Р Е
Ш Е Н
И Е №260179
гр.Кюстендил, 13.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№490/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по постъпили жалби срещу решение №395 от 14.07.2020г., постановено
от Районен съд-Дупница по гр.д. №1942/2019г. по описа на същия съд и
определение №260016 от 27.08.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по
същото дело.
С решение
№395/14.07.2020г. РС-Дупница е: 1/ отхвърлил като неоснователни предявени от К.Г.Б.,
с ЕГН **********,*** против Н.Ч.„****************“, с ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление с.К., общ.Д., представлявано от председателя С.И.,
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на Б. за незаконно и отмяна на
заповед №*****************/09.08.2019г. на председателя на Н.Ч.„****************“-с.К.,
с която на Б. е било наложено дисциплинарно наказание „***************“ и
трудовото й правоотношение е било прекратено; иск с правно основание чл.344
ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „***************“ в Н.Ч.„****************“-с.К. и иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на Н.Ч.„****************“-с.К.
да заплати на К.Б. сумата от ***************лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест
месеца за времето от 09.08.2019г. до 09.02.2020г.; 2/ отхвърлил като
неоснователен предявения от Н.Ч.„****************“-с.К. против К.Г.Б.
инцидентен иск за обявяване за недействителен сключеният между Н.Ч.„****************“-с.К.,
като работодател, и К.Г.Б. трудов договор с №3/15.06.2016г., с който Б. е била назначена
на длъжност „***************“ в Н.Ч.„****************“-с.К., поради
противоречие на договора със закона – чл.16 ал.2 т.5 от ЗНЧ, тъй като същият е
бил сключен при липса на решение на Читалищното настоятелство за това; 3/
осъдил К.Г.Б. да заплати на Н.Ч.„****************“-с.К. *************** лева
деловодни разноски и в полза на бюджета на съда *************** лева разноски
за вещо лице.
С
определение №260016/27.08.2020г. Районен съд-Дупница се е произнесъл в
производство по чл.248 от ГПК, като по молба на Н.Ч.„****************“-с.К. е
допълнил решението по делото, осъждайки К.Г.Б. да заплати на Н.Ч.„****************“-с.К.
деловодни разноски в размер на ***************лева.
Срещу така
постановените съдебни актове по гр.д.№1942/2019г. на ДнРС са постъпили жалби,
както следва:
1/ Въззивна
жалба от адв.Ю.Д. ***, в качеството й на пълномощник на К.Г.Б. против решение
№395/14.07.2020г., в частта, в която
са отхвърлени предявените от Б. срещу Н.Ч.„****************“-с.К. искове с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е било
извършено, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на ***************лева,
както и в частта, в която Б. е била осъдена да заплати на Читалището деловодни
разноски в размер на *************** лева и *************** лева в полза на
бюджета на съда.
Твърди се,
че решението в обжалваните му части е неправилно, немотивирано,
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и на процесуалните
правила. Счита се, че съдът е формирал изводите си за законност на уволнението,
без да съобрази събраните доказателства и да обсъди конкретните посочени в
исковата молба оплаквания за незаконност на уволнението, като се е задоволил да
изложи съвсем кратки мотиви за своята преценка. Твърди се също така, че съдът е
допуснат съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизготвянето на
доклад по делото и неразпределяне на доказателствената тежест между страните.
Изтъква се, че решението за уволнение на ищцата е било взето от Читалищното
настоятелство на 06.08.2019г., без да й е била дадена възможност да даде
обяснения, тъй като срокът за даване на такива е изтичал на 09.08.2019г., т.е.
решението за уволнение предшества срока за даване на обяснения с три дни, а при
депозирането на такива на 09.08.2019г., заповедта за уволнение вече е била
изготвена и готова за връчване. Жалбоподателката прави извод, че при така
описаната хронология изискването на чл.193 от КТ е било спазено само формално,
без на практика обясненията на Б. да са били взети предвид. Прави се и оплакване,
че преди да вземе решение за уволнение на ищцата, Читалищното настоятелство е
следвало да се запознае с нейните обяснения, а не решението да предхожда
изискването на такива, което, според въззивницата сочи на незаконност на
уволнението й. Подобен извод жалбоподателката прави и на база разминаването в
издадената заповед между посоченото в нея правно основание на чл.188 т.2 от КТ
и наложеното наказание „уволнение“, тъй като правната норма, посочена от
работодателя, визира друго дисциплинарно наказание, а именно „предупреждение за
уволнение“. Излагат се и доводи по същество за липса на извършени от Б.
нарушения на трудовата дисциплина, с характеристиките, посочени в заповедта,
като същевременно се поддържа, че последната е немотивирана, тъй като не съдържа
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на исковете и
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по така подадената въззивна жалба – Н.Ч.„****************“-с.К.,
чрез законния му представител – председателя С.И., е депозирал такъв. Изразено
е становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на ДнРС в конкретните му части, като се прави искане за неговото
потвърждаване.
Счита се, че
сочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционния акт не са налице. По
същество се изразява несъгласие с оплакването в жалбата, че заповедта за
уволнение не била мотивирана и се счита за установено по делото, че ищцата е
извършила описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че
решение за налагане на дисциплинарно наказание е било взето от Читалищното
настоятелство на 06.08.2019г., на заседание, на което Б. е присъствала и е
имала възможност да даде обяснения и да вземе отношение по констатираните
нарушения на трудовата дисциплина, поради което изискването на чл.193 от КТ е
спазено, като се обръща внимание, че на същата са били налагани предходни наказания,
заповеди за които са представени по делото, поради което наложеното наказание
се счита за съответно на извършените нарушения, които са със системен характер.
