28.06.2011г.
лишените от свобода, изтърпяващи наказания в затворите в ***, Враца, Плевен,
Ловеч и др. при нужда са получавали дентална грижа своевременно и безплатно.
Това очертавало наличието на неравностойно третиране, съставляващо непряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Излага, че поведението на
служителите в затвора в гр.*** го е поставило в неблагоприятно положение, което
е на признак „лично положение“, което е довело до претърпяване от негова страна
на неимуществени увреждания с интензивен и траен характер, търпени в рамките на
периода от 05.03.2011г. до 28.06.2011г., състоящи се в негативен
психоемоционален стрес, унизено човешко достойнство, разстройство на съня, душевни
и физически страдания, потиснатост, обострено чувство на пренебрегнатост и
отхвърленост, загуба на вяра в дейността на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на
Министерството на правосъдието, от които в значителна степен зависело бъдещото
му, предвид изтърпяваната присъда. Освен това се твърди нарушение, изразяващо
се в неосъществяване на контрол и недобро ръководство в местата за лишаване от
свобода, което е довело до нарушаване на легално дефинирани права и интереси на
ищеца, гарантирани от вътрешното законодателство и от международното право –
чл.4 ЗЗДискр. вр.чл.3, чл. 75, чл.128,ал.1, чл.134,ал.1, т.4 ЗИНЗС вр. чл.1,
чл.3, чл.14 ЕКПЧОС вр. чл.6,ал.1 и 2 от Конституцията, чл.25, чл.26, чл.27 от
Наредба №2/22.032010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода.
В срока
по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на иска. Излага се, че
претендираните вреди не са следствие на осъществявана административна дейност
по смисъла на закона. Твърди се, че липсват елементи на фактическия състав -
вреда, административна дейност, действие и бездействие, както и причинна
връзка. Сочи се, че ищецът не е посочил конкретни действия или бездействия, с
които орган на държавната власт да му е причинил вреди, нито по повод на каква
административна дейност по смисъла на закона са му причинени претендираните
вреди. Сочи се, че условията, при които се настаняват лишените от свобода в
затворите не могат да се определят като административна дейност,
административно обслужване или услуга по смисъла на §1,т.1 и т.2 от Закона за
администрацията. Излага се, че от исковата молба не се установявало наличие на
неизпълнение на вменено от закона задължение.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени като
неоснователни.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно справка рег. № 360/07/26.03.2013г. /л.
43–45 от гр.д. № 54780/2012г. на СРС/ се установява, че с присъда по НОХД
340/1989г. на Военен съд – Плевен ищецът е осъден на смърт по чл. 116, т. 6, 10
и 11 НК като с Указ № 4/25.01.1999г. на вицепрезидента на Република България
присъдата е заменена с доживотен затвор. От 27.06.2007г. до датата на издаване
на справката изтърпява наказанието си в Затвора – ***, където считано от
01.06.2009г. е поставен на строг режим.
На 09.03.2011г. К.Р. е подал до директора на
Затвора – *** молба рег. № 526/09.03.2011г., с която го е информирал, че от
05.03.2011г. изпитва „остър дентален проблем горе в ляво”, заради който
потърсил стоматологична помощ в медицинския център на затвора, но оттам го
уведомили, че не разполагат със стоматолог и фелдшерът му дал болкоуспокояващи,
с които проблемът не се разрешил. Поради това с молбата поискал от директора на
затвора съдействие за оказването на дентална медицинска помощ /л. 52 от гр. д.
№ 54780/2012г. на СРС/. Върху молбата е поставена резолюция „По компетентност
Медицински център” и отговор от 16.03.2011г., че денталната помощ извън МЦ се
заплаща и че лишеният от свобода не разполага със собствени средства, което
възпрепятства извеждането му за оказване на помощ.
От медицинска справка /приобщена към адм.дело
№3044/2015г. на л.145/ и заверения препис-извлечение от книгата за записване за
медицински прегледи /л. 146 – 158/ се установява, че през периода 08.03. –
28.06.2011г. ищецът е посещавал медицинския център към затвора с оплакване от
зъбобол като са му предписвани и предоставяни болкоуспокояващи лекарства.
От приобщената на л.65 по гр.д. № 54780/2012г.
на СРС „докладна” на доктор ***, лекар по дентална медицина в МЦ на Затвора – ***,
адресирана до ГД „Изпълнение на наказанията”, се установява, че на 18.05.2011г.
ищецът е посетил кабинета й в Софийски затвор като при прегледа му е поставена
диагноза „периодонтитис акута сероза на горен ляв осми зъб”, което според
разясненията на лекаря означава, че пациентът е имал усложнена гангрена с
болки. Посочено е, че зъбът е отворен, за да може да „диша” като мнението на
доктора е, че такъв зъб е изключително трудно да се излекува, тъй като е
най-назад и няма достъп до каналите за разширяване и запълване.
На 25.05.2011г. ищецът е подал до директора на
Медицински център в Затвора – *** молба рег. № 1352/25.05.2011г., в която е
информирал за прегледа при доктор *** по време на превода му по делегация за
дело в Софийски затвор, за нуждата от провеждане на своевременно лечение на
зъба и поискал направление за транспортиране в Затворническа болница – **** /л.
50 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
На 27.05.2011г. началникът на Затвора – *** е
отправил до главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” предложение рег.
№ 360/07/27.05.2011г. за преместването на ищеца в друг затвор на основание чл.
62, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС /при настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание/, аргументирайки се с липсата на зъболекар във Варненския
затвор и с подадената от лишения от свобода Р. молба за преместване в
затворническата болница в *** /л. 49 от гр. д. № 54780/2012г. на СРС/.
В отговор с писмо рег. № 5441 главният директор
при ГД „Изпълнение на наказанията” отказал да разпореди преместването на Р. в
друг затвор по медицински причини като указал, че лечението му следва да се
осигури от лекари специалисти в лечебните заведения на територията на *** /л 51
от гр. д. № 54780/2012г. на СРС/.
На 20.06.2011г. в администрацията на Варненския
затвор била входирана протестна декларация рег. № 1586/20.06.2011г. от ищеца, с
която той е заявил намерението си да предприеме от същата дата безсрочна гладна
стачка в протест срещу „нечовешките условия в Затвора – ***”. Наред с
останалите обстоятелства, в декларацията се е позовал и на неоказаната му
дентална помощ поради липсата на зъболекар в затвора /л. 46 от гр. д. №
54780/2012 г. на СРС/.
С декларация рег. № 1664/27.06.2011г. ищецът е
посочил, че прекратява гладната стачка
след получено уверение от началника на затвора, че исканията му ще бъдат
разгледани /л. 48 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
Съгласно протокол от 28.06.2011г. представител
на Фондация „Светлина на Балканите” е дарил на Затвора – *** сумата от 100
/сто/ лева с изрично посочване на волята на дарителя парите да се използват за
зъболечението на лишения от свобода К.Р.. /л. 53 от гр. д. № 54780/2012 г. на
СРС/.
На 28.06.2011г. ищецът подал молба с рег. №
1780/28.06.2011г. до началника на Затвора – *** за изтеглянето на сумата за зъболечение,
върху която е поставена положителна резолюция в горен ляв ъгъл, като в същата е
удостоверено, че на 29.06.2011г. на К.Р. е извършена зъболекарска манипулация,
заплатена с дарената сума от 100 лева /л. 55 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
На л. 58 от същото дело е приложена фактура на стойност 100 лв. за извършена от
„Дентален център д-р Читалова” ЕООД зъболекарска услуга extractio на получателя на услугата К.С.Р..
От събраните в производството пред
Административен съд – *** писмени доказателства /справки от затворите в ***,
приложени съответно на л. 142, 161 и 163 от делото/ се установява, че и на
трите места е имало осигурена стоматологична помощ. За осъществяване на
денталното обслужване в Плевенския затвор чрез РЗОК и стоматологичен кабинет
към ДКЦ „Свети Панталеймон” е изграден мобилен екип за регулярни посещения в
затвора. В Ловешкия затвор до средата на 2015г. е съществувала щатна бройка за
стоматолог като след съкращаването й денталната помощ на лишените от свобода се
осъществява от стоматолог по граждански договор, посещаващ затвора в определени
дни от седмицата. По същия начин /чрез сключен договор с РЗОК/ е разрешен
въпросът и във Врачанския затвор.