Тези обстоятелства били правилно оценени от районния съд. Относно разминаването
между посочената в заповедта за уволнение приложена разпоредба и словесното
изписване на наложеното наказание, се поддържа, че съобразно практиката на ВКС,
от значение е словесния текст, поради което в случая ставало ясно, че
наложеното на ищцата наказание е именно „уволнение“. Относно иска по чл.344
ал.1 т.2 от КТ се поддържа, че същият не би и могъл да бъде уважен, тъй като
ищцата претендирала възстановяване на длъжност, която никога не е заемала, тъй
като Читалищното настоятелство не е взело решение за назначаването й на
длъжност „читалищен ***************“. Иска се присъждане на разноски.
В отговора
на въззивната жалба също се прави позоваване на допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на процесуалния закон, поради липсата на изготвен доклад по
делото и извършено разпределение на доказателствената тежест и с оглед
установяване спазването на чл.193 от КТ и извършването на описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения, са направени искания за събиране на доказателства пред
въззивния съд, които последният, в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК, е уважил.
В молба с
вх.№ 262080/24.11.2020г., подадена от К.Б. са изложени допълнителни доводи за
незаконосъобразност на извършеното уволнение.
2/ Въззивна
жалба от Н.Ч.„****************“-с.К., чрез председателя С.И., против решение №395/14.07.2020г. РС-Дупница, в частта, в която съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения от Н.Ч.„****************“-с.К. против К.Г.Б.
инцидентен установителен иск за обявяване за недействителен сключеният между Н.Ч.„****************“-с.К.,
като работодател, и К.Г.Б. трудов договор с №3/15.06.2016г., с който Б. е била
назначена на длъжност „***************“ в Н.Ч.„****************“-с.К..
Въззивникът
твърди, че в тази част решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила. Изтъква,
че единственият мотив на съда да отхвърли този иск е основан на факта, че
Читалището е заплащало на Б. трудово възнаграждение и счита, че този довод е
несъстоятелен. Твърди, че за сключване на трудовия договор е следвало да бъде
взето решение на Читалищното настоятелство, съгласно чл.16 ал.2 т.5 от ЗНЧ,
каквото в случая липсва, като такова изискване е било предвидено и в Устава на
Читалището. Според сключения трудов договор ищцата е заемала длъжност „***************“
с код по КДП ***************, докато кодът на длъжността „читалищен ***************“
е ***************, поради което е неоснователно твърдението на Б., че е заемала
длъжност *************** на Читалището, която длъжност, според НКДП е ръководна
и за заемането й се изисква специализирана квалификация и широк опит, свързани
с една или повече професии от клас „Специалисти“ или клас „Техници и приложни
специалисти“, с какъвто ищцата не е разполагала. Сочи, че длъжностната
характеристика, налична в трудовото досие на Б. е за *************** със
задължения от технически характер, каквато длъжностна характеристика не е била
утвърдена от Читалищното настоятелство, като същевременно подобна длъжност в НЧ
„****************“-с.К. не е била разкривана и няма решение на Читалищното
настоятелство за това. Наред с това изтъква, че Б. не е фигурирала като
надлежно вписан читалищен ***************. Счита се, че нормата на чл.75 ал.1 от КТ е неприложима в конкретния случай, тъй като при сключване на трудовия
договор Б. е била недобросъвестна, доколкото е знаела, че за назначаването й е
липсвало решение на компетентния орган. Според жалбоподателя,
недействителността на трудовия договор има преюдициално значение за
възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за
дължимостта на претендираното от нея обезщетение. Сочи, че обстоятелствата,
обуславящи недействителността са били узнати най-рано на 28.12.2018г., когато е
било вписано ръководството на Читалището, макар на практика действителното
узнаване да е станало факт след извършване на проверка от настоящото
ръководство на ЛТД на ищцата. Излагат се доводи, че исковата претенция за
прогласяване недействителност на трудовото правоотношение има установителен
характер и не подлежи на погасяване по давност.
Прави се
оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение по чл.146 от ГПК,
изразяващо се в неизготвянето на доклад по делото, на база което нарушение се
формулира искане за допускане на доказателства във въззивното производство,
което искане също е уважено от съда.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваната му част и произнасяне по същество с
решение, с което инцидентния установителен иск да бъде уважен. Направено е и
искане за изменение на решението в частта за разноските, по което искане
първоинстанционният съд се е произнесъл с отделно определение.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по така подадената въззивна жалба –К.Б., чрез
пълномощника й адв.Ю.Д., е подала отговор на същата. В отговра се изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а направените в същата искания –
преклудирани. Счита се, че в обжалваната част, решението на ДнРС е правилно,
тъй като искът е неоснователен. Твърди се, че ищцата е била добросъвестна при
сключване на договора, както и, че тригодишният давностен срок по чл.358 ал.1
т.3 от КТ за предявяване на иска е изтекъл на 17.06.2019г., тъй като е започнал
да тече от датата на сключване на трудовия договор. Иска се потвърждаване на
решението в тази му част.
3/ Частна
жалба, подадена от адв.Ю.Д. ***, в качеството й на пълномощник на К.Г.Б. против
определение №260016/27.08.2020г.
В жалбата се
твърди, че определението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че след като с
решението съдът е осъдил Б. да заплати на ответника разноски в размер на ***************
лева, при направено искане за присъждане на разноски в размер общо на 560 лева,
неправилно съдът е осъдил Б. да заплати още 560 лева, вместо разликата над
присъдените с решението *************** лева, т.е. още ***************лева.
Наред с това се сочи, че молбата по чл.248 от ГПК не е следвало да се уважава,
тъй като съдът е следвало да вземе предвид, че с постановеното от него решение
е отхвърлен предявения инцидентен установителен иск, поради което разноските на
НЧ не е следвало да се присъждат в пълен размер. Прави се и оплакване за
допуснато нарушение на процесуалния закон, тъй като при постановяване на
определението, съдът не е спазил процедурата по чл. 248 ал.2 от ГПК да връчи на
ищцовата страна препис от молбата с предоставяне на възможност същата да подаде
писмен отговор, като в определението е посочил и по-кратък от законовия срок за
обжалване на акта – 7-дневен вместо 2-седмичен. Претендира се отмяна на
определението.
В срока за отговор насрещната страна - НЧ „****************“-с.К.,
е депозирала такъв, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излагат се доводи за наличие на предпоставки в полза на страната да се присъди
пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, който не е прекомерен.
Изтъква се, че за предявения ИУИ не са били заплащани отделно разноски, за да
има основание сумата да бъде намалявана. Моли се потвърждаване на
определението, а евентуално – изменение до общ размер на разноските за
адвокатско възнаграждение от ***************лева.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивни жалби, частна
жалба и отговори, намери, че жалбите са допустими, като подадени в срок, от страни, които
имат право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни актове.
1/ По отношение
на обжалваното решение №395 от 14.07.2020г., постановено от Районен съд-Дупница
по гр.д. №1942/2019г.:
Въззивният съд намира, че решението на РС-Дупница е
валидно и допустимо, но отчасти неправилно и счита, че същото следва да бъде
отменено в частта относно исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 и
чл.344 ал.1 т.3 във вр. С чл.225 ал.1 от КТ, които следва да бъдат уважени, и
потвърдено в отхвърлителната му част относно предявения инцидентен
установителен иск, поради следното:
- Относно
иска за признаване на уволнението на Б. за незаконно и отмяна на заповедта, с
която е извършено:
Установени
са по делото следните относими към преценката за основателността на този иск
факти:
На
15.06.2016г. между Н.Ч.„****************“-с.К., представлявано от председателя
Г.С., от една страна, и К.Г.Б., от друга страна, е бил сключен трудов договор с
№***************/15.06.2016г., по силата на който работодателят е възложил, а Б.,
в качеството й на работник/служител се е съгласила да изпълнява в Н.Ч.„****************“-с.К.
длъжността „***************“, с код по НКПД ***************, със задължения,
утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, съставляваща неразделна
част от договора.
Според
връчената на Б. на същата дата длъжностна характеристика за длъжността „***************“,
основните длъжностни задължения на същата са се изразявали в осъществяване на
техническото обслужване на прекия ръководител, посредством отговаряне на
телефонни обаждания, получаване, изпращане и предаване на факсове, набиране и
оформяне текстове на документи и водене на протоколи от заседания. Задълженията
са конкретизирани: уведомява ръководителя за получени телефонни обаждания;
съставя график за срещите на ръководителя и осигурява присъствието на
поканените или повикани от него лица; размножава писмени материали в
необходимия брой; представя на ръководителя документи за подпис; получава и
предава на ръководителя адресираната до него кореспонденция и т.н.
Трудовото
правоотношение първоначално възникнало като срочно (при срок на изпитване) е
трансформирано в такова за неопределено време.
Установено е
по делото, че не работното място на Б. не е имало санитарен възел и при
необходимост, същата е посещавала такъв в дома си.
Със заповед
№8/04.04.2019г. на председателя на Читалището е било определено работното време
на Б. – от 8.30 часа до 17.30 часа в дните от понеделник до петък включително,
с обедна почивка от 12.00 до 13.00 часа, като освен друго, е разпоределно
когато се налага отсъствие от работното място, това да се обяви с бележка,
поставена до табелата с работното време , в която е упоменато до колко часа или
ден няма да работи читалището.
С друга
заповед от същата дата – заповед с №3/04.04.2019г., председателят на читалището
е наредил ***************я К.Б. да организира екскурзии в страната и чужбина, с
цел сплотяване на населението на с.К. и привличане на нови членове; екскурзиите
да се провеждат ежемесечно при желание на жителите на с.К. и други населени
места; ***************я К.Б. да събере и проучи минимум три оферти от фирми,
предлагащи екскурзии и ги предложи за одобрение на читалищното настоятелство ;
да изготви график с предстоящи екскурзии и да обяви на видни места дестинациите
и условията за провеждане; ***************я К.Б. да изиска и събере всички
необходими документи и парични средства, необходими за безпроблемното
провеждане на мероприятията. Определен е срок за изпълнение на заповедта –
30.04.2019г.
Горните две
заповеди са били връчени на Б. на 04.04.2019г.
Със заповед
№9/23.05.2019г. председателят на Читалището, във връзка с провеждане на
традиционен селищен събор, е наредил на ***************я К.Б.: 1/ да изготви
съвместна програма за работа с децата, жители на с.К. и др.населени места,
заедно или с упълномощени лица от кмета на с.К., духовно лице, представител на
Българската църква, директора на ОУ „***************“-с.К., директора на Детска
градина „***************“-с.К. и др.танцови формации и родители и 2/ ***************я
К.Б. да участва активно в програмата за провеждане на селищния събор на
01.06.2019г. Определен е срок за изпълнение – 27.05.2019г.
На Б. са
били налагани дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина, а
именно – със заповед №11/28.06.2019г. – „забележка“ и със заповед
№12/28.06.2019г. – „предупреждение за уволнение“.
На
05.08.2019г. председателят на Н.Ч.„****************“-с.К.
С.И. устно е поискал от Б. обяснения защо не е била на работа в понеделник и в
петък.
На
06.08.2019г. Б. е изготвила писмени обяснения относно датите 29.07.2019г., ден
понеделник, и 02.08.2019г., ден петък.
На
06.08.2019г. е било проведено заседание на Читалищното настоятелство на Н.Ч.„****************“-с.К.,
протоколчик на което е била Б.. На заседанието Б. е прочела така изготвените
обяснения, видно от съставения на заседанието протокол, след което
председателят на Читалището е връчил на Б. писмено искане за даване на
обяснения, на основание чл.193 от КТ във връзка с това, че на 26.07.2019г. и
29.07.2019г. от направена проверка е било констатирано нарушение от страна на Б.