От приложеното на л. 165 от административното
дело писмо рег. № 1252/09.05.2016г. на началника на Затвора – ***, адресирано
до началника на ОС „ИН” – Русе, се установява, че в периода 01.01.2011г. –
21.08.2011г. длъжността „стоматолог” във Варненския затвор е била вакантна като
в този период не е имало извършен служебен избор на лекар по дентална медицина
от страна на РЗОК – ***.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпит на водените от страните свидетели.
Св. ***излага, че познава К. от 1992-93г. от
Плевенския затвор. От 09.12.2009г. двамата били в един коридор в зоната със
засилена охрана. Виждали се на закуска, за обяд и за вечеря за по един час, два
пъти седмично ги отклонявали за спорт за по един час. През останалото време
можели да си говорят през капаците на вратите на спалното помещение. Излага, че
през 2011г. имало един случай, че който К. бил подут и се оплаквал, че когато
бил в *** не могли да извадят зъба, защото бил с абсцес и когато спаднел
абцеса, можели да го извадят. К. се оплаквал, че в другите затвори имало
подсигурени зъболекари и не било необходимо зъболекарските услуги да се
заплащат. К. му казал, че за да му извадят зъба били заплатени 100 лева при
зъболекар извън затвора. В този период К. се оплаквал, че яде само течни храни,
че не може да яде хляб. Препоръката била да изсмуква това, което се събира
около зъба и да го изплюва, за да спадне абцеса и в тези случаи правел гримаси
от болка. През годините коментирали, че варненският затвор не можел да си
намери зъболекари, който да е на щат и на практика били без зъболекарски
услуги. Когато бил проблема на К., той се оплаквал всеки ден. Отслабнал видимо.
Оплаквал се, че не може да спи. Подал декларация, че се отказва от храната в
знак на протест, че проблема му със зъба не е решен и се чувствал принуден да
заплати нещо, за което било неправилно да се притиска лишен от свобода без
доходи. През 2010г. имало зъболекар, при който свидетелят ходил за пломба и не
бил заплатил за това.
Свидетелката ***излага, че познава ищеца от
2008г., когато започнала работа в затвора в гр.*** като медицински фелдшер.
Спомня си, че имал проблем със зъбите, но не знае как се развили нещата. По
това време в затвора нямало стоматолог. Зъболекарят д-р *** напуснал в края на
2010г. или 2011г. В периода, в който нямало зъболекар, затворниците си
осигурявали средства и ги извеждали навън при стоматолог. Ако затворниците
нямали средства, се извършвало консервативно лечение в затвора съобразно
оплакванията.
Св. Халил Адем Хасан излага, че познава К. от
местата за лишаване от свобода от 2002г. Имало период, в който двамата били в
една килия. През 2011г. бил ходил на дела в гр. *** и тогава се случвало да се
види с К.. Виждали се били и в Софийския затвор през 2011г. На свидетеля му се
налагало да ползва стоматологична помощ на всички места за лишаване от свобода,
където бил и в гр.*** и в гр.Ловеч. Когато през 2011г. К. бил в затвора в гр.***
бил събрал сапуни и тоалетни принадлежности, които се предоставяли безвъзмездно
в затвора, за да може да ги продаде, за да събере пари за медицинска помощ.
През 2011г. се виждали с К. през месец март, април и юни и той му се оплаквал
от зъбобол, бил целия отекъл, не можел да се храни. Били двамата в едно спално
помещение. К. плюел кръв и гной и няколко пъти медицински специалисти му давали
обезболяващи. Знае, че в софийския затвор го водили на зъболекар, където му
направили някаква интервенция – почистван му бил зъба, който бил гангренясал и
следвало да бъде спешно лекуван. Свидетелят казва, че в затвора в гр.Ловеч
нямало случай, при който да му е отказана стоматологична помощ или да не е бил
насочен за частен преглед. Знае от други лишени от свобода, че когато
зъболекарят е в отпуск и се налага да се ползват такива услуги, надзирателят на
затвора се обаждал и зъболекарят идвал да окаже помощ. Не бил чувал в затвора в
гр. **** да се искат пари от лишените от свобода за лечение.