на заповед №8, както и на заповед №9/23.05.2019г. и заповед №3/04.04.2019г., а
именно – „неспазване на заповед 8 от дата 26.07. и 29.07.2019г. или –не е на
работното си място на 26.07. и на 29.07.2019г.
и – не контактува с Кмета и директора на ОУ „***************““. посочено
е, че писмените обяснения по повод описаното нарушение следва да бъдат
представени в срок до 09.08.2019г., като се посочат или приложат доказателства,
както и, че непредставянето на обясненията в срок ще се счита за отказ от
представяне на такива (л.30 от делото на ДнРС).
Видно от
представения протокол №8/06.08.2019г. от посоченото по-горе заседание на
Читалищното настоятелство, на което заседание на Б. е било връчено въпросното
искане, на същото председателят на Читалището предложил на членовете на
настоятелството да гласуват уволнението на ***************я К.Б., като всичките
трима членове гласували „За“.
На
09.08.2019г. било входирано писмено обяснение от 08.08.2019г., изготвено от К.Б..
На същата
дата на Б. е връчена заповед №*****************/09.08.2019г., в която е
посочено, че след направена проверка на 26.07.2019г.и на 29.07.2019г. е
констатирано системно нарушение на заповед №8 от 04.04.2019г., при
кореспонденция между кмета на с.К. и председателя на Читалището, както и между
директора на ОУ „***************“ и председателя на Читалището, се е установило
нарушение на заповед №9/23.05.2019г. и №3/04.04.2019г., изразяващо се в това,
че Б.: 1/ не е на работното си място на 26.07.2019г. след 14.00 часа и не е
поставила означение на входната врата; 2/ не е на работното си място на
29.07.2019г. след 13.30 часа ?проверките продължили 20 мин./; 3/ не контактува
и поддържа контакти с Кмета на населеното място и директора на местното училище
и други институции и 4/ не организира екскурзии с цел сплотяване на местното
население и запознаване с традициите и ценностите на България. В заповедта,
изготвена на компютър, ръкописно са вписани изходящият номер на писмото, с
което на Б. са били поискани обяснения и входящият номер на депозираните от нея
такива. В същата заповед е посочено, че на основание чл.187 ал.1 т.10 и чл.188
т.2 и чл.189 от КТ, на К.Б., на длъжност „***************“ се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ се
прекратява трудовото правоотношение със същата, считано от връчването на
заповедта.
В
първоинстанционното производство са приети две писма, адресирани до
Председателя на НЧ „****************“-с.К. (л.51 и л.52), първото от които
изхожда от директора на ОУ „***************“-с.К. Г.В.-М. и е с дата
20.05.2019г., без данни за дата и факт на получаване в Читалището, а второто –
от кмета на с.К. М.Д., с изх.№22/07.06.2019г., също без дата на завеждане в
Читалището. В писмата най-общо се изразява недоволство от работата на К.Б. и от
начина, по който се осъществява комуникацията с нея.
Авторите на
писмата са разпитани пред въззивния съд. Г.Д.В.-М., ************ на ОУ „***************“
–с.К. твърди, че от 2016г. К.Б. е отказала да комуникира с институцията, която
свидетелката представлява; че в резултат на нарушената комуникация се засягат
интересите на обществеността. Свидетелката М. Д. също сочи, че от назначаването
на Б. взаимоотношенията между Кметството и Читалището са се влошили. Съвместни
мероприятия не е имало, като пререкание е имало във връзка с традиционния събор
на селото, провеждащ се всяка първа събота на м.юни. според свидетелката, Б. е
отказала отправена й покана за участие, с довод, че почива в съботните дни.
Свидетелката
Й.Д., която е член на Читалищното настоятелство, разпитана пред ДнРС е заявила,
че й е известно, че Б. е уволнена за това, че не спазва работното си време и
напуска по-рано работа, без да информира настоятелството, както и е посочила,
че като *************** Б. се е справяла, но не е искала да общува с Кметството
и с Детската градина; организирала е мероприятия, но винаги с някакви затруднения
в комуникацията.
Разпитан
пред въззивната инстанция е свидетелят О.А., член на Читалищното настоятелство,
който също твърди, че Б. не е спазвала работното време; разбила е вокалната
група; разделила е селото. Според свидетеля, Б. е оставяла бележки на вратата,
когато не е на работното си място, но и работата й е изисквала да ходи до
Кметството, до попа, до Община Д. и др.
Районният
съд е приел, че исковата претенция на Б. за признаване на уволнението й за
незаконно и неговата отмяна е неоснователна, тъй като от ищцата са били
поискани обяснения и тя е представила такива; решението за уволнението било
взето на 06.08.2019г. на заседание, на която тя е присъствала; на Б. са били
налагани дисциплинарни наказания за предходни нарушения на трудовата
дисциплина, а също така ответникът доказал, че Б. системно не е изпълнявала
задълженията си на *************** на читалището – не е организирала екскурзии,
не е изготвила програма за работа с деца и на 26.07.и 29.07 не е била на
работното си място след 13.30 часа, което, според съда, са достатъчно тежки
провинения, за да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.
Въззивната
инстанция не споделя тези доводи, тъй като същите не се основават на събраните
по делото доказателства.
При предявен
иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване незаконност на
извършено уволнение и отмяната му, тежестта да установи законността на
уволнението е възложена на ответника. Правният спор се развива на плоскостта на
наведените от ищцовата страна доводи, като съдът не може да разглежда факти и
обстоятелства, на които страните не се позовават (така: решение №58/12.05.2014г. по
гр.д.№7025/2013г., II г.о., ВКС и решение №23 от 02.02.2016г. на ВКС по гр.д.№4553/2015г., IV г.о., ГК). Оспорвайки
законността на извършеното уволнение, ищцата е релевирала няколко довода, с
които е очертала пределите на повдигнатия за разглеждане спор, а именно: липса
на взето решение на Читалищното настоятелство за прекратяване на трудовото й
правоотношение; разминаване между текстовата част на заповедта, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и посоченото в нея правно
основание, съответстващо на наказанието „предупреждение за уволнение“;
неправилна или липсваща правна квалификация на описаните нарушения; неспазване
от страна на работодателя на чл.193 от КТ; неспазване на чл.195 от КТ, поради
липса на ясно описание на нарушенията и
неспазване на чл.189 от КТ – липса на съответствие между приписаните й
нарушения и наложеното наказание.