Свидетелят ***излага, че се познава с ищеца от
2010г., когато бил свален в тежкия коридор. След като зъболекарят д-р ***
напуснал през 2010г. нямало дълго време зъболекар. Трябвало да се заплати, за
да се ползва частен кабинет. Когато се налагало по спешност да бъде оказвана
стоматологична помощ, давали две хапчета. Излага, че през 3-4 месеца 2011г. ,
когато нямали зъболекар, К. се подул от лявата страна чак окото му се било
затворило. Постоянно ревял за зъболекар. Лекували го с темпалгин и аналгин
близо месец, докато не го дигнали за делото в ***. В *** го били прегледали и
му били отворили зъба. Когато се върнал, плюел гной и кръв. Докторката му
казала, че трябва да смуче и да плюе, за да може да спадне абцеса, тъй като бил
надут и зъбът не можело да се извади. През това време на К. не му се живеело.
По цяла нощ чукал на старшините и те ходили да му търсят хапчета. Отслабнал, не
се хранел, не можел да пие вода. Пиел топла вода, която топлел в канче, защото
от студеното казвал, че откача от болки. Това продължило 3-4 месеца. Постоянно
търсел отрядния и му казвал да се направи нещо, защото човек може да умре тука.
Той му отговарял, че не може да направи нищо, защото няма зъболекар и че ако
има пари, ще го изкарат. След това намерили 100 лева и го изкарали. Вместо да
му оправят зъба, направо го изкарали.
Сумата за частния кабинет се искала предварително. Разказва, че К. след
като се върнал от *** предприел гладна стачка за около седмица. Писал писма до
началника. Накрая сестра му или някой друг му дал 100 лева.
По делото е проведена СМЕ, назначена и приета
от СРС. Съгласно заключението на експерта се касае за диагноза „Периодонтитис
акута сероза“ на горен осми в ляво зъб, която представлява усложнение на
нелекуван кариес и след това пулпит, или лошо лекуван зъб или след травма. При
тази диагноза инфекцията се разпространява през кореновия канал до костта около
зъба и околозъбните тъкани. При острия серозен периодонтит се образува лимфа в
околозъбните тъкани и заболяването протича до 5-7 дни и преминава или в гнойна
фаза на възпалението или в хронична форма на възпалителен процес. В случая
навременната медицинска помощ е трябвало да бъде в началния период на
разрушаване на зъбната тъкан – кариеса, чието лекуване би предотвратило
следващи усложнения на неговото нелекуване - пулпит, гангрена, периодонтит,
абсцес, флегмон и изваждане на зъба. По отношение на мъдреците вещото лице
излага, че дали тези зъби ще бъдат лекувани зависи от положението им в зъбната
редица, като много често те са извън зъбната редица, тъй като не са изникнали
изцяло. Тези зъби не участват в дъвкателния процес и тяхното лекуване и
запазване има смисъл само, ако някои от стоящите преди тях зъби липсват по
някаква причина и те биха могли да се използват за опори за задържане на
протеза или конструкция. Методите на лечение в случая на ищеца са: отваряне на
зъба, почистване и разширяване на каналите, медикаментозна обработка, може да
се използват физикални методи за премахване на инфекцията на зъбните канали,
запълване на зъбните канали с каналопълнежна паста, накрая се слага пломба. При
следващата фаза на заболяването – гноен периодонтит, разклащане на зъба, абсцес
в меките тъкани около зъба, наличие на гранолом, лечението зависи от степента
на увреждане на околозъбните тъкани. При немного увреден зъбоподдържащ апарат
се прави възможното за евакуация на секрета – чрез отваряне на зъба и/или
инцизия на лигавицата около отока. Предписват се антибиотици и след отзвучаване
на острата фаза на заболяването се провежда ендодонтско лечение. Ако има
гранолом и той не получи обратно развитие, то неговото премахване е хирургично.
Ако зъбът не е перспективен за лечение или пък не е възможно да бъде излекуван,
той се изважда.