С оглед естеството на оплакванията, на първо
място следва да бъде разгледано това за неспазване на чл.193 от КТ, тъй като
въпросната разпоредба в ал.2 предвижда, че когато работодателят предварително
не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без
да разглежда спора по същество.
Доказателствата
по делото сочат на извод, че преценката на районния съд за спазване на
изискването на чл.193 от КТ от страна на НЧ „*****************“, с.К., е
отчасти неправилна.
Според
чл.193 ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
и да събере и оцени посочените доказателства. Доколкото законът не предвижда
специална форма за искане на обяснения и доколкото същите могат да бъдат
дадени, както в писмен, така и във вербален вид, няма ограничения откъм
доказателствените средства, които могат да бъдат използвани, с цел установяване
приложението на чл.193 от КТ. Ако съдът установи, че работникът или служителят
е бил лишен от възможността да се защити, посредством даването на обяснения за
действия или бездействия, квалифицирани от работодателя като нарушения на
трудовата дисциплина, следва да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество – вече цитираната по-горе норма на чл.193 ал.2 от КТ.
Въззивният
съд намира, че ответникът не доказва спазване на чл.193 ал.1 от КТ по отношение
на всички нарушения, за които е наложил наказание на жалбоподателката.
Правилното приложение на тази разпоредба предполага на служителя да е била
дадена възможност да даде писмени или устни обяснения по всички действия или
бездействия, съставляващи, според работодателя, дисциплинарни нарушения, за
които му е било наложено наказание. Така, на Б. е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за четири нарушения: 1/ за това, че не е на работното си
място на 26.07.2019г. след 14.00 часа в продължение на 20 минути (по арг. от
т.2 на заповедта); 2/ за това, че не е на работното си място на 29.07.2019г.
след 13.30 часа в продължение на 20 минути ; 3/ за това, че не контактува и поддържа
контакти с Кмета на населеното място и ************а на местното училище и
други институции и 4/ за това, че не организира екскурзии с цел сплотяване на
местното население и запознаване с традициите и ценностите на България.
От дадено
обяснение от К.Б. от дата 06.08.2019г. и от протокол от заседание на ЧН от
същата дата става ясно, че от Б. устно е било поискано обяснение относно
отсъствието й от работа в понеделник и петък. Видно е също така, че тя е
разбрала, че обяснението се иска за датите 29.07.2019г. (понеделник) и
02.08.2019г. (петък) и е представила такова.
Категорично
въпросното действие по искане на обяснения не изпълва изискването на чл.193
ал.1 от КТ, тъй като е било неясно, неконкретизирано и закономерно е останало
неразбрано от адресата К.Б..
При тази
хипотеза работодателят е процедирал по начало правилно като отново е поискал от
Б. обяснения, което е сторил в писмен вид, връчвайки й на 06.08.2019г. искане
за представяне на обяснения. Въпросното искане съставлява компилация между
печатен и ръкописен текст и от него при извършване на корективно тълкуване може
да стане ясно, че работодателят иска от Б. обяснения относно причината, поради
която същата не е била на работното си място на 26.07.2019г. и на 29.07.2019г.
и не контактува с кмета и ************а на училището.
Несъмнено е
видно, че обяснения относно непоставянето на означение на входната врата на
26.07.2019г. след 14.00 часа, относно липсата на контакти с „други институции“,
различни от кмета и директора на училището, и относно неорганизирането на
екскурзии с цел сплотяване на населението не са били искани от Б. въобще,
поради което работодателят не е могъл законосъобразно да й наложи санкция за
подобни нарушения.
По отношение
на останалите нарушения следва да се приеме, че обяснения са били поискани и
при все, че от представения протокол от заседание на ЧН на 06.08.2019г. е
видно, че с поискването на обясненията и даването на срок за представянето им
до 09.08.2019г., още на 06.08.2019г. ЧН е гласувало решение за уволняването на Б.,
съдът намира, че работодателя формално е изпълнил задължението си да наложи
наказание след изслушване обясненията на служителя, тъй като заповедта за
уволнение е издадена след представяне на обясненията –входящият им номер е
вписан в заповедта. Съгласно чл.195 ал.3 от КТ, дисциплинарното наказание се
смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя,
поради което правоотношението не може да се счита прекратено от дата,
предхождаща връчването на заповедта. Предварителното изготвяне на текста на
заповедта не представлява процесуално нарушение. Доколкото съгласно чл.17 ал.2
т.6 от ЗНЧ, председателят на Читалището
сключва и прекратява трудовите
договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение
на настоятелството, то наличието на решение на настоятелството само по себе си
не е достатъчно, за да се прекрати трудовото правоотношение.
На следващо
място, по отношение на нарушенията, за които се прие, че чл.193 от КТ е спазен,
съдът намира за потребно да разгледа оплакването за неспазване на чл.195 ал.1
от КТ, поради липсата на описание на нарушенията. Според тази правна
норма, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага.
Да се опише
нарушението означава да се изложат съществените признаци на деянието от
обективна и субективна страна, да се посочат конкретните факти – точно и ясно и датата на извършване на съответните действия
или бездействия. Фактите следва да се изложат в пълнота, нарушението – да бъде
описано конкретно. Законовото изискване има за цел гарантиране правото на
защита на работника или служителя. Непосочването на тези факти, които имат като
своя характеристика момент на осъществяването им в действителността, лишава
наказания от възможността да се защити като представи доказателства,
опровергаващи фактическите обстоятелства, залегнали в заповедта за уволнение. В
процесната заповед описаните нарушения под т.1 и т.2 са достатъчно конкретни – Б.
не е била на работното си място на точно посочени дати след точно посочен час
за посочен период от време. Нарушението под т.3 обаче, е описано по следния
начин: „Не контактува и поддържа контакти с Кмета на населеното място и с
Директора на местното училище“. Очевидно е, че се касае за нарушение, извършено
чрез бездействие, но от начина на описанието му е видно, че липсва посочване
кога и какво действие е било дължимо, а формулировката в заповедта по-скоро има
характер на направен извод, а не на конкретен факт. Още повече – така
формирания от работодателя извод има принципен характер и не е охарактеризиран
чрез посочване на момент или период от време на извършване на въпросното нарушение.
Спазването на чл.195 ал.1 от КТ е от значение, защото спорът не би могъл да се
разгледа по същество ако не е ясен и точно определен предмета на съдебния
контрол. При липса на посочване на датата или времето на нарушението не може да
се извърши и проверка за спазването на чл.194 ал.1 от КТ досежно преклузивните
срокове за налагане на дисциплинарни наказания. Изложеният по-горе порок на
заповедта не може да бъде отстранен, посредством събиране в хода на съдебното
производство на доказателства, с които да се попълват фактическите основания за
налагане на наказанието.
Относно
нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта за уволнение, изразяващи се в това, че на
датите 26.07.2019г. и 29.07.2019г. съответно след 14.00 часа първия ден и след
13.30 часа втория, в течение на 20 минути – времето на проверките -Б. не е била
на работното си място, въззивният съд счита следното:
Ответникът
по исковете не е ангажирал по делото доказателства, че на посочените дати и в
посочените часове Б. не е била на работното си място. Доколкото обаче, нито в
исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание пред районния съд,
ищцата не е направила оспорване по същество, а именно – че се е намирала на
работното си място, то следва да се приеме, че спор по този въпрос не е бил
повдигнат своевременно. Доколкото обаче стана ясно, включително и от
показанията на свидетеля О.А., че естеството на работата на Б. е допускало да
не бъде постоянно на работното си място, както и, че в рамките на деня това е
било обусловено и от липсата на тоалетна в сградата, в която Б. е работила,
което е налагало ползването на такава в собствения й дом или другаде, не може
да се заключи, че констатираното отсъствие на ищцата от работното й място в два
дни в рамките на по 20 минути съставлява нарушение на трудовата дисциплина
въобще, още повече такова, което да налага дисциплинарното й уволнение.
Така
изложените доводи по отношение на всяко от описаните в заповедта за уволнение
нарушения, според въззивния съд, очертават извод за незаконност на стореното с
процесната заповед уволнение, довело до прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата. За пълнота на изложението, с оглед наведените с
исковата молба оплаквания, следва да се посочи, че неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в
заповедта за дисциплинарно уволнение, не се отразява върху законността на
уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания
изложени в заповедта за уволнение, т.е. доказване на осъществените от работника
или служителя описани в заповедта нарушения. С оглед прилагането от страна на
работодателя на чл.330 ал.2 т.6 от КТ, не буди съмнение и естеството на
наложеното наказание, въпреки посоченото грешно основание за това.
В контекста
на изложеното, решението на ДнРС в частта относно иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ
следва да бъде отменено, а уволнението на К.Б. да бъде признато за незаконно и
да се отмени заповедта, с която е било извършено.
- Относно
иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност:
Искът, който
намира правното си основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ, е израз на субективното преобразуващо право
на уволнения работник или служител да заеме отново длъжността, от която е бил
незаконно уволнен. Доколкото с настоящото решение съдът ще признае за незаконно
уволнението на ищцата, основателна се явява и претенцията за възстановяването й
на работа. Съдът държи сметка за обстоятелството, че съществувалата между страните
трудовоправна връзка е била за неопределено време.
Длъжността,
която се доказа, че К.Б. е заемала, е длъжността „***************“, с код по
НКПД ***************, с трудови функции, съобразно връчената й на 15.06.2016г.
длъжностна характеристика. Подробни доводи в тази посока съдът ще изложи при
обсъждане на правилността на решението по подадения от работодателя инцидентен
установителен иск.
Посоченото
налага потребността решението на ДнРС и в тази му част да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен.
- Относно
иска по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа:
В тази му
част решението на районния съд, с което исковата претенция е била отхвърлена,
се явява неправилно, същото следва да се отмени и в полза на ищцата да се
присъди обезщетение в размер на *****************лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба в
съда.
На първо
място, съдът намира за потребно да отбележи, че независимо, че в хода на
производството пред първата инстанция, ищцовата страна е направила допустимо
изменение на иска, посредством увеличаване на размера на претенцията от
първоначално търсените ***************лева на *****************лева, което
съдът е приел, с постановеното решение ДнРС е разгледал и се е произнесъл по
иска в първоначално заявения му размер – ***************лева. Предвид факта, че
заинтересованата страна не е поискала допълване на решението, въззивният съд
няма правомощия да се произнесе и да отстрани пропуска по реда на въззивното
обжалване.
За да
отхвърли иска, районният съд е приел, че същият е неоснователен, поради
причина, че уволнението е законно.
Предпоставките
за уважаването на този иск са следните: 1) уволнението на съответния работник
или служител да бъде признато за незаконно; 2) работникът или служителят да е
претърпял вреди, имащи имуществен харатектер; 3) претърпените вреди да са
следствие от незаконното уволнение. Тези предпоставки следва да са изпълнени
кумулативно.
С настоящото
решение съдът ще признае уволнението на Б. за незаконно.
Установено е
по делото, чрез извършване на констатация от трудовата книжка на ищцата,
сторена в съдебно заседание от 26.05.2020г., че за времето от 09.08.2019г. до
датата на констатацията, Б. е останала без работа. По този начин, същата е била
лишена от възможността срещу престиран от нея труд, да получава трудово
възнаграждение за периода след датата на уволнението, а вредите, имащи
имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно
от незаконното уволнение, извършено от работодателя.
Разпоредбата
на чл.225 ал.1 от КТ съразмерява претърпените вреди с брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила при ответника за времето, през което е
останала без работа, но за не повече от 6 месеца. Ищцата следва да бъде
обезщетена за целия исков период – от 09.08.2019г. до 09.02.2020г.
За база при
изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово
възнаграждение, което ищцата е получил за последния пълен отработен месец
/чл.228 ал.1 от КТ/. Установено е от заключението на вещо лице, че това е месец
април 2019г., за който полученото БТВ възлиза на *****************лева, както
и, че за исковия период, дължимата обезвреда възлиза на *****************лева.
По
изложените по-горе съображения, след отмяна на решението на ДнРС и в тази му
част, искът по чл.225 ал.1 от КТ ще бъде уважен за сумата от *****************лева.
На ищцата се дължи и законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 24.09.2019г., до окончателното й изплащане.
-
Относно
предявения от ответника инцидентен установителен иск:
НЧ „*****************“-с.К.
е предявило в срока по чл.131 от ГПК инцидентен установителен иск за признаване
за установено по отношение на ищцата, че трудовият договор, сключен между
страните за длъжността „секретар на читалището“ е недействителен, поради
противоречие със закона, а именно – чл.16 ал.2 т.6 от ЗНЧ, поради липсата на
взето решение на Читалищното настоятелство за назначаването на Б. на посочената
длъжност.
За да
отхвърли иска, районният съд си е поставил въпроса как Читалището е заплащало
възнаграждение на Б., ако трудовото правоотношение е било невалидно.
Постановеният
отхвърлителен резултат е правилен, но по съображения, различни от загатнатия от
ДнРС довод.
Съгласно
чл.74 ал.1 от КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен
трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Според ал.4, могат да се
обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор, а вместо
тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на
закона или предвиденото в колективния трудов договор. Чл.74 ал.5 от КТ
предписва, че страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия
договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за
обявяването й не бъде връчено на страните.
Видно е, че
КТ борави само с понятието недействителност на трудовия договор, а ал.6 на
чл.74 от КТ предвижда, че недействителността не се обявява, ако недостатъкът на
трудови договор отпадне или бъде отстранен, като работодателят не може да се
позове на недостатък, който може да се отстрани. Дори, когато трудовият договор
бъде обявен за недействителен, ако работникът или служителят е действал
добросъвестно, отношенията между страните по договора до момента на обявяване
на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор.
Тези са
общите законови постановки, регламентиращи института на недействителност на
трудовия договор.
За да
претендира и проведе успешно иска си за прогласяване недействителността на
трудовия договор, сключен с Б. за длъжността „секретар на читалището“,
ответникът следва преди всичко да установи, че трудов договор с Б. за тази
длъжност е бил сключен. Подобен факт по делото не се установява.
По отношение
на възникването на трудовото правоотношение между страните и съществените
елементи на съществувалата между тях договорна връзка, по делото са представени
трудов договор с №***************/15.06.2016г. и два броя допълнителни
споразумения към него от датите 01.01.2017г. и 02.01.2019г. С трудовия договор
от 15.06.2016г., както вече се посочи по-горе в настоящото решение, К.Б. се е
съгласила и работодателят НЧ „*****************“-с.К., представляван от
председателя, й е възложил да изпълнява трудови функции на длъжност „***************“,
съгласно утвърдена и връчена й длъжностна характеристика, с код по НКПД ***************,
имаща основно и предимно технически функции (подробно изброени в решението
по-горе). Трудовият договор не е бил
сключен за длъжност „секретар на читалището“, тъй като секретарят на читалище,
съгласно чл.17а от ЗНЧ, е негов законен представител, той е управителен орган с
дейност и функции, които са регламентирани от закона, например - организира
изпълнение на решенията на Настоятелството, включително решенията за
изпълнението на бюджета, представлява читалището заедно и поотделно с
Председателя, отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал, организира
текущата основна и допълнителна дейност.
Доказателства, по силата на които да се заключи, че на Б. са били
възложени, посредством сключването на трудов договор, подобни трудови функции
по делото липсват. Сключените допълнителни споразумения касаят именение на
размера на трудовото възнаграждение. Следователно, въобще не може да се приеме,
че с Б. е бил сключен трудов договор за длъжността „секретар на читалището“,
още по-малко това да е сторено с трудовия договор от 15.06.2016г., за да се
преценява дали при сключването му са били спазени законовите изисквания,
поставени за този вид договори. ЗНЧ по начало в чл.16 ал.2 т.5 предвижда, че
Настоятелството назначава секретаря на читалището и утвърждава длъжностната му
характеристика, като по аргумент от чл.17 ал.2 т.6 от ЗНЧ, за да възникне
трудовото правоотношение е потребно освен решение на Настоятелството и
сключване на трудов договор за въпросната длъжност. Именно последното в случая
не е налице, поради което ирелевантно е дали има или няма решение на
Читалищното настоятелство за избор на Б. за *************** на читалището, тъй
като само по себе си решението не води до възникване на трудово правоотношение.
Без значение за дължимата преценка е и факта, че през 2017г. К.Б. е била
вписана в РЮЛНЦ като читалищен ***************, тъй като вписването няма
правопораждащо действие.
Поради
горното, въззивният съд намира, че исковата претенция по подадения от ответника
инцидентен установителен иск е неоснователна. Безпредметно е обсъждането на
възражението за изтекла давност. Първоинстанционното решение в тази му част
следва да се потвърди.
- Относно
разноските, присъдени с първоинстанционното решение:
Доколкото с
решението на ДнРС разноските са възложени изцяло в тежест на ищцата К.Б.,
същото в посочената част се явява неправилно и следва да се отмени, тъй като с
настоящото решение всички искове на Б. ще бъдат уважени, поради което ищцата
няма да дължи разноски нито на ответника, нито в полза на бюджета на съда.
2/ По отношение
на обжалваното определение
№260016 от 27.08.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д. №1942/2019г.:
С въпросното
определение Районен съд-Дупница се е произнесъл в производство по чл.248 от ГПК, като по молба на Н.Ч.„****************“-с.К. е допълнил решението по
делото, осъждайки К.Г.Б. да заплати на Н.Ч.„****************“-с.К. деловодни
разноски в размер на ***************лева.
Въззивният
съд намира за нужно да отбележи, че с молбата по чл.248 от ГПК ответникът не е
искал присъждане в негова полза на още ***************лева разноски за
адвокатско възнаграждение, а е искал присъждане на сумата, явяваща се разлика
между действителния сторен разход от ***************лева и присъдената с
решението сума в размер на ***************.00 лева.
Определението
следва да се отмени изцяло, тъй като, както вече се посочи по-горе, с оглед
изхода от въззивното обжалване, липсват предпоставки б. да дължи заплащане на
каквито и да било разноски на ответника.
3/ Относно дължимите разноски:
С оглед
основателността на исковете на К.Б. за производството пред ДнРС й се следва
присъждане на сумата от ***************лева – сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
За
въззивното обжалване Б. е направила разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на *****************лева, които й се следват изцяло.
На ответника
по исковете, ищец по инцидентния установителен иск, въззивник и въззиваем – НЧ
„****************“-с.К. не се дължат разноски нито за производството пред ДнРС,
нито за производството пред КнОС.
С оглед
основателността на исковете на Б. и основателността на въззивната жалба на
същата, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, НЧ „****************“-с.К. ще бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси, а
именно: по сметка на РС-Дупница - по *****************лева за неоценяемите
искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ (съгласно чл.3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и *****************лева за
оценяемия иск по чл.225 ал.1 от КТ, или общо *****************лева. Разноските
за вещо лице, направени от бюджета на съда, в размер на ***************.00 лева
също следва да се възложат изцяло в тежест на ответника. Общата сума, която
ответникът следва да заплати по сметка на РС-Дупница е в размер на *****************лева.
По сметка на
ОС-Кюстендил НЧ „****************“-с.К. ще следва да заплати дължимата за
въззивното обжалване държавна такса, а именно *****************лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т М Е Н Я решение №395 от 14.07.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д. №1942/2019г. по описа на същия съд, в частите, в които са отхвърлени като неоснователни предявените от К.Г.Б.,
с ЕГН **********,*** против Н.Ч.„****************“, с ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление с.К., общ.Д., представлявано от председателя С.И.,
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на Б. за незаконно и отмяна на
заповед №*****************/09.08.2019г. на председателя на Н.Ч.„****************“-с.К.,
с която на Б. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й
правоотношение е било прекратено; иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***************“
в Н.Ч.„****************“-с.К. и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.
с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на Н.Ч.„****************“-с.К. да заплати на К.Б.
сумата от ***************лева, представляваща обезщетение за оставането й без
работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца за времето
от 09.08.2019г. до 09.02.2020г., както и в частта, в която е осъдена К.Г.Б. да
заплати на Н.Ч.„****************“-с.К. *************** лева деловодни разноски
и в полза на бюджета на съда *************** лева разноски за вещо лице, като
вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
П Р И З Н А В А за незаконно уволнението на К.Г.Б., с ЕГН **********,***
и О Т М Е Н Я, като
незаконосъобразна, заповед №*****************/09.08.2019г. на председателя на Н.Ч.„****************“-с.К.,
с която на Б. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й
правоотношение е било прекратено.
В Ъ З С Т А Н О В Я В А К.Г.Б., с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „***************“, с код по НКПД ***************.
О С Ъ Ж Д А Н.Ч.„****************“-с.К. с ЕИК ****************,
със седалище и адрес на управление с.К., общ.Д. да заплати на К.Г.Б., с ЕГН **********,***
сумата от *****************лева (*****************),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие
оставането й без работа, поради незаконното уволнение за времето от
09.08.2019г. до 09.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба – 24.09.2019г., до окончателното й изплащане.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №395 от 14.07.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д. №1942/2019г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Н.Ч.„****************“-с.К.
против К.Г.Б. инцидентен иск за обявяване за недействителен сключеният между Н.Ч.„****************“-с.К.,
като работодател, и К.Г.Б. трудов договор с №3/15.06.2016г., с който Б. е била
назначена на длъжност „***************“ в Н.Ч.„****************“-с.К., поради
противоречие на договора със закона – чл.16 ал.2 т.5 от ЗНЧ, като сключен при
липса на решение на Читалищното настоятелство за това.
О Т М Е Н Я определение №260016/27.08.2020г., постановено от
Районен съд-Дупница по гр.д. №1942/2019г. по описа на същия съд.
О С Ъ Ж Д А Н.Ч.„****************“-с.К. с ЕИК ****************,
със седалище и адрес на управление с.К., общ.Д. да заплати на К.Г.Б., с ЕГН **********,***
сумата от *****************лева (*****************),
представляваща общ размер на сторените от Б. разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, от които: ***************лева – сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Дупница и *****************лева
– сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
ОС-Кюстендил.
О С Ъ Ж Д А Н.Ч.„****************“-с.К. с ЕИК ****************,
със седалище и адрес на управление с.К., общ.Д. да заплати на основание чл.78
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт сумите, както следва: по
сметка на РС-Дупница - *****************лева
(*****************), представляваща общ размер на дължими държавни такси и
разноски за вещо лице и по сметка на ОС-Кюстендил – *****************лева (*****************), представляваща дължима
държавна такса за въззивното обжалване.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок,
считано от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.