Съгласно проведената пред Административния съд
СМЕ локализацията на горния мъдрец е трудна за достъп и поддържане екзактна
хигиена. Възникналата спонтанна болка през месец март 2011г. говори за усложнен
кариес със засягане на подлежащи структури. Инструментирането на кореновите
канали и херметизирането им в тази област на устата не може да доведе до пълно
отстраняване на инфекцията независимо от уменията на лекаря и техниката, с
която разполага. Непълноценното лечение би довело до сериозен здравословен
проблем, който може да застраши живота на ищеца. Отстраняването на горния ляв
мъдрец не причинява дискомфорт и оклузия.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За основателността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона
за защита от дискриминация е необходимо ищецът чрез главно и пълно доказване да
докаже фактите, установяващи извършени спрямо него дискриминационни действия,
изразяващи се в по-неблагоприятното му третиране в сравнение с останалите лица
на основата на определен признак, посочен в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация. Това по-неблагоприятно третиране на лице следва да се преценява
в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В случая ищецът твърди за осъществена спрямо него дискриминация от
ответника на признак „лично положение“. Несъмнено осъждането на едно лице и
последващото изтърпяване на наказание „доживотен затвор“ поставя същото в
различно правно положение спрямо неосъдените лица, затова следва да се приеме,
че е налице посочения признак по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона. В глава Х от ЗИНЗС е регламентирано медицинското обслужване в местата за лишените от свобода
и същото се отнася за всички затворници и арестанти, без значение наложеното им
наказание или повдигнато обвинение. Уредено е предоставянето на дентална помощ
на лишените от свобода да се осъществява от специалист от съответния медицински
център, а при невъзможност лицата се изпращат в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода.
От събраните по делото доказателства се установява, че до 2010г. в
затвора в гр.*** е имало осигурен зъболекар, като след напускането му при
необходимост затворниците са били привеждани в частни стоматологични кабинети
срещу заплащане. Ищецът е имал нужда от стоматологично лечение в периода от 05.03.2011г.
до 28.06.2011г., но поради липсата на назначен щатен стоматолог в затвора в гр.***
е лекуван консервативно с обезболяващи медикаменти. Дентална помощ му е оказана
на 18.05.2011г. при привеждането му за дело в затвора в гр.***, където е бил
прегледан от специалист, а на 28.06.2011г. болният зъб е изваден срещу
заплащане от специалист извън затвора.
Безспорно липсата на осигурена дентална помощ в процесния период
представлява нарушение на нормативната уредба, но от тази липса не може да бъде
изведено наличието на дискриминация по смисъла на закона. Не се установява
по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на личното му положение на
осъден на доживотен затвор спрямо останалите лица в сходно положение като той
не е имал по-ограничени възможности от другите затворници по отношение
ползването на дентална помощ през процесния период. При необходимост всички
затворници от Затвора в гр. *** е следвало да заплащат предоставената им
дентална помощ от външен специалист. При престоя на ищеца на територията на
Затвора в гр. *** му е предоставена дентална помощ от специалист в това място
за лишаване от свобода. Не е налице установено субективно отношение на
затворническата администрация спрямо ищеца, което да бъде окачествено като пряка
или непряка дискриминация. Различията в подсигуряването на дентална помощ във
Варненския затвор в сравнение с други затвори не може да се интерпретира като
проява на неравнопоставено отношение спрямо ищеца по защитения от закона
признак „лично положение, поради което не представлява дискриминация.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по
чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр, което от своя страна води до неоснователност и на иска по чл. 71, ал.1, т. 3 ЗЗДискр, поради
и което същите следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до идентични правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3362 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело №
5001/2019г. на Районен съд – ***, ХХV-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от К.С.Р., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск с правно основание
чл.73, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминацията за приемане за
установено, че с действията си ответникът е осъществил дискриминационно
отношение по „личен признак“ спрямо ищеца, изразяващо се в неосигуряване на
полагаемата му се дентална грижа за периода 05.03.2011г. до 20.06.2011г. за
разлика от други лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в затворите в
гр.***, гр.**** и иск с правно основание
чл.73, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминацията за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, представляващи стрес и притеснение, унижение
на човешкото достойнство, усещане за безпомощност, чувство на безизходица,
психическо разстройство от дискриминационното поведение за периода 05.03.2011г.
до 28.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 4375,60 лева от момента на
увреждането до датата на подаване на исковата молба.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: